Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6 2 6
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ
н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 514/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 16-002786 от 10.01.2020 г., издадено *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на „Енте сървисес“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2 на
основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител, моли да се отмени НП. Съображенията са свързани с
липсата на нарушение, в която връзка се твърди да е изплатена на съответния
работник минимална ставка в повече от предвиденото в чл. 6, ал. 4 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. Възразява се и против липсата на мотиви в НП
относно невъзприемане на посочената теза за изплащане на трудовото
възнаграждение и липсата на мотиви за неприлагане на маловажния случай по чл.
28 от ЗАНН и по чл. 415в от КТ. Моли да се вземе предвид, че работникът е получил
сума по-висока от посочената в предписанието, както и че поведението на
работодателя до този момент е било изрядно. Евентуално моли да се приложи
хипотезата на „маловажния случай“. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема,
че не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ. Обсъжда подробно
всяко от възраженията на жалбоподателя.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 03.12.2019 г. е
извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство от
страна дружеството жалбоподател „Енте сървисес“ ЕООД. Проверката е осъществена
от свидетелката С.П., заемаща длъжността „***“ в Дирекция „Инспекция по труда“
/ДИТ/ гр. Пловдив. Проверката се извършила за установяване на изпълнение за
дадените с протокол за извършена проверка № ПР 1928097 от 23.10.2019 г.
задължителни предписания. По повод на последната свидетелката установила, че за
положения труд за времето на командироване в Б. в размер на общо 632 работни
часа от 14.01.2019 г. до 31.05.2019 г. на работника С.С.Д. работодателят следва
да начисли и изплати основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от
7982,16 евро бруто /15 613,10 лв./, в съответствие с минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата страна Б., в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги вр. чл. 6, ал. 3 от същата. Затова и при издаване на протокола с
предписанията в т. 14 от него включила именно изпълнение на това задължение и
дала предписание в този смисъл със срок за изпълнение до 15.11.2019 г.
С призовка № ПР 1937280
от 29.11.2019 г. са изискани от работодателя документи за изпълнение на
дадените предписания от протокола, относно точки 13-16 от него, както и са
изискани писмени обяснения от управителя на дружеството и други документи. Били
представени фишове за заплати за месеците януари-май 2019 г. на съответния
работник, платежни нареждания от февруари, април, май, юли и октомври 2019 г. и
от ноември и декември 2018 г., както и разчетно-платежна ведомост за май 2019
г. Постъпили и писмени обяснения от управителя на дружеството, в които се
посочва, че на работника е заплатено възнаграждение в повече от предвидената
минимална работна заплата/ставка за Б.. В дадено на 16.10.2019 г. писмено
обяснение управителят на дружеството заявил, че във ведомостите със съкращение
ИРЗ са отразени изчисленията за допълнително възнаграждение, изчислени на
базата на работна производителност. Същите тези доказателства били предоставени
и при проверката на 23.10.2019 г., като нямало никаква промяна. Свидетелката
направила съпоставка с предходните предоставени доказателства и установила, че
не е допълнително начислено като основно трудово възнаграждение сумата,
съдържаща се в предписанието, нито е изплатена. Оттам направила и заключението,
че предписанието, касаещо работника С.Д. не е изпълнено.
Установява се от
представеното допълнително споразумение към трудов договор № 112/13.04.2018 г.,
а и не се спори от страните, че лицето С.С.Д. е работник на дружеството, като
командировката му е била прекратена на 01.06.2019 г.
Въз основа на
резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 16-002786/03.12.2019 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството,
за което е представено заверено копие на нотариално заверено пълномощно. На
същото лице е връчен и актът и се е подписало на него, като в мястото на
възражения е посочило, че ще направи такива в срок. Постъпило е и писмено
възражение срещу акта.
За извършеното нарушение
било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на
основание чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушението.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите С.П. – актосъставител, и
И.К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, заверено от страната пълномощно на И.К., протокол за
извършена проверка № ПР 1928097/23.10.2019 г., призовка № ПР 1937280 от
29.11.2019 г., фишове за заплати за месеците януари-май 2019 г. на съответния
работник, платежни нареждания от февруари, април, май, юли и октомври 2019 г. и
от ноември и декември 2018 г., както и разчетно-платежна ведомост за май 2019
г., писмени обяснения от 30.12.2019 г. и от 16.10.2019 г., допълнително
споразумение към трудов договор № 112/13.04.2018 г., допълнително споразумение
за прекратяване на командировка, разпечатки от препратка, съдържаща се на интернет
страницата на Инспекция по труда, оправомощителна заповед № З-0058/11.02.2014
г. на ИА „ГИТ“.
Разпитана в съдебно
заседания свидетелката П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В подробности споделя, че тя е била служителят, който е
извършил първоначалната проверка и е издала съответните предписания. Споделя,
че тя именно е разгледала представените повторно документи и е установила, че
те не се различават от първоначалните, с които се е запознала и въз основа на
които е издала предписания. Показанията ѝ на съдът намира за обективни,
логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, сред които протокол за проверка, призовка,
ведомости, индивидуални фишове, платежни нареждания, поради което им дава вяра.
Показанията на
свидетелката К. съдът също оцени с доверие, доколкото относно предмета на
доказване не си противоречат с останалите събрани доказателства, а именно за
това, че за периода, за който са били предписанията, са представени платежните
нареждания към работниците.
Именно на сведенията на
свидетелите, имащи отношение към предмета на доказване в настоящия спор, съдът
основа фактическите си мотиви.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел и надлежно
упълномощен представител на дружеството жалбоподател, като последното се е
възползвало от правото си да направи възражения, включително и в 3-дневен срок
от съставянето на АУАН.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни
предписания.
Не може да се възприеме
и изложеното твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с необходимостта НП да съдържа мотиви по направените от
нарушителя възражения. Няма подобно изискване в чл. 57 от ЗАНН. Достатъчно е административнонаказващият
орган да се произнесе по осъществяването на състав на нарушение, като всяко
възражение, което нарушителят би имал, може да бъде поставено при обжалването
на акта, където и правата му ще могат да се разгърнат в цялост и да бъдат
разгледани в основи. В този смисъл не е необходимо и да се произнася мотивирано
по неприложението на института на „маловажния случай“, като е достатъчно да
посочи, че случаят не е такъв, както е сторено и в настоящото НП.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството
жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Посочената норма гласи, че се
наказва този, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че с протокола от 23.10.2019 г., съставен по
повод на извършена проверка от свидетелката П., *** при Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив, са дадени предписания към работодателя. Съгласно чл. 399 от КТ цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Касае се за протокол, издаден от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Със същия в присъствието на управителя на работодателя и
упълномощени от него лица, на основание чл. 404, ал. 1 т. 1 от КТ е дадено
задължително предписание в точка 14 в срок до 15.11.2019 г. за
положения труд за времето на командироване в Б. в размер на общо 632 работни
часа от 14.01.2019 г. до 31.05.2019 г. на работника С.С.Д. работодателят да
начисли и изплати основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от
7982,16 евро бруто /15 613,10 лв./, в съответствие с минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата страна Б., в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 вр. чл. 6, ал. 3 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. Този
протокол от извършената проверка представлява индивидуален административен акт,
който не е обжалван, респ. същият е влязъл в сила, поради което съдът приема,
че за дружеството жалбоподател е възникнало задължението за изпълнение на
посоченото предписание.
В тази връзка именно следва да се остави като неоснователно възражението
на жалбоподателя, свързано с изплащането на възнаграждението на работника
съобразно правилата на Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги. Преди всичко това дали са изплатени или не съобразно
посочените правила трудовите възнаграждения на работниците са въпроси извън
компетентността на настоящия съд, доколкото предмета на доказване и спорът
въздигнат пред него е за неспазване на задължителни предписания. От друга
страна тези предписания подлежат на самостоятелно обжалване по съвсем друг ред
и пред друг съд, както е посочено в тях. В административнонаказателното
производство съдът е разполага с механизъм за косвен контрол на
административните актове, поради което следва да зачете тяхната сила без да
преразглежда законосъобразността и целесъобразността им. В този смисъл на
преценка в настоящото производство подлежи единствено обстоятелството дали
работодателят е изпълнил даденото предписание в указания от въззиваемата страна
срок. Еднопосочни са доказателствата по делото, че такова изпълнение не е
предприето от страна на дружеството в дадения срок или въобще. Такива са
показанията на актосъставителя, такива са и писмените доказателства. От това
може да се направи заключение, че след месец октомври 2019 г. не е изплащана и
начислявана като основно трудови възнаграждение никаква сума на работника С.Д..
Последното платежно нареждане е от месец октомври 2019 г. без да е посочено за
кой период се отнася, а съгласно представените индивидуални фишове
възнаграждението му е останало начислено в две категории – като основно трудово
възнаграждение и това, което е било предмет на предписание, което е останало
като ИРЗ /извънредна работна заплата/. За същите платежни споменава и
свидетелката на въззивника, като казва, че те именно са били и представени.
Тоест не са представени допълнителни платежни за изплащането на сумите. Не може
и да се приеме, че преди това на работника е заплатено възнаграждение над
минимално предвидената в съответната страна ставка, тъй като предписанието е
касаело изплащането на основно трудово възнаграждение, а предходните плащания
от работодателя са били разделени на основно и ИРЗ, последното от които е без
ясни критерии за формиране. Отделно от това ИРЗ е продължило да съществува в
същата форма, а не е било начислено като основно трудово възнаграждение, както
именно е предписал и *** от ДИТ Пловдив.
При извършване на последваща проверка, предмет на настоящото
административнонаказателно производство, проверяващите от ДИТ Пловдив са
констатирали, че към 03.12.2019 г. все още не са изпълнени предписанията. Това
именно поведение на санкционираното дружество е в разрез с дадените на
23.10.2019 г. задължителни преписания, което изпълва изцяло състава на
нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съобразно посочената норма самото бездействие да се изпълнят дадени
задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно
нарушение, поради което и установената формална липса на такова изпълнение е основание
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, отговорността е обективна и не следва
да бъде изследван въпросът за вината.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 415, ал. 1 от КТ, която предвижда, че на лице,
което не изпълни задължителни предписания на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до
10 000 лв.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК, както и специалната норма на чл. 415в
от КТ. Последната изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно
чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по
чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична
санкция, но в многократно по-нисък размер /така Тълкувателно решение №
3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/. Доколкото след извършване на
нарушението от страна на жалбоподател не са представени доказателства, същият
да е начислил и изплатил като основано трудово възнаграждение положения труд от
работника, то в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в КТ,
респ. случаят не е маловажен.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 1500 лв. Следва да се отбележи, че
коректно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. Отчете се наличието на неизпълнение на конкретното
предписание и липсата на предходни установени с влязъл в сила акт нарушения.
Освен всичко съдът и не разполага с други правомощия освен да намали
определената санкция.
Като прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с
оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът счете, че санкция
в минимален размер от 1500 лева се явява обоснована, справедлива и
съответстваща на извършеното нарушение.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в хипотезата на чл. 415в КТ,
поради което извършеното нарушение не е маловажно. Наложената санкция е
обоснована и справедлива, а обжалваното наказателно постановление
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в
настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния ѝ представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002786
от 10.01.2020 г., издадено *** на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив,
с което на „Енте сървисес“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2 на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда /КТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪДЖА „Енте сървисес“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните
основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А . Д.