№ 1727
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501898 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл.268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР, предявена чрез ст.юрисконсулт С. П., против решение №
2479/ 19.06.2020г. по гр.д.№ 17489/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частите, в които е
осъдена да заплати на С. Г. Ф. сумата 1534.55лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223 часа, за периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, на основание чл. 140, ал.1 във вр.чл.143, ал.1 КТ във вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 24.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението , както и сумата 202.56лв. – обезщетение за
забавено плащане върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г., на основание чл.86 ЗЗД. С решението са
присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.
Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, постановено при непълнота на прегледа на нормативната
уредба, немотивирано.При действащите разпоредби на ЗМВР не намират субсидиарно
приложение норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на работно време, и
ЗДСл. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на
1
работното време в чл. 187, ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са
обвързани. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се
прилага за служители на МВР, поради действащата за процесния период наредба, в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. В случая следва да бъдат прилагани разпоредбите на
ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и заплащането на нощния труд
, и подзаконовите нормативни актове, при ясно разграничение между извънреден и нощен
труд.
По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна . В
условията на евентуалност – да бъде съобразено, че в периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни , съгласно редакцията на чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските / обн.ДВ бр. 41: 2017/.
Въззиваематата страна- С. Г. Ф.,чрез процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата по изложените в писмен отговор съображения.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото,
на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
Предмет на разглеждане са предявените осъдителни искове от С. Г. Ф. срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, за
сумата1879.57лв.- представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 225.36 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва
върху главницата от датата на предявяването му до окончателното изплащане на
задължението, и за сумата 284лв- дължима мораторна лихва за периода от 01.10.2016г.до
30.09.2019г.
Ищецът твърди и представената кадрова справка установява, че през процесния
период е изпълнявал длъжността „пожарникар“ и „ старши пожарникар“ при Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / РДПБЗН/-Варна, част от
структурата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/
МВР, в служебно правоотношение по ЗМВР. На основание чл.187, ал. 3 ЗМВР работното
време се изчислява подневно, а за работените на 8-,12-,24-часови смени- сумирано на
тримесечен период. Работата извън редовното време е компенсирана с възнаграждение за
отработени до 70 часа за отчетния период- чл.187, ал. 3 и 5 ,т.2 от ЗМВР. Не му е заплатено
възнаграждение за положеният нощен труд, над нормалната 7-часова продължителност при
петдневна работна седмица по чл.140 от КТ, изчислено по броя часове след приравняването
им към дневни с коефициент 1.143. Твърди, че през периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г.,
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и получените
2
след преобразуване с коефициент 1.143 се получава разлика, която се явява своеобразен
извънреден труд / посочените за всеки отчетен период по брой часове и дължими суми/.При
база за изчисляване – основно трудово възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187,
ал. 6 ЗМВР, задължението на ответника е в размер на 1879.57лв. , а начислената върху
главницата мораторна лихва- 284 лв.
Ответникът оспорва претенцията за заплащане на извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на нощен труд в дневен с коефициент 1.143, като неоснователна. Твърди,
че нощният труд при работа на 8,12,24-часови смени, представлява редовно работно време,
неделима част от цялото работно време на служителя. Превръщането на нощните часове в
дневни е нормативно установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Счита, че
ищецът не е полагал извънреден труд, който представлява действително отработени часове,
за които следва да получи заплащане. Развити са правни съображения за приложима
нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67,
ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение , с оглед
различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на
труда.
Посочва, че в периода на разглежданите отношения е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.60
от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Предвиденото в чл.3, ал.3 за работните часове
полаган труд между 22.00- 6.00ч. съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187,
ал. 3 от ЗМВР. Необосновано ищецът счита, че следва да му бъде заплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд чрез преобразуване нощните часове в дневни с
коефициент 1.143. Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., е
отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г. Позовава на
предвидената в чл.187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време ,
установена за държавните служители в МВР, различно от предвидената обща нормална
продължителност на работното време за работниците и служителите по трудово
правоотношение, установена в чл. 140, ал.1 от КТ, в подкрепа на довода за приложимото
право- регламентацията на отношенията, дадена според нормите на специален закон- ЗМВР,
и на това основание за неоснователност на предявените искове.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
3
Съгласно кадрова справка на заеманите длъжности през периода 01.10.2016г. –
30.09.2019г. страните са в служебно правоотношение, регламентирано от нормите на ЗМВР.
Работата на служителите, включени в заповедите за определяне състава на дежурните
смени, се организира в месечни графици, по вид работна смяна- 8, 12 или 24 часа, при
спазване изискванията на чл.14, ал.2 и 3 от Наредба № Iз-1941/ 25.07.2011г. за реда за
осъществяване на ПБЗН на МВР. За отчитане на работното време се съставят протоколи до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а всички обстоятелства за
полагане на труд по време на разположение и извън редовното работно време, се вписват в
книга по образец - Приложение 4 от Наредбата..Представените на с.68-161 от делото на ВРС
се преценяват като относими за спорните факти при посочените в Наредбата условия за
отчитане.
На основание чл.179, ал.2 във вр.ал.1 от ЗМВР със заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
на министъра на вътрешните работи са посочени условията и реда за изплащане на
полагания труд през нощта, между 22.00ч.и 06.00ч., на официални празници и за времето на
разположение, за изплащане на допълнително възнаграждение, както и възнаграждение за
нощен труд за всеки отработен час или за част от него между 22.00- 6.00, е в размер на
0.25лв., увеличен считано от 01.01.2020г. на 1.00лв.
Представени са писмени доказателства- платежни документи за получаваното
трудово възнаграждение от ищеца, с всички начисления към основната заплата- суми за
отработените часове нощен труд, на официални празници и времето на разположение, за
извънреден труд по отчетените периоди.
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза и представеното заключение
не е оспорено от страните. В периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ищецът е отработил 4946
часа, от които 193бр.24-часови смени от 4632 часа, 40 часа отработени на първо число на
месеца по 8ч.,64 часа отработени на последно число на месеца по 16 часа , и 210 часа извън
графика при часова норма от 4768 часа. Отчетен е извънреден труд 178 часа, за които е
получил възнаграждение в размер на 1107.49лв./ Приложение 1/..
Установени са броя часове положен нощен труд, след приравняването му към дневен
с коефициент 1.143 за всеки отчетен тримесечен период / таблица към т. 4/. Общо за 223
часа, върху които следва да се начисли допълнително възнаграждение в размер на
1534.55лв. Обезщетението за забава върху всяко допълнително възнаграждение за всеки
отчетен период е възлиза на 202.56лв.
На основание чл.214 ГПК и направеното искане е допуснато изменение на исковите
претенции по размер, съответно- от 1879.57лв. на 1534.55лв. по главния иск, и от 284лв. на
202.56лв. по акцесорния иск.
По основателността на исковата претенция:
4
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време , режимът на дежурство , времето
за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните
работи.
По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи
работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила
от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.-чл.31 ,ал.2. Следващите две
наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и
Наредба № 8121з-779, обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане
на отработените часове нощен труд с коефициент.
От изложеното следва, че спрямо процесните отношения са в сила правилата на
Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г. от 02.08.2016г., която с §4 от ЗР отменя Наредбата №
8121з-407/11.08.2014г. от 12.07.2016г от 2014г. Според чл.3, ал. 3 от Наредбите полагането
на нощен труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период . Единствено с чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове нощен труд за съответния период да се преизчисляване с коефициенти
полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период. С останалите
5
две наредби от 2015г. и 2016г. е предвиден ред за отчитане на работните часове в интервала
22.00- 6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.
В периода на разглежданите отношения този ред за преизчисляване е неприложим,
поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време,за държавните служители в Министерството
на вътрешните работи.
Разглеждащият състав приема на основание чл. 46 от ЗНА, че за неуредените от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано и допустимо да се
прилагат аналогични разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса
на труда, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано
отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на
МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи
от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да
бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на
служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение, следва да се
приложат субсидиарно правилата на общия закон- Кодекса на труда и на съответните
подзаконови нормативни актове..
Съгласно чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / НСОРЗ/, при въведеното сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Според правилото на чл.9б, ал.1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар ,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време , определено в трудовия договор.
В контекста на това съображение е установеното с цитираните актове на МВР
изискване за отчитане на отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с протокол /
съобразно издадените заповеди на МВР/, въз основа на който се изчислява общият брой
часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи
часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8,12, 24-часови дежурства,
съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална продължителност на работно
време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да
не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е полаганият
труд през нощта, в интервал 22.00ч.- 6.00ч., и не винаги в 8-часов период, поради
спецификата на служебните задължения и работа на ненормиран работен ден. .
6
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална
продължителност на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е
трудът в интервала между 22.00ч.-6.00, то следва да се приеме, че установената в основния
закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника констатации за работните
часове по време на дежурства и положеният нощен труд в периода от 01.01.2017г.-
30.09.2019г., който съпоставен с нормативно установеното време след преобразуване
показва разлика от 223 часа, за които ответникът дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1534.55лв. , в който размер искът е уважен, съобразно допуснатото изменение,
заедно със законната лихва от датата на предявяването му. Предвид основателността на
главния иск предявеният акцесорен за сумата 202.56лв.- начислена мораторна лихва върху
всяко допълнително възнаграждение, считано от датата на падежа до датата на депозираната
ИМ, за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., е също основателен и доказан в посочения
размер.
Решението, с изложените правни съображения, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски констатира, че по
писмени данни- договор за правна защита и съдействие, списък по чл.80 ГПК, направеният
разход е в размер на 430лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност направено с въззивната жалба, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото, следва да бъде уважено и на основание чл.78, ал.3 и ал. 5 от ГПК да се
присъдят разноски към нормативния минимум, съгласно Наредба №1 / 2004г. / в редакцията
на ДВ, бр.68 – 31.07.2020г./, общо в размер на 360лв.
На основание чл.271 и чл.280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2479/ 19.06.2020г. по гр.д.№ 17489/ 2019г. на Районен
съд-Варна, в частите, в които е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението „, е осъдена да заплати на С. Г. Ф., ЕГН-**********, сумата 1534.55лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 223 часа, за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на
7
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 140, ал.1 във
вр.чл.143, ал.1 КТ във вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска- 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението ,
както и сумата 202.56лв. – обезщетение за забавено плащане върху всяко едно
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. до
30.09.2019г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението„ да
заплати на С. Г. Ф., ЕГН-**********, сумата 360лв./ триста и шестдесет лева/- разноски по
делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8