Решение по дело №1135/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], чрез пълномощник, против Решение № 10/31.05.2024 г., постановено по АНД № 232/2023 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0000933/28.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ Бургас. С наказателното постановление на касатора, за нарушение на чл.8, ал.2, изр. 2 от, вр. с чл.4, б.“ж“ Регламент (ЕО) 561/06 и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Касаторът излага подробни доводи за допуснати нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в съществена неяснота и непълнота в описанието на нарушението, както и несъответствие по отношение на мястото на извършване на нарушението. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като в оспореното НП не е посочен ясно нарушения закон, както и поради противоречие при посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени НП, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адв. С..

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 21.08.2023 г., в 07:10 ч. проверка от служител при РД „АА“ Бургас, на път 906, на разклон Бургас-Каменар-Каблешково, на автобус „Фолксваген Крафтер“ рег. № [рег. номер], с който касаторът извършвал специализиран превоз на пътници по маршрут Бургас - КК Слънчев бряг, било установено, че П. не е ползвал дневна почивка най-малко 9 последователни часа за времето от 20.08.2023 г. в 2 ч. до 20,15 ч. по UTC на 20.08.2023 г. , като нормалната дневна почивка е намалена с 4 часа. Това било констатирано с разпечатка на дигитален тахограф 1381.**********, приложен по делото.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 328590/21.08.2023 г., въз основа на който било издаденото процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието, като е изложил доводи за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на:

1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR".

Нормата на чл. 8, §2, изр. 2 от Регламент 561/2006 определя, че за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като продължителността на тази дневна почивка е поне девет часа /намалена дневна почивка/.

От приложената по делото разпечатка от дигитален тахограф се доказва отразеното в АУАН и НП. Установено е, че водачът М. П. към момента на проверката не е използвал почивка от най-малко 9 последователни часа. Намалената дневна почивка е намалена с четири часа. При така установените факти, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на извършеното нарушение, поради което правилно е санкциониран жалбоподателя. Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е посочено точно мястото на извършване на нарушението. Видно от процесното НП, в същото ясно е описано, че нарушението е извършено на разклон Бургас – Каменар-Каблешково, на главен път 906. Предвид на така даденото описание, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното НП.

Правилно са посочени нарушените разпоредби в издаденото НП, а именно чл. 8, ал. 2, изр. 2 от, вр. с чл. 4, б.“ж“ Регламент (ЕО) 561/06. Цитираният регламент е правен акт, определен с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който има общо приложение, задължителен е в своята цялост и има пряка приложимост във всички държави — членки на Е., поради което директното посочване на цитираните разпоредби от регламента в оспореното НП е правилно и законосъобразно.

Не е налице и допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, .т 5 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и недвусмислено, посочени са обстоятелствата при които е извършено, доказателствата които го потвърждават и са посочени приложимите правни норми. Обстоятелството дали извършването на нарушението е в резултат на организацията на фирмата или по вина на водача е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Действително в оспореното решение е допусната грешка в посочване на периода на извършване на нарушението, но според настоящия съдебен състав, това се дължи на техническа грешка, което обстоятелство не може да доведе до незаконосъобразност на решението на Районен съд - Поморие. Както беше споменато по-горе в изложението, констатираното нарушение е описано точно, ясно и подробно, по начин, който напълно го индивидуализира и позволява на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано.

Предвид на изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 10/31.05.2024 г., постановено по АНД № 232/2023 г. по описа на Районен съд – Поморие.

Решението е окончателно.