№ 61
гр. Каварна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Г.
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Г. Гражданско дело №
20213240100424 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС, предявен за
установяване право на собственост върху недвижим имот.
Ищците ЦВ. Г. К. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ”**** К.” №
8 и М. СТ. Г. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „****“ № 12, ет. 2, ап.
4 твърдят, че са наследници по закон на Г. С. К., б. ж. на с. ****, общ.
Шабла, обл. Добрич, починал на 09.10.1998 год., че приживе
наследодателят им е бил собственик на поземлен имот - дворно място
с площ от 4 900 /четири хиляди и деветстотин/ кв. м., находящ се в с.
****, общ. Шабла, представляващ имот с пл. № **** /сто петдесет и
шести/, в кв. 16 /шестнадесети/ по регулационния план на селото,
действал към 1998 год. Към настоящия момент 2 841 /две хиляди
осемстотин четиридесет и един/ кв. м., като част от описания
поземлен имот с пл. № **** попадат извън регулационния план на с.
****, общ. Шабла и съставляват имот с идентификатор ****. **** по
КККР на селото. Описаната собственост Г. С. К. е придобил чрез
давност и наследство от С. К. А., за констатирането на която е
съставен нотариален акт за собственост № **** год. на КРС. Имотът
1
се е владял от наследодателя спокойно и непрекъснато повече от 50
години до смъртта му, след което владението е продължено от
неговите наследници – ищците в настоящото производство.
Владението върху частта от дворното място, попадаща извън
регулационния план на с. ****, общ. Шабла като физически и
юридически акт се осъществява непрекъснато и необезпокоявано и до
настоящия момент от ищците лично или чрез трети лица. Излагат, че
по силата на влязлото в сила изменение на Закона за общинската
собственост, частта от дворното място, попадаща извън
регулационния план на населеното място се третира като общинска
собственост. Притежаваният и владян от наследниците двор
неоснователно е включен в общинския поземлен фонд, тъй като
същия попада в строителните граници на населеното място и липсва
основание да е придобил статут на земеделска земя. Твърди се още, че
за ищците като собственици въз основа на давностно владение и
наследство, чието право е нарушено е възникнал правния интерес от
установяване по отношение на ответната община, правото им на
собственост върху недвижим имот: дворно място с площ от 2 841 /две
хиляди осемстотин четиридесет и един/ кв. м., съставляващо част от
поземлен имот с пл. № **** /сто петдесет и шести/, в кв. 16
/шестнадесети/ извън регулационния план на с. ****, общ. Шабла,
идентичен с поземлен имот с идентификатор ****. **** по КККР на
селото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната Община
Шабла, чрез законния си представител М.Ж. – Кмет в депозиран пред
съда отговор на исковата молба оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че с Решение № 0357 от
30.06.1993 год. Поземлена комисия гр. Шабла е възстановила правото
на собственост на Община Шабла върху недвижим имот с № 34**** в
землището на с. ****, общ. Шабла, идентичен с поземлен имот с
идентификатор ****.**** по КККР на с. ****, общ. Шабла, с площ от
2
2840 кв. м., с предназначение – друга селищна територия, т. е.
идентичен с процесния. Сочи се, че ответната община е собственик на
имота повече от 28 години необезпокоявана от никой. За имота не бил
съставен акт за частна общинска собственост. В КККР на с. **** било
вписано, че Община Шабла стопанисва имота като земеделска
територия. Фактът, че създаването и одобряването на кадастралната
карта не са оспорени от ищците по надлежния ред обосновавал
извода, че имотът е общинска собственост, че претендиращите не са
владели и не са били заинтересовани от имота. Освен това
обстоятелството, че имота е общинска собственост изключва
възможността да се придобие по давност от граждани предвид
забраната на чл. 86 от ЗС. Твърди се още, че с подаване на коригираща
декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2018 год. и декларираното от
ищеца Ц.К., че е собственик на 2912 кв. м. се потвърждава, че ищците
са владели само тази част от имота, която попада в регулационния
план на селото, а не твърдените 4900 кв. м.
В хода на делото по същество процесуалния представител на
ответната Община Шабла - юрк. Р.Г. изразява становище за
основателност и доказаност на ищцовата претенция и моли за нейното
уважаване.
В съдебно заседание ищците се представляват от Адв. И.Р. –
ДАК, която поддържа така депозираната претенция, уточнява същата
и изразява становище по отношение на подадения отговор на исковата
молба от ответника Община Шабла. Заявява, че давността като
придобивен способ е изтекла в полза за наследодателя на ищците Г. С.
К. преди постановяването на Решение № 0357 от 30.06.1993 год. на
ПК Шабла, т. е. законовата забрана на чл. 86 от ЗС не е била
приложима преди издаването на акта на поземления орган. По
отношение подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ процесуалния
представител заявява, че от общата площ от 4900 кв. м. на
притежавания от ищците имот е продадена частта, попадаща в
3
регулационния план на населеното място, възлизаща на 1780 кв. м., за
което е съставен нотариален акт № **** год. на СВ на АП на КРС.
Коригиращата декларация, подадена от ищеца Ц.К. през 2018 год.
касае извършеното отчуждаване и е за останалата част на площ 2912
кв. м. , представляваща процесното дворно място. Уточнява се, че
владението върху имота е отпочнато през 1930 год. от С. К. А. въз
основа на покупко – продажба. Заявени са доказателствени
искания.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
От удостоверение за наследници № АУ087729ОД от 24.08.2021
год. на Район Одесос – Варна се установява, че ищците са наследници
по закон на Г. С. К., б. ж. на с. ****, общ. Шабла. По силата на
нотариален акт № 6***** год. и на основание чл. 483 от ГПК /отм./
наследодателя К. се легитимира като собственик по давностно
владение и наследство от С. К. А. на недвижим имот: дворно място с
площ от 4900 кв. м., представляващо имот с пл. № ****, в кв. 20 и кв.
16 по плана на с. ****, общ. Шабла. /Материалната доказателствена
сила на описания и приобщен като доказателство по делото
нотариален акт не е оспорена от ответника./ Въз основа на обсъдения
констативен нотариален акт наследниците на Г. С. К. са отчуждили в
полза на трето лице част от имота, възлизаща на площ от 1780 кв. м.,
за което е съставен нотариален акт за покупко – продажба № **** год.
на СВ на АП на КРС. След извършеното разпореждане ищеца Ц.К. е
съставил и подал в отдел „МДТ“ при Община Шабла декларация по
чл. 14 от ЗМДТ, с която коригира вече декларирани данни, а именно:
първоначално декларираната площ от 4900 кв. м. се изменя на 2912
кв. м. От представената от ищците скица № 15 – 1089401/ 07.10.2021
год. на СГКК – Добрич става видно, че процесния недвижим имот е
нанесен на кадастралната карта под № ****. ****, че фигурира в
кадастралните регистри с площ от 2841 кв. м. и че номерът му по
4
предходен план е 034****. С Решение № 0357/ 30.06.1993 год. ПК –
Шабла е възстановила правото на собственост върху този имот в
патримониума на ответната Община Шабла като имот по чл. 19 от
ЗСПЗЗ.
В заключението на приетата без възражения от страните по
делото техническа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно
заседание се проследява историята на процесния недвижим имот.
Същия фигурира под № **** в кадастралния и регулационен план на
с. ****, общ. Шабла, одобрен със Заповед № 2243, 2244/ 02.06.1950
год. , като под този номер е записан в разписния лист към плана на С.
К. А.. За имот № **** са отредени УПИ IV – **** и V – ****, в кв. 20
на селото. Част от него е отредена за озеленяване, а останалата част е
придадена по регулация към имот, предвиден за футболно игрище в
кв. 16, но отчуждителни и обезщетителни мероприятия не са
извършвани. Имот № **** е идентичен с процесния и по действащите
към настоящия момент кадастрална карта и кадастрални регистри е с
№ ****. **** на площ от 2912 кв. м. Имотът попада в строителните
граници на с. ****, общ. Шабла. Същият не е бил коопериран, като
към момента на коопериране е бил със статут на селищна територия, а
не на земеделска земя. Вещото лице е категорично, че имота попада в
регулационния план на населеното място и никога не е изключван от
него, респективно попада в урбанизирана територия. Заключението
излага данни и за това, че в отдел „МДТ“ при Община Шабла
наследниците на Г. С. К. са декларирали собствеността си върху 4900
кв. м. и за тази площ са заплащали следващите се данъци и такси до
2018 год., когато е подадена коригираща декларация по чл. 14 от
ЗМДТ за площ от 2912 кв. м.
По повод становището на вещото лице за това, че имота попада в
регулационния план на с. ****, общ. Шабла процесуалния
представител на ищците отправи своевременно искане за
5
осъществяване на косвен съдебен контрол на Решение № 0357/
30.06.1993 год. ПК – Шабла по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК с
твърдение за нищожност на административния акт поради липса на
предмет и противоречие на закона.
По делото бе разпитан и един свидетел за ищеца. Свидетелят
С.Р. дава показания за това, че през 2018 год. е закупил 1780 кв. м. от
дворното място, че е чувал от хора от селото, че имота е бил на дядо
С. и сега е на ищците. Непродадената част от двора се е стопанисвала
от ищците, а след 2018 год. от свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
За да се приеме предявения иск за основателен ищците следва да
докажат, че са собственици на имота на твърдяното от тях основание.
Доколкото твърдят, че са станали собственици на основание
давностно владение на процесния недвижим имот и наследство, без
да твърдят, че са били добросъвестни владелци, следва да докажат, че
са владели процесната реално определена вещ повече от 10 години - с
оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства се установява началния момент, от който е започнало
владението на имота от ищците - 1930 год. Това владение
първоначално е осъществявано от С. К. А., а след смъртта му то е
продължавано от неговите наследници по закон. Владението се
характеризира като непрекъснато, явно, открито и несмущавани от
никого. Към датата на съставяне на нотариален акт за собственост №
**** год. на КРС в полза на Г. С. К., като наследник на С. К. А. е бил
изтекъл придобивния давностен срок.
Установява се с категоричност от заключението на назначената
съдебно техническа експертиза, че имотът, предмет на констативния
нотариален акт е идентичен с имота, който се владее от ищците, който
фигурира в оспореното като нищожно решение на ПК – Шабла и
6
който фигурира в КККР на с. ****, общ. Шабла под № ****. ****.
Доказателствата по делото сочат, че имотът никога не е бил включван
в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Той е включен в
регулация. По делото липсват доказателства процесният имот да е бил
отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или
др. подобна селскостопанска организация.
Безспорно процесния имот е със статут на урегулиран. Същия е
бил обявен за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Липсва обаче каквото и да е
правно основание за последното. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила
на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват
възможността Община Шабла да е собственик на процесния имот по
силата на процесното Решение на ПК - Шабла , защото той никога не е
бил изключван от регулация, не е включван никога в ТКЗС, ДЗС или
друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е
подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ.
След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението,
нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците
по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде
заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще
сред земята, подлежаща на възстановяване. Поради това и общината
не може да стане собственик на същия в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, тъй като това не е останала земя след възстановяване правата
на собст-вениците. Обстоятелството, че за имота не е предявяван иск
по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е правно ирелевантно.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
предявения установителен иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
7
С оглед събраните в хода на производството доказателства, че
за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост,
настоящия състав на съда счита, че не следва да подлага на обсъждане
искането на ищците за осъществяване на косвен съдебен контрол по
реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, върху административен акт и
административна процедура, предприети по отношение на имота.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Шабла, че
ЦВ. Г. К. ЕГН **********, от гр. Варна, ул. ”**** К.” № 8 и М. СТ. Г.
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „****“ № 12, ет. 2, ап. 4, в
качеството си на наследници на Г. С. К. са собственици на Поземлен
имот с идентификатор ****. **** по КККР на с. ****, общ. Шабла,
обл. Добрич, одобрени със Заповед № РД – 18 – 12/ 29.03.2006 год. на
Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност
„****“, с площ от 2841 кв. м., с номер по предходен план: 034****,
идентичен с имот с пл. № ****, в кв. 20 и кв. 16 по регулационния
план на с. ****, общ. Шабла,по предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС,
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8