Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 23.11.2018
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1780 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът - Р. С.Р. твърди, че бил собственик на
недвижим имот, придобит от чрез покупка от Община К., за което имало издадена
Заповед № 906/13.10.1994г. на Кмета на Общината, въз основа на която се снабдил
с нотариален акт № 181, том II, дело №1157/1994г. по описа на КрлРС. Имотът
представлявал ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с построена в нея вилна постройка, цялото
застроено и незастроено с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на град
К., обл. П., местността „*****”, с планоснимачен № 392, при съседи: от север -
М.М., от юг - С.К., от запад - А.В.и от изток - Б.А., а по кадастрална карта и
регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.704.392; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”; местност
„*****”; площ на имота: 1000 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска;
начин на трайно ползване: Нива; категория на земята, при неполивни условия: 9;
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 392; съседи: 36498.704.9633,
36498.704.4035, 36498.704.403, 36498.704.390, 36498.704.391 и 36498.704.9627,
ведно с попадащите в имота: Сграда с идентификатор 36498.704.392.1; Сграда с
идентификатор 36498.704.392.2 и Сграда с идентификатор 36498.704.392.3.
Твърди, че имота придобили заедно със съпругата му, която починала на
03.02.2002г. и оставила като наследници него и двамата им сина - И.Р.Р., ЕГН ********** и И.Р.Р., ЕГН **********. Твърди, че имотът се
владеел и ползвал изцяло от него. Преди да закупят имота, на основание, че бил
член- кооператор, заплатил и правото да ползва имота още от 1982г. След
закупуването му, първоначално оградил същия от три страни, от север, изток и
запад. От юг оставил имота свободен, защото в близост до имотна граница, вътре
в имота му, имал геран, който лично изкопал и направил и достъп до който
оставил на съседите от юг, защото те нямали вода в тяхното място. По-късно,
след 2000г. започнал да гледа в мястото си овце и бил принуден да загради и от
юг местото, за да не излязат животните. Ангажирал един друг съсед - Ю.А.О., да
му изкопае дупки за да постави коловете и да опъне мрежа на тях. При започване
на работа, там бил и брата на съпругата на ответника - Е.Ч.. Той възразил, че
ако опънат мрежата ще навлязат в имота на сестра му и трябвало да опънат
мрежата по-насевер, в неговото място. Сочи, че не се съгласил, защото знаел
къде е междуимотната граница, но за да не се карат със съседите (ответника),
отишъл в Общината и потърсил съдействие, за да дойде специалист и определи къде
точно е границата между имотите им с ответника. Изпратили техник, който отишъл
с картата, замерил и посочил къде е междуимотната граница. Границата се оказала
точно там, където смятал да опъне мрежата. Но тъй като били в добри отношения с
ответника, а те нямали още вода в мястото си, решил да пусне мрежата малко
по-навътре в неговото си място, а не по имотната граница, за да имат и те
достъп до герана от тяхното място. Така поставили мрежата с другия съсед Ю. -
от запад на изток, с около един метър и нещо по навътре в мястото му, стигаща
до герана, а от герана на изток я пуснали под ъгъл и в източната част на мястото
му до улицата излязло на нула, точно на междуимотната им граница. Така през
годините те имали достъп до герана и често са му благодарили, че им оставил
достъп до него.
Твърди, че преди няколко години отново станало въпрос с ответника и сина му
М., че където е поставена мрежата не било междуимотната им граница, а тя се
простирала по-на юг към тяхното място. Синът на ответника, оспорил това
твърдял, че дори трябвало още да премести мрежата, но на север в неговото
место. Твърди, че за да не се разправят решил да потърси геодезист и отишъл при
В.Т., който изпратил негов служител (Г.) и същият замерил мястото, повикал
ответника и в негово присъствие, показал къде свършва място на ищеца и къде
трябва да бъде оградата. Служителят му казал, че навлезли в мястото на ищеца и
с жълта боя белязал границата. Въпреки това, не си преместил мрежата, за да не
се карат.
Твърди, че тази година, пролетта си закупил доста пилета, които да отглежда
в мястото си. Тъй като оградата не била толкова плътна и на места скъсана,
решил да направи по стабилна и висока оградата от тази южна страна на имота му.
Предложил на ответника и сина му да отлеят бетонова основа, на която да хванат
нова мрежа. Те знаейки, че са навлезли в неговото място му предложили да му
отстъпят от тяхното место, но оградата така да минава между имотите ни, че да
имат достъп до герана, който бил изцяло в мястото на ищеца. Твърди, че на това
предложение им дал други варианти, а именно - да направят оградата точно както
било правилно да минава и ще им остави вратичка, от която свободно да минават и
ходят до герана или да пусне така оградата, че да си върви по правилната
граница, но малко преди и малко след герана да прави чупка навътре към него и
пак да имат достъп. Те се съгласили на последния вариант и дори след няколко
дни махнали част от кокошарник, който били направили до съществуващата мрежа,
за да не пречи на новата ограда. След още няколко дни извикал отново съседа Ю.,
с който да подготвят терена за нова ограда. Поразчистили и действително
подготвили мястото за започване на действия по изграждане на новата ограда. Но още същата вечер синът на ответника - М.
го видял на пътя и го извикал. Казал му да не мести оградата и да не предприема
никакви действия по изграждане на нова, защото мястото, в което ще я изгражда
било тяхно. Те имали скици и се виждало, че било тяхно и видимо ядосан го
заплашил, че ще му се случи нещо, ако го направи. Казал, че ако сложи нова
ограда и стъпи в тяхно място щял да го пребие. Останал учуден, защото бяха
постигнали съгласие къде ще бъде оградата. На по-другия ден видял съпругата на
ответника и я попитал защо са се отметнали от договорката им. Още на същия ден,
пак синът на ответника го настигнал с колата си по пътя, спрял и започнал да се
кара с него и отново го заплашил, че ако влезе в тяхното място и премести
оградата ще ги избие, него и синовете му. Твърди, че за да не се карат подал
молба за нова скица от кадастъра. След издаването й потърсил някой техник от
Общината да дойде и последно да каже къде е границата им между имотите с ответника.
Казали му, че нямат такъв техник и да си намеря някой геодезист. Потърсил М.К.,
защото знаел, че работел като техник в Общината. Свързал се с него, той му
поискал документите за имота и се ангажирал да провери в службите за имотите.
След няколко дни, К.отишъл до имота. Замерил и в присъствието на съпругата на
ответника показал къде е междуимотната граница. Отново се посочила границата,
където била поставена жълта боя от геодезиста. Тя звъннала на сина си М. и той
след малко дошъл. Започнали отново разправиите за границата. Тогава той
позвънил на тел. 112 и дошла патрулна кола с полицаи. Те изслушаха какъв е
проблема и ги посъветвали на другия ден да отидат да разговаряме с районния
инспектор. Твърди, че на другия ден отишъл в полицията, срещнал се с районния
инспектор и като му обяснил случая, той му отговорил, че това не работа на
полицията, а на съда и да си търси правата там. Твърди, че частта, която била
спорна, попадала в южната част на поземления му имот, която начертал на
приложената скици, като образува триъгълник между обозначените точки А, В, С и
е защрихован със син химикал, като площта е 37 кв.м., който триъгълник започвал
от изток, от улица с номер 9633, от нула и продължавал на запад до другата
улица, с номер 9627, като навлиза на север в имота му с 1.10м. С оглед
твърдението на ответниците, че били собственици на процесиите 37 кв.м., които
били собственост на ищеца, то за същия се пораждал правния интерес от водене на
настоящото дело. Към настоящия момент ответникът продължавал да владее и ползва
процесната част от имота му.
МОЛИ съда, на основание чл.108 от ЗС, да постанови
решение, с което да осъди ответника да му предаде собствеността и отстъпи
владението на процесиите 37 кв.м. от описания в обстоятелствената част на
исковата молба недвижим имот, попадащи в южната част на поземлен имот, с
идентификатор 36498.704.392 по кадастралната карта и регистри на град К..
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - С.Д.К. счита иска
като неоснователен. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба. Твърди, че през годините е имало спорове за процесното място, но никога
никой от членовете на семейство му не го е заплашвал с каквото и да било. Сочи,
че през 1982г., както на него, така и на ищеца им било учредено правото на
ползване върху един цял (тогава) имот с обща площ от около 2 (два) декара.
Двамата с ищеца си го разделили, като още тогава изградили на общата граница -
ограда от циментови колове и мрежа. По това време помежду им не е имало никакви
спорове относно границата между двата имота, макар че видимо имотът на
ответника бил с площ по-голяма от площта на имота на ищеца. Кладенецът, описан
от ищеца в исковата молба бил изкопан от ответника, негови роднини и приятели
още през 1984-1985г. Неговият тъст - А.Е.Ч., определил мястото, на което да
бъде изкопан кладенеца, той ръководел изкопаването и изградил корубата му. В
изкопаването на кладенеца участвали: Е.Ч., И.Ч., С. Ч., А.и С.Н.Ч.и, както и
страните по делото (ищецът и ответникът). На капака на кладенеца били изписали
датата, на която го завършили - „22.03.1985г.“. Изкопали кладенеца в границите
на имота, който му бил предоставен през 1982г. за ползване по реда на ПМС №
1/1981г. - на 2(два) метра южно от съществуващата на място ограда между неговия
имот и имота на ищеца. По време на изкопаването на кладенеца, ищецът поставил
въпроса, че неговият имот бил по-малък и поискал да изместят оградата така, че
и той да има достъп до кладенеца и да може също да го ползва. Твърди, че се
съгласил и по споразумение с ищеца изместил общата ограда така, че да минава
върху кладенеца. При това изместване на оградата дори няколко дръвчета - сини
сливи, посадени от ответника, останали в негово място. От тогава, т.е. от
1985г. и до сега тази ограда не била премахвана, не била местена и ответникът
владеел своя имот в границите, определени с това изместване на северната за
имота му ограда (южна за ищеца). Преди време, ищецът решил да огради имота си
от запад с панели. Закупените от него панели били с размери 1.20 х 6.00м.
Когато ищецът започнал да монтира панелите
се оказало, че последният такъв, в южния край на оградата трябва или да
бъде срязан, или част от него да бъде поставена по граница на ответника. Тогава
дал съгласието си, ищецът да постави този панел цял, преграждайки по този начин
и част от неговата западна граница.
През 2003-2004г. по повод изготвяне на документи за строителство на сграда
в принадлежащия му имот с № 4035, било установено, че съгласно плана на
новообразуваните имоти за местността „*****”, в землището на град К., имотът му
бил с площ, по-голяма от заплатената по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради тази
причина, през 2004г. изкупил от Община К. нейната част от този имот с площ от
63 кв.м. В издадената му скица с виза за проектиране били нанесени две
успоредни граници между неговия имот и имота на ищеца: едната е с черна линия -
имотна, а другата със синя линия - парцелна. По силата на този план (плана на
новообразуваните имоти) северната част на неговия имот, заключена между тези
две граници била приобщена към имота на ищеца по неизвестни причини. Така
нанесената на плана граница не съвпадала с оградата, съществуваща на място. Тъй
като по това време имотът му от север вече бил ограден, а и поради влошеното му
здравословно състояние, оставил въпроса с разположението на границата между
двата имота по плана нерешен. Така или иначе от 1994г., когато закупил имота по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и до настоящия момент твърди, че владее имота си в
границите, в които е ограден на място, включително и тази част, която била приобщена с плана
към имота на ищеца. По повод споровете помежду им установил, че при изработване
на различните планове за местност „*****“, в землището на град К., границата
между неговия и на ищеца имоти била нанасяна южно от съществуващата на място
ограда. Твърди, че ищецът никога не е държал и владял терена, който е заключен
между съществуващата на място ограда и имотната граница, макар и по различните
планове за местност „*****“ този терен да съставлява част от неговия имот.
Винаги считал този терен за свой, демонстрирал правата си върху него, поради
тази причина изградил и кладенеца си там. Твърди, че през годините е позволявал
на ищеца да черпи вода от кладенеца с ясното съзнание, че кладенецът е на ответника
и е построен в място на последния. Счита, че дори спорното място по КККР на
град К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2012г. на ИД на АГКК да
съставлява южната част на имот с идентификатор 36498.704.392 на ищеца, това
спорно място с площ около 40кв.м. било придобито от ответника по силата на
изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност. Поради тази причина и
предявеният ревандикационен иск за този имот е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Претендира за направените по делото разноски.
С НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА, приета за съвместно разглеждане в настоящото
производство, подадена от ответника по първоначалния иск - С.Д.К. против ищеца по първоначалния иск - Р. С.Р.,
се МОЛИ съдът, да постанови решение, с което да приеме за установено, че в КККР
на град К., одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. е на лице грешка,
касаеща границата между имот с идентификатор 36498.704.392, собственост на Р.
С.Р. и принадлежащия на С.Д.К. имот с идентификатор 36498.704.4035, ката
границата между двата имота следва да е разположена северно от сегашната, така
че южната част от имот с идентификатор36498.704.392 с площ от около 40кв.м. да
бъде приобщена към имота на С.Д.К. с идентификатор 36498.704.4035 и да съвпада
със съществуващата на място ограда. Претендира за направените по делото
разноски.
Ищецът по насрещния иск - С.Д.К. твърди, че по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ закупил имот в местността „*****“, в
землището на град К. в границите, в които същият му е бил предоставен
за ползване. От 1994г. владее имота в границите, в които същият бил
ограден, включително и южната част от имота на ищеца по действащите в момента
КККР на град К.. Счита, че е придобил по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност тези около 40 кв.м. в южната част на имот с идентификатор
36498.704.392, които били заключени между южната граница на имота и оградата,
находяща се на място между този имот и принадлежащия му имот с идентификатор
36498.704.4035. Поради тази причина счита, че в КККР на град К. е на лице
грешка, касаеща местонахождението на границата между неговия имот и този на
ищеца по първоначалната искова молба. Доколкото спорът с въпросната граница е в
пряка връзка с иска, предявен от ищеца по първоначалната искова молба, то
обосновава правен интерес от предявяване на насрещен иск.
Ответникът по насрещния иск - Р. С.Р., оспорва изцяло същия. Твърди, че мястото не
било делено помежду им, а по негова инициатива отишъл човек от комисията на
ТКЗС-то и набил колчетата на целия негов имот, от всички страни. Имотът си го
взел от ТКЗС-то, а ищецът по насрещната искова молба - от ОбНС. Първият
снимачен план за района, в който били имотите им бил от 1991 г. И едва тогава,
с този план се разделили тези 2 дка на два имота, по един декар за двете страни
в процеса. Твърди, че от 1982г., ограда между имотите им не е имало. Такава на
практика съществувала от 2004г., като била поставена на три етапа, в различни
години. Своя имот го разделил на три части, като поставил мрежи, пуснати посока
север - юг, по посока на имота на ищеца по насрещната искова молба. В източната
му част на имот си, с широчина 7м. се намирала сградата му - сервиз. Средната
част на имота му, с широчина 15м. била свободна - за животните му, и там се
намирал кладенецът му. Западната му третина била с широчина от 12м., тя му била
за обработване на земята. Поставянето на мрежите между имотите им станал на три
етапа. През 2004г. поставил мрежа с дължина 15м. в средната част между имотите
им, където попадал кладенецът му, като им оставил достъп до него. Ответникът до
2008г. нямал ток в имота си и преминавал редовно да ползва ток от неговия имот
за пускане на помпата. Още повече, че лятото като нямал животни и мрежата била
почти разкачена, а зимата като имал животните мрежата стояла без да се разкача.
През 2013г. поставил мрежа между имотите, с дължина от 7м., в източната си
третина от местото, когато закупил. През 2014г. ищецът по насрещната искова
молба си построил кокошарник в северозападната част на неговото место, отлял
бетонна основа за същия, и без негово съгласие, навлязъл с 1м. в местото му.
След като построил кокошарника, ответникът поставил мрежа и на останалите 12м.,
които не били заградени между имотите, в западната част, като тази мрежа
навлизала навътре в неговия имот също с 1м. През 2015г. дал право на ответника
да ползва част от средната му третина от мястото, като същия я засадил със
зеленчуци. Мрежата, която била до кладенеца я изтеглили доста навътре в мястото
му, за да садят спокойно. През 2016г. и 2017г. разрешил на неговата племенничка - Д. и съпруга й
А.да ползват част от западната му третина на имота, като го сеят със зеленчуци.
Твърди, че кладенецът бил изграден изцяло в неговото место. Същият бил започнат
в края на август 1984г., копан от Б.Ю. А., изграден от него с камъни до началото на октомври 1984г. Помагали му
Р.И.Р. и баща му, Н.М.Г., Т.К.Т.. Твърди, че лично на 22.03.1985г. положил
корубата над земята и поставил капака над нея. Около корубата било залято с
бетон и замазано с цимент, и лично изписал датата „22.03.1985г.” Около корубата
имало дървени дереци и навес с ламарина, които лично изградил. Категорично
оспорва твърденията на ищеца по насрещната искова молба, че той и посочените от
него лица са изградили кладенеца му през 1984-1985г. или когато и да било.
Твърди, че през 1984г. за периода от началото на август до края на декември
1984г., посочения от ищеца по насрещната искова молба за помагач в изграждане
на кладенеца - Е.Ч. се е намирал в шофьорската школа в град П.за преднаборници
и няма как да е бил на две места едновременно. Относно твърденията, че имота му
бил по-голям и кладенеца бил изграден в тяхното место и бил изместил оградата,
за да има и ответникът по насрещния иск
достъп до кладенеца, заявява категорично, че това не отговаряло на
истината. Твърди, че мястото му било по-голямо, защото по-късно през 2004г. той
закупил от Общината още някакви квадрати. През 2005г. ищецът по насрещната
искова молба решил да си построи сграда в неговата северозападна част на имота.
Заявил му, че ще построи някаква малка сграда до 35кв.м., защото закона не
позволявал по-голяма и нямало да му пречи да ползва спокойно неговия имот.
Въпреки, че имал разрешения за малка, стопанска сграда, същия си построи
триетажна, масивна жилищна сграда, с площ от над 100кв.м., далеч над
допустимото. Въпреки, че същата била изцяло незаконно построена и в близост до
имотната граница, не му е правил проблеми през годините. По отношение
твърдението за Скицата от 2005г., на която били видни две линия между имотите
им, то не ставало ясно какви са тези линии и кой ги е начертал, поради което ги
оспорва. Оспорва твърдението ищецът по насрещната искова молба да е владял
процесиите квадратни метри от неговия имот още от 1994г., тъй като такава
ограда нямало към онзи момент. Такава била поставена през 2014г. Докато нямало
ограда не са имали спор, къде точно минава междуимотната им граница, въпреки,
че викал специалисти да набиват колчета и да бележат до къде е неговия имот.
През 2004г., когато поставил ограда в средната част между имотите им, където
бил геранът и им дал достъп до него, не се бил отказвал и не бил заявявал, или
показвал по какъвто и да било начин, че се отказва от мястото си, което
оставало за ползване от тях. Винаги бил с мисълта и знанието, че това място си
е негово и само им дал достъп до герана. За целия имот си плащал редовно и данъците, за пълния обем
и площ. Когато през 2013г. отишъл специалист от ЕТ „В.Т.”, за да измери и
посочи къде точно била междуимотната им граница, ищецът по насрещната искова
молба разбрал, че е навлязъл в неговото място. Ответникът по насрещния иск категорично заявил, че не се е отказал от
мястото си. Оспорва категорично, ищецът по насрещната искова молба да е придобил процесното място или каквато и
да било друга площ от неговото място по давност. Ищецът по насрещната искова
молба през всичките години на ползване
на мястото му знаел, че му бил отстъпил временно достъп до кладенеца и знаел,
че е поставил с 1м. навътре в неговия имот в западната част мрежата, за което
му казал и геодезиста. От друга страна счита, че настоящия съд не е компетентен
да се произнесе за допусната грешка в КККР. Компетентен е административен съд и
то в законоустановените срокове за това. Искането на ответника в тази насока
следвало да се остави без разглеждане.
С молба от 05.10.2018г. ищецът по
насрещния иск - С.Д.К. въз основа на приетото по делото заключение на вещото
лице Л.С. уточнява петитума на исковата молба, с която е предявил по насрещен
претенция, с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, в следния смисъл: МОЛИ съда,
да постанови решение, с което да приеме за установено, че в КККР на град К.,
одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК е на лице грешка,
касаеща отразяването на границата между имот с идентификатор 36498.704.392,
собственост на ищеца по делото - Р. С.Р. и имот с идентификатор 36498.704.4035,
принадлежащия на ответника С.Д.К., като вярната имотна граница би следвало да
бъде разположена така, както е показана с червената линия на комбинираната
скица № 1, а именно - между т.12 и т.68, като ответникът по делото бъде признат
за собственик на процесния имот с площ от 29 кв.м., представляващ по същото
заключение - имот с идентификатор 36498.704.9643. Моли описаната скица да бъде
неразделна част от решението, което ще бъде постановено по делото, съгласно
чл.54, ал.2 от ЗКИР.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения нотариален акт № 181, том
II, дело №1157/1994г. по описа на КрлРС, Р.И.Р. е признат за собственик на
земя, придобита по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляваща Имотът
представлявал ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с построена в нея вилна постройка, цялото
застроено и незастроено с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на град
К., в местността „*****”, с планоснимачен № 392, при съседи: от север - М.М.,
от юг - С.К., от запад - А.В.и от изток - Б.А., а по кадастрална карта и
регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.704.392; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”; местност
„*****”; площ на имота: 1000 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята, при неполивни
условия: 9; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 392; съседи:
36498.704.9633, 36498.704.4035, 36498.704.403, 36498.704.390, 36498.704.391 и
36498.704.9627, ведно с попадащите в имота: Сграда с идентификатор
36498.704.392.1; Сграда с идентификатор 36498.704.392.2 и Сграда с
идентификатор 36498.704.392.3, съгласно представената Скица на поземления имот
№ 15-488566-06.10.2017г.
Видно от представеното копие от нотариален акт №
179, том II, дело №1155/1994г. по описа на КрлРС, С.Д.К. е признат за
собственик на земя, придобита по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляваща
Имотът представлявал ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с построена в нея вилна постройка,
цялото застроено и незастроено с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на
град К., в местността „*****”, с планоснимачен № 392а, при съседи: от север -
Р.И.Р., от юг - мера, от и от изток – път. Съгласно Скица на поземления имот №
15-574605-16.11.2017г., С.Д.К. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.704.4035; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”; местност
„*****”; площ на имота: 1063 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид застрояване; категория на
земята, при неполивни условия: 0; номер по предходен план: 706036 (392а);
съседи: 36498.704.70, 36498.704.393, 36498.704.403392, 36498.704.9627 и
36498.704.9633.
Със Заповед № 961/04.10.2004г. на Кмета на Община К. е
наредено С.Д.К. да придобие правото на собственост върху новообразувания имот с
пл. № 4035, в местността „*****“ в землището на град К. с площ от 63 кв.м. от
общо 1062.94 кв.м., при съседи: от север – имот № 392 – Р.И.Р.; от изток, юг и
запад – имот № 9633 – полски път.
СЪДЪТ е извършил оглед на процесния имот в присъствието на страните и
вещото лице, при който констатира следните дадености: имотите, собственост на
страните се намират в град К., в местността „*****“. Спорът касае границата
между двата имота по широчина на същите, посока изток-запад. Към момента на
огледа е поставена ажурна ограда между двата имота, която в източната си част е
опряна до съществуващия зид (високи бетонови панели) и движейки се на запад -
преминава до две плодни дръвчета, в близост до панелите, продължава и опира в
средата на изградения между двата имотите кладенец, след което същата
продължава от средата на другата страна на кладенеца, създавайки впечатление,
че кладенецът е изграден между двата имота, и продължава в посока запад, като
стига до колче, опряно в западната ограда (ниски бетонови панели), за което
колче ищецът твърди, че е поставено от М.К., при набИ.е на колчета от същия, с
оглед определяне границите на имотите. Отгоре на бетоновия зид, с жълт цвят
боя, е отбелязана маркировка. В северозападния ъгъл от имота на ответника, част
от имота е заграден с мрежа, за който ищецът твърди, че част от този терен,
стопанисван от ответника, е негов. В заградения терен са изградени две паянтова
постройки, за които се твърди, че са кокошарници. Твърдението на ищеца е, че
ажурната ограда-мрежа в западната й част между двата имота, трябва да слезе
надолу с 1 метър, в посока юг, към имота на ответника, като кладенецът остава в
мястото на ищеца. Ищецът сочи, че границата между двата имота трябва да
започва: от западната страна от колчето, поставено от М.К., преминавайки на
изток, като кладенецът остава в имота на ищеца, достигайки на 1 метър след
първото дърво от изток, което дърво трябва да бъде на синора. Там се среща с
така изградената вече ограда и се изравнява със съществуващата до второ дърво
(след първото) ограда, стигайки до източната ограда - зида (бетонов
панел-висок).
При огледа на имота, съдът е изслушал допуснати на страните свидетели. От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят Т.К.Т. твърди, че познава Р. още от 80-та година и идвал в
процесния имот. Твърди, че когато изграждали кладенеца, в имота нямало къщи.
Кладенеца го копаели в неговото място през есента на 1984г. Твърди, че
границата между двата имота била, както са двете дървета от източната страна и
стигала някъде около бараката, която е от запад, като мрежата трябвало да е на
не по-малко от метър нагоре на север от бараката или цялата мрежата сега
трябвало да се премести около метър надолу, на юг. Разказва, че копаел
кладенеца заедно с Р., на Р. баща му - дядо И., братът на Р., един мъж, който
помагал накрая и Н.(другият свидетел). Кладенецът бил изграден с камъни, които
ги градил бащата на Р.. Не и присъствал при изграждане на площадката около
кладенеца и поставянето на корубата отгоре. Участвал е само до изграждането му
наравно със земята. Тогава нямало мрежа между двата имота, после Р. си я
поставил така, че комшиите да ползват водата и да си поливат двора. Не му е
известно кой е изградил сега съществуващото положение на оградата, но проявява
съмнение, че мрежата е местена. Твърди, че Р. му е разказвал, че гледал животинки в имота си, забравил капака на
кладенеца и в него паднало агне. Докато ходил по болница, нямало го някой ден и
оградата му била преместена нагоре, в неговото място. Това се случило през
2004-2005г. Р. викал двама или трима да замерват местото и трябвало да се слезе
малко надолу, за да стане както трябва. Известно му е, че спорното място било
на Р.. Признава, че преди демокрацията е посещавал често имота на Р., а след
това идвал от време на време, не постоянно. Последно идвал преди една година.
Свидетелят Н.М.Г. твърди, че познавал страните. Р. познавал от 1973г., а С. от
по-късно. Работил в ТКЗС, където С. по-късно отишъл също да работи. По
отношение на имота твърди, че този отгоре бил на Р., а долния на С.. В
началото, когато през 1982г., Р. взел мястото, между двата имота нямало мрежа.
Р. взел място от ТКЗС. На Р. му казали, че не може да притежава 2 декара земя и
трябва някой от ТКЗС да вземе другата част. Р. посочил едно момче, но то се
отказало и тогава дошъл С.. Сочи, че границата между двата имота била там,
където мрежата е опряна на панела в източната част. Тогава нямало панелен зид,
а имало мрежа. Твърди, че границата на запад спрямо сега съществуващата мрежата
трябвало да е на 80 см. или 1 метър на долу, на юг. Панелът, който продължавал
и е западна ограда, отивал в мястото на С., което Р. искал навремето да я
пресече, но те се разбрали помежду си. Оградата трябвало да завършва там,
където било колчето, тоест трябвало да слезе с един метър надолу, към мястото
на С.. Твърди, че кладенецът бил копан през 1984г. и работен около месец.
Твърди, че присъствал при изграждането му през месец септември. Идвал след
работно време и когато не бил на работа, за да помага. Вътре не е копал, нито е
зидал, а само карал камъни. Сочи, че кладенеца го копали Р., баща му, още двама
човека, единия от който посочва свидетеля - Т.Т.. Твърди, че не е виждал С. или
негови близки и познати да помагат по изграждането на кладенеца. От кладенеца
към зида (панела) поставили оградата с Р., тъй като имал животни. Р. дръпнал
мрежата насам, за да може и С. да ползва кладенеца. На запад оградата, след
кладенеца, я поставили отново двамата с до съществуващия кол (свидетелят посочва кола, на който има
поставена мрежа, спускаща се посока юг в двора на ответника, ограждаща место,
за което се сочи, че е кокошарник). Твърди, че от този кол нататък,
оградата я поставил С., когато направил кокошарника. Частта между двата двора
нямало ограда и на С. роднините го сеели, като Р. им го дал до го ползват.
Оградата, която разделяла местото на Р., я сложили 2013–2017г., тъй като той
имал животни, заградили имота, за да може животните да не ходят в съседния
двор. Твърди, че спорното място било на Р., който навремето го отстъпил, за да
може кладенецът да бъде в такова положение, че да може и С. да го ползват.
Твърди, че страните се скарали 2007-2008г., когато нямало сложен капак на
кладенеца. Агнето на Р. паднало вътре в кладенеца. Този ден, двамата отишли
следобед да работят и Р. казал, че някой му откраднал агнето. После се указало,
че агнето е в кладенеца. Изкарали агнето от кладенеца и тогава Р. заключил кладенеца. От тогава
страните имали спорове. Оградата между двата двора в това си състояние била от
2017г. За спора относно ограда и граница извикали геодезисти. Като техниците
идвали – Д.през 2004г., а после М.К. през 2007г. Западната ограда също била с
панели, като последния панел продължавал и влизал в мястото на С.. Двамата се
разбрали и С. казал да не се цепи панела, той ще си продължи оградата. През
2014 г. тази част на оградата, където е кокошарника, се дръпнала до там и
тогава Р. казал, че няма да се карат. Но като станало така с агнето той ги
накарал да си направят шахта, прекарали си и ток, какъвто преди това ползвали
от Р., извикали техниците, измерили и сложели чертата, тъй като Р. искал да
премести оградата, но станал спорът. Твърди, че от 1990г. до 2015г. идвал всеки
ден в имот след работа, като и в събота и в неделя.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява
следното: Свидетелят А.Н.П., първи братовчед на съпругата на ответника твърди,
че от 1982г. тези имоти ги дали на Р. и
на С.. Северната част дали на Р., а южната част на С.. Имотите били около
декар. Когато им дали имотите те ги оградили и сложили ограда между тях.
Оградата между двата имота започвала от изток, минавала покрай герана от
северната му страна и продължавала на запад. Тогава имало временна ограда и Р.
имал животни. Към онзи момент не е имало спор между Р. и С. къде е границата
между двата имота. След 1982г. идвали в този имот за зеленчуци - краставици и
домати. Тогава живеел у калеко му на квартира, с брат му и сестрите. Твърди, че
участвал в изграждането на кладенеца, заедно с тъстът на С. – А.Ч., брат му -
С.Н.П., шурето на С. - И.А.Ч. и Е.А.Ч. – общо 6 човека. Този кладенец бил
строен месец септември – започнали строителството около 10-15-ти септември на
1984г. Помнил годината и датите, защото бил в полагаем отпуск от казармата -
имал военна книжка, която носи. Твърди, че само 6 човека копали герана и никой
друг не е присъствал. Близки и роднини на Р. не са участвали в построяването на
кладенеца, нито самия Р. е участвал, нито баща му, който живеел в С.. Тъстът на
С. – А.Ч. избрал мястото на кладенеца. А.искал да е в неговото място, но да го
ползват двамата, като комшии. Кладенецът го копаели по цял ден, 6 човека се
сменяли. Кладенецът бил дълбок 7 метра, като стигнали на 5.5 метра излязла
вода, пуснали помпата да я точи, но тя несмогвала, за да копаят. Тогава от
Домостроителния завод взели по-голяма мощна помпа, която я докарал А.Ч.. Двете
помпи работели и като дръпнали водата, всички се върнали отново да копаят. Така
го изкопали, правейки 1.5 метра воден стълб, за да има вода. За мястото, къде
да бъде кладенеца, се викал специалист. Е.през това време бил в школата за
шофьори в град П.. Той участвал в изграждането на кладенеца, но се включвал
като си идвал в отпуска – петък, събота, неделя. Месец март бил завършен
герана. Корубата на кладенеца я направили от една къща, която бухнали и взели
малките тухли. Стените на кладенеца били изградени с каменна зидария, която я
иззидал С.. Разказва, че ако се източи водата, вътре имало стъпала, за да може
да се качваш, когато зидаш без стълба. С Р. тогава не са имали спорове, той
идвал всеки ден. Твърди, че разпитаните по-рано двама свидетели на ищеца никога
не ги е виждал в имота. Твърди, че Р. участвал само с покрива на кладенеца.
Камъните за кладенеца ги взимали от имота, в мястото зад панелите и когато не
стигнали взимали такива от едно дере, източно от имота. Когато се завърши
кладенеца, С. и Р. си оправили оградата. Незнае от кога е била поставена
оградата в този вид. Свидетелят Е.А.Ч., брат на съпругата на ответника твърди,
че имотите били дадени 1982г. по определени постановления на Р. и на С., като
работници в ТКЗС - шофьори. От началото на 1982г. до края, винаги бил с тях.
Този терен представлявал една поляна. Имало леки бабуни по краищата на имота.
Когато им ги дали, двамата се разбраха помежду си - кое да бъде на Р., кое да
бъде на С.. Имотът го разделил, с квадратни метри баща му – А.Е.Ч., който бил
тъст на С., и който лично с метър, родопски пергел, го измерил и така разделили
имота поравно до сантиметър, на двамата по 1 декар. Северната част я взел Р., а
южната част я взел С.. Р. нямал претенции 30 години. След като си разделили
имотите, С. и Р. опънали конец и сложили циментови колове на границата между
имотите от едно време, та досега. Всичко било с ограда, циганите бутали мрежата
постоянно, защото простирали върху нея. От изток границата на С. била мрежа с
колове, но циганите много простирали на мрежата, огъвала се и се чупели
коловете. Баща му се принудил и уредили панели от „Домостроителния“. Това било
след като бил направен кладенеца. Когато двамата си разделиха имота на две,
границата между тях, на изток започвал от циментовия кол, който бил от едно
време и бил първият циментов кол забит между двата панела – 3 и 4 панел. Р.
опрял неговата панела на кола, а баща му опрял тяхната панела на кола (свидетелят посочва панел, който е разположен
на земята в имота на ищеца и за който твърди, че оградата минава непосредствено
до него и служи да не мокрят дървата на ищеца). Твърди, че кладенецът
попадал в имота на С.. Оградата минаваше в северния, горен край. От металния
кол оградата била 2 метра нагоре, а от колчето от там – в началото оградата
била 3 метра нагоре. Р. започнал да недоволства, че тяхното място било повече и
че С. се е разширил надолу, а той бил ощетен. Тогава С., му отстъпил и
поместили оградата с около 2 метра на юг. Точно над оградата на север, на 1
метър в момента от оградата нагоре имало синя слива, на 2 метра имало още една
синя слива, които дръвчета Р. ги изкарал. Имотът на С. го разширили, когато правили
оградата от юг. Твърди, че баща му довел човек, който с пръчки намирал къде е
водата. Определили мястото на кладенеца и казали тук да копаят. Тогава казал на
баща му да го преместят с 1 метър надолу, но той възразил и отказал, като
заявил че и Р. да си взима вода. Двамата били големи приятели. Твърди, че
кладенецът бил строен есента на 1984г. По това време бил футболист и се връщал
от школата в П.за шофьори - всеки петък, събота и неделя. Като си идвал виждал,
че неговите братовчеди, в това число и първия му братовчед А.се включвали
петък, събота и неделя в строителството на кладенеца. Твърди, че участвал в
копането на кладенеца заедно с брат му – И.А.Ч., А.Н.П., С.Н.П., двама братя
близнаци, които живеели при тях, С. Ч., друг първи братовчед, той идвал
по-малко тук. Тези 6 човека били постоянно. Кладенецът го зидал баща му и зет
му с камъни. Кладенецът бил на 7 метра дълбочина. Лично пускали вода, точили с
две помпи, защото едната нестигала. Камъни за кладенеца вземали от ограда,
където имало подпорна стена, а другите от циганското дере. Р. или негови близки
не са участвали в копаенето на кладенеца. Той гледал от 2 метра, било го страх
да се доближи до дупката. Не се появявал, гледал като уплашен, защото го било
страх от дълбокото. Около кладенеца махнали мрежите, за да не пречат. Иначе
мрежата била по-нагоре. Спрямо корубата на кладенеца, оградата се падала от
северната страна. По отношение на корубата на кладенеца твърди, че на мястото
на Битовия комбинат имало ветеринарна лечебница, която съборили с баща му и
взели тухлите. От тези тухли изработели корубата. Покрива на кладенеца сложил
Р.. Капакът на кладенеца от както била сложена корубата си съществувал, за да
не откраднат помпата. Оградите от изток и от запад, когато копаели кладенеца
били изградени с панели. Тази част от панелите надолу, в имота на С., били
правени около 1988-89г. Баща му работел в „Домостроителния“, с кразове, с
кранове копали 1.20 м. Оградата с панелите от запад ги сложил Р.. Най-долната
панела влизала с 3-4 метра в мястото на С. и тогава той казал: „С., нарочно, да не я сека, тъкмо ще ти
направя и на теб оградата“. С., като приятели, невъзразил и така си останал
панела. Ажурната ограда между двата имота била по-нагоре, но от 4-5 години била
в този вид и по-точно - откакто С. му позволи да мине надолу, защото мрънкал,
че му било малко местото. Тъй като Р. бил недоволен от този факт, С. казал да
не се карат като комшии и я помести. Твърди, че бил против и му каза: „С., един ден ще има спор за тази ограда“. Кокошарникът в мястото на
С. бил правен скоро, преди 3-4 години от племенника му, за да гледат кокошки.
С ОГЛЕД констатираните противоречия между показанията на свидетелите Т.К.Т.
и А.Н.П. относно присъствието им по време на изграждане на кладенеца, с
протоколно определение от 04.04.2018г., съдът е допуснал очна ставка между
двамата свидетели. При въпрос към двамата: Познавате
ли се и в какви отношения сте?- свидетелите отговорят, че не се познават и
нямат отношения. При въпрос към двамата: Кои
са лицата, които постоянно са били в имота по време на изграждане на кладенеца?
- свидетелят Т.отговаря, че при изграждане на кладенеца били Р., баща му, брат
му и Г.. Свидетелят П.твърди, че никога не е виждал господин Т.при изграждане
на кладенеца. При въпрос към двамата: При
изграждане на кладенеца направени ли са стъпки, за да може да се слиза? -
свидетелят Т.отговаря, че кладенецът бил граден с камъни, градил го бащата на
Р.. С количката карал камъни. Свидетелят П.твърди, че за първи път виждал
господин Т.. Никога не го е виждал, той не е стъпвал в имота.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещото лице Л.С.
по назначена съдебно-техническа експертиза, което съдът го възприема, като
обективно, безпристрастно и компетентно. По поставените
задачи, вещото лице дава следното заключение:
1. Вещото
лице да проследи регулационния статут на имот с идентификатор 36498.704.392 за периода от 1994г. до настоящия момент:
До влизане в сила на КККР на град К., единствения открит предходен
Кадастрален план е на местността „*****”
гр. К. в М 1:1000, одобрен със заповед № 83/23.02.2004г. от Областен
управител гр. П.. По този план имот № 702.392 изцяло съответства на ПИ с
идентификатор 36498.704.392 по КККР на гр. К., одобрена със заповед
РД-18-52/16.11.2011 г на ИД на АГКК (скица № 4).
Върху извадка от КККР на гр. П. в КС 2005г., чрез трансформиране на
координатите от плана на местността „*****”, който е в координатна система
1970г., е изготвена комбинирана скица № 13. Трансформираните
координати (приложение
№ 14) са идентични с
тези от КККР на гр. К., а изследваните имоти 392 и 4035 са идентични. Площите
са: ПИ 392. - 1000 кв. м. и ПИ 4035 -1063 кв.м.
Съгласно извършеното на 24.05.2018г. трасиране на подробна точка № 1
(западна гранична точка) и точка № 9 (източна гранична точка) и геодезическо измерване на паянтовата ограда от
телена мрежа, предмет на спора, съществуващите кладенец, дървен кол, жълтите
маркировки с блажна боя от изток и запад и съпоставянето им с границата,
идентична по плана на местността „*****“ и КККР на гр. К., изготвила скица №
15. Площта с която съществуващата граница е навлязла в ПИ 704.392 се получи 26 кв.м. (червен цвят). Съгласно трасирането на
граничните точки се получили следните резултати:
- Източната подробна точка № 9, трасирана с координатите си по КККР, се
установи, че е на 0.89 м., южно от бетоновия кол, между високия и по-нисък
бетонов панел, при изчислено по КККР 0.87 м.
- В западната част подробна точка № 1 се получи на 0.13м. севернозападно от
забития дървен кол. Тъй като кола е леко закривен в горната си част и пречел за
точното поставяне на призмата с която се трасира, счита, че дървения кол е
вярната гранична точка в западна част.
4. Да
присъства при огледа на място и разпита на свидетели на процесния имот:
При огледа на място се установи, че въпросната междинна ограда, поставена
на място не е в права линия и не е застопорена трайно за терена. При разпита
свидетелите указаха различни местоположения на съществувалата в предишни години
ограда от телена мрежа, която се е случвало и да се премахва и слага отново. За
бетоновия кол от източна страна и четиримата свидетели бяха категорични, че
този кол е граничен за двата имота. От свидетелите Т.Т. и Н.Г.ев били показани
метален кол, забит в земята, идентичен с жълта маркировка с блажна боя,
поставена на масивната ограда от западна страна. Свидетелите А.П.и Е.Ч.
потвърдиха, че западната точка на границата е по на север от металния кол, а по
думите на Е.Ч. и близо 3 м. на север от него. За двата казуса вещото лице
изготвило скица
№ 15 със съответно генерирани площи от показанията.
В помощния план на старите собственици имот пл. № 702.392 по плана на
местността „*****“ град К., одобрен със заповед № 83/23.02.2004г. от Областен
управител град П., съответства (не съвпада в южната си граница-паянтова) на
имот пл. № 295 с площ от 971.36 кв. м., а имот пл. № 702.4035 отговаря (не
съвпада в северната си граница-паянтова) на имот пл. № 296 с площ от 1092.06
кв.м., записан като временно общински (скица № 1).
От помощния план на ползвателите имот пл. № 702.392 по плана на местността
„*****” съответства (не съвпада в южната си граница-паянтова) на имот пл. № 392
с площ от 971,36 кв. м., записан на ползвателя Р.И.Р., а имот пл. №
36498.704.4035 отговаря (не съвпада в северната си граница-паянтова) на имот
пл. № 4035 с площ от 1092.06 кв.м., записан на С.Д.К. (скица № 2).
Двата по-горе описани помощни плана са идетични по границите си.
В плана на новообразуваните имоти на местността „*****“ град К., одобрен
със Заповед № 83/23.02.2004 г. от Областен управител гр. П., процесиите имоти
са с № 702.392 и № 702.4035. Южната граница на имот № 702.392, съответно
северната граница на имот № 702.4035 не съвпада с гореописаната граница от
двата помощни плана (скица № 3). Границата е изчертана със син цвят на юг от показаната (скица
№ 4). Паянтовата ограда
съществува на плана. Върху нея е показан знак за общност -Z, който приобщава
терена между синята линия и паянтовата граница към северния имот, а именно имот
№ 702.392. По одобрения план имот № 702.392, с площ 1000.49 кв.м. по разписната
книга към плана (приложение
№ 5) е със записан
собственик Р.И.Р., с нотариален акт № 181/18.11.1994г. Имот № 702.4035 е с площ
1062.94 кв.м., от които за 1000/1063 кв.м. са записани на собственика С.Д.К. с
нотариален акт № 179/1994 г., а Община К. е отбелязана за стопанисване на
останалата част от имота (приложение № 6).
6. Да изготви комбинирана
скица на процесиите имоти по КККР на гр. К., на която да нанесе
местонахождението на спорната граница по различните планове и съобразно
констатациите при извършения оглед:
За целта е изготвена скица № 13, като при съпоставка между плана на новообразуваните имоти на местността
„*****” и КККР има пълна идентичност.
Границата между имот № 702.392 и имот № 702.4035 по Плана на
новообразуваните имоти на местността „*****”, гр. К., одобрен със заповед №
83/23.02.2004 г. от Областен управител гр. П. е идентична с границата между ПИ
с идентификатор 36498.704.392 и 36498.704.4035 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г.
За подробна точка № 1 (запад) от геодезичното заснемане от 24.05. приема дървения
кол, забит в земята, като материализирана на място точка. Подробна точка № 9
(изток) е на 0.87 м. на юг по оградата от маркиркировката с жълта блажна боя
върху бетоновия кол между високия и по-ниския панел. Оградата, съществуваща на
място не е действителната граница. Несъвпадението е отразено в скицата от
геодезическото заснемане (скица № 12), както и данни по показания на
свидетелите.
Подробна точка № 4 от геодезичното заснемане потвърди жълтата маркировка на
източната ограда, където е границата на описаните по-горе план и кадастрална
карта. Подробна точка № 15 потвърди източната граничната точка между имотите с
точност.
Съгласно допълнителна СТЕ е възложено на вещото лице да изготви комбинирана
скица, на която върху кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
местност „*****”, да бъде нанесена границата между двата имота по плана на
новообразуваните имоти от 2004г., нанесена с черен цвят, както и границата,
установена на място със съществуващата ограда. За изготвяне на исканите комбинирани
скици по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, вещото лице получило 2 бр. нови идентификатори
от СГКК-П., които да послужат за идентифициране на отделните новопроектирани
части. Новите идентификатори са 36498.704.9642 и 36498.704.9643 (Приложение 1).
Новопроектираните ПИ засягат изключително ПИ 36498.704.392.
Комбинирана скица № 1 отразява границата, изчертана с черен цвят и с
поставен знак за общност - Z, показана в плана на новообразуваните имоти
„*****” гр. К. от 2004 г., отменен с влизане в сила на КККР на гр. К., нанесена
върху извадка от кадастралната карта на гр. К.. Същата граница отговаря на
границите, показани в двата помощни плана, послужили за изготвяне на Плана на
новообразуваните имоти „*****”. Двете определящи подробни точки съществуват в
кадастралната карта с №№ 12 и 68 и отговарят на точки №№ 11295 и 11293 от Плана
на новообразуваните имоти. Новопроектираните ПИ са със следните площи: 704.9642
- 973 кв.м, 704.9643 - 27 кв.м.
Комбинирана скица № 2 отразява заснетата съществуваща паянтова граница на
място, нанесена върху извадка от кадастралната карта на гр. К., като се
запазват същите номерата на подробните точки с номерата от геодезичното й
заснемане, идентични с показаните в скица № 12 от СТЕ, представено на заседание, проведено на 13.06.2018г. Поради близките
стойности на подробна точка 68 от КККР с подробна точка 10 от геодезичното
заснемане, за генерация на нови ПИ, вещото лице приема т. № 68.
Новопроектираните ПИ са със следните площи: 704.9642 -974 кв.м. и 704.9643 - 26
кв.м.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави средните изводи от правна страна:
ОТНОСНО насрещния установителен иск:
Съгласно разпоредбите на чл. 54 а.1 и ал. 2 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49 от
2014г.), непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Съдът е сезиран с
установителния иск за собственост, резултатът от който може да даде основание
за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но
заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост.
Поради това е предвиден и специалният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането
на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално
значение по отношение на административната процедура по самото евентуално
допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи. В
случай, че искът бъде уважен, това ще е основанието да се извърши поправка в
кадастъра. Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР
е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на
кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че не е заснета,
или, че е неправилно заснета. Предпоставка да допустимостта му е наличието на
спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ.
Предявеният е установителен иск за собственост към минал момент, като предмет
на доказване и установяване на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е правото на
собственост на спорната площ към посочения момент – одобряване на кадастралната
карта.
С ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита,
от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се
придобива автоматично дори лицето да не се е позовало на този придобивен
способ, който може да релевира и по-късно. До приемане на това ТР в доктрината
и съдебната практика съществуваше и становище, изложено в решение № 404 от
16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 на ВС, 4-то г.о., според което
„изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване
право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се
прилага служебно, а е необходимо позоваване чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с
нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа
на давностно владение”. Като последица от това второ становище, позоваването на
придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от шест
месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници, поради прекъсване
на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила
на изтеклия период на давностния срок. С приетото ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС
е възприето първото становище за автоматичното придобИ.е правото на собственост
след изтичане на давността при наличие и на двата елемента на владението, като
прекъсването след изтичане на давностния срок няма значение, защото правото на
собственост вече е придобито. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите са съдебната власт
независимо дали прилагащият ги съдия е съглА.с приетото в тях.
В случая, страните твърдят, че са придобили имотите си по реда на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, като закупили имоти в местността „*****“, в землището на град К.. В
заключението си вещото лице е констатирало, че границата между двата имота по
помощните планове съвпада с имотната граница по плана на новообразуваните
имоти, одобрен със Заповед № 83/23.02.2004г. Комбинирана скица № 2 отразява
заснетата съществуваща паянтова граница на място, нанесена върху извадка от
кадастралната карта на гр. К., като се запазват същите номерата на подробните
точки с номерата от геодезичното й заснемане, идентични с показаните в скица № 12
от СТЕ. Поради близките стойности на подробна точка 68 от
КККР с подробна точка 10 от геодезичното заснемане, за генерация на нови ПИ,
вещото лице приема т. № 68. Новопроектираните ПИ са със следните площи:
704.9642 -974 кв.м. и 704.9643 - 26 кв.м. В проведено съдебно заседание, вещото
лице заявява, че квадратурата по помощните планове е 29 кв.м., като разликата
от 3 кв.м. е в рамките на допустимата грешка. Границата, съгласно помощните
планове е графично изобразена с червен цвят, а с черен цвят е границата по
кадастралната карта.
Ищецът по насрещния иск се позовава на давностно владение от 1994г. по
отношение на процесните 29 кв.м. В нотариалните си актове за собственост,
страните са признати за собственици на имотите си, всеки с площ от 1000 кв.м.
Вещото лице констатира, че съгласно изработения помощен план на старите
собственици имотът на ищеца е с площ от 971.36 кв.м., а този на ответника е с
площ от 1092.06 кв.м. По изработения помощен план на ползвателите площите на
двата имота са същите. Т.е. имотът на ищеца – Р.Р. е бил с по-малка площ от
този на ответника – С.К..
За доказване твърденията на страните по делото са представени изключително
гласни доказателства от две групи свидетели: В първата
група свидетели доведени за разпит от ищеца – Р.Р., а втората група
свидетели, осигурени от ответника – С.К.. От анализа на показанията им, съдът намира,
че безспорно е установено по делото възражението на ответника за придобИ.е на
процесната част от имота по давност. Значимо за
изхода на спора по делото е онова обстоятелство, съдържащо се в свидетелските
показания, което дава информация за спорните по делото факти и обстоятелства,
поради което съдът селективно преценя само тях и така изгражда вътрешното си
убеждение. В този смисъл, съдът кредитира показанията на
свидетелите, осигурени от С.К. досежно тяхното непосредствено впечатление, от
придобИ.е на имотите, определяне на границите им, изграждане на кладенеца и
състоянието към днешна дата, като приема, че тази част от имота винаги се е
ползвала от ответника по първоначалния иск. Свидетелите имат преки и
непосредствени впечатления за всичко изброено. Не се констатира същото по
отношение на свидетелите, осигурени от ищеца – Р.Р., които показания са общи и
се позовават на факти и обстоятелства, станали им известни от самия Р.Р..
Съдът приема, че ответникът С.К. безспорно е установил по делото своето давностно
владение върху имота от момента на закупуване на земята по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. През всички изминали години това владение е било явно и необезпокоявано,
като няма данни давността да е прекъсвана. Ответникът е демонстрирал явното
владение на имота, като свой собствен чрез поставяне на ограда на спорната с
ищеца граница и чрез отстояване на правото си на собственост върху спорната
граница.
Така към момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № 83/23.02.2004г., а по късно и кадастралната карта през
2011г. е изтекъл десет годишен срок, в който ответникът е владял процесния имот
– спорната част от имот 36498.704.392 и същия е придобит от него.
Съгласно чл. 51 от ЗКИР, към кадастралната карта има изискване за актуалност,
т.е. всички промени, настъпили след одобряването й също подлежат на отразяване
в нея дори без изрична заповед за това – чл. 52-53а от ЗКИР (редакция
ДВ бр. 49/2014г. и разясненията, дадени в ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС т.4 и
т.5). Съдът приема, че след одобряване на кадастралната карта са настъпили нови
обстоятелства, а именно - придобитата по давност от ответника – С.К. част
имота, които са променили правото му на собственост. Затова процесната площ не
правилно не е заснета в очертанията на имот № 36498.704.392. По тези
съображения, съдът намира предявеният насрещен иск за основателен, поради което
следва да бъде уважен.
ОТНОСНО иска по чл. 108 от ЗС:
Съществени за изхода на спора
по делото във връзка с предявения иск с правно основание член 108 от ЗС са три
обстоятелства: да се установи от събраните по делото доказателства ищецът да е
собственик на процесния имот, намира ли се същият във владение на ответника,
както и дали той я владее без правно основание за това.
Ответникът черпи правото си на собственост от твърдяно давностно владение,
започнало от 1994г. и необезпокоявано до момента на предявяване на иска. При
възражение за придобита собственост, въз основа на давностно владение, страната
следва докаже основанието, на което упражнява фактическата власт, срокът през
който е владян имотът и че е владян непрекъснато и необезпокоявано. Основен
елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се
дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически
отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните
имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на правото на
собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те
упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя. В настоящия
случай ответникът доказа, че е започнал упражняване на фактическа власт върху
спорния имот на договорно основание - по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът
приема, че доказателствата, че ответникът и семейството му са своили имота са
категорични – владението им е предадено със закупуването по реда на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, същият не е оспорен от страните. Установена е и по несъмнен начин началната
момент на упражняваната фактическа власт, пряко – с показанията на свидетели,
осигурени от ответната страна, които съдът изцяло кредитира по съображенията,
изложени по-горе. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта
от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. За
доказването законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС
според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не
се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, но тя е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията
размества тежестта на доказване. Ищецът в настоящия процес не ангажира
категорични и безспорни доказателства, за да обори твърденията на ответника, че
е държал частта от имота като свой в продължение на десет и повече години.
Съдът приема, че е доказано по несъмнен начин придобивното основание –
давностно владение в десетгодишен срок. Доколкото едно от едно от
обстоятелствата при иска с
правно основание член 108 от ЗС не е налице, а именно - ищецът да е собственик
на процесния имот, същият като неоснователен следва да се отхвърли.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати на
ответника направените по делото разноски в общ размер от 1126.50 лева, от
които: 51.50 лева за внесени държавни такси, 325.00 лева за възнаграждение на
вещо лице, 750.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С.Р. *** с ЕГН ********** против С.Д.К. *** с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, с които съдът да осъди ответника да
предаде на ищеца собствеността и отстъпи владението на процесиите 37 кв.м. от
описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот, попадащи в
южната част на поземлен имот, с идентификатор 36498.704.392 по кадастралната
карта и регистри на град К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на
Р. С.Р. *** с ЕГН **********, че С.Д.К. *** с ЕГН
********** е собственик по силата на давностно владение, продължило
повече от десет години, считано от 1994г. на празно дворно място с площ от
29 (двадесет и девет) кв.м., неправилно заснето като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.392 по КККР, с
адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”, местност „*****”, вместо като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.4035; по КККР, с
адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”, местност „*****”, която площ е
заключена между точките 11, 12, 68 и 44, като имотната граница е показана при
точките 12 и 68 с червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на
вещото лице Л.С., вх. № 8907 от 14.08.2018г. - неразделна част от настоящото
решение, прието в открито съдебно заседание на 03.10.2018г., като ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Р. С.Р. *** с ЕГН **********, че е налице грешка в
кадастралния план на град К. одобрен със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД
на АГКК и вярната имотна граница между
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.392 собственост на Р. С.Р. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.704.4035 собственост на Р. С.Р., преминава при точките 12 и
68, показана с червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на
вещото лице Л.С., вх. № 8907 от 14.08.2018г., прието в открито съдебно
заседание на 03.10.2018г. - неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Р. С.Р. *** с ЕГН ********** да заплати на С.Д.К.
*** с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 1126.50 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.