Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 25.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 703 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана А.В.Х. против „Ангард – 2005“ ЕООД и Г. Т. Х., действаща в качеството на ЕТ
„Гергана Тодорова“.
В исковата молба се сочи, че
на 19.02.2015 г. в гр. Кюстендил между „Първа инвестиционна банка“ АД от една
страна като кредитор и „Ангард – 2005“ ЕООД – от друга като кредитополучател,
както и Г. Х., действаща като ЕТ“ Гергана Тодорова“ и А.Х., в качеството им на
солидарни длъжници, бил сключен договор за банков кредит № 211LD-M-000024, по силата на който
кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 20000 лв. за
оборотни средства, която сума била дължима от страните по делото в условията на
солидарност.
Отпуснатите парични средства
били разходвани изцяло за нуждите на дружеството, но не била постигната
уговорка между страните каква част от дълга ще понесе всеки един от солидарните
длъжници.
За обезпечаване на вземането
на кредитора ищецът учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим
имот.
Доколкото процесният договор
не бил обслужван от кредитополучателя поради липса на финансови средства за
това, ищецът продал имота си, предмет на посочената договорна ипотека, като
част от продажната цена, а именно такава в размер на 19620,00 лв., била
преведена от купувача по сделката по сметка на ответното дружество за
погасяване на остатъка от процесния банков кредит (това обстоятелство било
изрично посочено и в нотариален акт № 82, том I, рег. № 949, дело № 71/2015 г.
на нотариус М. М., рег. № 603 при НА, а се установявало и от извлечение от
банковите сметки на ответното дружество при кредитора).
Така, ищецът погасил изцяло
дълга като надплатил с повече, а именно – 13080 лв., дължимата от него част по
дълга в размер на 6540 лв. Ето защо имал интерес да претендира на осн. чл. 127,
ал.1 от ЗЗД от всеки от двамата ответници сума в размер на 6540,00 лв.,
съответстваща на техните части съгласно посочената правна норма.
Ответниците не желаели да
погасят задължението си към ищеца доброволно.
Ето защо се поддържа искане да бъдат
осъдени „Ангард – 2005“ ЕООД, ЕИК:
*********, адрес на управление на дейността гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл.
169, вх. „б“, ет.5, ап.30 като кредитополучател и Г. Т. Х., ЕГН: ********** *** в качеството й на ЕТ „Гергана Тодорова“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ж.к.
„Герена“, бл. 169, вх. Б, ет.5, ап. 30, да заплатят на ищеца всеки сума в размер на по 6540.00
(шест хиляди петстотин и четиридесет лева), представляваща половината от
разликата от 13080.00 лв., която ищецът платил в повече от дължимата от него
сума в размер на 6540 лв. от дължащия се остатък от 19620.00 лв., от получения
по силата на сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна и
страните по делото - от друга, договор
за банков кредит № 211LD-M-000024, по силата на който договор
банката-кредитор предоставила на дружеството кредитополучател паричен заем в
размер на 20000 лв. за оборотни средства, ведно със законната лихва върху всяка
една от дължащите се суми от 6540.00 лв., считано от 12.05.2015 год. до
окончателното им изплащане.
Претендират се и
сторените в производството разноски.
Направено е и искане за
постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за
това. То обаче не бе поддържано в хода на производството.
Ответните страни в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а
представител на ответните страни не бе изпратен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен
заверен препис от Договор № 211LD-М-000024/19.02.2015
г., от който се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна като кредитор и
„Ангард – 2005“ ЕООД – от друга като кредитополучател, както и Г. Х., действаща
като ЕТ“ Гергана Тодорова“ и А.Х., в качеството им на солидарни длъжници, бил
сключен договор за банков кредит, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя сумата в размер на 20000 лв. за оборотни средства, която сума
била дължима от страните по делото в условията на солидарност.
Като обезпечение по кредита
банката приела първа по ред ипотека на имот, собственост на ищеца.
Видно от приетото извлечение за
движението по кредитната сметка кредитът бил погасен изцяло на 11.05.2020 г.
Не е оспорено твърдението, че сумата е била
погасена от ищеца след извършена продан за ипотекирания негов имот.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Пасивната солидарност по своята правна същност е вид
лично обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при пасивна солидарност няколко длъжници дължат
една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Солидарността е установена
само в интерес на кредитора. Спрямо него всички солидарни длъжници отговарят за
цялото. В отношенията между солидарните длъжници обаче, приложение намира
принципът на разделност. Солидарните съдлъжници помежду си са разделни длъжници
и всеки от тях понася само част от общия дълг, така че ако един от тях плати
дълга, той не може да иска от другите това, което е заплатил изцяло, а само частта, която тежи върху всеки един от тях.
Законът, в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат
равна част от дълга. Това предположение е оборимо и има сила само „доколкото
не следва друго от отношенията между солидарните длъжници“.
Следователно презумпцията намира приложение само ако преди това не се установи,
че следва „друго“ от отношенията между солидарните длъжници. „Друго“ по смисъла на разпоредбата може да
бъде уговореното между самите солидарни длъжници – тогава договореното е
меродавно. „Друго“ може да следва и когато интересът на съдлъжниците не е
еднакъв, т. е. при липса на изрични уговорки, прилагат се правилата за забрана
на неоснователното обогатяване. Така ако солидарните длъжници са получили
насрещна престация от кредитора, делът на всеки от тях ще зависи от степента, в
която съответният длъжник се е възползвал от нея. Този, който не е получил
нищо, не отговаря спрямо останалите (в този смисъл е както доктрината, така и
съдебната практика – Решение № 241 от 20.V.1988 г. на Върховния съд по гр. д. № 146/88 г., IV г. о.).
В
конкретиката на случая от приобщения договор за банков кредит се
установява, че страните по делото, като солидарни длъжници, са страни по банков
кредит, по силата на който е отпусната сумата от 20000 лева. на
кредитополучателя „Ангард – 2005“ ЕООД. Не е оспорено твърдението, че сумата в размер на 19620 лв. е изплатена единствено
от съдлъжника Х.. Произходът
на средствата за това е без правно значение тук,
поради което доводите в т.см. не следва да се обсъждат подробно (в този смисъл
също Решение № 191 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2016 г.,
ІV г. о.). Но платената сума надвишава размера на дължимата от
него сума по кредита, респ. няма данни разликата от 13080 лв., или по 6540 от всеки от
останалите съдлъжници, да му е възстановена. И доколкото според нормата на
чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, съдът приема, че
предявеният иск по чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД е основателен.
Сумите
по главниците се следват ведно със законната лихва от дата на депозиране
исковата молба до окончателното й изплащане, т.к. задължението не е
обусловено от срок (падеж на задължението), поради което, за да настъпи изискуемостта
на задължението му, следва да е налице получена от ответника покана за плащане (чл. 69, ал. 1
от ЗЗД). Не се твърди (и доказва) наличие на подобно обстоятелство
преди подаване на иска в съда. Поради това не е настъпила изискуемостта на
задължението и лихва за забава на се следва.
По
разноските.
С оглед
изхода на спора на ищеца се следват сторените деловодни разноски общо в
размер на 1254 лв., в т.ч. 261,60 лв. заплатена държавна такса (л.20) и 992,40
лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат (л.22), платими по
равно от ответните страни.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ангард – 2005“ ЕООД, ЕИК: *********,
адрес на управление на дейността гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 169, вх.
„б“, ет.5, ап.30, да заплати на ищеца А.В.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 6540.00 лв.
(шест хиляди петстотин и четиридесет лева), представляваща припадаща му се част
от сумата в размер на 13080.00 лв., която ищецът платил в повече от дължимата
от него сума от 6540 лв., от дължащия се остатък от 19620.00 лв. по получения
по силата на сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна и
страните по делото - от друга, договор за банков кредит № 211LD-M-000024, по силата на който банката-кредитор предоставила на дружеството
кредитополучател Ангард – 2005“ ЕООД, ЕИК: *********, паричен заем в размер на
20000 лв. за оборотни средства, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане иска – 09.05.2020 г. до окончателното им изплащане, като иска за
присъждане на законна лихва от 12.05.2015 г. оставя без уважение като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Гергана Т. Х., ЕГН: ********** ***, в
качеството й на ЕТ „Гергана Тодорова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 169, вх. Б, ет.5,
ап. 30, да заплати на ищеца А.В.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 6540.00 лв.
(шест хиляди петстотин и четиридесет лева), представляваща припадаща й се част
като съдлъжник от сумата в размер на 13080.00 лв., която ищецът платил в повече
от дължимата от него сума в размер на 6540 лв., от дължащия се остатък от
19620.00 лв. по получения по силата на сключения между „Първа инвестиционна
банка“ АД от една страна и страните по делото - от друга, договор за банков
кредит № 211LD-M-000024, по силата на който банката-кредитор предоставила на дружеството
кредитополучател Ангард – 2005“ ЕООД, ЕИК: *********, паричен заем в размер на
20000 лв. за оборотни средства, ведно със законната лихва върху всяка една от
дължащите се суми от 6540.00 лв., считано от датата на завеждане иска –
09.05.2020 г. до окончателното им изплащане, като иска за присъждане на законна
лихва от 12.05.2015 г. оставя без уважение като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Ангард – 2005“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес на управление на дейността
гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 169, вх. „б“, ет.5, ап.30, да заплати на А.В.Х., с ЕГН **********, с адрес
***, сумата в размер на 627,00 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и
нула стотинки) за
сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.
Т. Х., ЕГН ********** ***, в качеството й на ЕТ „Гергана Тодорова“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ж.к.
„Герена“, бл. 169, вх. Б, ет.5, ап. 30, да заплати на А.В.Х., с ЕГН **********, с адрес
***, сумата в размер на 627,00 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и
нула стотинки) за
сторените деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подрежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Кюстендил.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: