№ 4258
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110141355 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от *** против М. СТ. Т. с
искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение за цедирано вземане по договор за кредит в размер на
19447,21 лева, ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5926 лева – мораторна
лихва за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г. Ищецът твърди, че на
17.12.2012 г. бил сключен Договор за Договор за издаване на златна кредитна
карта MasterCard Gold/Visa Gold, между „ОББ“ АД и ответника като
кредитополучател с кредитен лимит от 20000 лева. Чрез кредитната карта
ответникът извършвал различни плащания, като последното било на
05.06.2017 г. за сумата от 566,16 лева. Последното извършено от него
плащане било на 10.05.2017 г. за сума в размер на 800 дева. На 25.06.2019 г.
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания“, ОББ“ АД
прехвърлило на *********** Портфейл от вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително
и вземането си към ответника. Той бил уведомен за извършената цесия
съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД с уведомлението, приложено към исковата молба.
Кредитът бил падежирал изцяло на 17.12.2016г. Ищецът моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
разноските в заповедното и в настоящото производство. Ответникът в срока
по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба. С възражението по
заповедното производство оспорва предявените искове по размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представители. Ищецът подава
1
писмено становище, с което поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представения препис (л. 5 и л. 6 от
делото) се установява, че между ответника като потребител и трето по делото
лице – *************** като издател е сключен договор за издаване и
ползване на кредитна карта с кредитен лимит от 20000 лева. От представения
препис на договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. (л. 69 до л. 88
от делото) и анекс № 2 от 21.08.2020 г. към същия (л. 92 и л. 93 от делото) се
установява, че *************** е прехвърлило на ищеца свои вземания към
длъжници, описани в приложение 1А или 1Б от договора. По делото е
представен препис от приложение 1Б от договора (л. 90 и л. 91 от делото).
Посочени са длъжници с номера от 1 до 46 и от 541 до 550, като с номер 11 е
посочен ответника и претендираното вземане. По делото са представени и
преписи от потвърждение за извършената цесия от *************** (л. 89 и
л. 98 от делото).
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Дала е подробно описание на транзакциите, въз
основа на които са натрупани процесните задължения, като е посочено, че
първата от тях е от дата 05.01.2017 г. – така Таблица 1 от експертизата.
Посочено е, че към 11.12.2020 г. непогасените по кредита суми възлизат на
18002,62 лева, а мораторната лихва върху тях – на сумата от 5400,80 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи:
Тъй като ищецът черпи активната си материална легитимация в процеса
на основание договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и
трето лице, съдът намира за необходимо да изследва предпоставките за
наличието на тази легитимация преди въпроса за възникването на самото
вземане. За да се легитимира като кредитор, ищецът представя рамков
договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и трето по делото
лице – *************** – на 25.06.2019 г. По силата на този договор,
*************** е прехвърлило на ищеца свой портфейл от вземания по
договори, сключени между това лице и физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях. Посочено е, че тези вземания ще бъдат
индивидуализирани в приложение № 1Б към договора. За установяване на
факта, че вземането на *************** към ответника е действително
прехвърлено на ищеца, от същия са представени два документа (л. 90 и л. 91
от делото), за които се твърди, че представляват част от приложение № 1Б
към рамковия договор. След анализ съдът констатира, че тези страници не са
прономеровани, нито подписани от ищеца или от лицето, с което той е
сключил този договор. Подписана е единствено страницата на л. 91 от делото.
Страницата на л. 90 от делото, където е посочено конкретното вземане към
ответника не е подписана и по делото няма доказателства, от които да се
установи, при условията на пълно и главно доказване, че тези страници
представляват части от един и същи документ. Тези страници не са и
поредни, тъй като е видно, че от номер на длъжник 46 се преминава директно
2
към номер на длъжник 541. На база тези разсъждения, съдът достига до факта,
че посочените документи не са доказателства, годни да установят факта, че
вземането на *************** към ответника е действително прехвърлено на
ищеца. На основание общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да
възприеме недоказания факт за невъзникнал, т.е. в хода на процеса ищецът не
успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, своята активна
материална легитимация в процеса. Главният иск е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Като обусловен от него следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за мораторна лихва.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
Доколкото от него не бяха сторени такива, разноски между страните не се
дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ***, ЕИК: *********,
с адрес гр. София, бул. ****** иск за признаване за установено, че М. СТ. Т.,
ЕГН: **********, с адрес гр. София, ********** му дължи сумата от
19447,21 лв. – главница по договор за издаване на златна кредитна карта от
17.12.2012 г., сключен между М. СТ. Т., ЕГН: **********от една страна и
***************, ЕИК ****** с адрес гр. София, ********* ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ЕОД ******** ЕООД,
ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че М. СТ. Т., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 5926 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3