№ 17530
гр. С, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110163267 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, представляван
от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. К. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК СТ
/ВИ/, БЛ. 382, ВХ. А, ЕТ. 7, АП. 16, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 4715,96 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. СТ /ВИ/, бл. 382, вх. а, ет. 7, ап. 16, аб.№ 191632 за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 610,68 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., сумата
от 83,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 15,23 лв. за периода от 03.03.2018 г. до
18.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12150/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. К. Б., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, претендирани с исковата
молба. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците. Счита, че не
се установява възникването на облигационна връзка между страните, доколкото не е
представен договор, в който същата да е обективирана. Оспорва исковете и по размер.
Оспорва в рамките на предявения период ответникът да е ползвал топлинна енергия, както и
от страна на ищеца да са били издавани фактури за твърдяното потребление. Поддържа, че
претенцията за главница за доставена топлинна енергия не е конкретизирана. Твърди, че до
имота не е доставяна топлинна енергия, която да отговаря на българския държавен стандарт
за топлопреносната мрежа. Сочи, че не е ясно как е разпределена топлинната енергия между
самостоятелните обекти в сградата, в режим на етажна собственост, като се позовава на
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
Посочва, че съгласното Общите условия на ищеца при неплащане на дължимите суми за
срок по-дълъг от два месеца дружеството разполага с възможност да спре топлоподаването
към съответния абонат, за което липсвали доказателства. Счита, че не е била поставяна в
забава, поради което оспорва дължимостта и на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД, ЕИК ********* не
оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
2
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия. От представения с
исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба №52, том I, рег. № 2963, дело № 46 от
2020 г. от 10.03.2020 г. на нотариус Ина И.а-Живкова с рег. № 701 на НК е видно, че
ответницата е прехвърлила на трето лице правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 68134.1201.146.3.16, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. С,
ж.к. СТ, бл. 382, вх. А, ет. 7, като си е запазила правото на собственост върху имота за срок
от 5 години. Видно от нотариалния акт нотариусът, изповядал сделката, е констатирал, че
ответницата е собственик на имота въз основа на документи, а именно Заповед РД41-
1476/28.09.1987 г. , Удостоверение за наследници изх. № 539 от 06.03.2020 г., издадено въз
основа на Акт за смърт № 0146/29.01.1988 г., съставен в К р-н, Удостоверение за отказ от
наследство № 706 от 16.03.1988 г. Установява се от Удостоверение за отказ от наследство №
706 от 16.03.1988 г., че същото е издадено на ВКГ в уверение на това, че е подал молба от
16.03.1988 г., с която се е отказал от наследството на наследодателката си СД К.. С оглед
датите на посочените документи може обосновано да се приеме, че придобивното
основание, въз основа на което ответницата е станала собственик на имота, е било
реализирано още през 1988 г. В подкрепа на този извод е липсата на каквито и да било други
документи, въз основа на които същата да е придобила собствеността в по-късен момент.
Посочените изводи се подкрепят и от обстоятелството, че именно ответницата лично се
е вписала към 1992 година като собственик на апартамент №16 в списък на живущите по
апартаменти в жилищната сграда – бл. 382 на стар адм. Адрес: М Г. В, ж.к. ВИ, идентичен
съгласно удостоверение от 17.07.2012 г. от Столична община с ж.к. СТ.
Изложеното в своята съвкупност, съобразено с липса на каквито и да било
доказателства за притежание на правото на собственост от друго лице или придобиване от
ответницата в по-късен момент, съдът намира за достатъчно, за да се приеме, че в процесния
период от 01.05.2017 г. до 10.03.2020 г. ищцата е била собственик на имота, а след
10.03.2020 г. до края на процесния период – 30.04.2020 г. е притежавала вещното право на
ползване върху същия.
Предвид посоченото съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства се установява, че ответницата в рамките на процесния периода е имала
качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ, тъй като е била собственик, респ.
вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Следователно по силата на закона
/чл.150 ЗЕ/ между ответника - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. : гр. С, ж.к. СТ /ВИ/, бл.
382, вх. а, ет. 7, с аб.№ 191632 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално
потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово
3
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От заключението на СТЕ и от изравнителната сметка, представена от третото лице
помагач се установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. стойността
на ТЕ, доставена за отопление на имота и отдадена от сградна инсталация възлиза на
4649,69 лева и че дяловото разпределение е извършено съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Вещото лице е достигнало до извод, че дължимите суми за
топлинна енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно
изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е налице основание
за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации. Поради това и съдът
го кредитира изцяло.
При изслушване на заключението в о.с.з. вещото лице посочва, че метрологичните
проверки след 2018 г. вместо през 2020 г. са извършени през 2021 г. Посоченото обаче не е
основание да се счита, че общият топломер е бил технически неизправен и топлинната
енергия не е вярно отчетена, доколко не се установява при извършената му по-късно
проверка да са установени отклонения, които да водят до отчитане на топлинна енергия в
повече от действително потребеното. Поради това и неоснователни са възраженията на
ответницата за „нередовно функциониране на уредите“.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила. При определяне
дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ и
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, според които размерът на потребената топлинна
енергия за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е 4649,69 лева, в която сума не
са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Именно тази сума
представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, за която са възникнали
вземания на ищеца към потребителя.
В срока по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба ответницата е направила
възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода
за възникване в полза на ищеца на вземане за стойност на ТЕ за процесния период. С оглед
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се
4
погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
26.02.2021 г
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2017 г. до 31.10. 2017 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Предвид
посоченото и с оглед обстоятелството, че периодът, за който е погасено по давност
вземането, е извън периода на ползване на топлинна енергия за отопление на имот, а само за
подгряване на вода, то и размерът на погасеното по давност вземане за месеците от май до
октомври 2017 г. вкл. съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 310,21 лева при
съблюдаване прогнозните начисления, посочени в заключението на вещото лице и
изравнителната сметка за целия отоплителен сезон от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
изготвена от ФДР, вкл. изравнението само за топла вода за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2017 г. и съответно за останалата част от периода само за отопление. Предвид
посоченото непогасени по давност са вземанията за обща сума в размер на 4339,48 лева за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. до който следва да бъде уважен искът за стойност
на ТЕ, а за разликата над този размер до пълния предявен размер – отхвърлен поради
погасяване по давност на вземанията.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 83,19 лева, определена на основание чл. 162 ГПК
от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
5
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 377,30 лева от общо 458,50
лева (108,50 лв. – държавна такса, 250 лева – за в.л. и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) за исковото производство и 130,43 лева за заповедното производство от
общо 158,50 лева /108,50 лева за д.т. и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер 150,54
лева от общо 850 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението за прекомерност, т.к. възнаграждението е в минимален размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че С. К. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. СТ /ВИ/, бл. 382, вх. А, ет. 7, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК
****, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. Я, №23б срещу ап. 16, на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 4339,48 лева., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. СТ
/ВИ/, бл. 382, вх. а, ет. 7, ап. 16, аб.№ 191632 за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. и
сумата от 83,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12150/2021 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер
4339,48 лева до пълния предявен размер 4715,96 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
31.10.2017 г. и исковете по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 610,68 лв. за периода
от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 15,23 лв. за периода от
03.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху цената на услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
СТ /ВИ/, бл. 382, вх. А, ет. 7 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **** сумата 377,30 лева –
разноски за исковото производство и сума в размер на 130,43 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. №12150/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на С. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
С, ж.к. СТ /ВИ/, бл. 382, вх. А, ет. 7 разноски за производството в размер на 150,54 лева.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ********* като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7