№ 4
гр. Разград, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. П. П. чрез пълномощник против Решение № 161/
18. 07. 2023 г. по гр. д. № 457/ 22 г. по описа на РС Исперих, с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове за признаване за установено по отношение на
ответниците – въззиваеми С. В. П. и Н. В. С., че М. П. П. е собственик на недвижим имот:
Дворно място, находящо се в с.***, обл.Разградска, ***, с площ от 1006 кв.м., съставляващо
поземлен имот ***, за който е отреден УПИ *** в кв.36 по плана на селото, незастроено, при
съседи: улица, имоти ***, ***, *** и ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, искането
на М. П. П. за отмяна на констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство, № 138, том 4, рег.№ 6683, дело № 575/2018 г.
по описа на Нотариус Р. И., рег.№ *** на Нотариалната камара и с район на действие РС-
Разград, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са
подробни съображения.
Въззиваемите страни С. В. П. и Н. В. С. чрез пълномощник са депозирали писмен
отговор на въззивната жалба. Излагат доводи за неоснователност.
В съдебно заседание поверениците на въззивника и въззиваемите поддържат
заявеното становище.
1
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че
въззивницата М. П. П. с нотариален акт № 24, том 4, дело № 1159/1993 г. на Разградски
районен съд е придобила чрез договор за прехвърляне на недвижими имот срещу
задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху недвижимия имот: Дворно
място, находящо се в с.***, обл.Разградска, ***, с площ от 1006 кв.м., съставляващо
поземлен имот ***, за който е отреден УПИ *** в кв.36 по плана на селото, незастроено.
С НА № 199, том 2, дело № 748/1987г. на Разградски районен съд, В. С. В., който
към него момент бил в граждански брак с В. М. В., родители на въззиваемите С. В. П. и Н.
В. С., придобил правото на собственост чрез договор за покупко-продажба от 28. 07. 1987 г.
върху недвижим имот, представляващ дворно място от 1310 кв.м., съставляващо урегулиран
парцел № VI – 180 от кв. 36 по плана на с.***, Разградски окръг, ***, с построените в него
жилищна сграда от 4 стаи и килер, лятна кухня, трайни насаждения и подобрения. Не е
спорно между страните, че процесното празно дворно място с площ от 1006 кв.м., за което е
отреден УПИ VII – 180, 240 в кв. 36 по плана на селото, се намира до гореописания имот, за
който е отреден УПИ *** в кв.36, като между двата имота нямало видима граница и не била
изградена ограда.
С НА № 138, том 4, рег.№ 6683, дело № 575/2018 г. на нотариус с рег. № *** с район
на действие РС Разград, въззиваемите С. В. П. и Н. В. С. се снабдили с документ за
собственост върху процесното дворно място въз основа на давностно владение и
наследство. На 10.08.2018г. въззиваемите сключили Договор за доброволна делба, въз
основа на който Н. В. С. придобила правото на собственост върху поземлен имот с пл.№
180, целият с площ от 2260 кв.м., от който е част процесния недвижим имот .
Видно от приложените удостоверения за наследници, родителите на въззиваемите са
починали, съответно: В. М. В. на 18. 08. 2010 г. и В. С. В. на 12. 01. 2018 г.
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели Г. С Х., Т. Г. В., И. Н. И. и
Д. И. И..
Св. Х. дава показания, че е от гр. Разград, но притежава имот в с. ***, който е съседен
на процесния. Познавал бащата на въззиваемите – В., били съученици, служили заедно в
армията. Когато В. купил имота, заживял в него, започнал да се занимава с животновъдство
– отглеждал крави. За да излязът на пътя, кравите трябвало да преминават през празния
2
парцел и оттогава парцела не се работел, В. си държал кравите в него през лятото, складирал
храна за животните за зимния период. Как са се договорили с М. не знаел. От както се
нанесъл в имота, до смъртта на В., е виждал веднъж М. да говори на улицата с В., но не
знаел за какво си говорят. Свидетелят твърди, че с В. били в добри отношения, но имали
пререкания за животните, тъй като му скъсали оградата, както и за това, че преди години се
скарал на детето, което свидетелят отглеждал. Свидетелят и М. имали договорни отношения,
свидетелят обработвал под аренда нейни наследствени земи. Веднъж М. след смъртта на В.,
му предложила да купи имота, но той отказал. Въззиваемата Н. му предложила да стане
свидетел на придобИ.е на имота, но той отказал, като й казал, че познава собствениците и не
може да стане свидетел. Н. идвала редовно в имота, отначало идвала с мъжа си, после като
останала сама, пак ходела всеки ден, направила ремонт на къщата. Въззиваемата С. рядко
ходела в имота.
Св. В. е дала показания, че познава М. П. от около 40 години, тъй като живяла при
нея на квартира, когато по разпределение работела в Окръжна болница Разград. Сега М.
живеела в гр. София, но идвала на гости, особено когато ходела на море, задължително
минавала през Разград. Когато идвала, ходела, заедно със свидетелката в *** да си види
имота, срещала се с В.. В. и М. имали договорка В. да й плаща по 20 лева на година,
предварително за 5 години, за да преминават животните му през нейния двор. Това станало
някъде след 90-те години. Последният път, когато платил предварително било през 2008-
2009 г. Срещали се в гр. Разград, около Момина чешма, където В. плащал на М.. След 2013
г. минавали през ***, но мястото не било обработено, В. не гледал животни и не плащал на
М..
Св. Н. е бивш съпруг на въззиваемата В. и твърди, че сключили граждански брак с
Н. през 1992 г., но за пръв път отишъл в с. *** и се запознал със семейството й през 1988 г.
Родителите на Н. точно тогава купили имота и започнали да отглеждат прасета. В
продължение на 2 години, през 1998 – 1999 г. свидетелят и съпругата му живели
непрекъснато в имота, а преди и след това, ходели всяка седмица, тъй като родителите на Н.
се нуждаели от помощ, заради животните. Когато прекратили програмите за изкупуване на
месо от животни, започнали да отглеждат крави и кози, пуйки, кокошки, имали кон.
Животните ги гледали в празното място, там събирали и съхранявали фураж, слама,
струпвали бали. Когато през 2010 г. починала съпругата на В. – В., намалили животните,
тъй като В. трудно ги гледал сам. След това останал само коня, който бил продаден през
2016-2017 г. През периода, в който свидетелят посещавал имота /до 2016 г./, както и когато
живели там, никога не бил виждал М., нито чул да се говори за нея. В. казвал, че на единия
си внук ще остави къщата, застроената част, а на другия внук ще построи къща в празното
място.
Св. И. дава показания, че живее в с. *** от 1991 г.съвсем близо до процесния имот и
познавала родителите на Н., с които били семейни приятели, но М. никога не била виждала.
Била свидетел пред нотариуса при провеждане на обстоятелствената проверка. Двата имота
представлявали едно цяло – къща с градина и ясак. В празното място родителите на Н. през
3
лятото отглеждали животни, слагали бали за зимата. Всички в селото знаели, че имота е на
В. и В., не била чувала за договорни отношения между В. и някой друг. След като починал
В. и до сега в имота имало трева. Н. говорила със свидетелката как да се работи, как да се
поддържа имота, искала съпруга на свидетелката да влезе с техниката си да го коси, или да
го работи, но свидетелката отказала, тъй като техниката на съпруга й била голяма и нямало
как да влезе.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия състав
приема, че доводите на въззивницата М. П. П., изложени във въззивната жалба са
неоснователни.
Констативен НА № 138, том 4, рег.№ 6683, дело № 575/2018 г. на нотариус с рег. №
*** с район на действие РС Разград, с който въззиваемите С. В. П. и Н. В. С. се легитимират
като собственици на процесния имот е издаден в охранително производство по реда на чл.
587 ГПК. Според разясненията на ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото
в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато
бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път
бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобИ.е на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Предвид събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че родителите на въззиваемите - В. С. В. и
В. М. В. са започнали да осъществяват фактическа власт за себе си върху имота от 1988 г.
От показанията на св. Н. се установява, че от 1988 г., след като родителите на въззиваемата
С. закупили имот в с. ***, започнали да ползват съседното дворно място, в което отглеждали
животни, складирали храна за животните. Показанията на този свидетел се потвърждават и
от показанията на св. Х. и св. И., които твърдят, че откакто В. купил имота и заживял в с.
***, започнал да отглежда животни в съседното дворно място. И тримата свидетели са
категорични в показанията си, че не знаят да е имало договореност между въззивницата П. и
В. той да ползва имота под наем. Тримата дават показания, че не са виждали П. да идва в
селото, да се интересува от имота, освен веднъж, според св. Х., без да може да уточни кога,
като я видял да разговаря с В. на улицата. Изолирани са показанията на св. В., че В. ползвал
процесния имот под наем срещу 20 лева наемна цена на година. Нелогични и респ.
недостоверни са според съда показанията на тази свидетелка, тъй като твърди, че често
въззивницата П. идвала в гр. Разград и винаги, когато дойдела посещавала имота в с. *** и
се срещала с В., същевременно, не е ясно какво и защо се е налагало П. да се среща с В.
специално на 5 години в гр. Разград за заплащане на наема. Според свидетелските
4
показания на останалите свидетели, които са последователни и непротиворечиви, несъмнено
В. – наследодателят на въззиваемите и съпругата му В. са упражнявали до смъртта си за
себе си фактическата власт върху имота непрекъснато и необезпокоявано от собственика в
продължение на повече от 10 години. От тогава до момента на снабдяването на
въззиваемите с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение през
2018 г. , първоначално до 12. 01. 2018 г. родителите им, а впоследствие те, са владяли имота
непрекъснато и необезпокоявано от никого. С оглед на това и въззивницата П. е изгубила
правото си на собственост върху имота, поради придобИ.ето му на основание давностно
владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС от въззиваемите.
ПридобИ.ето на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се
свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част,
придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява
фактическа власт като държател. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на
чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато
не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за
придобИ.е на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато, което се установява от събраните по делото гласни доказателства.
От фактическите действия, с които се упражнява фактическа власт, собственикът
трябва да може да разбере за завладяването на имота му от трето лице. От показанията на св.
И. и Н. се установява, че В. по такъв начин стопанисвал имота, че както те, така и цялото
село, считали имота за негов, от което може да се направи извод за намерението на
наследодателите на въззиваемите да своят имота, което обстоятелство е можело да бъде
узнато от П..
Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба от въззивницата, че със
заплащането на данъците за имота през периода с квитанции от 2008 г., 2017 г., 2019 г.,
2020 г., 2021 г. и 2022 г. се установява правото й на собственост. Налице е трайна и
последователна съдебна практика, че заплащането на данъците са действия на обикновено
управление на имота. То само по себе си не установява (или отрича) намерението за своене
като елемент на владението по чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй като то се извежда от всички
проявления на субективния елемент на владението. Действията и проявите на
собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия, респ. владеещия имота
собственик, а не към държавни органи /данъчни органи/ които нямат отношение към
своенето на имота. Действия и прояви на собственическо поведение, насочени към
въззиваемите и техните родители не се установяват от събраните по делото доказателства.
Въззивната жалба се явява неоснователна по изложените по горе съображения.
5
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161/ 18. 07. 2023 г. по гр. д. № 457/ 22 г. по описа на РС
Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6