Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр.Сливен, 22.10.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ        

                                                              ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №660 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 12.08.2020г. по изп.д.№1132/2018г. по описа на СИС при СлРС.

            В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване на изп. производство на основание чл.433, т.8 от ГПК е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като липсвало посоченото основание. Посочва, че още в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи, като същата е подадена на 31.07.2018г. Посочва, че съдебният изпълнител не е съобразил разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., като за времето на извънредното положение 13.03.2020г. – 13.05.2020г. процесуалните срокове по изпълнителните производства спират да текат. Съгласно чл.5, ал.2 от същия закон по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии. Следователно до 13.07.2020г. взискателят не е можел да поиска налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника – физическо лице. Поради ограничения достъп до СИС по време на извънредното положение взискателят не е можел да се запознае с преписката и да поиска предприемане на съответни изпълнителни действия. На 11.08.2020г. е подал молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. С оглед посоченото спиране, от 31.07.2020г. – датата на образуване на изпълнителното дело до 11.08.2020г. не е изтекъл двугодишния перемпторен срок за предприемане на действия от страна на взискателя. Посочва, че взискателят е осъществил достатъчно процесуална активност и не е демонстрирал с поведението си дезинтересиране от изпълнението. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление и да укаже на съдебния изпълнител продължаване на изпълнителното производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът А.С.К. не е подал писмено възражение по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като постановлението било законосъобразно.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №1132/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен от 31.07.2018г. против длъжника А.С.К. въз основа на акт за установяване на данъчни задължения на Община Сливен за главница от 158,90лв. за неплатен данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и лихва в размер на 122,83лв., изтекла до 24.07.2018г.

С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение върху вземанията на длъжника, както и изпълнение върху притежаваните МПС. С молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на длъжника – справка в НАП за налични банкови сметки; справка в КАТ за налични собствени ПС и справка в Агенция по вписванията относно притежавани от длъжника имоти и регистрирани фирми. Взискателят е поискал и налагане на обезпечителни мерки – възбрана, респ. запор върху евентуално откритите имущества, собственост на длъжника.

Въз основа на молбата, ДСИ е извършил поисканите справки в НАП, АВп-ТР и КАТ. Установен е недвижим имот, собственост на длъжник. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5, вр.ал.1 от ГПК на 10.10.2018г.

На 11.08.2020г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя Община Сливен с искане за извършване на актуална справка от регистър БНБ за декларираните банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху всички открити банкови сметки на длъжника. Върху молбата на 12.08.2020г. ДСИ е поставил резолюция за прилагане към дело.

С постановление от 12.08.2020г. държавният съдебен изпълнител е констатирал,       че взискателят Община Сливен не е искал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на повече от две години, поради което е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съобщение за прекратяване на делото е връчено на взискателя на 19.08.2020г. Частната жалба против постановлението за прекратяване е подадена на 31.08.2020г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – взискателя и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Фактът, че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител.

В случая се установи, че след подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство с посочени редица изпълнителни способи и искане за извършването им, изпълнителни действия, в посочения по горе смисъл, не са извършвани.

На 11.08.2020г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал предприемане на изпълнително действие – налагане на запор на банкови сметки на длъжника, установени въз основа на надлежно поискана от ДСИ справка в БНБ за открити такива. С подаване на молбата, съдържаща както искане за справка, така и искане за предприемане на изпълнителен способ, взискателят проявил активност и обезпечил висящността на изпълнението. Спорен е въпросът дали тази молба е подадена преди да е изтекъл законоустановения 2-годишен срок.

Следва да се отбележи факта, несъобразен от съдебния изпълнител, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за времето на извънредното положение 13.03.2020г. – 13.05.2020г. процесуалните срокове по изпълнителните производства спират да текат. Съгласно пар.13 от ЗИД на ЗЗдр., ДВ бр.44/13.05.2020г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в ДВ.

Следователно срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е спрял да тече на 13.03.2020г., като е продължил да тече от 21.05.2020г. При това положение, с подаване на молбата на 11.08.2020г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без законопостановеното спиране, двугодишният срок би изтекъл на 31.07.2020г., но тъй като е бил спрян в посочения период за време от 2 месеца и 7 дни, то прибавяйки този срок към крайната дата, се установява, че към момента на подаване на молбата за предприемане на изпълнителни действия на 11.08.2020г., срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл. С тази молба е проявена изискуемата от закона активност от страна на взискателя, която поддържа висящността на изпълнителното производство, която е налице и към момента.

Поради това, съдът намира, че изпълнителното производство не е прекратено по право и постановлението, с което ДСИ е констатирал този факт и прогласил прекратяването е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на ДСИ се укаже да продължи действията по принудителното изпълнение /извърши исканото с молбата на взискателя изпълнително действие/.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което, с оглед основателността на жалбата му, такива следва да се присъдят на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 50лв.

            По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 12.08.2020г. по изп. дело №1132/2018г. по описа на СИС при СлРС за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на изпълнителното производство по делото, като незаконосъобразно.

 

УКАЗВА на ДСИ да продължи изпълнителното производство по изп. дело №1132/2018г. по описа на СИС при СлРС.

 

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Сливен, *********** сумата от 50лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                              

                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.