ПРОТОКОЛ
№ 121
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Емил Люб. Митев
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Д. Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600102 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият М. Г. П. се явява лично с адв. Е., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Калчева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. Е. -
защитник на обв. П., срещу определението на ПОС, постановено по ЧНД №
555/2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение на последния от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека.
Съдебният акт се атакува, като неправилен и незаконосъобразен, иска се
неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по
1
отношение на обв. П..
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
нови искания и искания за доказателства.
Адв. Е.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Нямам искания
за нови доказателства.
Обв. П.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам доказателствени
искания. Поддържам жалбата на защитника си.
Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на П. окръжен съд и да оставите без уважение жалбата.
Считам, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса, че
липсва релевантна промяна в обстоятелствата, довели до вземане на тай-
тежката мярка за неотклонение за нуждите на воденото разследване, като е
обсъдил всеки един от доводите, направени пред настоящия съд. Правилно е
било отбелязано, че понастоящем П. продължава да е обвиняем, да бъде
привлечен като обвиняем по дело с правна квалификация по чл. 115 от НК, за
което е налице обосновано предположение за авторството, като последното се
явява с висок интензитет напредване на разследването, като се е
стабилизирало и надградило към момента. Налице е, посочено е и от съда, и
от колегата в първата инстанция - колегата прокурор, налице е нова
съдебномедицинска експертиза, която допълнително, както и от събраните
доказателства, които допълнително внасят яснота по отношение на характера,
на интензивността на нанесените удари от страна на П., както и местата и
органите, които са били увредени в резултат на неговите действия.
Действително, обективният прочит на доказателствата сочи, че няма
нито едно такова, което да разколебава предположението за авторство на
извършеното.
2
На следващо място, правилно е преценено от съда, че не са настъпили
нови обстоятелства, които да разколебават възприетите при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение обстоятелства, че действително е налице
реална опасност, ако П. не бъде задържан, да извърши престъпление.
На първо място е налице и законовата презумпция за това. П. е обвинен
в извършване на изключително тежко престъпление, свързано с посегателство
върху човешкия живот, като същото е наказуемо с лишаване от свобода не
по-малко от 10 години, поради което е налице и презумпцията на чл. 63 ал. 2
т. 3 НПК. Правилно и за втори път първоинстанционният съд, вземайки
отношение по мярката за неотклонение на този обвиняем, изтъква като довод,
за да не бъде постановявана евентуално мярка за неотклонение ДОМАШЕН
АРЕСТ, фактът, че П. е адресно регистриран на местопроизшествието, на
местопрестъплението реално. Т.е. това би било пречка при възникване на
необходимост от извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия на това място, същите реално да имат необходимата стойност и
необходимата тежест.
По тези съображения, както и имайки предвид подробните мотиви на
първоинстанционния съд, моля да оставите жалбата без уважение.
Адв. Е.: Уважаема госпожо председател! Уважаеми апелативни съдии!
От името на моя подзащитен М. Г. П., поддържам искането, направено в
частната ни жалба, да прецените всички обстоятелства, които, по мое мнение,
дават възможност почитаемият съд да реши, че мярката за неотклонение,
която е била взета при първоначалното започване на делото, при извършване
на първоначалните действия, а именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА,
предвид събраните доказателства, развитието на ДП, което считам, че все пак
е някакъв елемент на промяна на обстоятелствата, дава възможност и на вас,
като въззивна инстанция, да приемете за основателно алтернативното искане,
че тази най-тежка мярка за неотклонение би могла да бъде променена в
ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ. Естествено, на базата на
опита ви, и аз, като адвокат по тези дела от такъв характер, не храня излишни
илюзии, но акцентирам на това, че редица тежки престъпления са извършени
в апартаменти и в С., и в П., и на други места. Никога недвижим имот не се
извежда като причина да бъде лишен той от други възможности и права. В
случая, след време ще бъде променена адресната регистрация, той има право
3
на това. Даже аз ще използвам като аргумент, за вече четвъртото разглеждане
на делото пред съд, вашите доводи. Ако вие се съгласите с предходните
инстанции, че това че е извършено престъпление в това място, не позволява
лицето да се върне. То е извършено на двора, ако се приеме тезата на
обвинението. Осем свидетели са разпитани, включително синът на
потърпевшия. Той казва в какъв момент той е заведен в жилището. Този
аргумент, аз като адвокат, каквото и да приемете по дадено дело, мога да го
използвам и така ще бъде. Това е факт. Но за първи път срещам практика,
при която се изтъква като аргумент на човек да не му бъде изменена мярката,
това че там, където живее, е извършено престъпление. Ами то може и след 5
години никой да не иска да купи един имот, защото там е извършено
убийство. Това не означава, че този човек не може да поиска промяна на
мярката за неотклонение и да не посочи това обстоятелство, както и че не е
осъждан до момента. Няма причини, които, както друг път почитаемите
прокурори казват, опасността да извърши престъпление се извлича от
съдебното минало и други характеристики. Сега за извличане на тази
опасност да извърши престъпление отново да се твърди тежестта на
престъплението. Безспорно, то е тежко умишлено престъпление, но след
втори месец или след период от време има казуси, при които хора с подобни,
с тежки обвинения, но са с по-лека мярка за неотклонение. Това ми дава на
мен основание като юрист да претендирам, че в конкретния случай не е
документирана нито опасност за укриване, нито опасност да бъде извършено
някакво конкретно престъпление. И не случайно съм цитирал колко
свидетели, на кои дати са разпитани, колко справки са приложени по делото,
т.е. огромна работа е свършена. Аз не оспорвам това. Даже го изтъквам като
положителен момент. Разследването, ако се гледат тези обстоятелства,
единствено остава назначената, но не беше приложено до момента
заключението на съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на моя
подзащитен. Така че да се твърди и да се очаква бъдещо несигурно събитие
какво още може да се събере по това дело, като се вижда, че всички указания
на прокурора са изпълнени, всичко е направено и в продължение на два
месеца няма никакви действия с негово участие, които са проведени. Има
практика, при която, ваше решение соча, говоря на съда - и първа, и втора
инстанция, при подобни обстоятелства казват: след като не е било
необходимо на органите на ДП и прокуратурата да извършват действия с
4
участието на задържаното лице, за какво е тази мярка за неотклонение, която,
вече няма да говоря за целесъобразност, а за законосъобразност, считам, че
бихте могли да прецените, колкото и да звучи, бих казал, малко еретично при
това обвинение, при тези обстоятелства, но все пак казусите дават
възможност за преценка и от моята гледна точка.
Обвиняемият П. за лична защита: Нямам какво да добавя. Съгласен
съм с казаното.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. П.: Ако може да бъде намалена в ДОМАШЕН АРЕСТ.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Кр.Е., защитник на М. Г. П.,
обвиняем по досъдебно производство №***/2022г. по описа на І РУ при ОД
на МВР гр.П., срещу протоколно определение № 468/10.03.2023г. на Окръжен
съд гр.П., постановено по ЧНД № 555/2023г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”, взета спрямо неговия подзащитен. Прави се искане
за отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл.57 от НПК
могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража” – „домашен арест” или „парична гаранция”.
Обвиняемият П. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. намира, че жалбата,
като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен
акт, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са
5
настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.П. е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, заключенията на множеството експертизи, Окръжен съд гр.П.
правилно е приел, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият П.
е съпричастен към вмененото му престъпление по чл.115 от НК. Касае се за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Не е отпаднала реалната опасност обвиняемият да извърши
престъпление, както и да се укрие с оглед обстоятелството, че дълго време е
пребивавал в чужбина.
Срокът на задържане /от 30.12.2022г./ е в рамките на разумните
срокове. Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или
такава на наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават
международните и вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на
личността.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес, не се
новонастъпили. Те са били налице и при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение „задържане под стража”.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че с мярка за
6
неотклонение „домашен арест” не биха се постигнали целите на чл.57 от
НПК, като се има предвид, че обвиняемият П. живее в района на
местопроизшествието, което би затруднило евентуални процесуално-
следствени действия.
Не са ангажирани доказателства за трудова ангажираност. Има гласни
такива, че получава трудово обезщетение от Социална служба гр.М., К.И..
Следователно имущественото състояние на обвиняемия не позволява да му
се определи мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер, съответен
на вменената деятелност.
С оглед на изложеното П.т апелативен съд намира, че определението
на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова
следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 468/10.03.2023г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 555/2023г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо М. Г. П., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство №***/2022г. по описа на І
РУ при ОД на МВР гр.П., в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7