Р Е Ш
Е Н И Е
№189/22.12.2017г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 2 -ри състав в открито
съдебно заседание на 22.11.2017г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 698 по описа на ДРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от
Г.В.К., ЕГН **********, срещу ЗК „ ***„ , ЕИК ***, ***с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с основание чл.357 КТ вр. чл. 358, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
Заповед №5/15.05.2017г. на Председателя на ЗК „ ***„, ***с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „ забележка „ и с основание чл. 128, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 200 лв, представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за м. 06.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба -17.07.2017г. до окончателното й изплащане
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е в трудово правоотношение с ответната кооперация по силата на трудов договор №167/18.03.2013г.
до настоящия момент, като заема длъжността „ механизатор „ . Със Заповед
№5/15.05.2017г. на Председателя на кооперацията, издадена съгл. Решение на УС,
обективирано в Протокол №1/09.05.2017г., издадена на осн. чл.189, чл. 193, ал.1
и чл.194 КТ, на ищеца е било наложено наказание „ забележка „ , за това, че въз
основа на устен доклад, а впоследствие и лично установено от Председателя на кооперацията на 31.03.2017г,. е извършил
следното нарушение : некачествена сеитба на царевица, в резултат на
което се е налагало презасяване на около 95 дка., което представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, т.3 КТ. Ищецът излага, че Заповед №5/15.05.2017г не му е била връчена по
предвидения в КТ ред, не е запознат с решението на УС, въз основа на което е
издадена, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя не е
изслушал ищеца, нито е бил приел писмените му обяснения, не са събирани
доказателства.
Ищецът твърди
още, че на 17.05.2017г. му е връчена
Заповед №6/15.05.2017г. на Председателя на кооперацията, с която е разпоредено
да му бъде удържана сума в размер на 200 лв, т.к. е причинил вреди на
предприятието по непредпазливост – проведена некачествена сеитба на царевица.
Излага, че надлежно е оспорил тази Заповед пред УС с мотивирано опровержение с
вх. №1/17.05.2017г. и повторно възражение,
подадено на 21.06.2017г. Твърди, че въпреки подадените възражения ответника не
е упражнил правото си да предяви иск пред съда, и с квитанция към ПКО
№71/23.06.2017г. му е било направена удръжка от месечното възнаграждениe за
м.05.2017г в размер на 200 лв. Излага, че не е извършвал сочените от
работодателя нарушения, не е спазена предвидената в КТ процедура по налагане
дисциплинарно наказание „ забележка „ ,
не е причинявал вреди на предприятието по непредпазливост, поради което следва
Заповед №5 да бъде отменена и сумата от 200 лв, удържана на осн. Заповед №6 възстановена. С оглед изложеното се моли за
уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.
В срокът за
отговор е постъпил такъв от ответника. Описва как е била проведена процедурата
по налагане дисциплинарно наказание на ищеца, като счита, че същата е
законосъобразно проведена. Сочи, че на 03.04.2017г. Председателят на
кооперацията получил докладна записка за извършена некачествена сеитба, същия
ден той проверил сеялката и установил, че вакуума е недостатъчен и семената не
полепват по дисковете, това го накарало да изчака около 20 дена до поникване на
посева,за да се установи качеството му. Излага,че на 26.04.2017г. комисия
установила, че засятата царевица не е поникнала редовно и е необходимо да се
презасее отново блокът с хибридна по – ранна царевица. Явства, че на 09.05.2017г. Председателят на
кооперацията запознал членовете на Управителния съвет / УС/ и Председателя на
контролния съвет с извършената
констатация и било взето решение да се накаже ищеца с парична глоба от
допълнителното трудово възнаграждение и
да се наложи дисциплинарно наказание “ забележка “ . Излага, че на 11.05.2017г.
в 8,30 часа сутринта в сградата на Ремонтна работилница пред трудовия колектив
от механизатори и домакина на кооперацията Преседателят направил обсъждане на некачествената
работа на Г.К. в негово присъствие, колективът бил запознат с решението на УС
от 09.05.2017г. Твърди, че ищецът е дал устни обяснения, в които сочи, че не
поема лична вина, а счита, че е повреден земеделския инвентар. Излага, че по
длъжностна характеристика ищеца отговаря за машинния парк и земеделския
инвентар, като лично той е правил ремонт на поверената му сеялка. Твърди, че след
получаване на устния отговор на 17.05.2017г бил издадени оспорените заповеди №
5 и № 6 , които били връчени на ищеца лично и едновременно на дата 17.05.2017г. в присъствие на главния
счетоводител и касиера на кооперацията. Описва какви щети е претърпяла
ответната кооперация, а именно за закупуване хибридни семена за царевица за
допълнителен посев в размер на 1562 лв съгласно фактура№**********/29.07.2017г.,
както и допълнителни разходи за труд и гориво в размер на 138 лева. Претендира
разноски.
И двете страни
представят писмени доказателства, ответната страна ангажира гласни доказателства
чрез разпита на двама души свидетели.
По делото е
изслушано и приобщено към материалите експертно заключение на вещо лице Р. С.,
неоспорено от страните.
За да се
произнесе по исковете съдът съобрази следното от фактическа и от правна страна
:
По
предявеният иск с основание чл.357 КТ
вр. чл. 358, ал.1 , т.1 КТ
Няма спор между страните, а и от представените
писмени доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между
страните въз основа на трудов договор №167 от 18.03.2013г. Няма спор между
страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че със
заповед №5 /15.05.2017г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „
Забележка „. Доказателства за връчване на заповедта на ищеца по смисъла на чл.
195, ал 2 КТ – срещу подпис на работника и при удостоверяване датата на
връчването, не са представени. Съгласно трайната практика на ВКС формалното
отсъствие на изискванията, предвидени в чл.195, ал.2 КТ, в заповедта не
опорочава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и валидността на
самата заповед. Двата начина на връчване и получаване, изброени в нормата на чл. 195,
ал. 2 КТ, не са единствените възможни – например съдебната практика
познава случаи на връчване при отказ, който се удостоверява с подписи на свидетели,
на връчване чрез нотариална покана и др. От значение е да се установи дали и от
кой момент на наказания е доведено до знанието съдържанието на заповедта. От
друга страна фактът на връчване следва да се приеме за установен по делото
поради обстоятелството, че сред приложенията към депозираната искова молба на
17.07.2017г., изпратена по пощата на 14.07.2017г. от ищеца, е представена
заповедта за налагане дисциплинарно наказание „ забележка“ - л. 5 от делото, като
следва да се изследва само въпроса относно датата на връчване. На 17.05.2017г.
е подадено опровержение от ищеца за преразглеждане така „ наложеното ми наказание решението. за което е взето без
да бъда изслушан и без право да се защитя “ /цитатът е от опровержение на Г.Г.В.К. от 17.05.2017г. -. 19 от делото/ и ново искане
за преразглеждане на 06.07.2017г. – „ за
сочените „ нарушения“ узнах едва при
връчването на друга заповед, а именно Заповед №6 от 15.05.2017г. „ / цитатът е
от искане с вх. №3/06.07.2017г. на л.22
от делото /. Следователно съдът приема с оглед съдържанието на опровержение от
17.05.2017г, където ищеца изрично сочи за наложено „ наказание „ , за което е
следвало да бъде изслушан, а не удръжка,
за която съгласно чл. 210 КТ не се предвижда предварително изслушване на
работника или служителя, и твърдението
на ищеца, че е узнал за оспорената заповед, с която му е наложено наказание на
17.05.2017г , че ищеца е узнал за оспорената заповед на 17.05.2017г., от
което следва, че преклузивните срокове на чл.194, ал.1 КТ, за които съдът следи
служебно, са спазени /от 31.03.2017г. до 17.05.2017г. не са изтекли два месеца
/.
От
представеният протокол №1 от заседание на УС на кооперацията на
09.05.2017г. се установи, че е взето
решение за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца по КТ – мъмрене или предупреждение за уволнение. От показанията
на свидетелите Е. А.Х. и К.А.К. се установи, че ищеца Г.В.К. е бил изслушан в
присъствие на Председателя на кооперацията на събрание на колектива на
11.05.2017г във връзка с твърдяното нарушение, като Г.В.К. е дал устни
обяснения, че причината за некачествената сеитба на царевица е авария в
техниката по време на работа. Трайно в своята практика ВКС приема, че няма
изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура,
което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание
за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание – напр. Решение № 322 от
05.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 301/09 г. ІІІ гр. отд. В Решение № 494 от
18.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1687/09 г. ІІІ гр.отд. , Решение № 343 от
28.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 799/09 г. ІІІ гр. отд. е прието, че
работодателят като субект на дисциплинарната власт може да оправомощи друго
лице да поиска писмените обяснения или да изслуша устните такива, без това да
нарушава нито императивно формулираното правило на КТ, нито заложения
конституционен принцип за защита на накърненото право на труд. От съществено
значение е обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи
наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на
решението си за налагане на наказанието. В Решение № 137 от 01.06.2012
г. на ВКС по гр.д.№ 982/11 г. ІІІ гр. отд. е посочено, че когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения, без да е необходимо да
са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или
правната квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. В
този смисъл обясненията, които се искат от работника, трябва да имат определен
предмет – да се отнасят до нарушението, за което работодателят следва да реши
дали работникът ще бъде санкциониран. Тъй като дисциплинарното наказание се
налага от датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме с оглед свидетелските
показания, които съдът кредитира в тази им част, че от ищеца са били изискани
надлежно устни обяснения по реда на чл.
193 КТ, като в същите той е изразил своята позиция по отношение твърдяното нарушение, тези
обяснения са достигнали до работодателя
- г- н. М.П.М. - Председател на кооперацията, и изтекъл разумен срок
между даване на обясненията на 11.05.2017г. и налагане на наказанието на 17.05.2017г. .
Съдът приема,
че оспорената заповед №5/15.05.2017г. е мотивирана, доколкото в нея ясно и
изчерпателно се посочва нарушителят, нарушението – некачествена сеитба на
царевица –много рядка сеитба, липсват цели редове –налага се презасяване на около 95 дка, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Не е налице нарушение на ал.1 на чл.195 КТ.
В трудовият
договор – л. 62 от делото, и допълнителните споразумения към него –л. 49 от
делото и л. 60 от делото, не е вписана длъжност, заемана от ищеца в
кооперацията по трудовото правоотношение нито код по класификатора на
длъжностите. Отбелязано е в трудовия договор, че на ищеца е връчена длъжностна
характеристика и уведомление до ТП на НОИ срещу подпис на 18.03.2013г. – л. 62 от делото. Съгласно
изпратени уведомления до НАП длъжността на ищеца, заемана по трудово
правоотношение е водач на селскостопански машини с код по НКПД 83412001 – л. 63
от делото, л. 40 от делото. Така представените
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ съдът
приема, че удостоверяват волята на страните относно длъжността на ищеца по
трудов договор – ищеца не е оспорил същите при получаването им, като поне
едното от тях – л. 39 от делото, съдържа и подпис на представител на ответната
кооперация. За последващо изменение на клаузите на трудовия договор, вкл. и
относно наименованието на длъжността и характера на работа, се изисква пимена
форма, каквато няма данни да е била спазена. Така и съдебната практика – Решение
№ 280/11.06.2012г. по гр. д. №1519/2011г., IV гр. отд., съгласно мотивите
на което изменение на трудовото правоотношение не може да се извърши и чрез конклудентни
действия на работника или служителя. Представени
са от ищеца три длъжностни характеристики за длъжности “ шофьор на товарен автомобил
, “ тракторист “ и “ комбанейр “ , както и Правилник за вътрешния трудов ред.
От
доказателствата по делото съдът не установи
на ищеца да му е вменено в задължение с длъжностна характеристика за заеманата
длъжност “ водач на селскостопанска техника “ или с нарочна заповед
задължението да проверява дали и колко семена пуска сеялката и през какъв
интервал от време следва да извършва тази проверка. Твърденията, че ищеца е
констатирал неизправност в сеялката още в началото, но въпреки това е продължил
да сее семена за царевица, не се приемат от съда, още повече, че свидетеля К.К.
твърди в показанията си, че за проверка е бил изпратен нарочен човек – И. Д.,
който знае къде и какво да гледа по дисковете -
на всяка дупчица на диска трябва да има полепнало семе. Видно от
изявленията на свидетеля в о.с.з. и от изготвената от него докладна
записка - л. 31 от делото, едва в късния
следобяд към 15 часа се е установило със сигурност, че сеялката на машината на
ищеца е неизправна – „ още към 15 ч. му казах, че има нещо нередно с неговата
сеялка „ , „След обед, към 18 ч., той действително установи, че има повреда
машината и се прибра в стопанския двор.“
, „ С И. Д. говорехме от самото начало, че нещо не е добре ... Като
казахме на Г., че сеялката му не сее, той отговори, че няма нищо притеснително,
защото сеялката сее „. От показанията на свидетеля Е. А.Х., работил на еднаква
длъжност с ищеца, се установява, че „по отношение на повредите по време на
работа повреда се установява на края на
блока“ , „ Г. е установил в края, почти в края на работния ден „ . Т.е., не се установи с допустими по смисъла на ГПК
доказателства ищеца да е знаел предварително за повреда в сеялката на машината,
която да доведе до незасяването на семената. От друга страна ищеца не е
изпълнил задълженията си, тъй като е продължил сеитбата въпреки констатирания
от другите присъстващи проблем, без да отведе машината за необходимия ремонт,
така че този проблем да бъде отстранен и да не бъде засята по –малко семена от
царевица. Следователно той е действал виновно, тъй като не е положил дължимата грижа, съобразно
задълженията и отговорностите му, произтичащи от основни трудови функции на изпълняваната
от него длъжност, доколкото няма съмнение, че като водач на машина следва да се
грижи за техническата й изправност и да
спазва правилата за експлоатацията й. След като е бил уведомен за наличието на
повреда, вкл. и от специално изпратения да наблюдава човек, но не е констатирал
конкретна причина, ищеца е могъл своевременно да преустанови сеитбата и да поиска ремонтиране
на машината в техническата работилница, както впоследствие е сторил, а опасенията
си да изложи писмено.
При достигане
до горните изводи съдът съобрази и практиката на ВКС, съгласно която
непредставянето на длъжностната характеристика
за заеманата от ищеца длъжност не е пречка да се извърши от съда преценка за
дължимото поведение на работника или служителя
и основните му трудови функции, като същите следва да се установят от
установените обстоятелства по делото, от становищата на страните и от
правилника за вътрешния трудов ред – Решение №861 /20.12.2010г. по гр. д.
644/2010г. IV гр. отд.
Наложеното
дисциплинарно наказание „ забележка „ е най – лекото предвидено в КТ и същото
съответства на тежестта на нарушението.
Съдът отчита и последващото поведение на ищеца, който при изслушването
му от Председателя на кооперацията пред трудовия колектив е заявил, че няма вина
за стореното, което показва липса на критична самооценка и съзнание, че
стореното рефлектира върху дейноста на кооперацията и намира, че така
предявения иск за отмяна наложеното дисциплинарно наказание е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По
отношение на втория предявен иск с основание чл. чл. 128, т.2 КТ
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че съгласно диспозитивното начало в гражданския процес
съдът се произнася само по фактическите твърдения на ищеца, така както са
изложени в исковата молба и пояснени в о.с.з. на 18.10.2017г. – трудовото възнаграждение
на ищеца за месец 05.2017г. не е изплатено в пълен размер, като от него е било
удържана сума в размер на 200 лева съгласно чл. 272, ал.6 КТ въз основа на
заповед №6/15.05.2017г.. В противен случай съдът ще постанови едно недопустимо
решение, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Съдът намира така предявеният иск за
неоснователен, доколкото видно от заключението на вещото лице –л. 142 - л. 144
от делото, липсват по счетоводни данни и по подписана ведомост удържани суми от
трудовото възнаграждение освен за осигуровки и за данък по ЗДДФЛ, процесната
сума от 200 лева е отразена като внесена
от ищеца, а не като удържана от заплата. Съдебният експерт също сочи, че ищеца
е положил подпис във ведомостите за получено трудово възнаграждение в нетен
начислен размер от 995, 99 лева за м. 05.2017г. Съгласно разпоредбата на
чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка
- така Решение №141/2010г. по гр. д. №2715/2008г., IV гр. отд. на ВКС.
Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта както е в процесния
случай не възникват съмнения за основанието, на което работникът е получил
плащането – в този смисъл Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012
г., IV гр отд. на ВКС. Така положеният подпис във ведомостта не се оспорва
от ищеца, като без доказателствено значение е кой е направил отбелязване в
представения фиш за работна заплата за месец 05.2017г., представен от ищеца. Този
документ /ведомостта/ съставлява пълно доказателство за плащане в посочения
размер от 995, 99 лева на трудовото възнаграждение на ищеца без удръжки от него
– така Решение № 241 от 7.01.2015 г. по гр. д. № 3269/2014 г., III гр. отд.
на ВКС. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ е императивна и за установяване плащането на трудово
възнаграждение свидетелски показания са
недопустими– така Определение №1144/24.09.2009 г. по гр. д. №1154 /2009г. на III гр.
отд. на ВКС.
С оглед изхода
на делото в полза на ответната кооперация следва да бъдат присъдени сторените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице в
общ размер от 360 лв съгласно
представения списък по чл. 180 ГПК на л. 151 от делото
Мотивиран от
изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.К., ЕГН **********,***,
против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “ ***“ , ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***област
Варна, представлявана от Председателя М.П.М., искове с основание чл.357 КТ вр. чл. 358, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
Заповед №5/15.05.2017г. на Председателя на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “ ***“, ЕИК ***,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ забележка „ и с основание
чл. 128, т.2 КТ за заплащане на сумата
от 200 лв, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м.
05.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
– 17.07.2017г. , до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Г.В.К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “ ***“ , ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***област Варна, представлявана от Председателя М.П.М.,
сумата от 360 / триста и шестдесет / лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................