Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 2082 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 23.01.2019
г. на ищците Б.П.И. и А.П.И. срещу решение № 557291/10.12.2018 г., постановено по
гр. дело № 29591/2018 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателките срещу Н.Д.Р. искове за прогласяване за
нищожен на договор за дарение на недвижими имоти, сключен между ищците като
дарители и ответника като надарен и обективиран в нот. акт № 20, том І, рег.
445, дело № 019/24.02.2004 г. на нотариус под № 120 с район на действия СРС, с
предмет 33/768 идеални части от следните имоти: дворно място, имот с идентификатор 68134.513.397, находящо се в гр. София,
район Сердика, улица „*******и намиращите се в построената върху него жилищна
сграда: апартамент № 5 /имот с
идентификатор 68134.513.396.1.5/
на втория етаж, със застроена площ от 61.82кв.м., заедно с
мазе №6 с площ 7.77кв.м., заедно с прилежащите 4.34% идеални части от общите
части на сградата и 10.95% идеални части от дворното място, апартамент № 6 /имот с
идентификатор 68134.513.396.1.6/ на
втория етаж, със застроена площ от 99.87кв.м., заедно с мазе № 5 с площ
7.16кв.м., заедно с прилежащите 6.71% идеални части от общите части на сградата
и 16.83% идеални части от дворното място,
гараж № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.16/, със
застроена площ от 16.11 кв.м., заедно с 1.05% от общите части на сградата и
2.53% от идеалните части на дворното място,
гараж № 7 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.17/, със застроена площ от 17.49 кв.м., заедно с 1.14% от
общите части на сградата и 2.75% от идеалните части на дворното място, апартамент № 9 /имот с идентификатор
68134.513.396.1.9/ на третия етаж, със
застроена площ от 99.87 кв.м., заедно с мазе № 4 с площ 6.06 кв.м.,заедно с прилежащите
6.69% идеални части от общите части на сградата и 16.67% идеални части от
дворното място, апартамент № 8 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.8/ на
третия етаж, със застроена площ от 61.82 кв.м., заедно с мазе № 3 с
площ 5.30 кв.м.,заедно с прилежащите 4.30% идеални части от общите части на
сградата и 10.55% идеални части от дворното място, апартамент № 13 имот с идентификатор 68134.513.396.1.13/ на
четвъртия етаж, със застроена площ от 36.50кв.м., заедно с прилежащите 2.38%
идеални части от общите части на сградата и 5.74% идеални части от дворното
място, и магазин № 3 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.19/, със застроена площ от 30.98 кв.м., заедно с прилежащите 2.02%
идеални части от общите части на сградата и 4.87% идеални части
от дворното място.
Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 1 000
лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди,
че решението на СРС е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички наведени с исковата молба доводи за нищожност на договора за дарение и
по-конкретно, че последният е нищожен на основание чл. 226, ал.3 ЗЗД, тъй като
противоречи на чл.23, ал.2 от Закон за адвокатурата /отм. Дв, бр.55/25.06.2004
г./, в който е налице забрана адвокатът лично или чрез поставено лице да
сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото,
а в конкретния случай между адв. Р. и ищците е сключен договор за дарение на
недвижими имоти, които са били предмет на делата, по които той е бил
процесуален представител на ищците, както и на чл.15 от Етичния кодекс на
адвоката, забраняващ размерът на адвокатското възнагарждение да се определя
като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. Твърди се, че СРС
не е обсъдил в мотивите си и наведения в исковата молба доводи за нищожност на
дарението на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД- за привидност на договора
за дарение, който прикрива забранено от закона заплащане на адвокатско
възнаграждение в натура – чрез уговорка между доверителя и адвоката, последният
да стане съсобственик на недвижимите имоти, предмет на делото. В жалбата се поддържа,
че районният съд е обсъдил единствено основанието за нищожност на дарението поради
противоречие на мотивите му със закона, а такова изобщо не било навеждано от
ищците, но не и твърдението им, че самото дарение противоречи на закона, както
и че договорът е нищожен поради липса на основание.
Въз основа на
изложеното се моли да бъде отменено процесното решение на СРС и да бъде
постановено ново, с което да се уважат исковете на ищците. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна Н.Р.
счита жалбата за неоснователна, а решението на СРС за правилно и
законосъобразно.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С искова молба от
10.05.2018 г. ищците Б.И. и А.И. са предявили главен иск за прогласяване нищожността
на договор за дарение на недвижими имоти, сключен между тях като дарители и Н.Р.
– надарен, обективиран в нотариален акт № 20, том І, рег. 445, дело № 019/24.02.2004
г. на нотариус под № 120 с район на действия СРС поради противоречието му със
закона – чл.226, ал.3 ЗЗД във вр.чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка със забраната в чл.46 ЗА, съотв. чл.23, ал.2 ЗА
/отм./ и чл.15 от Етичния кодекс на адвоката. При условията на евентуалност
ищците са предявили и иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за нищожност на договора за дарение
поради липса на основание, като са поддържали, че не е налице donadi causa,
доколкото са направили дарението с ясното съзнание, че с него плащат на адв. Р.
за извършената от него правна защита по делото за собственост с предмет
недвижимите имоти, идеални части от които са предмет и на дарението, както и иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – за прогласяване
нищожност на договора за дарение, поради това, че с него се цели заобикаляне на
забраната за уговаряне на адвокатското възнаграждение в натура – чрез уговорка
между доверителя и адвоката, последният да стане съсобственик на недвижимите
имоти, предмет на делото. В обстоятелствената част на исковата молба е
изложено, че през 1995 г. ищците, чрез своя процесуален представител адв. Н.Р.,
са депозирали искова молба пред СРС с правно основание чл. 108 ЗС, въз основа
на която било образувано гр. дело № 5716/95 г. по описа на СРС, 41 състав. Твърди
се, че още в самото начало на процеса била постигната договорка между тях и
адвоката им, при благоприятен изход от делото той да получи 25 % от имотите,
които успее да върне в собственост на ищците. Предмет на делото било дворно
място в гр. София, кв. Банишора, ул. „*******с построена в него жилищна сграда.
Цитираното дело приключило положително за ищците през 2003 г. след изчерпване
на възможностите за инстанционен контрол. През януари 2004 г. адв. Р. поискал
издаването на изпълнителен лист за въвод във владение на ищците, но поради
обжалване от останалите участници в правния спор на разпореждането за издаване
на такъв, едва през 2005 г. бил извършен действителния въвод в недвижимия имот.
С влизане в сила на решението на СРС, адв. Р. настоял да бъде изпълнена
уговорката за прехвърляне на част от правото на собственост върху имотите, поради
което на 24.02.2004 г.бил сключен процесния договор за дарение, с който на Н.Р.
били прехвърлени 33/768 ид.части или 25% от общо притежаваните от ищците 16,5/96
или 132/768 идеални части от имотите, предмет на делото пред СРС. Твърди се, че
така извършеното дарение противоречи на ЗА, който забранява на адвоката да
сключва сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на
делото. Твърди се също, че дарението не е извършено от ищците с желанието да
облагодетелстват безвъзмездно своя адвокат, а с ясното съзнание, че по този
начин му плащат за предоставените от него услуги по воденето на делото с правно
основание чл.108 ЗС, както и че договорът за дарение имал за цел единствено да
се заобиколи забраната за уговаряне на адвокатско възнаграждение в натура
Ответникът Н.Р. е оспорил исковете с
възражения, че е получил възнаграждение за процесуалното си представителство по
делото с правно основание чл.108 ЗС, а дарствената сделка била израз на
благодарност от страна на ищците за добрата му работа по делото. Излага доводи,
че посочените от ищците нормативните актове – чл.46 ЗА / обн. ДВ, бр. 97 от
2012 г./ и чл.15 от Етичния кодекс на адвоката / обн. ДВ, бр.60 от 22.07.2005
г./, уреждащи правата и задълженията на адвоката, на които според тях
процесното дарение противоречи, са приети след сключването на договора за
дарение. Поддържал е, че дарственото намерение е манифестирано по безспорен
начин от собственоръчно написаното от ищцата Б.И. изявление „В зависимост на
това което получим, имате 1 жилище там!“, авторството на което не е оспорено от
нея.
По делото пред СРС е
представен нотариаления акт за дарение на недвижими имоти от 24.02.2004 г. на
нотариус с рег. № 120 и район на действие СРС, с който ищците са дарили на
ответника съсобствените си 33/768 идеални части от подробно описани в акта
недвижими имоти.
Видно от решение №
24277/02.04.1998 г., постановено по гр.д. № 5716/1995 г. по описа на СРС, 41
състав, М.Д.Б., А.П.Т.и А.Й.Б.са осъдени да предадат владението на 17/768 ид.ч.
в полза на Б.П.И. и на 17/768 ид.ч. в полза на А.П.И. по отношение на недвижими
имоти, които са предмет и на процесния договор за дарение от 24.02.2004 г. С
решение № 415/14.04.2003 г. по в.гр.дело № 2898/1998 г., по описа на СГС, ІІ а
състав, първоинстанционното решение е отменено частично като вместо него е
постановено друго, с което М.Д.Б., А.П.Т.и А.Й.Б.са осъдени да предадат
владението на 16,5/96 ид.ч. от имотите общо на двете ищци - Б.П.И. и А.П.И..
Това решение е влязло в сила на 13.06.2003 г., видно от отбелязването върху
него. Пълномощник на ищците по делата пред СРС и пред СГС е ответника Н.Р.. Последният
ги е представлявал и по следните дела: 1/ ч. гр. д. № 1766/2004 г. по описа на
СГС, което е образувано по частна жалба срещу разпореждането на СРС за издаване
на изпълнителен лист по гр.д. № 5716/1995; 2/ по ч. гр. д. № 436/2004 г. по
описа на ВКС, което е образувано по частна жалба срещу определение от
27.07.2004 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата на А.Т.срещу
определение на СРС за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 5716/1995 г.; 3/
по гр.д. № 580/2005 г. по описа на ВКС, образувано по молба за отмяна на
влязлото в сила решение от 14.04.2003 г. по гр.д. №2898/1998 г. по описа на СГС;
4/ по ч. гр. д. № 2536/2005 г. с предмет обжалване на определение на СРС от
21.07.2005 г., с което е отхвърлена молбата на А.Т.за отмяна на обезпечението
по гр. д. 5716/1995 г.
Видно от договор за
правна помощ от 31.03.1995 г. за производството пред СРС по иска с правно
основание чл.108 ЗС ищците са заплатили на адв. Р. адвокатско възнаграждение в
размер на 10 000 лв., а съгласно договора за правна помощ от 18.06.1998 г. за
производството пред СГС, са заплатили такова в размер на 18 000 лв. В
производството по молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, на адв. Р.
е заплатено възнаграждение в размер на 500,00 лв., видно от договор за правна
помощ от 28.02.2005 г.Няма спор между страните, че адв. Р. е бил процесуален
представител на ищците и в изпълнителното производство, образувано въз основа
на издадения по гр.д. № 5716/1995 г. по описа на СРС, 41 състав изпълнителен
лист.
По делото са
изслушани свидетелски показания ангажирани от ищците в лицето на Г.Я., М.К., които
подчертават близките си взаимоотношения с ищците в периода, в който са
се водили делата пред СРС и СГС за правото на собственост върху имотите и че
ищците не са имали парични възможности да платят адекватните за онзи период и
за сложността на делата адвокатски хонорари, но са попаднали на адв. Н.Р.,
който се съгласил да получи част от дължимото му възнаграждение в паричен
еквивалент, а другата в идеални части от имотите, които успее да възстанови на
ищците. Ангажираните от ответника свидетели Венелин Славчев (колега-адвокат на
ответника) и А.Т.(ответница по делото с предмет иск по чл.108 ЗС, заведено през
1995 г.) твърдят, че двете сестри са си плащали редовно адвокатските хонорари
на техния процесуален представител. Свидетелят Славчев е бил в едно помещение с
адв. Р. близо пет от процесните години. Имал ясна представа за сложността на
казуса, тъй като му давал съвети в конкретни етапи от него. Твърди, че
определения от колегата му хонорар по делото бил под минимума, но причината за
това била желанието му да се занимава със сложен и интерес казус. Твърди, че
адв. Р. получавал хонорари, но в свидетелските показания не се намират
твърдения да е виждал лично плащанията.Свидетелят заявява, че когато делото
стигнало на втора инстанция, клиентките се скрили. После внезапно се появили и
прехвърлили от благодарност идеалните части от имотите, предмет на делото по
чл.108 ЗС. Свидетелката Т.твърди, че на адв. Р. било плащано, защото била осъдена
да плати разноските по делото, сторени от ищците за адвокатско възнаграждение
на адв.Р.. Посочва, че многократно чувала възторжени коментари от ищците за
работата на адвоката им по делото и поради тази причина му прехвърлили идеални
части от имотите, които тя загубила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав приема следното от правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:
По главния иск с правно основание чл.226,
ал.3 ЗЗД във вр.чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка със забраната в чл.23, ал.2
ЗА /отм./, действал към момента на сключване на договора за дарение.
Между страните е
сключен договор за дарение с предмет идеални части от недвижими имоти, които са
били предмет на гр. дело № 5716/95, СРС, 41 състав, по което дарителките са
били ищци, а надареният - техен процесуален представител. Според легалното
определение на чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Като всеки договор и
договорът за дарение може да бъде нищожен, като основанията за това се намират
не само в чл. 26 ЗЗД, но и в разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, според която
дарението е нищожно, когато то или мотивът, единствено поради който то
е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни.
Настоящият въззивен
състав приема, че процесния договор за дарение противоречи на закона и
по-конкретно на чл.23, ал.2 от Закона за адвокатурата /отм., ДВ, бр. 55 от
25.06.2004 г./,забраняващ на адвоката лично или чрез подставено лице да сключва
сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото.
В обжалваното решение
СРС се е концентрирал единствено върху противоречието със закона на мотива на
дарението, без да съобрази коректния прочит на цитираната разпоредба, която
допуска и самото дарение като акт на разпореждане, да е нищожно и не е изложил
мотиви по наведеното от ищците основание за нищожност на дарението поради
противоречието му със закона.
Настоящият въззивен
състав приема, че процесния договор за дарение противоречи на закона и
по-конкретно на чл.23, ал.2 от Закона за адвокатурата /отм., ДВ, бр. 55 от
25.06.2004 г./, действал към момента на сключване на процесния договор за
дарение и забраняващ на адвоката лично или чрез подставено лице да сключва
сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото. Тази
забрана е израз на трайно законодателно разбиране, което се открива и в други нормативни
актове като например чл.230 ЗЗД /отм./, чл. 185, б. „б“ ЗЗД, чл. 490 ГПК. За
първи път у нас тази забрана е въведена със Закон за адвокатите /утвърден с
Указ № 49 от 01.07.1925 г. и обн. ДВ, бр.78 от 1925 г./, като в чл.36, ал.4 от него
е записано че „адвокатът не може нито
непосредствено, нито чрез поставено лице да прави със своя доверител никакво
условие, нито договор за продажба, дарение, замяна или други подобни върху
нещата и правата, които се заключват в повереното му дело.“ Посочената забрана
произтича от саморазбиращото се и съществено задължение на адвоката за вярност
към клиента. Това задължение за вярност към клиента създава запрещенията,
предвидени в чл.22 ЗА /отм./ според които адвокатът не може да представлява или
да защитава едновременно и двете страните по делото, както и да приема едно и
също дело от едната и от другата страна последователно; адвокатът не може да
представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е
давал съвети на другата страна; съдружниците адвокати не могат да представляват
или да защитават и двете страни, както и забраната, предвидена в чл.23, ал.2 ЗА
/отм./ Законът забранява на адвоката лично или чрез поставено лице да сключва
сделки със своя доверител за придобиване на вещи и права, предмет на делото,
тъй като адвокатът, на когото е поверено делото знае най-добре неговото
положение, неговия шанс за успех и това придобиване на вещи и права, предмет на
делото може да бъде съпроводено или да създаде подозрения, че е съпроводено с
користни цели. При осъществяване на професионалните си задължения адвокатът е
длъжен да защитава правата и интересите на клиента си по най-добрия начин и да
не допуска въздействие или влияние от негови лични интереси, т.е. да бъде
безкористен при изпълнение на задълженията си. Забраната на чл.23, ал.2 ЗА
/отм./ съществува и в сега действащия ЗА, като видно от чл.46 ЗА, който
безспорно не е приложим в конкретния случай, същата има по-широк обхват в
сравнение с тази на отменения ЗА.
Настоящият въззивен състав
намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът за дарение не
би следвало да се преценява в светлината на цитираната забрана, тъй като е сключен
след приключване на делото с влязло в сила решение. Действително решение №
415/14.04.2003 г. по в.гр.дело № 2898/1998 г., СГС, ІІ а състав е влязло в сила
на 13.06.2003 г., но е безспорно установено, че макар към момента на сключване
на договора за дарение да е било налице едно доказано материално право, разпореждането
за издаване на изпълнителен лист е било предмет на обжалване, като въпросът за
неговата правилност е разрешен окончателно с определение от 08.12.2004 г. на
ВКС по ч. гр.д. № 436/2004 г., по което представител на ищците отново е бил
адв. Р.. Последният ги е представлявал и по гр.д. № 580/2005 г. по описа на
ВКС, образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение от 14.04.2003 г.
по гр.д. №2898/1998 г. по описа на СГС, както и в изпълнителния процес,
завършил с въвод във владение в процесните имоти през 2005 г. От друга страна
обстоятелството, че процесното дарение е извършено след влизане в сила на
решението по чл.108 ЗС, е без значение при преценка на неговата действителност.
Този договор има за предмет вещни права, които са били предмет на делото, по
което ответникът е бил адвокат на ищците. Влезлите в сила решения също имат
предмет на делото, като по време на исковия процес това е твърдяното материално
право, а в изпълнителния процес – доказаното вече материално право, което
подлежи на принудително изпълнение. Ето защо, обстоятелството, че процесното
дарение е сключено след приключване на спора по чл.108 ЗС с влязло в сила
решение, не променя изводът, че същото е нищожно, тъй като с него са придобити
вещни права, които са били предмет на делото, а това е изрично забранено от закона.
С оглед
основателността на предявения от ищците главен иск по чл.226, ал.2 ЗЗД вр.
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка със забраната на чл.23, ал.2 ЗА /отм./,
съдът не дължи произнасяне по заявените с исковата молба евентуални искове за
нищожност.
Поради изложеното, решението на СРС следва
да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което
предявения от ищците главен иск с правно основание чл.226, ал.3 ЗЗД вр.
вр.чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка със забраната в чл.23, ал.2 ЗА /отм./ да
бъде уважен.
При този изход на делото на ищците се дължат
разноски за производството пред СРС съобразно представения списък по чл.80 ГПК
в размер на 2 380,28 лв. Направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв., е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е в размер близък
до минималния такъв, посочен в чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед действителната му правна и
фактическата сложност същото не се явява прекомерно. На въззивниците се дължат
и сторените разноски за настоящата инстанция за държавна такса по жалбата и за
адвокатско възнаграждение, които възлизат на 2 094,45 лв. По изложените съображения,
неоснователно е възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
уговорения в договор за правна защита и съдействие от 10.01.2019 г. размер на
адвокатското възнаграждение от 2000 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
557291/10.12.2018 г. по гр. дело № 29591/2018 г. на Софийския районен съд, 128
състав и вместо него постановява:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН,
като противоречащ на закона, по иск
с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД вр. чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.23, ал.2
ЗА /отм./, предявен от Б.П.И., ЕГН ********** и А.П.И., ЕГН ********** и двете
с адрес: *** срещу Н.Д.Р., ЕГН ********** с адрес: ***, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 20, том І, рег. 445,
дело № 019/24.02.2004 г. на нотариус под № 120 с район на действия СРС, с
предмет 33/768 идеални части от следните имоти: дворно място, имот с идентификатор 68134.513.397, находящо се в гр. София,
район Сердика, улица „*******и намиращите се в построената върху него жилищна
сграда: апартамент № 5 /имот с
идентификатор 68134.513.396.1.5/
на втория етаж, със застроена площ от 61.82кв.м., заедно с мазе
№6 с площ 7.77кв.м., заедно с прилежащите 4.34% идеални части от общите части
на сградата и 10.95% идеални части от дворното място, апартамент № 6 /имот с
идентификатор 68134.513.396.1.6/ на
втория етаж, със застроена площ от 99.87кв.м., заедно с мазе № 5 с площ
7.16кв.м., заедно с прилежащите 6.71% идеални части от общите части на сградата
и 16.83% идеални части от дворното място,
гараж № 6 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.16/, със
застроена площ от 16.11 кв.м., заедно с 1.05% от общите части на сградата и
2.53% от идеалните части на дворното място,
гараж № 7 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.17/, със застроена площ от 17.49 кв.м., заедно с 1.14% от
общите части на сградата и 2.75% от идеалните части на дворното място, апартамент № 9 /имот с идентификатор
68134.513.396.1.9/ на третия етаж, със
застроена площ от 99.87 кв.м., заедно с мазе № 4 с площ 6.06 кв.м.,заедно с прилежащите
6.69% идеални части от общите части на сградата и 16.67% идеални части от
дворното място, апартамент № 8 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.8/ на
третия етаж, със застроена площ от 61.82 кв.м., заедно с мазе № 3 с
площ 5.30 кв.м.,заедно с прилежащите 4.30% идеални части от общите части на
сградата и 10.55% идеални части от дворното място, апартамент № 13 имот с идентификатор 68134.513.396.1.13/ на
четвъртия етаж, със застроена площ от 36.50кв.м., заедно с прилежащите 2.38%
идеални части от общите части на сградата и 5.74% идеални части от дворното
място, и магазин № 3 /имот с идентификатор 68134.513.396.1.19/, със застроена площ от 30.98 кв.м., заедно с прилежащите 2.02%
идеални части от общите части на сградата и 4.87% идеални части
от дворното място.
ОСЪЖДА Н.Д.Р., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на Б.П.И., ЕГН ********** и А.П.И., ЕГН ********** и
двете с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4 474,73 лв. – разноски за производството пред СРС и СГС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.