ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. М. К., ЕГН – **********, чрез
адв. С.М., против Определение № 261851/17.02.2021г., постановено по гр.д.№
8422/2020г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е оставена без
уважение подадената от него Молба с вх.№ 269392/04.03.2021г. от адв. М., в
качеството му на пълномощник на Р. М. К., с която е направено искане за
изменение на постановеното решение в частта му относно разноските. Моли
да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
молбата, която е затова да не се присъждат разноски на ищеца по делото АЛ.
СВ. Ч., а при условията на евентуалност претендира съдът да постанови да се
присъдят разноски заедно с ищеца и на Р. М. К., ответник по делото.
Въззиваемата страна АЛ. СВ. Ч. депозира писмен отговор, че
частната жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от ищцата АЛ. СВ. Ч. против Р. М.
1
К. е заведен главен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че не му дължи описаните суми в
исковата молба, а при условията на евентуалност ищцата е предявила
осъдителен иск против него за заплащане на описана сума за неустойка на
осн. чл.92 от ЗЗД.
С Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът Р. М. К. е
оспорил изцяло предявените искове и по отношение и на двата иска в срок е
въвел възражения за съдебно прихващане, които са били приети за
разглеждане.
С Решение № 260481/17.02.2021г. на Районен съд –Пловдив,
постановено по гр.д.№ 8422/2020г. е отхвърлен изцяло предявеният
установителен иск по чл.439 от ГПК. С оглед на отхвърлянето на главния иск
съдът е пристъпил към разглеждане на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск. Изложени са основни съображения затова, че
тази осъдителна претенция на ищцата е доказана по основание и размер.
Разгледано е и възражението за прихващане, като е наложен извод, че е
изцяло основателно. Предвид на тези правни изводи е обосновано, че
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
прихващане. По отношение на претенциите за разноски, поискани и от двете
насрещни страни, Районният съд е посочил, че тъй като с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото, то затова разноски ще се
присъдят само на ищцата. Искът е бил отхвърлен поради уважаването на
правопогасяващото възражение за прихващане, направено едва с Писмения
отговор по чл.131 от ГПК. Позовава се на Определение № 150/04.06.2015г. по
гр.д.№ 2349/2015г. на ВКС – II г.о.
С частната жалба, подадена от Р. М. К., чрез адв. С.М., са
направени възражения, че Районният съд не е съобразил, че ищецът е
предявил два иска в условие на евентуалност – отрицателен установителен
иск и евентуален осъдителен иск, като последният е бил отхвърлен поради
уваженото съдебно прихващане. Главният иск обаче не е отхвърлен поради
съдебна компенсация, а в резултат на уважаване на възраженията срещу него.
Счита че цитираната съдебна практика не е относима към конкретния случай.
Освен това адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално
2
представителство по главния иск.
Въззиваемата страна АЛ. СВ. Ч., чрез адв.З.В., поддържа, че
разноските са правилно определени. Относно заплащането на адвокатското
възнаграждение се позовава на Определение № 284/06.04.2012г. по ч.гр.д.№
238/2012г. на ВКС – IV г.о., според което: „Когато между същите страни са
предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е
една, едно е и адвокатското възнаграждение.“ Претендира разноски в
производството по частната жалба за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.
Районният съд с решението е присъдил разноски с оглед на изхода на делото.
На ищеца са признати исковите претенции по основание и размер, но искът е
отхвърлен поради уважено съдебно прихващане, въведено от ответника с
Писмения отговор. Това е крайният правен резултат, като няма значение, че
ищецът го е постигнал едва след разглеждането на предявения от него
евентуален иск, доколкото при тази правната конструкция съдът е длъжен да
разгледа първо главния иск, а при отхвърлянето му е задължен да пристъпи
към разглеждане евентуалния иск. В конкретния случай ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и ако евентуалният иск е
отхвърлен, то това е само защото в хода на производството е въвел насрещно
възражение за съдебно прихващане, което е уважено. По отношение на
заплатеното от К. адвокатско възнаграждение, то същото подлежи на
присъждане аналогично само според развитието на делото и постигнатия
правен резултат.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
АЛ. СВ. Ч. претендира за заплащане сумата 300 лв. за направени
разноски, заплатени за адвокатско възнаграждение на адв.В. за изготвяне на
писмен отговор по частната жалба. В настоящето производство по чл.278 във
вр. с чл.248 от ГПК самостоятелно не се присъждат разноски на насрещната
страна по частната жалба, тъй като самият спор между страните се отнася до
3
уточняване на размера на дължимите разноски по делото. В тази насока е и
константата съдебна практика /Определение № 489/17.10.2017г. на ВКС - IV
г.о., по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и др./
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 261851/17.02.2021г., постановено
по гр.д.№ 8422/2020г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4