№ 24873
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110175155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод предявен установителен иск от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу Л. Г. Л., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане
за сумата 1521.01 лева - непогасена главница, дължима по договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 18228371 от 13.11.2020г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 29.02.2024г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Производството по делото е приключило с решение № 7186 от 23.04.2025г., с което
предявения иск е изцяло уважен.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от ответника Л. Г. Л. с искане да се
измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени в полза на
ищеца. В молбата се твърди, че ответникът не дължи разноски, тъй като има
качеството на потребител.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страна, която оспорва искането и моли то да се остави без уважение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо
/подадено е в срока за обжалване от страна, която иска изменение на разноските,
присъдени в полза на другата, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК/.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
1
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Ето защо, разноски на ищеца се дължат.
Съдебният състав е запознат с цитираната от ответника съдебна практика, но не
намира същата за приложима в конкретния казус. Практиката, на която ответникът се
позовава касае иск на потребител за връщане на платени без основание суми по
договор за потребителски кредит, какъвто настоящият случай не е. Освен това, целта
на тази съдебна практика е да предостави защита на потребителя от понасянето на
разноски в случай, че искът му се укаже изцяло или частично неоснователен, ерго да
не лиши потребителя да се въздържа от такъв иск под страх, че може да понесе
негативните последици – възлагане на разноски, от загубата на делото. Практиката
следва и логиката, че при такъв иск за потребителя е трудно да определи каква част от
платената сума по договор за потребителски кредит подлежи на връщане при липса на
основание, поради което и следвайки целта на защитата, потребителят само в тази
хипотеза е освободен от разноски.
Както се посочи, случая по делото не е такъв. Искът е заведен от кредитора срещу
длъжника по договор за потребителски кредит, който иск е основателен в пълния
заявен размер. Казано инак, ответникът не може да се позовава на тази практика и
защото не е платил дължимата по договора за кредит сума, която да подлежи на
връщане на като платена без основание. Изложеното дава основание на този съдебен
състав да заключи, че в хипотеза като тази по делото приложение намират общите
правила за понасяне на отговорността за разноски между страните по делото. С оглед
изхода на делото и обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава по отношение
плащането на главницата, която е признато за установено със съдебния акт, че се
дължи, то разноските съразмерно на уважената част от иска следва да бъдат понесени
от него.
Изложеното следва и разбирането за характера на отговорността за разноските
като санкция за загубилата делото страна, което означава, че при изправен ищец, на
когото суми се дължат, то разноските следва да се понесат от ответника, независимо
дали същия е потребител или не.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ответника за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Г. Л. с правно основание чл. 248 ГПК
за изменение на решение № 7186 от 23.04.2025г., постановено по настоящото дело, в
частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 167127/13.05.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу определението, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3