О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 35 / гр. Шумен, 05.02.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение,
На пети февруари
през две хиляди и двадесета година
В закрито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
.............................
Прокурор:
..............................
като разгледа
докладваното от съдия Н. Батанова
ВЧНД № 25 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение № 2 от 06.01.2020 година по НОХД № 320/2019
год. Великопреславския районен съд, от разпоредително заседание, е прекратил
съдебното производство по делото срещу Х.С.С. за престъпление по чл. 129, ал.2
вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и 4 от НК и срещу Ф.Х.С. за престъпление по
чл. 129, ал.2 вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на основание чл. 249,
ал.2 вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК като е върнал същото, ведно с досъдебното
производство на Районна прокуратура гр. Велики Преслав за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Срещу така постановеното определение
е депозиран частен протест от прокурор при Районна прокуратура Шумен, ТО гр.
Велики Преслав. Счита същото за неправилно. Излагат се съображения, че посочените от съда нарушения в
обвинителния акт не са съществени, тъй като правно релевантната воля на
прокурора е изразена с необходимата категоричност, в надлежна процесуална форма
и не буди съмнение, както и че изложената фактология е подробно изложена и
кореспондира с правните изводи в обвинителния акт. Счита, че
обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, а констатираните
неточности са технически грешки и могат да бъдат отстранени по реда на чл. 248а
от НПК. Направено е искане атакуваното определение да бъде отменено и делото
върнато за разглеждане на първоинстанционния съд.
Подсъдимите Х.С.С. и Ф.Х.С. не са изразили
писмено становище по определението на съда за прекратяване на делото. В
законоустановения срок становище не е депозирал и техния защитник.
Пострадалият А. А. А.също не е изразил писмено становище по определението на съда за
прекратяване на делото. В законоустановения срок становище не е депозирал и неговия повереник.
Въззивният съд като обсъди изложените
съображения в определението на съда и направените оплаквания и доводи в
протеста, счита определението на съда за
незаконосъобразно и необосновано. Оплакванията в протеста са основателни поради
следното:
На 18.11.2019 год. в канцеларията на Районен съд гр. Велики Преслав е депозиран обвинителен акт срещу Х.С.С. за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и 4 от НК и
срещу Ф.Х.С. за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, ведно с
приложено към него досъдебно производство № 417/2016 описа на РУ
“Полиция” гр. Велики Преслав. Делото е насрочено за разпоредително заседание. С протоколно
определение № 2 от 06.01.2020 година по НОХД № 320/2019 год. Великопреславския
районен съд от разпоредителното заседание е прекратил съдебното производство по
делото на основание чл. 249, ал.2 вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК като е върнал
същото, ведно с досъдебното производство на Районна прокуратура гр. Велики
Преслав за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е приел, че има изписване в
обстоятелствената част на обвинителния акт на две различни инкриминирани дати -
02.10.2016г. и 02.10.2019г., и същото води до разминаване между
обстоятелствена част и диспозитив, касателно датата на осъществяване на
деянието, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата
на защита на подсъдимите, тъй като очертава неясно предмета на доказване. Тези несъответствия
между посочените дати в обстоятелствената част на обвинителния акт на
извършване на деянието, както и
на датите, които
пострадалият е посетил МБАЛ Шумен и датите, на които са извършени медицинските
манипулации -
около три години след датата на деянието, съдът е приел, че не представляват технически
грешки, които да могат да бъдат отстранени, без да засегнат правата на
подсъдимите при осъществяване на правото им на защита в съдебната фаза на
процеса. Освен това съдът е приел, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че
деянието е извършено в гр. Велики Преслав, без това изрично да е посочено в обстоятелствената част,
както и че в
обвинителния акт липсва твърдение за наличие на общност на умисъла за нанасяне
на телесната повреда и за обстоятелства, от които да се изведе това.
Атакуваното определение на
Великопреславския районен съд е неправилно и незаконосъобразно поради следното:
На първо място съдът е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт не е била посочена конкретна дата, на която е било извършено
престъплението. Този извод е изведен от факта, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт е описана фактическа обстановка за възникнал конфликт на
02.10.2016г. между пострадалия Александров и подсъдимите Х.С. и Ф.С., както и
за нанесените на пострадалия травматични увреждания. Но впоследствие са посочени дати през 2019
година , които касаят деянието от 02.10.2016г. От това съдът е приел, че в
обвинителния акт са изписани две различни дати, касаещи деянието - 02.10.2016г.
и 02.10.2019г. Както правилно е цитирал Великопреславският районен съд ТР №
2/2002г. на ВКС дава изчерпателно тълкуване кога следва да се приеме, че са
налице съществени процесуални нарушения досежно изготвения обвинителен акт. Съгласно
същият - т. 4.2, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
следва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните
признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.
Настоящият въззивен състав счита, че това условие е изпълнено както по
отношение на датата, така и по отношение на мястото на извършване на
престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими. В
обстоятелствената част, а и в диспозитива на обвинителния акт е посочена датата
на извършване на престъплението, а именно 02.10.2016г., пред дома на
пострадалия, който живее в гр.Велики Преслав /както е и посочено в началните
изречения на акта/. Обвинителния акт съдържа и подробно описание на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението по чл. 129 от НК, което е
довършено с нанасянето на телесната повреда. Обстоятелствената и заключителната
част на обвинителния акт са части от един документ и посочването на мястото в
диспозитива /което не е различно и от
обсъжданото в обстоятелствената част/, както и датата изключва възможното за наличие
на двусмислие в тази насока, което да ограничава правата на подсъдимите.
В случая, в действителност са допуснати очевидни фактически грешки в
обвинителния акт. Те касаят извършените след това медицински прегледи. Посочвайки
вярно датите и месеците, когато са били извършени медицинските прегледи и
манипулации, погрешно е била изписана не
2016г., а текущата - 2019г. Но, че
годината е 2016, не съществува спор между страните, тъй като за това са налични
и са приложени, а след това и предявени на страните, достатъчно писмени
доказателства - СМУ 263/2016г, съдебно
медицинска експертиза, заверени копия от дневник на МБАЛ Шумен и др. В
постановлението за привличане като обвиняеми и на двамата подсъдими също
коректно са посочени както датата на извършване на деянието, така и мястото.
Т.е. със връщане на делото не се налага извършване на нови процесуално
следствени действия /ново привличане, разпит и предявяване/, тъй като същите са
отразени коректно. Всичко това, ведно с изявлението на защитникът на двамата
подсъдими сочи, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничавана правата на подсъдимите. Същото становище са заели и
самите те. В тази насока и съобразявайки ТР 2/2002г. на ВПС / и посоченото в
т.4.2/, „когато фактите не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и
участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част не
съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора“ настоящият въззивен състав счита, че допуснатите
неточности представляват очевидни технически грешки, които могат да
бъдат отстранени, в процедурата по чл.248а от НПК.
Не се споделя и извода на Великопреславският районен съд,
че в
обвинителния акт липсва твърдение за наличие на общност на умисъла за нанасяне
на телесната повреда и за обстоятелства, от които да се изведе това. Шуменският окръжен съд счита, че
обвинението е формулирано по
начин, годен да очертае предмета на доказването му. Въпрос на стилистично
изписване е начина на формулиране на обвинението, след като в него са включени
основните признаци от състава на престъплението. А видно от обстоятелствената
част на обвинителния акт, а и в диспозитива му, е посочена формата на
съучастие, участието на всеки от подсъдимите в извършеното деяние, както и
формата на вината на всеки един от тях. Както
между впрочем и в постановленията за привличане на лицата в качеството им на
обвиняеми.
Що се отнася до непрецизно посоченото
процесуално качество на Х.С. на л. 2, ред 13 от долу нагоре в
обвинителния акт, констатирано от районния съд, където същият е посочен като
пострадал, какъвто видно от обстоятелствената част не е, настоящият състав
счита същото за несъществено. С еднократното му посочване като такъв, той не
придобива това качеството на пострадал, нито се накърняват нечии права. Касае
се за техническо недоглеждане, което не налага извършване на допълнителни или
нови процесуално следствени действия, поради
което отново може да се отстрани по реда на чл. 248а, от НПК.
Следва да се посочи и още нещо. В наказателния процес служебното начало не
е отменено и все още присъствието му е много силно. При обсъждане на въпросите,
визирани в чл. 248, ал.1 от НПК, в разпоредително заседание, съдът предоставя
възможност на страните да изразят становище по тях, след което с определение
взема отношение същите. С оглед на
посоченото служебно начало, ако съдът счете, че е налице пропуск или има
въпрос, който счита за съществен за развитието на процеса, не само че би могъл сам
да го постави за обсъждане в разпоредителното заседание, но е и задължен. И
това му задължение произхожда не само от неотмененото служебно начало, а и от
задължението му и преклузията визирани в ал. 3 на посочения чл. 248 от НПК.
С
оглед на изложеното съдът намира протестът за основателен. Не са налице
пропуски, които да са от кръга на съществените процесуални нарушения. Констатираните
неточности в обвинителния акт са от категорията на очевидни фактически грешки,
които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 248а от НПК.
Ето защо атакуваното определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато
на същия съд, същия състав от фазата на разпоредително заседание.
В предвид на
гореизложеното, Шуменския окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отменява изцяло
определение № 2 от 06.01.2020 година по НОХД № 320/2019 год. с което
Великопреславския районен съд е прекратил съдебното производство по делото
срещу Х.С.С. за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 20,
ал.3 и 4 от НК и срещу Ф.Х.С. за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. чл. 129,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на основание чл. 249, ал.2 вр. чл. 248, ал.2, т.3
от НПК като е върнал същото, ведно с досъдебното производство на Районна
прокуратура гр. Шумен – ТО Велики Преслав за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Връща НОХД № 320/2019
година описа на ВПРС на Районен съд гр. Велики Преслав за разглеждането му от
фазата на разпоредително заседание от същия съд, същия състав.
Решението
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.