№ 4199
гр. Варна, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение №7359/10.11.2021г., постановено ГД
№16195/2021г. по описа на Районен съд - Варна, 19 състав, с което е повдигната препирня за
подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр. Варна и
Районен съд – гр.София.
Окръжен съд-Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между
посочените съдилища съобразно разпоредбата на чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-горен на
Районен съд- Варна, който последен е отказал да разгледа делото с цитираното по-горе
определение.
По същество на спора за подсъдност:
ЗД „БУЛ ИНС“ АД е предявил иск пред Районен съд -гр.София с правно основание чл.500,
ал. 1, т. 1 от КЗ срещу ИВ. АЛ. СТ., ЕГН **********, Варна, за заплащане на сума в размер
на 2 933.29 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“АД обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника И.С., който управлявал МПС, застраховано
при ищеца по застраховка ГО, с над допустимата концентрация на алкохол над 1.2 промила,
от която сума 25 лева представляват ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното погасяване на сумата както и сторените разноски.
Софийски районен съд, приемайки, че искът е предявен срещу потребител, служебно, на
основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл.113 от ГПК, с определение
№4141/06.09.2021г. по образуваното ГД №50749/2021г. на 162 състав, прекратил
1
производството по предявената претенция и е изпратил делото на Районен съд - Варна,
съобразявайки, че адресът на ответника Ив.С. е в гр.Варна, ул.Тодор Влайков №76 /по
извършена служебна справка/.
С определението от 10.11.2021г. РС – Варна повдигнал препирня за подсъдност за
определяне на местно компетентен съд, изхождайки от обстоятелството, че ответникът –
деликвент не попада сред кръга от лица, посочени в разпоредбата на чл.2, ал.2 от КЗ, т.е. не
е ползвател на застрахователни услуги, оттам не е и потребител съгласно §13, т. 1 от ДР на
ЗЗП.
Настоящият въззивен състав счита за компетентен да разгледа иска Районен съд-гр.
София поради следното:
Посредством предявения осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на
ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Ищецът
упражнява предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в качеството на
водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС, в пияно
състояние.
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ урежда правопораждащия фактически състав за
възникване на регресно правоотношение между застрахователя и виновния водач. В случая,
регресното вземане се търси не въз основа качеството на водача на МПС на „застраховано“
лице, респ. ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ по
сключения застрахователен договор, съотв. по застрахователната полица, а по силата на
специално уредена в закона регресна отговорност. Наличието на договор между
застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е
предмет на иска, а преюдициално правоотношение. В случая съдът намира, че няма
основание да се признае на ответника качество „потребител” по смисъла на пар.13, т.1 от ДР
на ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. /в редакцията
на разпоредбата от ДВ, бр.65/2018г./ Отговорността на ответника не е породена от клаузите
на застрахователния договор, а произтича пряко от специалния фактически състав на закона
в чл.500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качество „застрахован” във връзка
с реализиране на деликтната отговорност спрямо увредения, респ. функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството
потребител както и ползувател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не
отговаря спрямо застрахователя въз основа на договора. Отговорността му се обуславя от
други предпоставки и от закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП и пар.1 от ДР на КЗ – отм. От горното следва, че съдът не може служебно, по
свой почин, да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119,
ал.3 вр.чл.113 ГПК.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ на виновния
водач не ангажира качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което местната подсъдност се урежда по общите правила на ГПК, в частност по
чл.105 от ГПК, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. Поради това, тъй като по
2
делото липсват данни за упражнен отвод за местна подсъдност от ответника с отговор на
исковата молба, РС -София неправилно е прекратил делото служебно и го е изпратил на
Районен съд – Варна.
Въз основа на изложеното, съставът намира, че компетентен да разгледа подадената искова
молба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД против И.С. от гр.Варна, с правно основание на иска по чл.500
КЗ, е Районен съд-гр. София.
Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове с
правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу ИВ. АЛ. СТ., ЕГН **********, от гр.Варна,
е Районен съд -гр.София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд-гр.София по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3