РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501188 по описа за 2021 година
-ти
Обжалвано е решение №223/28.08.2020г. на Карловския районен съд, ІІІ гр. с.
постановено по гр. д. № 866/19г.поправено по реда на чл. 247, с което се осъжда, на
основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, Р. И. Д. с ЕГН ********** от *** да предаде на Х. М. М. с
ЕГН ********** от *** следната движима вещ: ремарке за лек автомобил с peг. № ***,
„Мотор-кар трейлър“, с номер на шаси ***, която му е била предадена по силата на договор
за наем, сключен през месец декември 2018г. и се отхвърля иска с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, предявен от Р. И. Д. с ЕГН ********** от *** за осъждането на Х. М. М. с ЕГН
********** от *** да му заплати сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) евро или
левовата им равностойност 2593,50 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и
петдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени от ищеца имуществени
вреди в размер на заплатената глоба на австрийските власти поради неизправност на
ремарке лек автомобил с peг. № ***, „Мотор-кар трейлър“, с номер на шаси ***.
Жалбоподателят Р. И. Д. с ЕГН ********** моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения от Х. М. М. с ЕГН ********** против
него иск за връщане на процесната вещ и уважи иска, предявен от Р. И. Д. против Х. М. М.
иск за заплащане на сумата от 1330 евро или левовата им равностойност 2593,50 лева,
представляваща обезщетение за причинени от ищеца имуществени вреди в размер на
заплатената глоба на австрийските власти поради неизправност на ремарке лек автомобил с
peг. № ***, „Мотор-кар трейлър“, с номер на шаси ***.
1
Въззиваемата страна Х.М. М. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че са сключили устен договор за наем през месец декември 2018г. по
силата на който Х.М. е отдал под наем на Р. И. Д. посоченото по – горе ремарке. От
показанията на свидетеля И.К., който е ползвал ремаркето преди то да бъде предадено на
Р.Д., става ясно, че Х. М. и Р. Д. са провели телефонен разговор пред свидетеля, при който
М. е уведомил Д., че е имал проблем с ремаркето и че е бил глобен за това.
По делото е разпитан и свидетеля И.С., който е племенник на наемателя Д. и установява, че
са взели ремаркето от М., за да закара вуйчо му – Д. дограма до Англия, но на връщане на
територията на Република Австрия е бил спрян от австрийските власти, които са
констатирали неизправност по ремаркето и са наложили глоба на водача. Това е наложило
И. С. да замине за Австрия, с резервните части, необходими за ремонта на ремаркето, които
се му били предадени от наемодателя М.. С. ремонтирал ремаркето, което обаче било
оставено на обществен паркинг в близост до Виена, тъй като не били сигурни дали няма да
се появят и други неизправности по ремаркето.
От тези свидетелски показания може да се установи, че наемателят е бил уведомен за
техническата неизправност на наетата вещ, появила се при ползването ú от предишния
ползвател на ремаркето – свидетеля И. К., свързана със спирачната система на пътното
превозно средство, която очевидно е била отстранена, тъй като ремаркето е превозило
дограма до Англия, без да има данни за поява на проблеми със спирачната уредба. Това
обстоятелство се признава и в обстоятелствената част на насрещната искова молба, където
Д. заявява, че по пътя до чужбина и тръгвайки обратно не е имал проблеми с ремаркето.
Такава неизправност е констатирана при обратния курс към България. Това дава основание
да се достигне до извода, че наемодателят е предоставил на наемателя годна вещ за целите,
за които е наета по смисъла на нормата на чл. 230, ал.1 от ЗЗД.
Ако се приеме, че констатираната в Австрия неизправност на спирачната система на
процесното ремарке обоснова отговорността на наемодателя за отстранявано ú, то точно
това е направил Х.М., като е изпратил нужните резервни части чрез свидетеля С., който в
показанията си твърди, че е ремонтирал ремаркето. Въпреки, че повредата е била отстранена
ремаркето е оставено на обществен паркинг близо до Виена. След като не се твърди и не се
установява след ремонта на ремаркето то да има видими други неизправности, субективните
съмнения на наемателя, че може да се появят други технически неизправности, няма
основание наетата вещ да бъде оставена в чужбина и съответно да не бъде върната на
наемателя. Затова искът за връщане на наетата вещ е основателен и следва да се уважи.
По насрещния иск: Ищецът по този иск не установи обстоятелството точно в какво се е
изразява повредата на спирачките на процесното ремарке, за да се прецени дали тази
повреда е в резултат от обикновена употреба на вещта и съответно дали е причинена
2
виновно от наемателя, например в резултат от претоварване, за каквото има данни от
представения препис от наказателно постановление, в което е констатирано, че товарът не
отговора на изискванията на закона. Затова за наложената глоба на водача Р.Д. не може да
се ангажира отговорността на собственика на пътното превозно средство поради
неизправността на спирачките. Ето защо искът за осъждането на наемодателя М. да заплати
наложената на наемателя глоба на територията на Република Австрия глоба в размер на
1 330 € или левовата му равностойност от 2 593.50лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същите крайни правни изводи и е уважил първоначалния иск, но е
отхвърлил насрещния, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна разноски направени във въззивното разглеждане на делото в размер на
340лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение №223/28.08.2020г. на Карловския районен съд, ІІІ гр. с.
постановено по гр. д. № 866/19г.поправено по реда на чл. 247, с което се осъжда, на
основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, Р. И. Д. с ЕГН ********** от *** да предаде на Х. М. М. с
ЕГН ********** от *** следната движима вещ: ремарке за лек автомобил с peг. № ***,
„Мотор-кар трейлър“, с номер на шаси ***, която му е била предадена по силата на договор
за наем, сключен през месец декември 2018г. и се отхвърля иска с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, предявен от Р. И. Д. с ЕГН ********** от *** за осъждането на Х. М. М. с ЕГН
********** от **** да му заплати сумата от 1330 (хиляда триста и тридесет) евро или
левовата им равностойност 2593,50 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и
петдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени от ищеца имуществени
вреди в размер на заплатената глоба на австрийските власти поради неизправност на
ремарке лек автомобил с peг. № ***, „Мотор-кар трейлър“, с номер на шаси ***.
ОСЪЖДА Р. И. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на Х. М. М. с ЕГН ********** от
*** сумата 340 (триста и четиридесет) лева разноски, направени във въззивното разглеждане
на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4