Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ......... 01.02.2021
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 1
февруари 2021 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 5130 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от В.К.М., в която твърди, че в резултат на трудова злополука му
били причинени телесни увреждания.
Ищецът
бил назначен с трудов договор № 3-5224/08.12.2014 г., на длъжност „Изпитател на
въоръжение, военни техники и имущества в участък за изпитване на артилерийска
материална част, бойни машини и боеприпасите им“ във военно формирование -
26940 - Стара Загора.
На
19.11.2018 г. се провеждали якостни изпитания на РПГ-7 на централна огнева
позиция. Към 10 часа започнало изпитанието чрез произвеждане на изстрели. При
произвеждането на изстрелите пострадалият и другите участници в изпитанието се
укривали зад създаденото за тази цел укритие. В процеса на провеждане на
изпитанието около 11:25 часа при произвеждане на изстрел, пластмасовата капачка
от стартов заряд на РПГ-7 рикоширала в бетонова преграда, намираща се зад
укритието. Рикоширалата капачка го ударила в областта на окото, като получил
разкъсно-контузна рана на лявото око с пълно разкъсване и унищожаване на очната
ябълка с тежък орбитален кръвоизлив.
След
инцидента на 19.11.2018 г., постъпил по спешност в Клиника по очни заболявалия
към „ВМА МБАЛ гр. София“ в следното обективно състояние: болка и загуба на
зрението с обилно кървене. Прегледан бил от офталмолог и насочен за оперативно
лечение. След консултация с анестезиолог и кардиолог била направена операция:
ревизия на склералната руптура с ексцизия на пролабирани въгреочни тъкани,
прекъснат шев 5/0 коприна. Ревизия и шев на конюнктивата със 7/0 коприна.
Ревизия и адаптиране на раневите повърхности в цяла дебелина на горен и долен
клепач. Отпрепариране на конюнктивата и оголване на склерата. Прошиване на
правите очни мускули с резорбируем конец 6/0 и срязването им до инсерцията.
Срязване на зрителния нерв зад булба. Механична тампонада и поставяне на
гелапсон. Завързване на правите мускули един за друг. Непрекъснат шев на
конюнктивата. Поставяне на марлено топче с антиниотичен мехлем в конюнктивното
ложе. Завързване на конците на горен и долен клепач. Изписан бил на 05.12.2018
г. със следния статус: ляво око-поставена очна протеза и с препоръки за
проследяване на състоянието от офталмолог. Бил издаден болничен лист
Е20183236046 за 47 дни отпуск. Заявява, че продължавало лечението, като
продължавал да има болки, поради което на 05.01.2019 г.; на 04.02.2019 г.;
06.03.2019 г.; 05.04.2019 г. и на 05.05.2019 г. били издадени нови болнични
листи. На 29.05.2019 г. било издадено Експертно решение № 1834/29.05.2019 г. за
временна неработоспособност.
За
настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Ст.Загора била подадена декларация № 157
от 19.11.2018 г. и било издадено Разпореждане № 157 от 03.12.2018 г., с което
злополуката с В.М. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО -
станала през време и във връзка с извършената работа.
Съгласно
чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от
работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука,
която била правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя била
обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник
имали вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно
трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била
причинена при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на
причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо,
съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпяната трудова злополука.
В
резултат на претърпяната трудова злополука на 19.11.2018 г. заявява, че търпял
силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално.
Възстановяването му от получените при злополуката увреждания продължавали и до
днес, като оплакванията му за болка в наранените области не били отшумели.
Преди процесната трудова злополука бил в отлично здравословно състояние,
работоспособен мъж, на 50 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от
обичайния си динамичен начин на живот, а травмата оставяла последици. При
инцидента изпитал жестока болка в областта на окото. Било необходимо извършване
на оперативна интервенция. Травмата била причинила временна неработоспособност
за период от 180 дни. Към настоящия момент продължавал да се оплаква от болка в
областта на окото, състоянието му било недобро, продължавал да търпи болки
денонощно, имал проблеми и със зрението.
С
оглед на изложеното, причинените болки и страдания следвало да бъдат
компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди имали по-голямо значение
и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от престъплението. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с
оглед действително търпените болки и страдания, а от друга страна със съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли
съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от В.М.
трудова злополука на 19.11.2018 г., в резултат на която е причинено пълно
разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък орбитален кръвоизлив и да
осъди ответника Министерство на Отбраната на РБ, евентуално Военно формирование
26940 - Стара Загора, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
90 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
неудобства и дискомфорт, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със
законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 19.11.2018
г. до тяхното окончателно изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В
уточняваща молба заявява, че ответника по делото е Военно формирование 26940 –
гр. Стара Загора, като в условията на евентуалност същият е предявен срещу
Министерство на отбраната на Р България.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, в който заявяват, че иска е
недопустим.
По
основателността на иска считат, че предявеният иск е неоснователен по следните
съображения:
Елементите
на фактическия състав на чл. 200 от КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от
работодателя, били налице когато имали трудово правоотношение между пострадалия
работник и ответника към момента на настъпване на злополуката; безспорно
установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в резултат на
злополуката увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото лице;
причинна връзка между вредите и злополуката.
Видно
от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства ставало ясно, че
ищецът имал сключен трудов договор с военно формирование 26940 - Стара Загора.
Предвид това следвало да се има предвид, че надлежен ответник по предявения иск
следвало да бъде военно формирование 26940 - Стара Загора, тъй като В.М. към
процесния период имал сключен договор с посоченото военно формирование, както и
че все още продължавал да работи там.
Във
всички такива случаи учреждението, в което се изпълнявала работата трябвало да
осигури необходимите условия, за това то дължало определената заплата и всички
други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на
работата. В подкрепа на горното била практиката на ВКС (Решение№ 128 от
29.04.2011 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 1356/2009 г.).
Ето
защо предявения иск се явявал предявен срещу ненадлежен ответник, а именно
срещу Министерство на отбраната и настоящия състав не следвало да го допуска.
Въпреки
горното, ако съда приеме, че надлежен ответник бил МО то следвало да се имало
предвид следното:
За
да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл. 200 от КТ изисквала
наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки:
-наличие
на професионално заболяване,
-констатиране
на същото по надлежния ред с влязло в сила решение,
-вреди,
-
причинна връзка между вредите и професионалната болест и -размер на вредите.
От
изложеното в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства горните
предпоставки не били кумулативно налични.
На
следващо място следвало да се има предвид, че размерът на обезщетението на
неимуществените вреди бил ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето
на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следвало да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които било извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, възраст и др.
За
обосноваване размера на претенцията за заплащане на неимуществени вреди не били
ангажирани медицински документи, от които да е видно какви били последиците от
трудовата злополука за ищеца. От представеното с исковата молба експертно
решение №1834/29.05.2019г. било видно, че нямало налична инвалидност, чужда
помощ, трайно намалена работоспособност или професионално заболяване. Следвало
да се има предвид, че ищецът се върнал на работа и все още работи във в.ф.26940
- Стара Загора. На ищецът не бил нарушен нормалният му ритъм на живот и
комуникацията с околните, не настъпило влошаване на здравословното му
състояние.
С
оглед гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЦЕНТРАЛЕН
АРТИЛЕРИЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН, ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26940, в който заявяват, че предявеният от ищеца иск е
правно допустим и може да бъде разгледан от съда.
Признават
част от фактите и обстоятелствата върху, които се основавал иска. Действително
цивилен служител В.М. бил назначен по трудов договор № 3-5224/08.12.2014 год. в
ЦАТИП, военно формирование 26940, на длъжност „Изпитател на въоръжение, военни
техники и имущества“, която длъжност упражнявала и в момента. С оглед
изясняване на фактическата обстановка посочват, че В.М. бил на служба в
Българската армия от 04.12.1992 год. до 07.10.2014 год., като се пенсионирал
със звание „старши сержант“, след придобиване на право за пенсия като военнослужещ
по чл.69 КСО. За доказване на тези обстоятелства, прилагат кадрова справка за
ищеца. Последната длъжност като военнослужещ с била „Старши специалист по
съхранение на артилерийска материална част, бойни машини и боеприпасите им“.
Не
оспорват и факта, че на 19.11.2018 год. в резултат на трудова злополука, В.М.
получил нараняване в областта на лявото око, на което загубва зрението си,
въпреки получената своевременно медицинска помощ. Факт било обаче, че за това
нараняване ищецът допринесъл с поведението си по време на изпитването.
При
изпитването той следвало да се намира в укритието, а според свидетели на
случилото се след подадената команда “Укрий се”, пострадалият М. се укрил зад
укритието, а не в него. По този начин с непредпазливото си поведение и не
съобразявайки се с мерките за безопасност и следване на определения ред и
условията на изпълняваното изпитване, пострадалият допринесъл за нараняването
си. Ако същият се бил укрил в укритието, нямало да настъпи нараняване.
С
оглед на дългия си служебен стаж на тази отговорна и опасна позиция,
„Изпитател“, ищецът следвало да познава и спазва всички правила за безопасност
на здравето при работа с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия. Той обаче действал с груба небрежност и допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от трудовата злополука. За доказване на
фактите за евентуално съпричиняване заявяват, че ще ангажират гласни
доказателства.
Не
оспорват фактите и обстоятелствата в исковата молба относно вида на
нараняването и лечението. На ищеца своевременно била предоставена медицинска
помощ и то със съдействието на колегите му. Нямало спор, че в резултат на
травмата М. било възможно да търпи някакви болки и страдания и на основание
чл.200, ал. 1 от ТК работодателят следвало да отговаря имуществено за
претърпените вреди в следствие на трудовата злополука.
Оспорват
размера на исканото обезщетение. Считат, че исканото обезщетение в размер на 90
000 лв. макар според исковата молба да е предявен като частичен иск за 25 000
лв. било неоснователно, немотивирано и несправедливо завишено без да се вземало
под внимание факта, че от значение за размера на обезщетението бил интензитета
на болките и страданията, които получил ищеца. Тези болки и страдания не се
предполагали само поради факта, че същият претърпял трудова злополука, довела
до липсата на жизнено важен орган, а подлежали на установяване от страна на
ищеца съгласно чл. 154 ГПК. От друга страна при определяне на дължимото
обезщетение следвало да се спазва принципа на справедливостта. За да се
определи обаче баланса за един справедлив размер на обезщетение съдът следвало
да отчете редица факти и обстоятелства, а именно съпричиняване от страна на
ищеца, получени плащания под формата на обезщетения за временна
нетрудоспособност, пенсия, застраховка и да намали исковата претенция съобразно
разпоредбите на чл.200, ал.3,4.
Пострадалият
М. бил ЦАТИП от 2012 год. първоначално като военен, а последствие, след
пенсионирането си, като цивилен. Длъжностните му задължения обаче винаги били
свързани с изпитване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия,
първоначално като старши експерт, а последствие като изпитател. Въпреки, че бил
пенсиониран като военен, той отново бил назначен на работа, която продължавал
да изпълнява. Нямало изменение в обичайния динамичен начин на живот, както се
твърдяло в исковата молба. Ищецът не загубил работата си вследствие трудовата
злополука, а въпреки нараняването си продължавал да работи и да получава
редовно трудово възнаграждение на позицията, на която бил назначен преди
злополуката. Не били нарушени осигурителните му права, нямало намаляване на
размера на осигурителните вноски за пенсия или загуба за осигурителния му стаж
вследствие злополуката или необходимост да заема по - ниско платена длъжност.
Ищецът бил пенсионер, той получавал пенсия като военнослужещ, която пенсия била
по-голяма от пенсията, която би получавал по инвалидност вследствие на
претърпяната трудова злополука. Връщането му на същата позиция като изпитател,
не било придружено с оплаквания за причинени болки или страдания или от
неудобството да изпълнява задълженията си с едно око.
Неправилно
исковата молба била мотивирана с необходимостта от нематериални последици в
резултат от извършено престъпление. Това твърдение на ищеца не кореспондирало с
нормативната основа на чл.200 КТ, според който текст отговорността на
работодателя била безвиновна. Нямало данни настъпилите вредни последици да са в
резултат на престъпление. Налице било изпълнение на трудови задължения. Ако
ищецът твърдял, че имало престъпление, то не установил този факт с
доказателства. Ако имало престъпление от друг, който бил виновен за телесната
повреда, ищецът имал друг ред за търсене на отговорност по чл.55 ЗЗД и
претенцията на ищеца в тази връзка била неоснователна.
Във
връзка с трудовата злополука било образувано досъдебно производство за търсене
на наказателна отговорност на военнослужещ за виновно причиняване на телесна
повреда било образувано наказателно дело НОХД № 100/2020 г. по описа на Военен
съд - Пловдив, което било насрочено на 19.10.2020 год. Ако било налице
престъпно поведение или вина на работници или служители, този факт щял да е от
значение само като обосновка на регресния иск, който работодателя по чл.202 ГПК
можел да образува срещу виновния служител. В наказателното производство, обаче
можели да се приемат за установени факти и доказателства, които били в пряка
връзка с настоящият иск, а именно евентуално съпричиняване на ищеца за
настъпването на телесната повреда. В тая връзка и на основание чл.229 ГПК , ал.
1, молят да бъде СПРЯНО настоящото дело до приключване на НОХД № 100/2020 г. по
описа на Военен съд - Пловдив, тъй като решението на делото имало значение за
правилното решаване на настоящия спор, а от установените обстоятелства по
делото зависил изхода на настоящото дело.
Като
претърпял трудова злополука ищецът получил обезщетение за временна
нетрудоспособност, това обезщетение следвало на основание чл.200, ал. 3 КТ да
се приспадне от обезщетението, което съда ще определи по чл.200, ал.1. В тази
връзка молят съда да задължи ищеца да представи доказателства за полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност.
От
друга страна длъжността на ищеца, попадала в списъка на длъжностите, за които
работодателя, респ. Министерството на отбраната, сключвал задължителна
застраховка злополука, която покривала отговорността на работодателя.
Със
заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ- 142/15.02.2018
год. бил Обявен застрахователен договор № УД 15-2 12.01.2018 г. между
Министерство на отбраната и ЗК „Лев Ине” АД с предмет на договора Застраховане
със застраховка „Злополука”, настъпила при или по повод изпълнение на
служебните задължения, на цивилните служители от Министерство на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
Според чл. I, 1, б „В“ „Обект на застраховката, били 22 (двадесет и двама)
цивилни служители, работещи, като изпитатели на боеприпаси (20 човека) и
участващи в обезвреждането на невзривени боеприпаси (2 човека) от военно
формирование 26940 Стара Загора“.
Покрития
риск за всеки цивилен служител, посочен в чл. I, 1, б „В“ се определял като
процент, равен на загубената работоспособност в съответствие е Решение на
ТЕЛК/НЕЛК или Здравната медицинска комисия (ЗМК) на застрахователя, изчислен на
база застрахователната сума по т. III. 1. б. „б“ от договора за застраховка. В
случая отговорността на застрахователя била за сумата от 30 000,00 (тридесет
хиляди) лева. Според решение на ТЕЛК № 2621 от 115 - 240719, ищецът бил с
процент на загубената работоспособност 50%, т.е. той получил застрахователна
сума в размер на 15 000 лв. като обезщетение.
Тъй
като работодателят нямал достъп до личните данни на ищеца, молят съда да задължи ищеца да представи
доказателства за размера на получената застрахователна сума. Ако това
задължение не бъде изпълнено, молят съда да приеме за установено, че полученото
застрахователно обезщетение от ищеца е в размер на 15 000 лв. изчислено,
съгласно условията на договор за застраховка № УД 15-2 12.01.2018 г. и с тази
сума да се намали определеното обезщетение съгласно чл.200, ал.4 КТ.
С
оглед изложеното молят съда да отхвърли иска на ищеца за присъждане на
обезщетение за нанесените неимуществени вреди с размер на 90 000 лв., частично
предявен за 25 000 лв. по чл. 200 КТ, в пълен размер, като неоснователен и
недоказан, несправедливо завишен и неотговарящ на действително претърпените
болки и страдания причинени на ищеца.
Молят
съда да приеме, че изплатените по застраховката суми, платеното като
обезщетение за временна нетрудоспособност и полученото пенсионно плащане, покривали
в пълна степен отговорността на работодателя и обезщетявали в пълен размер
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, а поведението на груба
небрежност, което ищеца имал по време на инцидента, допълнително изключвали
имуществената отговорност на работодателя и определяне на допълнително
обезщетение.
На
основание на чл.229 ГПК , ал. 1, т. 4 и 5 молят съда да спре делото до
произнасяне на решение/присъда по НОХД№ 100/2020 г. по описа на Военен съд -
Пловдив, което решение би обосновало обратния иск по чл.202 КТ на работодателя.
Неспирането на делото до изясняване на обстоятелствата налице ли е
съпричиняване и отговорност от служители би било нарушило защитата им като
ответник в случай, че съдът не възприемел позицията им, и не отхвърлил иска на
ищеца в пълен размер, тъй като по силата на чл. 133 ГПК непредявяването на
обратния иск с днешния отговор водило до приклудиране на това право на
работодателя.
От
изложените в исковата молба и отговора обстоятелства, съдът счита, че предявеният
иск е с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ.
В
това производство съдът приема, че не се нуждае от доказване обстоятелството,
че страните са били в трудово-правни отношения. Съдът счита за безспорно
установено, че между страните е сключен трудов договор. Безспорно е също, че на
19.11.2018 г. ищецът е претърпял трудова злополука. Ищецът следва да докаже обстоятелствата,
обуславящи претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Страните следва
да докажат твърдените от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
Ответникът следва да докаже твърдението си, че ищецът с поведението си е
проявил груба небрежност и е налице съпричиняване, както и че не е изпаднал в
недрудоспособност. В тежест на ответника е да докаже, че
ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност,
т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по смисъла на ГПК. Следва да назначи исканите експертизи по делото с оглед
изясняване на обстоятелствата и фактите по делото, както и да даде възможност
на страните да сочат гласни доказателства за установяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца.
Ето
защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Протокол за трудова злополука №
24/30.11.2018 г. от НОИ Ст.Загора за резултати от извършено разследване на
злополуката; Разпореждане № 157 от 03.12.2018 г. на ТП на НОИ - гр. Ст.Загора,
Декларация за трудова злополука № 157 от 20.11.2018 г. - за доказване факта на
настъпване на трудовата злополука; Трудов договор № 3-5224/08.12.2014 г.; Епикриза
ИЗ № 40543/2018 г. на „ВМА-МБАЛ София“; Протокол на медицинска
комисия;Експертно решение № 1834/29.05.2019 г.; 6 броя Болнични листи №
20183236046, № Е 20183420110 , № Е 20196497077, № Е 20196850374, № Е
20197069720, № Е 20197378112; Кадрова
справка, приложение № 3 на заповед № 647/17 год. 1 (един) лист некласифицирана
информация; Копие от Заповед на министъра на отбраната и застрахователна полица
6 (шест) листа некласифицирана информация; Копие от Декларация на основание
т.21 от Заповед № ОХ-230/01.04.2015 г .на Министъра на отбраната относно за
получавана пенсия. 1 (един) лист некласифицирана информация; Копие от
Писмо/разпореждане от военен съд гр. Пловдив за насрочено НОХД № 100/2020 год.
1 (един) лист некласифицирана информация; Копие от експертно решение на ТЕЛК №
2621 от 115-24072019 год. 1 (един) лист некласифицирана информация.
НАЗНАЧАВА
съдебно-медицинска експертиза, като вещото
лице - офталмолог, след като се запознае
с представените медицински документи, а при необходимост извърши и личен
преглед на пострадалия, да отговори на поставените от страните въпроси:
-
Какви са последиците от пълно разкъсване и унищожаване на очната ябълка с тежък
орбитален кръвоизлив по време на работа ;
-
Такава травма води ли до болки и оток и за какъв период;
-
За какъв период и в каква степен е възстановяването;
-
Защо е извършено протезиране.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице д-р РАДОСТИНА КАМБУРОВА от медицински център „Верея“ гр. Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими
от Бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи
по делото:
- документ за изплатено
застрахователно обезщетение;
- документ, удостоверяващ платеното
обезщетение за временна
нетрудоспособност.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза
с вещо лице МИХАИЛ МИХОВ, който на базата на представените доказателства и
проверка в НОИ при необходимост да отговори на въпросите, поставени от
ответника ЦЕНТРАЛЕН АРТИЛЕРИЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН, ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 26940 в отговора на исковата молба, а именно: Какъв е размера на
получените обезщетения, пенсии и застраховки за твърдения от ищеца период, през
който е получавал болки и страдания; С каква сума следва да се намали дължимото
от работодателя обезщетение, като се вземат предвид получените плащания.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 150 лв., които да се изплатят от ответника в 3 дневен
срок от получаване на съобщението и в същият срок да представят по делото
банковото бордеро.
ДАВА възможност на
страните да сочат гласни доказателства.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 23.03.2021 г. г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните и
вещите лица.
УКАЗВА на страните в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка
да направят своевременно исканията си.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищцата се връчи копие от
писмения отговор на ответника и приложенията.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва незабавно, в случай на
постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и
доклада по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: