Решение по дело №152/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260001
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20202210200152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер  260001,  28 януари 2022г, град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД   КОТЕЛ, наказателен състав, на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

 СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Нелли М., прокурор………………, като разгледа докладваното от съдията АНД № 152 по описа на РС Котел за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на дружество „МЮНХЕН 2018“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № 492152-0342665 / 21.01.2020г на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление на Националната агенция по приходите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева с искане за отмяната му поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорва дружеството да е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Твърди се, че за едно и също административно нарушение жалбоподателят бил санкциониран с три отделни наказателни постановления.

В съдебно заседание жалбоподателя се представя от представителя по закон А.Б. и по пълномощие от адвокат М.Г. ***, която поддържа жалбата. Релевират се и следните нарушения, водещи до отмяна на НП : Не било описано нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, тъй като не били надлежно описани стоките, които били отчетени в групи, различни от „Б“ – нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което пък довело до невъзможност наказаното лице да се защитава по фактите и така се накърнило правото му защита.  Твърди се маловажност на извършеното и приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се стигнало до ощетяване на фиска. Жалбоподателят не бил санкциониран за други такива нарушения. Веднага след констатиране на допуснатото нарушение, го отстранил. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна ТД на НАП Сливен се явява главен юрисконсулт Ж.Д., която моли НП да бъде оставено в сила. Оспорва твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и искането за отмяна на НП на основание чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка следвало да се отчете продължителния едногодишен срок на осъществяване на деянието във времето. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да обжалва, поради което производството по делото е надлежно образувано и е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят  - дружество „МЮНХЕН 2018“ ЕООД, е със седалище в град Котел. Управител е А.И.Б.. Дружеството стопанисва търговски обект – магазин за хранителни стоки на адрес град Котел, ул. Васил Левски 31. Дружеството не е регистрирано по ДДС.

На 21.11.2019г от двама инспектори по приходите при НАП – Д.Т.-Т., разпитана като свидетел по делото, и С.Д., била извършена проверка в търговския обект. Извършили контролна покупка и изброили касовата наличност. Оформили протокол за извършена проверка фабричен № 0347465, в който описали, че в обекта било монтирано фискално устройство TREMOL ZM-KL. Описали, че прилагат към протокола касовия бон за контролната покупка, дневен финансов отчет, както и отчет фискална памет за периода от 01.11.2018г до 31.10.2019г.

Тъй като в магазина се предлагали хранителни стоки, те следвало да се отчитат в група „Б“ по смисъла на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На проверяващите обаче им направило впечатление, че както в дневния отчет, така и в отчета фискална памет били отчетени продажби и в другите групи. В дневния отчет за 21.11.2019г в група „Б“ били отчетени продажби на стойност 52.19лв, а в група „Г“ - 56.40 лева. В годишния отчет в група „А“ били отчетени продажби на стойност 1512.33лв, в група „Б“ – на стойност 23946.10 лв, в група „В“ – на стойност 742.50 лева и в група „Г“ – на стойност 17220.60 лева. Проверяващите преценили, че трябва да направят допълнителна документална проверка, затова дàли на управителя указание да се яви на 01.12.2019г в сградата на НАП в град Бургас. При извършената проверка в масивите на НАП установили, че стоките, които се продават в търговския обект на жалбоподателя, следва да се регистрират само в група „Б“.

Свидетелят Т.В., който извършвал техническото обслужване на фискалното устройство, заяви, че бил обяснил на управителя Б. как се работи с устройството и как следва да се въвежда стоката. Свидетелят заяви, че при въвеждане на стоката в софтуерния продукт, по подразбиране се появявала като опция група „Б“, но управителят ръчно избирал другите три групи и въвеждал стока и в тях. В съдебно заседание управителят обясни, че го бил правил за прегледност – цигари в една група, алкохола в други и т.н. След проверката управителят потърсил свидетеля, обяснил му каква грешка бил допуснал и свидетелят му казал как да я отстрани. Свидетелят обясни, че дори и стоките да са били въведени в групи, различни от „Б“, начисленият ДДС неизменно бил 20%, тъй като единствено тази ставка била въведена във фискалното устройство.

На 23.12.2019г свидетелките Д.Т. – Т. и К.Г., двете инспектори по приходите, извършили последваща проверка, резултатите от която обективирали в протокол № 0932059 : след проверката на 21.11.2019г и при извършен допълнителен анализ на периодичен отчет № 008226/21.11.2019г се установило, че жалбоподателят, като лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г, не регистрирало всяка продажба на стока по данъчна група, според вида на продажбите на фискалното устройство в обекта – в случая – на данъчна група „Б“ за стоки, които се облагат с 20% ДДС. При отпечатване на периодичния отчет за периода от 01.11.2018г до 31.10.2019г общият регистриран оборот бил 43421.91 лева, като са описани продажбите по групи, съобразно посоченото по – горе. Посочено е, че в обекта не се предлагали стоки и услуги, които да бъдат отнесени към данъчни групи „А“, „В“ и „Г“. Посочено е, че на 23.12.2019г жалбоподателя били съставени и връчени три акта за установяване на административно нарушение (АУАН) – с №№ 0342665, 0342666 и 0342667. Управителят Б. подписал протокола и записал, че няма възражения, като допуснатата грешка била поради незнание.

АУАН, въз основа на който било съставено обжалваното по настоящото дело НП, е с № 0342665/23.12.2019г. Актосъставител е свидетелката Т.-Т., а свидетели са К.Г. и М. М.. Посочено е следното : „При извършена проверка на 21.11.2019г в 13:09 часа на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Котел, ул. В. Л. **, стопанисван от „МЮНХЕН 2018“ ЕООД, се установи, че лицето по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г не е регистрирало всяка продажба на стока по данъчна група, според вида на продажбата във фискалното устройство в обекта – в случая в данни в група „Б“  - стоки, които се облагат с 20% ДДС. При разпечатване на периодичен отчет от фискалното устройство се установи, че за периода от 01.11.2018г до 31.10.2019г общият регистриран оборот е 43421.53лв, в това число в данъчна група „А“ е 1512.33 лв. Периодичният отчет е с № 008226/21.11.2019г. В обекта не се предлага стока, която може да бъде отнесена в данъчна група „А“. Прието е, че била нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и от управителя. Управителят получил препис от АУАН същия ден и в момента възразил писмено, че съжалява и бил допуснал нарушението от незнание.

Вторият АУАН е с № 342666, в който е посочена „данъчна група „В“ – 742.50 лв“ – нарушение на чл.27, ал.1,т.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на този АУАН било съставено НП № 492149-0342666/21.01.2020г, с което на жалбоподателя била наложено 1000.00 лева имуществена санкция. Посоченото НП е предмет на обжалване по АНД № 147/2020г на РС Котел.

Третият АУАН е с № 0342667, в който е посочена „данъчна група „Г“ - 17220.60 лв“ и нарушената разпоредба е тази на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на този АУАН било издадено НП № 492157-0342667/21.01.2020г, с което на жалбоподателя била наложено 1000.00 лева имуществена санкция. Посоченото НП е предмет на обжалване по АНД № 151/2020г на РС Котел.

Въз основа на АУАН № 0342665, на 21.01.2020г Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление на НАП издал обжалваното по настоящото дело НП № 492152-0342665,  с което на жалбоподателя за нарушение на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС била наложена 1000.00 лева имуществена санкция. НП било връчено на управителя на 07.07.2020г и жалбата срещу него била подадена в преклузивния седемдневен срок (към него момент) срок за обжалване.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.283 от НПК. Към доказателствения материал съдът приобщи и показанията на разпитаните свидетели К.Г., Д.Т.-Т. и Т.В..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :

При служебната проверка за спазването на процесуалните правила в административнонаказателното производство, съдът констатира, че са допуснати такива съществени нарушения на тези правила, които, от една страна, ограничават правото на защита на наказаното лице, а от друга – поставят съда в невъзможност да провери правилността на атакуваното НП.

За нарушена е посочена материалноправната разпоредба на чл.27, ал.1, т.1 от Наредбата № Н-18/13.12.2006г, която гласи следното : Лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че времето на извършване на нарушението е през периода от 01.11.2018г до 31.10.2019г и за този период са извършвани продажби, които били регистрирани в група „А“, а е следвало да бъдат регистрирани в група „Б“, като общият регистриран облагаем оборот на продажбите е 1512.33 лева. Съдът възприема доводите на защитата, че нарушението се явява неконкретизирано, със следните уточнения : Посочената за нарушена разпоредба казва изрично, че всяка продажба следва да бъде регистрирана в съответната група, следователно неправилното отнасяне на всяка една продажба в несъответстваща ù група представлява отделно административно нарушение, което следва да се санкционира с отделно административно наказание. В АУАН и в НП е направено своеобразно пришиване на извършеното от жалбоподателя към категорията на т.нар. „продължени“ нарушения, съставът на които се осъществява непрекъснато във времето, което обаче очевидно не е било така, тъй като през посочения период са били извършени няколко продажби, за да се реализира от тях оборот в общ размер 1512.33 лева. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган е следвало да издирят кога са били осъществени отделните продажби в тази група и да съставят за тях отделни АУАН, както и НП, ако извършеното е осъществявало състав на административно нарушение. Изрично чл.18 от ЗАНН разпорежда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай се касае до извършени няколко отделни нарушения и са неприложими правилата на чл.23 – чл.26 от НК било за определяне на едно общо наказание, било за квалифициране на нарушението като „продължавано“.

Само за пълнота съдът следва да отбележи, че деянието (по начина, по който е описано) не е подведено под съответстващата му правна норма, тъй като според описанието на фактите, нарушеното задължение не е това на чл.27, ал.1, т.1 от Наредбата № Н-18/13.12.2006г, а това на т.2. Нарушение на чл.27, ал.1, т.1 от Наредбата № Н-18/13.12.2006г би било извършено, в случай че задълженото лице е осъществявало продажби на стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС, и въпреки това не ги е отчело в група „А“. В случая жалбоподателят е извършил нарушение само на чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата № Н-18/13.12.2006г, независимо в коя група са били отчети продажбите, щом не са били отчетени в група „Б“.

По изложените съображения НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, тъй като в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Тъй като съдът отмени оспореното НП, следва да разгледа претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на чл.143 от АПК, според ал.1-ва на който, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото е представен договор за правна помощ, по който жалбоподателят платил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, които съдът следва да възложи в тежест на въззиваемата страна.

Поради това, че съдът отмени оспореното НП, претенцията на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН наказателно постановление № 492152-0342665 / 21.01.2020г на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление на Националната агенция по приходите, с което на дружество „МЮНХЕН 2018“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Котел, ул. В. Л. **, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за извършено по чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС административно нарушение.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК Национална агенция по приходите да заплати на „МЮНХЕН 2018“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление град Котел, ул. Васил Левски 31, представлявано от А.И.Б., сумата 300.00 (триста) лева, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемата страна Национална агенция по приходите да бъде присъдено в нейна полза юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

                                  

С Ъ Д И Я :