Р Е Ш
Е Н И Е
№ 317 /12.06.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на осми
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 236/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 112/03.04.2018 г. по АНД № 2201/2017 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-002769/ 23.08.2017 г. на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. Със същото е наложена глоба на Д.И.М. ***, в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Касаторът, чрез адв.В*** .Б. обжалва решението на съда, като в жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, чрез юрк. Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като изтъква, че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за което съдебния акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от фактическа страна, че на 09.04.2017 г. около 01.30 часа в с.С*** буче на ул.Г. Д*** , административно наказаното лице е управлявал влекач“Д*** “, с рег.№ ***, влекачът е с прикачено полуремарке „ К*** “ с рег.№ ***, при въведена с пътен знак В-18 забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона при временна забрана за движение, с което е извършил нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП .
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е, че доказателствата по делото – писмени и гласни не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в акта за установяване на нарушението и въз основа на разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП не е оборена законната доказателствена сила на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При анализа на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, съдът не откри нарушения в административнонаказващата процедура и в прилагането на материалния закон от актосъставителя и административнонаказващия орган. Въпреки преповторените в касационната жалба възражения за нарушение на разпоредбите на чл. 57 ЗАНН, конкретно в наказателното постановление на разпоредбите на чл.57, т.5 от ЗАНН, касационният състав счита , че в НП се съдържат всички реквизити, които закона предписва, производството се е развило в сроковете по чл.34 ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е посочил възражение, че няма ясно поставен знак, но този защитен довод се оборва от събраните в производството даказателства. Развитите в жалбата доводи относно съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че на 09.04 2017 г. е действала временната организация за безопасност на движението за обект“ Ремонт на пътно платно РП III- 112 „Д*** махала-Смирненски- Славотин-С*** буче- Монтана“ от км.10+500 до км.47+ 830…пълно затваряне за МПС над 12 тона/ заповед на л.11 от делото на РС/. Съставът на въззивния съд всъщност е обсъдил всички доводи и оплаквания, които са били развити във въззивната жалба. Съдът не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, със същите не е оборена доказателствената сила на установените факти с АУАН – чл.189, ал.2 ЗДвП.. Събрани са допустимите от процесуалния закон, относимите към предмета на делото и необходимите за разкриване на обективната истина писмени доказателства. Същите са обсъдени и въз основа на тях по правилата на формалната логика са изведени верните правни изводи за извършени от административнонаказаното лице нарушения. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение – нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП – преминаване след знак В-18, като видно от приложената заповед № РД-11-15/24.03.2017 г. на директор ОПУ Монтана е въведена временна организация и безопасност на движението, протоколи и проект за въвеждане на временна организация на движението..
При постановяване на обжалваното решение, съставът на районния съд не е допуснал релевираните в жалбата пороци – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, анализирани и обсъдени са всички събрани доказателства, анализирани са и действащите правни норми, липсват основания за изменение или отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Касационната инстанция следва да посочи, че изложените в касационната жалба твърдения за пропуски при изясняване на фактическата обстановка, са защитна теза, но не са подкрепят от събраните в производството доказателства, не е налице съществен порок на акта, респективно до нарушаване правото на защита на привлеченото в производството лице. Ясно е посочено и в АУАН и в НП, че е нарушен знак В-18, забраняващ преминаването на МПС над 12 тона при временна забрана за движение и съответната норма от ЗДвП. Правилно е потвърдено наказателното постановление по отношение на административното нарушение, като съдът правилно е приел, че не следва да се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/03.04.2018 г. по АНД № 2201/2017 г. на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: