№ 152
гр. Кърджали, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101282 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове на В. Х. П., ЕГН **********,
с адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ********* за
признаване за установено, че сключения между страните договор за
потребителски кредит № 632108/08.06.2018 г. е нищожен, евентуално, че
клаузата на чл. 5 от договора е нищожна.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за
потребителски кредит с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като в чл. 5 от
Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено oт „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник. При
сключването на договора за потребителски кредит никъде в съдържанието на
договора не е било посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Ищцата
твърди, че след като усвоила сумата от 1000 лв., е установил, че освен
заемната сума от 1000 лв., са му начислили такса за обезпечение с
поръчителство - услуга предоставяна от партньор па „Фератум България"
ЕООД, в размер на 500 лв.
Счита процесния договор за недействителен поради това, че дължимите
вноски по договора за поръчителство не са били посочени в договора за
кредит, както и поради това, че в ОУ не е било посочено, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, а
само като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да
бъде одобрен за кредит. На следващо място твърди, че договора не е
подписан от негова страна нито с квалифициран, нито с обикновен електронен
подпис, поради което липсвало съгласие. По нататък сочи, че основният
договор и този за допълнителна услуга са нищожни на основание чл. 10, ал. 1,
1
вр. чл. 22 от ЗПК, поради това, че не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречи па чл. 11, ал. 1 от 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина па
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран сьщия, респ. общо
дължимата сума по него. Посочения ГПР приема за грешен, тъй като сумата
по предоставяне на поръчител не е била включена като разход по договора,
като в същото време ответникът не предоставял възможност за сключване на
договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, което от своя
страна е било свързано със събиране на допълнително възнаграждение. Сочи,
че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка сьс
задължението за предоставяне на сумата и е следвало да бъдат включени в
ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между
главницата и възнаграждението за гаранцията. В резултат на изложеното
твърди, че посочения в договора годишен процент на разходите и общата
дължима сума не отговаря на действителните такива и счита, че следва да се
окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма, противоречи на добрите нрави, както и че е нищожен, тъй
като е договорен при заобикаляна на закона при подробно изложени
твърдения за нарушаване на изискванията на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК., евентуално на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. В
условията на евентуалност иска провъзгласяването за нищожна клаузата на
чл. 5 от договора, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал.1 и 4
ЗПК.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като счита иска за
неоснователен. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на
Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу
правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.
Посочва, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Сочи, че договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е
страна, поради което счита, че прогласяването на Договора за гаранция за
нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на
Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. В
2
този смисъл, счита, че исковете за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция са заведени срещу ненадлежна
страна по делото, поради което ги намира за недопустими.
На следващо място твърди, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк
(Малта) като поръчител в електронния формуляр и е бил информиран за
дължимите такси още преди подаване на заявлението за кредит. Твърди, че
съгл. преддоговорната информация, предоставена на ищеца по e-mail, същият
е информиран, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“
изисква поръчителство и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора. От страна на ищеца били получени и документи от Мултитуюд
Банк, в това число Договор за гаранция. Поради изложеното не приема, че е
налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, тъй като ищецът
не бил въведен в заблуждение от страна на ответника относно избора на
поръчител или дължимите суми и на всеки етап същият е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд
Банк, ако избере нея за поръчител.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК заявява, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице с незадължителен
характер, поради което разходът за нея не бил включен в ГПР. Счита, че
„Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и
условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се
откаже в 14-дневен срок, но не е бил упражнил това си право.
Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на делото са: установителен иск, за прогласяване нищожност
на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на
императивни правни норми, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК и в условията на евентуалност провъзгласяването за
нищожна клаузата на чл. 5 от договора, като неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 10 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК.
По делото е приложен сключен между ищеца - кредитополучател и
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на
потребителски кредит № 632108 от 08.06.2018 г., по силата на който
кредитодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лева. С
договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 1230 лева,
включваща главница от 1000 лева и лихва в размер на 230 лева при лихвен
процент от 0%, на 12 погасителни вноски съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, с първа падежна дата 08.07.2018 г. Съгласно чл.
9.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
3
„Фератум България“ ЕООД, потребителският кредит се издължава на месечни
погасителни вноски, дължими на падежни дати (дати на плащане), посочени в
погасителния план. Съгласно преддоговорната информация срокът на
договора за кредит е 12 месеца. В погасителния план към договора вноските
са посочени с различни размери и падежи, като първата от тях е на 08.07.2018
г., а последната – на 03.06.2019 г. Съгласно чл. 8.2 от Общите условия
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 0%
съгласно договора, а посоченият ГПР в договора е в размер на 49,11%.
По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем
ищецът е избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника
дружество Фератум банк. Ищецът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на
договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Като потребител ищецът разполага със
защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит, възлага в тежест за
заемателя да сключи договор за поръчителство с "Ferratum Bank" (което
дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на
съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и съпоставянето й с
естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество
тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да
"насочи" длъжника към единствената форма на обезпечение, която той
обективно би одобрил - поръчителство от "Ferratum Bank". Предвид
изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на
гаранция с "Ferratum Bank" е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията
(поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителството, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора, като с
одобряването на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени от кредитополучателя или от поръчителя.
В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е избрал този
поръчител и е запознат с правото си да посочи, както предложеното
юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите условия е
предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява
кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и
предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и
вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи
едно от следните обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант-
юридическо или физическо лице, одобрено от Фератум България и
обезпечение от поръчител-физическо лице, избран от кредитоискателя и
одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез сключване на
договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза
4
на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото не се спори,
че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът избрал като обезпечение
поръчителство с посоченото от ответника дружество Фератум банк.
Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора,
а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се
прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.
Възможността за ползване на професионален поръчител се явява
обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а
изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от
кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от
разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за
размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да
вземе информирано решение за сключване на договора.
При това положение не би могло да се приеме, че договорът за
поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива.
Видно от договора за заем поръчителят е предварително посочен от кредитора
и длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне и избор на
друго обезпечение. Поради което съдът приема, че клаузата на чл. 5 от
договора противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона,
относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е
предвиден начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита,
в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с дружеството
– гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 5 от
договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от
предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“, вследствие на което
между ищеца и това дружество е сключен договор за гаранция срещу
уговорено възнаграждение. Договореното възнаграждение на гаранта следва
да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от
легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
5
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното,
то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49,11%, но от съдържанието на договора
потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се включват
(съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето
на гаранция от "Ferratum Bank", то същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Установява се от приетата по делото ССчЕ, чрез направеното уточнение
от вещото лице в проведено на 23.01.2025 г. съдебно заседание, че сумата по
поръчителството по чл. 5 от договора не е включено в ГПР по кредита.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от договора е посочена
обща сума, дължима от ищцата, без в нея да е включено възнаграждението на
поръчителя и стойността му не е включена при изчисляване на ГПР.
Кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като
не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на
потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора за кредит.
Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането
му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е било обусловено от одобряване на подаденото заявление,
а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
не би могло да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за
гаранция. Посоченият от ответното дружество поръчител е финансова
институция, свързана с кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, като изискванията на посочената разпоредба в конкретният случай не
са били изпълнени от кредитора.
6
Следователно договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор.
В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това
обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по
кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора. Впрочем, невключването на вземането за възнаграждение по
договора за гаранция към разходите по договора за кредит следва да се
окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата
адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора
и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се
прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението
на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се
явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и
разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от
27.03.2014 г. по дело C-565/12.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е
несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент
7
по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 11 - условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
632108 от 08.06.2018 г., в същия е посочен лихвен процент по заема - 0 %,
брой погасителни вноски - 12, и падежна дата на първа погасителна вноска -
08.07.2018 г. Договорът препраща към погасителен план, но по делото не е
представен такъв, подписан от потребителя. При това положение следва
да се приеме, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, тъй като от него не става ясно какъв е периодът от време, за който се
дължи посоченият лихвен процент, както и на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК, тъй като не съдържа информация за размера, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Без значение е обстоятелството,
че тези данни се съдържат в преддоговорната информация, предоставена на
ищеца, тъй като изискването на закона е да са посочени в самия договор,
поради което и посочването им в друг документ, съставен преди сключването
на договора, не може да санира допуснатото нарушение. Допуснато е било
нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, тъй като процесният
договор за потребителски кредит в чл. 6 предвижда приложимост и на общи
условия на кредитора, които не са подписани от потребителя и не се
установява да са били доведени до знанието му (в този см. Решение по гр. д.
575/2021 г. на ОС - Пловдив).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът следва да съдържа
информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. Въпреки това, при уговорен в договора лихвен процент 0,
посочената лихва е 300 лв. Съдът счита, че в настоящия случай не се касае за
техническа грешка, нито че за потребителят е ясно какъв е размерът на
лихвения процент, тъй като става въпрос за съществен елемент от договора.
Потребителят няма възможност да гадае и изчисли в проценти размера на
лихвата. При това положение се налага извода, че в нарушение на
императивната норма на закона в договора не е посочен лихвения процент,
което влече недействителност на целия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. От изложеното дотук се налага изводът, че
договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 и ал. 2
8
от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е
недействителен. Ето защо предявеният иск за прогласяване на
недействителността му е основателен и следва да се уважи.
Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 5 от
сключения между страните договор за потребителски кредит е неравноправна
(нищожна). Процесуалното условие за разглеждане на този иск би било
налице, ако договорът за кредит бе приет за действителен, тъй като само в
тази хипотеза ищецът би имал правен интерес от прогласяване
недействителността на отделни негови клаузи.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените деловодни разноски. От страна на ищеца са представени
доказателства за направени съдебни разноски в общ размер на 2250 лева (50
лева ДТ, 300 лева за ССчЕ и 1900 лева за адвокатско възнаграждение). Като
доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представен договор за
правна защита и съдействие, фактура и фискален бон, от които е видно, че на
посочената сума от 1800 лв. за адвокатско възнаграждение е платена в брой,
по повод на което ответникът не е релевирал възражение за прекомерност.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от В. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост“,
жж. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит № 632108 от
08.06.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж. к. Младост 3,
бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, да заплати на В. Х. П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2250 лв, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9