№ 66
гр. Балчик, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20233210100763 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
срещу Р. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. ***, обективно кумулативно
съединени искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1050
лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ***,
сумата от 507.84 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от
*** г., сумата от 432.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
*** г., както и сумата от 209.20 лв., представляваща лихва за забава върху договорното
възнаграждение за периода от *** г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд Балчик; осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
787.44 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с договор за
потребителски кредит № ***, както и сумата от 324.38 лв., представляваща лихва за забава
върху възнаграждението за пакет допълнителни услуги периода от *** г.
По твърдения в исковата молба между *** като кредитор от една страна и от друга –
ответника Р. П. П. като длъжник и Й.Д.Г като солидарен длъжник, на *** г. е сключен
договор за потребителски кредит № *** при Общи условия (ОУ), по силата на който ищецът
1
е отпуснал кредит на ответника в размер на 1050 лв., срещу насрещното задължение на
солидарните длъжници да върнат предоставената сума, ведно с уговорено в чл. 4 от договора
договорно възнаграждение при ГЛП от 41.17 % и ГПР от 49.89 %, или общо 507.84 лв., в
срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че сумата от 1050 лв. е предоставена на ответника по
посочена банкова сметка на *** г. Поддържа, че съгласно сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ ответникът
дължи на ищеца и възнаграждение в размер на 787.44 лв. Излага, че закупеният пакет от
допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит,
възможност за длъжника да отлага плащането на вноски, да намалява техния размер, да
променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Твърди, че общото задължение на ответника по договора и споразумението възлиза в размер
на 2345.28 лв., платимо на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 97.72
лв. и падеж 5-то число от съответния месец. Поддържа, че ответникът не е заплатил нито
една погасителна вноска, поради което сумите по кредита станали изискуеми с изтичане на
крайния срок на договора. Счита, че дължимите от ответника суми са, както следва: 1050 лв.
– главница по договора за потребителски кредит, 507.84 лв. – договорна възнаградителна
лихва, 787.44 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и мораторна
лихва, начислена за периода от *** г. в общ размер на 966.12 лв., от които 432.54 лв. –
начислена върху главницата, 209.20 лв. – начислена върху вземането за договорно
възнаграждение и 324.38 лв.- начислена върху вземането за допълнителни услуги. Твърди,
че за главницата, договорното възнаграждение и мораторната лихва върху главницата и
договорното възнаграждение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници, срещу която единият от тях (настоящ ответник)
възразил. По същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществуват посочените вземания срещу ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането. Формулира и искане за осъждане на ответника да му заплати останалите
дължими суми за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 787.44
лв. и мораторната лихва в размер на 324.38 лв., начислена върху тази сума за периода от ***
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
дължимостта на претендираните суми като погасени по давност. Счита, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на
ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Възразява срещу действителността на клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва по кредита като неравноправна и поради противоречие с добрите
нрави. Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит с
2
аргумент, че не отговаря на изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че начисляването на лихва върху договорното възнаграждение и
допълнителната услуга е неоснователно. Оспорва дължимостта на възнаграждението за
пакет от допълнителни услуги. В тази връзка твърди, че няма данни такива услуги да са
ползвани. По изложените съображения по същество формулира искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В отрито съдебно заседание същият не се явява и не се представлява. С молба вх.
*** г. поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит *** № *** се
установява, че ***, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на Р. П. П. –
потребител (клиент), сумата от 1050 лв., срещу насрещното задължение на потребителя да
върне заетата сума, заедно с фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен процент
(ГЛП) от 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89 %, или общо сумата от
1557.84 лв. в срок от 24 месеца при размер на погасителната вноска от 64.91 лв. Наред с
това, в договора е отразено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от
потребителя е дължимо и възнаграждение от 787.44 лв. с размер на вноската по
допълнителния пакет 32.81 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни
услуги е посочено в размер на 2345.28 лв. със сборна погасителна вноска от 97.72 лв. и
падеж 5-то число от месеца.
По повод преддоговорните отношения между страните по делото са приложени
следните документи, подписани от ответника, а именно: стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за отпускане на
потребителски кредит и декларация във връзка с обработка на личните данни.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните
споразумение от *** г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит № ***. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат
да бъдат предоставени от кредитора на клиента и солидарния длъжник, са следните:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението клиентът се
задължава да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето (респективно
възможността за предоставянето) на описаните услуги в размер, посочен в договора за
потребителски кредит, като изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с
подписването на споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на
договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване на
главницата по кредита.
3
Договорът и споразумението са сключени при Общи условия (ОУ), като по делото са
представени същите (л. 7 - гръб), подписани от клиента и кредитора на всяка страница.
Представен е погасителен план, подписан от клиента, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по договора за
кредит и споразумението, всяка от които в размер на 97.72 лв., при падеж на първата вноска
– 05.02.2015 г. и на последната (24-та) – 05.01.2017 г.
От представеното извлечение по сметка към договор за кредит № *** се изяснява, че
длъжникът не е извършвал плащания по договора.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд Балчик е
видно, че въз основа на подадено на 29.09.2023 г. заявление от *** срещу Р. П. П. и Й.Д.Г е
издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
главница, договорна лихва и мораторна лихва върху тях по договор за потребителски кредит
№ ***/*** г., връчена лично на длъжника Р. П. П. на 20.01.2023 г., която в едномесечен срок
подава възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обективно кумулативно съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, а по отношение на установителния иск – и специалните такива, свързани с
реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените исковете – установителни и осъдителни такива, е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1)
наличието на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги; 2) точното изпълнение на
поетите от кредитора (ищец) задължения по договора и споразумението, в това число
предоставянето на уговорената сума и на допълнителните услуги; 3) настъпила изискуемост
на задълженията по договора и споразумението в претендирания размер, както и 4)
неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
Предвид направените в отговорите на исковата молба възражения за нищожност на
процесния договор, настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да се
извърши преценка за валидността на договора за потребителски кредит и едва при извод за
неговата действителност - да се произнесе по възражението за настъпила погасителна
4
давност на съдебно предявените вземания.
Процесният договор има характеристиките на потребителски такъв, поради което
отношенията между страните се регулират от нормите на Закона за потребителския кредит,
обн. ДВ. бр. 18 от 5 март 2010 г., ред. изм. ДВ. бр. 30 от 26 март 2013 г., действаща към
момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на посочения специален
закон са императивни и за тяхното спазване съдът следи служебно. Служебната проверка се
разпростира и върху наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор - арг. от
чл. 7, ал. 3 ГПК.
Представеният по делото договор за кредит, на който ищецът основава правата си,
обуславя извода, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с
посочените в договора параметри. Освен това, договорът съдържа ясна информация за броя
и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва,
т.е. същият е съобразен с изискванията на чл. 11 от ЗПК. Установи се от представените по
делото доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
уговорения паричен заем, поради което и за последния е възникнало задължение да върне
заетата му сума на посочените в погасителния план дати. Фактът, че като получател на
сумата е отбелязана ответницата е достатъчен, за да се приеме, че същата е получила
процесната сума по сочената в транзакцията банкова сметка.
Съобразно постигнатите с договора за потребителски кредит от *** г. уговорки
между страните, ответницата е поела задължение да заплати лихва за ползване на
предоставените парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г. годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. За страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите от 41.17 %,
респ. 49.89 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер
(петкратния размер на законната лихва от 10%), поради което и релевираните доводи за
нищожност на претендираната възнаградителна лихва са неоснователни. При потребителски
кредит за сума от 1050 лв., с период на ползване от 24 месеца, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 41.17 % е съизмеримо с разходите,
които прави заемодателят, с риска, който носи, както и с размера на очакваната от сделката
печалба.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията за главница и
договорна възнаградителна лихва по кредита и същите са доказани по основание.
Относно претендираните вземания за възнаграждение за закупен пакет от
5
допълнителни услуги в размер на 787.44 лв., както и лихва за забава върху пакет
допълнителни услуги периода от *** г. в размер на 324.38 лв., съдът намира следното:
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК, като ал. 2 на същата
разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно
действия представляват услугите, за които е договорено търсеното възнаграждение,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, отлагане падежа на
определен брой погасителни вноски или намаляване на техния размер, както и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Следователно обсъжданата
клауза е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това, видно от съдържанието на договора, при изчисляване на отразения общ
годишен размер на разходите от 49.89 %, не е включено възнаграждението от 787.44 лв.
Същото следва да бъде взето предвид при преценка на действителния годишен процент на
разходите по кредита, доколкото е начислено като покупна цена на твърдените услуги,
респективно представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така, при
размер на кредита от 1050 лв. и уговорен начин на погасяване чрез 24 месечни погасителни
вноски в размер на 97.72 лв., годишният процент на разходите, изчислен чрез кредитен
калкулатор за бързи кредити, достъпен на интернет страницата „calculator.bg”, възлиза в
размер на 93.07 %, което обуславя извод за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащането на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, на основание чл. 19,
ал. 5 във вр. ал. 4 ЗПК.
Отделно, тази клауза води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК във вр. с чл.143, т. 5
ЗЗП, тъй като възнаграждението е отнапред определено, при липса на сигурност за
осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, като липсва проведено
от ищеца доказване на индивидуално договаряне на тези условия.
С оглед на изложеното, осъдителният иск с предмет неизплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги и акцесорния иск за обезщетение за забава върху това
вземане, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед правопораждащите юридически факти, от които възникват заявените в
процеса вземания на ищцовото дружество за главница по договора за потребителски кредит
№ *** и договорно възнаграждение, начислено за периода от *** г., е необходимо
произнасяне по релевираното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
В случая ищецът се позовава на краен срок на договора – настъпил падеж на
вземанията по договор за потребителски кредит. Доколкото съобразно изготвения
погасителен план, последната погасителна вноска е с падеж 05.01.2017 г., то понастоящем
вземането е изискуемо в неговата цялост.
6
Съобразно тР.та съдебна практика, която настоящия съдебен състав споделя, по
отношение на задължението за главницата по потребителски кредит е приложима общата 5-
годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката
между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не
превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Фактът, че кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части, не прави вземането за периодични платежи повтарящо се /така
решение *** на ВКС, ІI т. о./. От друга страна, настоящият състав счита, че началният
момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна
вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Целта на института
на погасителната давност е да се отрече правото на принудително изпълнение на кредитор,
който в определен в закона период от време е пропуснал да извърши активни действия за
събиране на вземането си. След като кредиторът е имал възможност да предяви вземанията
си веднага след настъпване падежа на съответната вноски и същият е бездействал в срока по
чл. 110 от ЗЗД, вземанията му по вноските с настъпил падеж повече от 5 години преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се считат за погасени с давност (в този
смисъл решение по гр. д. № *** г. на ВКС, IV ГО, решение по т. д. № *** г. на ВКС, II ТО;
решение №*** г. по търг. дело № *** г. на ВКС; решение №*** г. по търг. дело №*** г. на
ВКС, 2 -ро ТО).
По отношение на възнаградителната лихва приложение следва да намери също
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, защото по естеството си възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение
и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И обстоятелството, че
погасяването на възнаградителната лихва е уговорено да става на определени вноски по
приет от страните погасителен план, не му придава характер на периодично вземане по
смисъла на чл. 111, б. “в“ от ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката
тригодишна давност /така решение № **** на ВКС, IV ГО/.
Ето защо, при разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски
преди 29.09.2018 г. (5 години преди датата на подаване на заявлението) се явяват погасени
по давност. Давностният срок на последната погасителна вноска е изтекъл на 05.01.2022 г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК, което действие, принципно прекъсва давността от тази дата
по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, е входирано в съда на 29.09.2023 г., т. е след изтичане на
давностния срок.
Следователно погасени по давност с оглед горните мотиви са всички вноски по
кредита, което обуславя неоснователност на предявените искове.
7
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания за обезщетение за забава върху тях.
При тези съображения предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени поради
уважаване възражението за погасяване на задълженията по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната
страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за исковото производство, в полза на адв. С.
Н. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответницата в размер на 631.14 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство.
Длъжникът в заповедното производство (настоящ ответник) е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, чрез адв. С. Н., за което по заповедното дело е
приложено съответното пълномощно, но липсват доказателства за оказана безплатна
адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗАдв. Отделно от това няма изрично релевирано
искане за определяне на отделно възнаграждение за заповедното производство.
Следователно е полза на адв. С. Н. не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Р. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. ***, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1050 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № ***, сумата от 507.84 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено
за периода от *** г., сумата от 432.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от *** г., както и сумата от 209.20 лв., представляваща лихва за забава върху
договорното възнаграждение за периода от *** г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. *** г. по описа на Районен съд Балчик.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Р. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. ***, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 787.44 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
във връзка с договор за потребителски кредит № ***, както и сумата от 324.38 лв.,
представляваща лихва за забава върху пакет допълнителни услуги периода от *** г.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адв. С. А.
Н., личен № *** сумата от 631.14 лв. (шестстотин тридесет и един лева и четиринадесет
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата в исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9