Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1077 27.03.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет
и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14316 по описа на ПРС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т.В.К., с ЕГН: **********,*** партер, чрез
пълномощника адв. Н. Г., е предявил срещу ответника „Фибрант”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 19, ет. 1, ап. 5, представлявано от *** М.М.обективно съединени искове за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от 4 525,
19 лева (четири хиляди петстотин двадесет и пет лева и деветнадесет
стотинки) – неплатено трудово
възнаграждение за периода м. август
2016г. – м. ноември 2016г., сумата от 640
лева (шестстотин и четиридесет лева) – обезщетение за 8 дни неползван платен годишен отпуск за
2016г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, считано от
10.06.2016г., на длъжност „***”, като за периода 13.06.2016г. – 14.11.2016г.
изпълнявал задълженията си с място на работа ***- ***, с ОМВ 1500 лева. ТПО
било прекратено, считано от 14.11.2016г. на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. Твърди за
периода м. август 2016г. – м. ноември 2016г. да е полагал труд, но да му е
останало неплатено ТВ в р-р на 4 525, 19 лева, като за полагащите му се 8
дни платен год. отпуск за периода на ТПО за 2016г. му се дължали 640 лева,
които не му били платени.
Ето защо се моли да се осъди ответника да му заплати горепосочените
суми, като претендира законна лихва и разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50,
ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на
управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил
редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като
в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като
със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и
сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства - трудов
договор, заверено копие от трудовата книжка на ищеца, заповед за прекр. на ТПО и издадено от работодателя удостоверение, може
да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК
следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат
изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 500 лева (петстотин лева) - заплатено
адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат
на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо
на 231 лева (двеста тридесет и един лева),
от които: 181 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ и 50 лева –
ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Фибрант” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 19, ет. 1, ап. 5,
представлявано от *** М.М.да заплати на Т.В.К., с
ЕГН: **********,*** партер, чрез пълномощника адв. Н.Г. следните суми: сумата
от 4 525, 19 лева (четири
хиляди петстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2016г. – м. ноември
2016г., сумата от 640 лева (шестстотин
и четиридесет лева) – обезщетение за 8 дни неползван
платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 08.09.2017г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) - разноски
за адвокатско възнаграждение, които суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: ***:
***; BIC: *** „****” АД, с титуляр на сметката Т.В.К., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „Фибрант” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 19, ет. 1, ап. 5,
представлявано от *** М.М.да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 231 лева (двеста тридесет
и един лева), представляваща държавна
такса върху уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД