Р Е Ш Е Н И Е
№1409/2.4.2018г.
Гр.Варна,02.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на втори март през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16 108 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба,
заведена във ВРС на дата 24.10.2017 г., депозирана от ищеца Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - П. М. М., със съдебен
адрес:***, против ответното дружество „ Е.1.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Н. Г. Н..
Отправените до съда искания със
сезиращата молба са:
1.
Да бъде постановено Решение, по силата на което и на основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД да бъде унищожен сключения между Н.С.Н., ЕГН **********
и „Е.1.” ООД, ЕИК * Договор за гаранция при закупуване на имот от 22.09.2017 г.
2. В условията на евентуалност да бъде
прогласен договора поради липса на основание
за нищожен (на осн. чл. 26 ал. 2 пр. ІV-то ЗЗД) КАКТО и поради противоречие
със закона – (чл.26, ал.1 пр. І-во ЗЗД ,вр.с чл. 143, т. 4 и т. 14 ЗЗП, вр. чл. 34 от ЗЗД .
3. както и да бъде осъден ответника да върне на ищеца заплатената от него гаранция в размер на 1 955, 83 лева
(хиляда деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД и съответно чл. 55, ал. 1, пр. І-во
ЗЗД,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда / 24.10.2017 г./, до окончателното изплащане
на задължението, на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано е и искане за
присъждане на разноските сторени от ищцовата страна. Обективирано е искане и за постановяване на Решение при
условията на чл. 238, ал. 1 ГПК ако са налице предпоставките затова, както и
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК (заявено също в условията на
евентуалност – ако претендираното от ответната страна
възнаграждение за процесуално представителство е над минимално определения
размер с Наредба № 1/2004).
Твърди
се в исковата молба, че в края на лятото
на 2017 година ищецът желаел да закупи жилище и започнал да търси подходящ
за нуждите му имот.От страна на ответното дружество, действащо като
самостоятелен офис на Агенция за недвижими имоти „*”, била изготвена и предоставена на
ищеца Н. оферта № 0701960 (приложена към исковата молба) с която на ищеца бил
предложен за закупуване двустаен
апартамент с площ от 65 кв.м., находящ се в *.
Сочи се, че след извършен оглед на имот ищецът изразил желание да придобие
имота, като в тази връзка на 22.09.2017
година между страните бил сключен Договор за гаранция при закупуване на имот.
Обекта на съглашението била същата недвижима вещ а по силата на чл. 1 от контракта ищецът предал на
ответното дружество сумата от 1000 евро,
равняваща се на 1955,83 лева по
фиксинга на БНБ, като гаранция за закупуване на имота. В чл. 7, релевира ищецът, изрично било
посочено, че договорът служел като
разписка за получаването на паричните средства. На следващо място в
исковата молба се твърди, че след сключване на договора ищецът инициирал
необходимите действия, за получаване на кредит с който да придобие
собствеността върху апартамента. От страна на ООД „*” бил изготвен доклад за извършена експертна оценка на
пазарната цена на имота и едва след тази оценка станало ясно че обектът не
представлявал жилище а ателие. Този факт, релевира
ищецът, се установявал и от приложения към исковата молба препис от нотариален
акт № *,
том.*,
рег. № *,
дело *
от *
г. на нотариус Ж. К.. Съгласно чл. 38 ЗУТ и чл. 102 от Наредба № 7/22.12.2003
г. за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, твърди ищцовата
страна – ателието било нежилищно помещение за извършване на индивидуална
творческа дейност. Сочи се още, че след узнаване на обстоятелството ,че имотът
не можел да задоволи жилищните нужди на ищеца, той заявил на представител на
ответното дружество, че новоразкритите факти го принуждавали да се откаже от
намеренията си за закупуване на недвижимата вещ. Умишлено или неумишлено, релевира ищецът, некоректно подадената от посредника
информация била станала причината Н.да
останел с погрешното впечатление относно предмета на договора. Налице бил категоричен безвиновен
порок на волята на едната страна по сделката, което налагало унищожаване на
облигационната връзката. Заблудата касаела съществени качества на предмета
на контракта, които били от първостепенно значение при вземане на решение за
сключването му а предназначението на имота и възможността да се ползва
съобразно желанията на купувача била водещ фактор при избора на нова покупка. Разликата между жилище и ателие била
значителна. От една страна законодателят значително дефинирал начините по
които можело да се ползва всяка вещи какви специфични нужди задоволявала тя,
пояснява ищецът. Според нормата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ категорично се
забранявали строежи или части от тях да се ползвали не по предназначение, като
същата тази норма била скрепена с негативни последици и административни мерки
спрямо ползвателя.Ателието, твърди ищецът, било предвидено за осъществяване на
творческа дейност и не можело правомерно да служело за основно жилище,
независимо от начина, по който било устроено или обзаведено. Именно като такова
бил възприемал ищеца имота-предмет на договора, след като същият бил представян
и назован като апартамент от страна на ответника. Последваща
промяна на предназначението на обекта, допълва ищецът, от една страна била
скъпа, сложна и дълга процедура а от друга не можело да се гарантира успешното
й провеждане, т.к. не било известно дали помещението притежавало изискуемите
характеристики да бъдело признато за жилище.
Наред с посоченото основно
несъответствие, релевира ищецът, били налице и
множество акцесорни неудобства
и преки материални вреди, произтичащи от различния характер на вещта вкл. и
невъзможността да се ползва данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал.
1 ЗМДТ; невъзможност ищецът да посочи и регистрира имота като свой постоянен
адрес по ЗГР; тарифиране на всички комунални услуги
по цена за стопански потребител на по-висока стойност; практиката Банките да
отпускат в кредит единствено около 60% от стойността на имота, когато ставало
дума за ателие в сравнение с 80% при жилищен обект. От изложеното по-горе,
пояснява в исковата си молба ищецът, ставало ясно, че ищецът в никакъв случай
не би поел какъвто и да е облигационен ангажимент относно процесното
ателие ако бил запознат с действителния статут на обекта. Ето защо на първо
място ищецът счита, че безспорно била налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗЗД поради което Договорът на Н. Н. с ответника следвало
да бъде унищожен поради грешка в предмета. В условията на евентуалност, в
случай, че РС Варна не уважи исковите претенции на ищеца по главния иск (иска с
правно осн. чл. 28, ал. 1 ЗЗД) то ищецът твърди , че
Договорът за гаранция или поне
клаузата на чл.1 от същия били нищожни поради липса на основание по силата
на чл. 26 ал. 2 пр. ІV-то ЗЗД .В тази връзка се твърди, че от заглавието на договора и от формулировката
на чл. 1 от същия ставало ясно, че сумата
се предавала на ответното дружество като гаранция
– обещание, че ще бъде сключен Договор за покупко
– продажба .По същество тази конструкция, според ищеца, била аналогична на
основание единствено ако било предоставено на насрещната страна по сделката –
т.е. на продавача, но не и на трето лице. Именно такова се явявало и ответното
дружество, т.к. то не действало нито като представител нито като пълномощник на
отчуждителя. Не било налице и дори и договор за
посредничество, твърди ищецът, т.к. съглашението между ищеца и ответника с
оглед обективираните в него клаузи не можело да се
квалифицира като поемане на задължение за определено поведение на трето лице. Предадената сума не представлявала и
възнаграждение за изпълнени или бъдещи действия на ответника. Освен това
тези действия подлежали на овъзмездяване по евентуален бъдещ посреднически договор.
Т.е. според ищеца, в действителност, липсвала каквато и да е кауза освен
желанието на брокера да капитализира интереса на купувача към имота и да
гарантира собствената си печалба. Подобна нелоялна търговска практика,заключаваща
ищеца в исковата си молба, не можело да бъдела защитавана от Закона. В горния
ред на мисли, Н. сочи, че дори и хипотетично да се приемело, че срещу
задължението на ищеца за предаване на процесната сума
все пак кореспондирал някакъв облигационен ангажимент на „Е. „ 1. ООД, то договорът бил нищожен на основание чл.143, т. 4, т. 14 от ЗЗП и чл. 34 ЗЗД
/съгласно направеното уточнение,при изясняванена фактическата
страна на спора /– като качеството потребител на ищеца на услуги от търговец по
занятие не подлежало на съмнение, поради което и ищецът се ползвал от защитата
на Закона за защита на потребителите.
В раздел ІІ
на исковата си молба ищецът релевира, че с оглед наличието на порок на облигационната връзка
за ищеца бил налице и правен интерес да иска връщане на предадената от него сума като платена на отпаднало основание, съответно при начална липса
на основание. Възстановяването на исковата сума при унищожен или нищожен договор, сочи
ищецът, се предвиждало и от разпоредбата на чл. 34 ЗЗД - искане в този
смисъл било направено от ищеца с нарочна молба, приета от представител на
ответника на 12.10.2017 г., с която бил предоставен на ответника срок за
връщане на сумата. Искането, твърди ищеца, не било изпълнено и към момента на
предявяване на исковата Молба а отказът на ответната страна бил заявен в устен
разговор с управителя, с което се били изчерпали възможностите за решаване на
спора по извънсъдебен ред. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания .
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез Управителя на ответното дружество, с
който оспорва исковете. Според ответника не били налице предпоставките за унищожаемост на договора. На първо място, възразява
ответната страна, статутът на имота, както и основните му характеристики,
местоположение, квадратура, разпределение на помещенията, изложение, състояние и други били съобщени на ищеца Н.при
извършване на първоначалния оглед, който предхождал решението на клиента да
закупи имота, съответно предхождал (според ответната страна) сключването на
Договора за гаранция. Твърди се, че брокерът, който придружавал ищеца Н.при
извършване на огледа бил коментирал с ищеца вариантите за деклариране на имота
като основно жилище, съответно и за посочване на адреса на имота като постоянен
адрес и необходимостта във връзка с това да се изготвел доклад от лицензиран
оценител. Обстоятелството, че ищецът бил наясно със статута на имота, възразява
ответника, било видно и от това ,че Н. разполагал с копие от нотариалния акт,
легитимиращ продавачите като собственици. В нотариалния акт имотът бил подробно
описан и посочен и неговия статут. Неверни били според ответника твърденията на
ищеца, според които статутът на имота като „ателие” водел до: „Невъзможност да
се ползва данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ;
невъзможност да бъде посочен адреса на имота като постоянен адрес по ЗГР , тарифиране на всички комунални услуги по цена за стопански
потребител на по-висока цена, по – утежнени условия за финансиране от страна на БАНКИТЕ”. Не били налице предпоставки за нищожност на договора, възразява на
следващо място ответната страна поради твърдяната от ищеца липса на основание. Заплатеният при сключване на договора за
гаранция депозит, сочи ответната страна бил гаранция (обещание), че клиентът щял да сключи предварителен договор
и че щял да закупи имота ако бъдели постигнатите предложените от самия клиент
условия. Неоснователно според ответника се твърдяло, че платения депозит представлявал
задатък. По –скоро същият можел да се квалифицира
като „ОТМЕНИНА”. Независимо от правната природа на платения депозит, обобщава
ответника в срока по чл. 131 ГПК, основанието за плащане било уговорено между
страните в самия договор за гаранция. Този депозит давал гаранция за
потенциалния купувач, че имотът, обект на неговия интерес, нямало да бъде
предлаган на други купувачи за уговорения срок (в конкретния случай до
13.10.2017 г.) през което време посредникът да положел всички усилия за
постигане на предложените от купувача условия и ако това се случело да бъдело
подписан предварителен договор. Описаните уговорки ответникът намира за
действителни и от там пораждащи правни последици между страните. Твърди се още,
че след извършения от ищеца оглед на имота той предложил покупна цена, която
съвпадала с цената определена от продавача. Имотът бил свален от обявите за
продажба като за период от повече от 3 седмици не бил предлаган на потенциални
купувачи в очакване да се сключи предварителен договор. Още на огледа на
имота,заявява ответната страна, Н.заявил, че смятал да закупи имот с помощта на
банков кредит.Тази била и причината да уговорят страните в договора за гаранция
че платеният от ищеца депозит щял да бъде върнат ако му бъде оказано финансиране
от страна на Банка. Доколкото обаче било известно на ответната страна ищецът
изобщо не бил подавал искане за кредит пред Банка. С оглед изложеното по-горе, ответникът намира, че претенцията за
връщане на платения депозит се явява неоснователна. При изложените по-горе
твърдения ответната страна желае РС Варна да отхвърли претенциите на ищеца и да
присъди на ответната страна разноските по делото. В подкрепа на твърденията си
ответната страна е направила едно доказателствено
искане - по делото да бъдат допуснати гласни доказателства чрез показанията на
двама души свидетели чрез които да установи и докаже твърдяното обстоятелство
че на ищеца бил съобщен статута на процесния имот,
кога било станало това и при какви обстоятелства.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът представляван от адвокат П.М.поддържа изцяло доводите изложени
в исковата молба, включително от събраните в откритото съдебно заседание гласни
доказателства, адв.М.счита, че станало безспорно
ясно, че към момента на сключване на процесния
договор нито една от страните не била наясно със статута на обекта и същият е
бил представен като апартамент. Това било видно и от писмените доказателства,
събрани по делото, а именно офертата, която била отправена, като и в самия договор
за гаранция също обектът бил посочен като апартамент. Ищцовата
страна, в хода на спора по същество,чрез адв.П.М., оспорва
показанията на свидетеля на ответната страна досежно
твърденията за това, че ищецът бил известен за статута на обекта, но дори и това
да било така, ищцовата страна счита този факт за ирелевантен, тъй като настъпил след подписване на процесния договор, а валидността на волята на страната
следвало да бъде преценявана към момента на подписване на съответния договор за
гаранция. Счита се ,че г-н Н. бил въведен в заблуждение относно една от
съществените характеристики на имота, безспорно адв.М.счита,
че става дума за нещо подобно, още повече, че имало изрична забрана в ЗУТ даден
обект да се ползва не съобразно по неговото предназначение – в случая ателието
било обект за извършване на творческа дейност, а не за задоволяване на жилищни
нужди.Отделно от това били налице и съпътстващи неудобства - описани в исковата
молба.В тази връзка се подчертава, че свидетелят на ответната страна признал за
наличието на притеснение у ищеца по отношение на факта на евентуалната
вероятност този обект да се окажел ателие вместо жилище, респ. било напълно
резонно ищецът да потърси съвет или някаква помощ от трито лице и да вземел
решението си на по-късен етап въз основна на именно съветите които получил –
така, че обстоятелството, че ищецът отказал на по-късен етап закупуването на
имота – адв.М.намира, че не е утежняващо. Видно било
също така, подчертава адв.М.– от показанията на
свидетелите, че целта не била заобикаляне на посредническото дружество, като
към настоящия момент имотът продължавало да не е закупен от Н. и въобще не се
знаело да е извършена продажба на имота на друго лице.По отношение на
евентуално предявените искове адв.М.сочи, че процесният договор, който носел заглавието договор за
гаранция включвал в съдържанието си задължение за заплащане на определена сума,
но счита, че същата може да наподобява, но не покрива характеристиките нито на задатъка по ЗЗД, нито на отметнината по
Търговския закон. Основната отлика при тези
два института ,заявява адв.М.била, че сумата се
предавала на насрещната страна по договора, докато в случая била предадена на
трето, напълно чуждо за страните лице. Отделно от това, и задатъкът,
и отметнината се давали по вече сключен договор, докато в
настоящия случай се говорело за бъдещо евентуално несигурно събитие –
сключването на някакъв предварителен и окончателен договор за продажба на
апартамента.Страните не били възпрепятствани да сключват ненаименовани
договори, но самото вписване на задълженията за предаване на сума, без
наличието на реална кауза за това задължение ищцовата
страна счита за нищожно.Също така,твърди адв.М.- не
се събрали доказателства за това, че било преустановено предлагането на имота
на имотния пазар - подобна клауза или насрещно задължение не фигурирала в
договора за гаранция, там било посочено
единствено като насрещно задължение постигането на определена цена, като в този
случай би трябвало да се тълкува като договор за поръчка, при това положение
сумата трябвало да бъде възнаграждение, но очевидно не това били договорили
страните, тъй като сумата подлежала на възстановяване при постигане на въпросната
цена. Тоест, твърди ищецът чрез адв.М.- нямало
каквато и да е била кауза за предаването на тази сума.Отделно от това, относно
евентуално наведеното основание за нищожност на договора поради противоречие на
Закона като неравноправна клауза, безспорно, сочи адв.М.–
ищецът Н. ползвал специализирани услуги за нетърговски цели и то за
задоволяване на свои жилищни нужди – т.е.безспорно било налице категорично
почти дословно хипотезата на чл. 143, т. 4 от ЗЗП, а именно предвидена
невъзможност ответникът да задържи сумата, ако потребителят откажел да сключи
договора, реципрочно задължение и възможност, обаче, не е предоставена на
потребителя, но в случай, че посредническата агенция не постигнела тази цена
или въобще даже не положела усилия за постигането й. В тази връзка по същество
ищецът, представляван от адв.М.желае ВРС да уважи
изяло предявените искови претенции и да унищожи сключения между Н.Н. и „Е.1.” ООД договор за гаранция при закупуване на имот,
а в условията на евентуалност – да го прогласи за нищожен поради липса на
основание и поради противоречие на Закона, както и да бъде осъден ответникът да върне заплатена от
него гаранция, с присъждане на разноски и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
В същото открито съдебно заседание
ответното дружество, представлявано от адвокат К.желае съдът да отхвърли
исковите претенции, като ги счита за неоснователни, релевирайки,
че не били са налице условията за унищожаемост, нито за нищожност на процесния
договор.Адв.К.поддържа становището си изразено в онтговора на искова молба , доразвито подробно в писмените
бележки, изготвени в рамките на предоставения от ВРС срок /приобщени към делото
/ .
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност
и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Представени
по делото и приобщени по надлежния ред са писмени и гласни доказателства. От
приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени
доказателства: Договор за гаранция при закупуване на имот от 22.09.2017 г.;
оферта № 0701960 от „*”; доклад за извършена експертна оценка от
28.09.2017 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *,
рег. № *,
дело № *
г.; схема № 15-492219-10.10.2016 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *; разписка от 12.10.2017 г. ;молба вх. № 7329/31.01.2018 г. и заверено копие на договор за поръчка от 18.09.2017 г.- се установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова,че са били в облигационна връзка а именно:
От завереното за вярност с оригинала копие на Договор за гаранция при закупуване на
имот от дата 22 септември 2017 г. /
л. 7/ се установява, че на посочената дата в Гр.Варна, * Е.1. ООД,представлявано от управителя си Н. Н., чрез Л. Д.и Н.С.Н. са
подписали двустранно писмения договор
Предмета на този договор е вписан в чл.1 а имено – а именно по силата на
договора възложителят предава на * сумата
от 1000 евро , като гаранция за закупуването на следния недвижим имот –
представен на възложителя от * съгласно поръчка за покупка от 18 септември 2016 г., находящ
се в * , състоящ се от коридор, баня тоалетна , всекидневна и спалня и
тераса с площ от 65 кв.м. срещу задължението * да договори условията за
покупката на имота посочени в т.2 . Видно от вписаното в т.2 възложителят
изрично е заявил, че желае да закупи
посочения в т.1 от договора имот при следните параметри и условия на сделката,
които възложителят желае да бъдат постигнати от * в предварителен договор или в нотариален акт а именно : 1/.продажна
цена – 44500 евро ; 2/.Размер на задатъка / капарото
/ - при подписване на предварителен договор за покупко
–продажба – 10 % върху продажната цена на имота; 3/. Срок за прехвърляне на
собствеността и изплащане на остатъка от продажната цена – 30 дни от датата на
подписване на предварителния договор; 4/. Срок на предаване на владението на
имота – в деня на нотариалното изповядване на сделката ; 5./-Начин на плащане –
по сметка на продавача; 6/.Разноските по прехвърляне на собствеността да бъдат
за сметка на купувача; 7/. Нотариус – избран от купувача; 8/. Ако купувача не получи
одобрение за кредит депозита се възстановява в рамките на 2 работни дни от
отказа за кредит. В чл.3 от договора е записана, че при постигане на посочените
в точка 2 параметри на сделката, възложителят се задължава в срок до 13-ти
октомври 2017 г. да сключи предварителен договор по см.на чл.19 ЗЗД или
нотариален акт за покупко –продажба на имота по т.1. Ако
не е уговорено друго между страните, възложителят се е задължил да се яви за
подписване на предварителен договор на адреса на * в * – до 13.10.2017 г.
Видно от договореното в т. 4. - В случай, че
възложителя не се яви или откаже да сключи предварителен договор или нотариален
акт за покупко –продажба при условията и срока по т.
2 и т.3 – страните са постигнали съгласие,че ще се счита,че * е изпълнил задълженията
си по Договора за гаранция и Поръчката за покупка и възложителят губи
предадената на * гаранция. В точка 5 от същия договор е записано, че при непостигане
на посочените В т.2 параметри на сделката и /или неподписване на предварителен
договор или нотариален акт за покупко –продажба на
имота по т.1 в срок до 13.10.2017 г. * се
задължава да върне на възложителя
сумата, предадена като гаранция и договора се прекратява.И съгласно
последната седма клауза на същия договор – страните по договора – страни и по
спора – са вписали ,че договорът за
гаранция ще служи за разписка за получаване на сумата по т.1
от *.
Т.е. установено е по несъмнен начин, че точно
на дата 22 септември 2017 година ищецът по делото Н.Н.
в качеството си на възложител е сключил договор за гаранция с ответното
дружество като в точка 1–ва на договора страните са постигнали съгласието
ответното дружество да договори срещу дадената от ищеца сума от 1000 евро
условията за покупка на недвижим имот описан в т.2 от договора – посочен и в
договора като апартамент .
Установява се по делото въз основа на приложеното копие на оферта № 0701960 -л. 8 – 9 от делото, че * с консултант В. Ч.е съставило офертата за продажба на
имота с основни характеристики – площ от 65 кв.м., цена 44 500 евро – етаж
1 от 6 , тухла , състояние след ремонт – 2012 г. – двустаен апартамент .
Приложено по делото е в заверено копие на л.10
-11 на следното писмено доказателство – Доклад за извършена експертна оценка от
28 септември 2017 г., като този
доклад е съставен от оценител Й. Г..На първо място в доклада е посочен обект на оценката – Ателие № * , ет.* а на второ място –
местоположение - * , собственик – М. В. Х.и възложител Н.Н.,
стр. единица на Банката / * АД/ - Филиал * , служител за контакт - Н.
Щ..Т.е. оценката на имота и резюмето са съставени видно и от отбелязването по
възлагане на Н.Н. и след сключване на договора за
гаранция / точно 6 дни по-късно / .
Останалите писмените доказателства – приложени
на л. 12 – 15 от делото а именно заверени за вярност с оригинала копия на нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело * г. и схемата на имота от дата 10.10.2016 г.
установяват и доказват по несъмнен начин твърденията на ищеца,че
процесния имот ,който е искал да закупи не е имал
статута на жилище – апартамент а на ателие .Отделно от горното от самия
нотариален акт е видно,че още към 12.10.2016 г., когато М. В. Х.е закупила
имота от продавачите Г.и И. Д.за сумата от 42 900 лева –ателието с номер 2
на посочения по-горе вече адрес е имало данъчна оценка от 42 841 ,40
лева.И на последно място видно е от приложеното на лист 16 – ти заверено за
вярност с оригинала копие на разписка, че на дата 12-ти октомври 2017 г.Л. Д.е получил от Н.Н.
Молба, договор за гаранция и доклад за
експертна оценка .
Извън представените с исковата молба и описани
по-горе доказателства по делото допълнително е приобщено и заверено за вярност
с оригинала копие на договор за поръчка
/ купувач / от дата 18.09.2017 г. /л.40,41/. От цитираното копие на договор
се констатира, че на посочената дата 18.9.2017 г. Н.Н.
и * Агенция „*.“ ООД са постигнали съгласието Н. да възложи а * да
приеме да посредничи при закупуване на имот ,
представен от * срещу възнаграждение определено по т. 3.4. от
договора .В т.3.4 от договора е записано задължението на възложителя и ищец по делото да заплати
на * еднократно възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена на имота
, но не по-малко от 1000 евро , при подписване на предварителния договор за
покупко - продажба или окончателния , договор,
което от двете се осъществи по-рано. В
случаите в които клиентът не дължи комисионно възнаграждение на * за
конкретната оферта, изрично е записано във второто изречение на т.3.4. - това
изрично е описано в Регистъра на предложените имоти – неразделна част от
Договора за поръчка .Договора за поръчка е приложен на 42 и от
него се вижда , че са посочени четири имота с дати както следва :първият имот 18.09.2017 г. а вторият, третият и четвъртият
с дата 21.09.2017 г. Видно от завереното за вярност с оригинала копие на
договор за поръчка под местонахождението на всеки един от четирите имота е
положен подпис на Н. а имотите са посочени по местонахождение,без да има конкретна
индивидуализация на вида на недвижимия имот – в частност дали се касае за
ателие или за апартамент .
Извън описаните по-горе писмени доказателства
по делото са събрани и гласни ,с оглед пълното изясняване на фактическата
страна на спора а и доказване на твърденията и възраженията на всяка от
страните .
Разпитан в качество на свидетел е К. И. К./ воден от ответната страна /, който твърди ,че
работил за
„*”
ООД до декември месец миналата година като брокер продажба недвижими имоти или
консултант а от Нова година се преместил по негово желание в друга фирма . На
конкретно поставени въпроси и по същество свидетелят К.К.твърди,
че познава Н.Н. - бил негов клиент през месец
септември по повод покупка на недвижим имот а св.К.бил личен брокер на Н.Н..По този повод св.К.водил ищеца Н. на не повече от 6-7
огледа, като огледите се случвали след средата на месец септември миналата
година - 2017 г. Г-н Н., твърди св.К.харесал първо един имот при първоначален
оглед, след това подбрали и ходили на други имоти според изискванията на ищеца
и вече при вторите огледи си харесал един от имотите във „*” *,
ул. „*”
-или нещо подобно. Г-н Н. , сочи свидетелят, харесал този имот, влизали в
имота, Н. го видял и още докато влезли в имота Н. казал на св.К., че му харесва
като разположение;как е обзаведен, че няма нужда от ремонтни дейности. Г-н Н.,сочи
свидетелят взел решение да купува имота,като казал, че ще си помисли и на
следващия ден се чул с К.и понеже практиката на всички фирми била да се остави депозит
гаранция, който депозит бил с цел да договорят условията на клиента пред
продавача, съответно ако не се постигнат условията- депозитът да се върне . Отделно, депозитът не бил „допълнително над цената“ , а част от
цената или от възнаграждението на фирмата
и когато се оставел депозит за даден имот – всичко това нещо се описвало
вътре и когато отидели да говорят с продавачите, казвали изискванията на
клиента, ако се съгласели- преминавали
на следващата стъпка – предварителен договор. С г-н Н. , не отрича свидетелят К., за съжаление не се стигнало до
сключване на предварителен договор.
Същият
свидетел не отрича и че с господин Н.
подписали договор за депозит.Размерът
на депозита, който оставил г-н Н., бил 1000 евро, имали договор за този
депозит, в който имало определен срок. За
заплатения депозит се издавала разписка, като едното копие е било за фирмата а
другото - за клиента. Самият депозит имал срок, който се определял по такъв
начин, че да можело от фирмата да преговарят с клиента а плащането на депозита
било в брой, в офиса.
На
следващо място същият свидетел обяснява пред съда, че Н. търсел двустаен апартамент по новите критерии за двустаен апартамент
което означавало дневна с кухненски тракт на едно място, дневна с кухненски
бокс и спалня. Относно статута на
самото жилище, понеже агенцията, с която работел св.К./а и колегите му / била
друга - те представлявали продавачите, когато пишели депозитната разписка,
вътре се описвало реално за кой имот се оставя депозит, понеже не бил
предоставен документ за собственост на другата агенция, описали имота по адрес
– да се знаело, че е конкретно за този имот.Твърди се от св.К., че били обяснили
всичко на клиента, понеже по негов спомен, когато отишли на първия оглед, там
била една госпожа / според К.- майката на собственичката/и по негови спомени там
я питали дали жилището имало статут на апартамент а тя казала, че не е много
запозната, но мислела, че е така. След това , вече обяснява свидетеля ,
получили документите, изпратили им какво е състоянието на апартамента и се
оказало, че статутът е на ателие.Т.е. твърди св.К.– от ответната страна научили
, че : „ статутът на жилището е ателие 2-3 дена след депозита – нещо такова „ ,
даже: „ дали не било още в същия ден”, при което св.К.се обадил на г-н Н.,
съобщил му, че не става въпрос за апартамент, а
ателие и ако имал някакви
притеснения, сега бил моментът реално да му върнат депозита и да продължат да
търсим нещо друго, понеже били задвижили
нещата и с банка, и да отидел оценител да оцени имота. При този разговор,
твърди св.К., ищецът Н. казал, че нещо го притеснява а от своя страна личният му брокер / св.К./ му обяснил
ситуацията, че между апартамент и ателие нямало разлика с финансирането в банката,
освен това, че данъкът бил малко по-висок и битовия ток, но това нещо се вписвало
в нотариалния акт от тези оценители, които правели цените на имотите, съответно
те можело да променят и да напишат в нотариалния акт, че се използва за живеене
и тогава вече данъкът щял да стане нормален, както на реално жилище. В случая ,сочи св.К., се разбрали да действат
напред : уговорили среща с оценител,
отишли пак заедно до имота – свидетелят, оценителя, г-н Н. , придружаван от една
госпожа, която се оказало, че се занимавала със строителство. Пред имота
отново брокерът К.споменал това, че имота
е със статут на ателие за да разбере дали Н. желае да влязат в имота и
да правят оценка и да продължават, или да приключат до тук с този спор. Отново,
твърди св.К., казали „Добре, влизаме, продължаваме.”. Влизайки в имота, тогава
вече бил мъжът на госпожата от предния път, нея я нямало, оказало се, че се
познавали с г-н Н. а дали били стари колеги или нещо друго, това не било е ясно
на свидетеля; направили оценка, минало всичко нормално, след това на оценителя
му трябвали 2-3 дена да издаде документа и оттам нататък всичко „било в ръцете
на г-н Н. „/ съответно да отидел до
банката и да си пуснел молбата за кредит./ В депозитната разписка, пояснява
свидетелят , било описано, че ако г-н Н. не бъдел одобрен за кредит, от
ответната страна му връщат депозита - това било според свидетеля - единственото
условие.
При
всичко разказано по- горе от свидетеля К., същият твърди,че минало време –
седмица ,даже две и повече без отговор от Н. и един ден се чули и г-н Н. ,
който казал: „Аз се отказвам от самия имот, няма да го купувам.”. Причината,
която изтъкнал Н., според свидетеля била, че Банката не му отпускала кредит -
първо това казал Н., съответно му било обяснено от ответната страна, че можел
да им представи документ, че банката не му е отпуснала кредит и че е кандидатствал
изобщо. Понеже първия път свидетелят завел г-н Н. до банка, с която работела
фирмата и св.К.се познавал със служителите им, се обадил да провери за какво
става въпрос а от Банката му отговорили,
че Н. така и не бил подал заявление за кредит в тази банка.На конкретно поставени въпроси от съда свидетелят отговоря,че тази
банка имала няколко офиса, той говорел за конкретния клон, не знаел дали някъде
другаде бил ходил г-н Н., но той не представи документ, че банката му е
отказала кредит. При положение, че се
оказало, че г-н Н. се познавал със собственика, обяснява свидетелят К., понеже
било практика при тях да ги „прескачат” клиентите, естествено будило съмнение.
Н. един ден отишъл в офиса, пак имало спорове
да се върне депозита, ответната страна си държала на тяхната теза, имали
предложение да направят така, че нещата да се случат 50/50 – да не се върнел
целия депозит, понеже реално горе-долу месец имотът на продавачите бил спрян от
продажба, съответно и те губели, и от ответната страна ги притискали,и т.н., но
не се стигнало до споразумение.
Вторият
разпитан свидетел по делото А. В. Е.- С.,без дела и родствени отношения с която и да е страните,
позната на ищеца дава съвсем различни по същество показания от тези на св.К..
Св.С. сочи, че с ищеца Н. са познати от три години някъде, като й било известно
за интереса му от края на миналата година към имот, находящ
се в кв. „*”.
По този точно повод св.С. заявява, че ищецът й се обадил да й каже, че си
харесал имот - двустаен апартамент, напълно обзаведен и просто й се обадил за
помощ.Г-н Н. потърсил св.С. за професионално съдействие за процедурата при
покупката на имота. По повод интереса на ищеца към закупуването на конкретен
имот и обръщането му за съдействие към Св.С., свидетелката сочи,че е строителен инженер и на всичките огледи Н. я
водил, за лично мнение за сградите. На второ място,св.С. обяснява, че самата тя
също съм купувала имот и била наясно с процедурите.По същество св.С. твърди,ч е ищецът Н. искал да закупи имота, за да
живее в него. Още когато й се обадил, той й казал, че е :„ двустаен апартамент, обзаведен, много хубав, бил на оглед” и имота
се намирал на първия етаж и тогава още ищецът споменал, че много харесал
имота, а когато споменал и цената, свидетелката му казала, че „е много добре” и
тогава Н. заявил,че ще „ го капарира„.След 2-3 дена Н. се обадил на С. да й каже, че ще има втори
оглед за оценка на имота и ако може- да присъства и тя.На този оглед , разказва
свидетелката С. присъствали 5 човека - собственикът на апартамента, оценителят,
агентът, свидетелката и Н.. По време на
огледа не станало дума за статута на обекта а когато излезли извън сградата и
се определяли параметрите за оценката на имота, тогава оценителят споменал, че :
„това най-вероятно е ателие- предвид и това, че е на
приземен етаж, както и че може да има проблем с това дали е промишлен или
жилищен ток”. Така, твърди свидетелката водена от ищеца - след изготвяне на
документа за оценката вече се видяло, че имота е ателие и тогава Н. размислил
дали да се взима или да не се взима този имот,
взимайки предвид допълнителните усложнения,
бидейки ателие, а не апартамент.
От показанията на свидетелката С. се
установява още, че доколкото тя била запозната и знаела Н. изискал документи за
смяната на партидите на тока, както и някакви други неща- необходими за смяната
на статута , но не му били предоставени такива документи а когато
оценителят изразил предположението,че имота може да е ателие попитал на самия
оглед дали носят нотариален акт, но
тогава вече станало ясно, че Н. и
свидетелката нямат такъв а агентът споменал, че най-вероятно документите били в
офиса и агенцията и ще ги предостави на оценителя. При огледа, на който
присъствала свидетелката, става ясно от показанията й - думата „ателие” не била
спомената от друг, освен от оценителя а имотът
се намирал във „*”, близо до пицария „*”, военните блокове, като се и
оказало, че се намира на партерен етаж.Изяснява се още от показанията на същата
свидетелка,че ищецът й бил казал, че имота е на първи етаж , както и че на
самата свидетелката имотът й харесал /определен като „ много хубав „ и описан
от нея дори с детайли относно усвоена част от терасата . И в заключение/ а и за
разлика от първият свидетел /водената от
ищеца свидетелката сочи, че причината Н.Н. да се
откаже от имота била статутът, при
изричното изявление на самата свидетелка : „Аз не мога да говоря вместо други
лица, просто Н. е изключително притеснителен човек.”. В контекста на всичко
изложено св.С. обяснява и че въпросното жилище щяло да бъде купено с кредит,
като не отрича че „Н. не е теглил кредит за това жилище в крайна сметка”, както
и че за конкретния имот агентите насочили Н. към определена банка, той бил
ходил там, но свидетелката не може да каже дали е правил постъпления за
отпускане на кредит, твърдейки че и към момента Н. не бил закупил имот,продължавал
да търси / живеейки под наем два блока по-надолу от апартамента, за който се
споменава/.
Анализирайки в съвкупност и поотделно
събрания доказателствен материал- писмени и гасни
доказателства съдът следва да се произнесе по същество съобразно установеното
по делото , предметните предели на спора и трайната съдебна практика.
За обосноваване на изводите си от
правна страна съдът намира за необходимо на първо място да се спре на
разпределението на тежестта на доказване между двете страни . Видно от
окончателния доклад по делото съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните както следва : На първо
място съдът е указал и на двете страни
по спора, че съгласно общото правило на чл. 154 ГПК в исковия процес всяка една
страна следва да установи и докаже твърденията си от които черпи за себе си
положителни права. Преди да разпредели тежестта на доказване между страните
при съединените с настоящата искова молба главен,евентуални и обусловени искове,
настоящият състав с доклада на делото е намерил за необходимо да обяви на
страните в какво се състои разликата от правна страна на пороците на сделката
на която се основава като цяло исковата молба на ищеца:
Основното деление на релевантните за унищожаемостта грешки е на такава в начина на извършване на
сделката и на грешка в нейното съдържание (нейния фактически състав). От своя
страна грешката в съдържанието на волеизвлението може
да се отнася до различни елементи на сделката: грешка в естеството на сделката;
грешка в идентичността на предмета; грешка в качеството или количеството на
предмета; грешка в лицето. Изброените хипотези на релевантните за унищожаемостта грешки не са легално установени, а са
обособени от доктрината.С оглед горното
съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи и докаже,
че е налице фактическия състав на
който се позовава – чл. 28, ал.
1,изречение І-во ЗЗД – а именно, че към момента
на сключване на Договора за гаранция е била налице грешка в предмета на договора, която грешка се е отнасяла до съществени качества на договора. С
оглед установяване и доказване на релевирания порок,
ищецът е следвало да установи и докаже също така, че е спазен срока за
унищожаване на сделката визиран в нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД. В тежест на
ищеца по предявените втори (евентуални) искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
ІV-то ЗЗД да установи и докаже твърденията си залегнали в исковата молба,
че договорът за гаранция е нищожен поради липса на основание (кауза).
Видно и от първото открито съдебно
заседание ищецът е прецизирал и искането си / в изпълнение на указанията на
съда / с оглед наведените фактически твърдения за нищожност на договора и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД, вр.с чл. 134, т. 4 и
т.14 ЗЗП – като е уточнил и петитума на вторите евентуални искове –желаейки ВРС
да обяви договора за нищожен на поради неравноправност на клаузите на Договора
за гаранция с нормите на чл. 134 т.4 и т. 14 ЗЗП. Последните гласящи: „Чл. 143. Неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля;4. позволява
на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в
случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като
същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата
стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца
или доставчика;14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;)
Съдът е указал на ищеца
че при условие че формулира петитум на иска с правно основание чл.26, ал.1 пр. І-во ЗЗД , че негова е тежестта да установи и докаже, че
има качество потребител. В тежест на ответника (в условията на евентуалност –
ако ищецът заяви петитум с правно осн. чл. 26, ал. 1,
пр. І-во ЗЗД, вр.с чл. 134,
т. 4 и т. 14 ЗЗП) е било да установи и
докаже, че договорът за гаранция не е сключен в нарушение на цитираните норми
на ЗЗП, като се позове само на положителни факти и или обстоятелства. В тежест
на ищеца по
предявените обусловени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – почиващи на института на неоснователното
обогатяване и при релевираните твърдения,че исковата
сума е дадена от ищеца на ответника – на
отпаднало основание: чл. 55, ал.1
пр. ІІІ-то ЗЗД или без основание чл. 55, ал. 1, пр. І-во
ЗЗД е възложено да установи и докаже
твърдения факт на предаването на исковата сума, датата на която е предадена и
размера на същата. В тежест на ответната
страна по предявените искове с правни основания:чл. 28, ал. 1, изречение І-во ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
пр. І –во ЗЗД е възложено да установи и докаже, че договорът
за гаранция (предмет на исковете) е действителен, валиден, обвързващ и двете
страни с насрещни поети задължения, респективно че договорът не страда от релевираните от ищеца пороци които да обуславят унижощаемостта поради грешка или нищожност поради липса на
предмет и/или основание. В тази връзка съдът е указал на ответника, че следва да се позове
на положителни факти и или обстоятелства. В
тежест на ответника по последните два предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55 ЗЗД (обусловени от изхода по главните и евентуалните)
е било да установи и докаже наличието на
правно основание, на което е получил престираната от
ищеца сума (ако бъде установено и доказано от ищеца, че е престирал
исковата сума), което правно основание е довело до основателно разместване на
имуществени блага.
При
така разпределената тежест на доказване и водим от диспозитвното
начало настоящият състав следва да се произнесе по основателността на
предявените искове по начина, по който са заявени от ищеца.
При
съвкупния анализ на доказателствения материал съдът
извежда извода че главният предявен иск от ищеца с правно основание чл.28 ЗЗД и
обусловеният от изхода по главния иск – иска с правно осн.
чл. 55 вр. с чл. 86 ЗЗД са и основателни и доказани,
поради което и съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове с правни
основания чл.26 ЗЗД .
За
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи на първо място,че по
делото няма спор дали исковете са допустими а те са процесуално допустими, тъй
като са предявени от Н.Н. при релевираните
ясни фактически твърдения че като потребител по см. на ЗЗП е сключил договор за
гаранция с ответното дружество ,който договор на първо място според ищеца е унищожаем а в условията на евентуалност нищожен.Т.е. след
като ищецът не твърди единствено и само
недействителност на договорната връзка а на първо място желае договорът да бъде
унищожен съгласно чл.28 ЗЗД съдът е обвързан от тази поредност
на исковете и не следва при произнасянето си по същество да разгледа на първо
място исковете с правно основание чл.26 ЗЗД както би било в други случай в
които се предявяват единствено и само искове за нищожност на една правна
сделка.Ето защо и след като волята на ищеца а и правният му интерес са сезирали
ВРС с искане да се прогласи договора за унищожаем на
първо място съдът дължи произнасяне точно по този главен иск.
Съдът
намира предявеният иск с правно основание чл.28 ЗЗД и за основателен и за
доказан .Изводът затова се извежда и от
самата правна норма и дори и само писмените доказателства посочени по-горе.
В Закона за задълженията и
договорите в раздел II – Източници на задълженията т.2 , б. В са визирани отделните хипотези на
недействителност на договорите. Нормата на чл.28 Грешка – Error е ясна а и изречение първо на чл. 28 от същия
материален закон гласи че Грешката в
предмета е основание за унищожаване на договора , когато се отнася до
съществени качества на същия . Изречение второ касае договорите интуито персоне , като гласи ,че
грешката в лицето е основание за
унищожение, когато е сключен с оглед личността.
Или дори и само при прочита на
чл.28, ал.1 изречение първо ЗЗД се констатира, че твърденията на ищеца затова,
че е налице грешка при сключването на Договора за гаранция с ответната страна
относно съществените качества на договора попадат точно под приложното поле на унищожаемост на договора на визираното вече основание.
Безспорно
за съда има разлика между един недвижим имот – ателие и друг – апартамент
. Разликата се състои не само в
предназначението на тези недвижими обекти но е свързана и с редица други правни
последици които са известни като например данъчно облагане и заплащане на
цената на обичайните разходи за ползването на имотите .Ето защо се налага и
извода,че е било от първостепенно значение за ищеца дали ще си закупува жилище
или ателие.
От
анализа на гласните доказателства допуснати и в полза на двете страни и от
писмените доказателства се извежда единственият извод,че ищецът е искал да си
купи жилище – апартамент и че не е търсил ателие. Именно по повод закупуването на имота се изяснява по
делото ищецът през есента на 2017 г. се е обърнал към ответната страна за
съдействие и посредничество за закупуване на жилище – апартамент.
Установено
е въз основа на целия доказателствен материал че
страните са подписали на дата 22 септември 2017 г. ненаименован
договор наречен договор за гаранция с ясно посочени параметри като предмет на
договора .Факт е че точно на тази дата , видно и от самия договор , ищецът е
предал на ответната страна сумата от 1000 евро – депозит и то с оглед закупуване на конкретен имот –
посочения като апартамент № * имот в
чл.1 от Договора .
Едва след изготвяне на експертната оценка от дата
28 септември се е установило,че имотът
не е апартамент ателие, което както и свидетелят воден от ответната
страна твърди „ притеснило „ ищеца. Тези притеснения на ищеца реално са
отказали Н. да закупи имот който не е търсил не защото не го е харесал а защото
е разбрал и то след сключване на договора за гаранция,че не отговоря на
изискванията за жилище.
Дори
и само при съпоставката на датите на сключване на договора за гаранция , датата
на експертната оценка ще бъде установено че е налице основанието на чл.28 ал.1
изр.1 –во ЗЗД .Нещо повече – самият свидетел воден от
ответната страна не отрича,че по-късно се разбрало че става дума за ателие а
свидетелката водена от ищеца обяснява ,че именно статута на имота е довел до
отказването на Н. да продължи работата си ответната фирма.
В
обобщение съдът намира,че въз основа на ангажираните от страните доказателства
анализирани в съвкупност и поотделно и без да бъдат повтаряни се извежда
извода,че ищецът е провел пълно и главно доказване и искът му с правно
основание чл. 28 ал.1 изр.1 –во ЗЗД е доказан по
несъмнен начин,поради което и ненаименованият договор
от дата 22.09.2017 г. следва съдебно да бъде унищожен.
Приемайки
главния иск за основателен и доказан съдът не дължи произнасяне по исковете с които ищецът в
условията на евентуалност желае РС Варна съгласно нормата на чл.26 ЗЗД да
прогласи нищожността на същия договор, но дължи произнасяне по обусловения иск.
Третия
иск предявен от ищеца както е посочено и по-горе почива на института на
неоснователното обогатяване. Трайна е съдебната практика ,че нормата на чл.55 ЗЗД има три фактически състава и при който и да е от тях следва да бъде
установено от страна на ищеца предаването на определено благо с което ищецът да
е обеднял, ответникът да се е обогатил и между обедняването и обогатяването да
има пряка причинно следствена връзка.
Видно
дори от писмения договор от 22.09.2017 г. – т . 7 и т.1 ищецът е доказал ,че
при сключването на договора за гаранция е платил сумата от 1000 евро на
ответната страна.Дори и от показанията на свидетеля допуснат в полза на
ответната страна този факт се потвърждава а и нещо повече : св.К.не отрича, че
ищецът е искал да му се върне обратно депозита,което не е било направено от
ответното дружество а било предложено „50/50“, но до
споразумение не се стигнало .
При
така изясненото по делото се налага единственият логичен извод ,че именно със
сумата от 1000 евро ищецът е обеднял а ответника се е обогатил като е налице
пряката причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването – договора
за гаранция, който съдът на осн. чл.28 ,ал.1 изр.1-во ЗЗД унищожава поради грешка в предмета. Сумата от 1000 евро / равностойна на
1955,83 лв./ дадена в брой от ищеца на
ответната страна следва да бъде върната обратно , тъй като самата норма на чл.
34 ЗЗД урежда двустранната реституция. Съгласно чл.34 ЗЗД Когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,
което е получила от нея. Отделно от горното чл. 55 , ал.1 ЗЗД повелява който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или на
отпаднало основание е длъжен да го върне
. Т.е. самото унищожаване на договора съгласно чл. 28 , ал.1 изр.1-во ЗЗД, двустранната
реституция по чл.34 ЗЗД в конкретния случай обуславят връщането на сумата от
1000 евро от ответника на ищеца ,тъй като тази сума е получена на отпаднало основание – или доказан и по
основание и по размер е иска по чл.55 ал.1 предложение Трето ЗЗД. Приемайки и
иска с правно осн. чл.55 ЗЗД за основателен съдът
присъжда и законната лихва върху исковата сума считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – така както е поискано от ищеца и на основание чл. 86
,ал.1 ЗЗД .
При
този изход на спора съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
присъжда в полза на ищеца сторените по делото разноски.Видно от приобщения на
лист 43 – ти списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира заплащане на два разхода –
сумата от 158,46 лева за внесената държавна такса и сумата от 400 лева за
адвокатско възнаграждение .Доказателства за вида и размера на разходите са
налични по делото на листи 2 и 17 –ти , като от приложеният на л.17 – ти
Договор за правна защита и съдействие Серия Б № 313236 се установява и доказва
,че ищецът е платил в брой на адв.М.сума от точно 400
лева.Този размер на адвокатско възнаграждение съдът намира че не е прекомерен,
каквито възражения е навела ответната страна.Дори и при елементарно
пресмятане като се вземе предвид че
минималният адвокатски хонорар съгласно чл. 7 от Наредба 1/ 2004 г. е от 300
лева за повече дела с нисък материален интерес ще се окаже,че при повече от
един предявени искове сумата от 400 лева в никакъв случай не е прекомерна а
напротив.Ето защо съдът присъжда в пълен размер поисканите със списъка по чл.
80 ГПК разноски в полза на ищеца и в
тежест на ответника ,съгласно чл. 78, ал.1 ГПК .
Водим
от горното съдът,
РЕШИ :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 28, ал. 1, изречение първо ЗЗД сключения между Н.С.Н., ЕГН ********** и „Е.1.” ООД, ЕИК * Договор за гаранция
при закупуване на имот от 22.09.2017 г., поради грешка в предмета, по
предявения иск от ищеца Н.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, против ответното дружество „ Е.1.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н. Г. Н..
ОСЪЖДА „ Е.1.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н. Г. Н. ДА ВЪРНЕ на ищеца Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** заплатената от него гаранция в размер на 1 955, 83 лева
(хиляда деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и три стотинки) /платена по
унищожения на осн. чл.28 ,ал.1 изр.първо ЗЗД договор
за гаранция от при закупуване на имот от 22.09.2017 г./ на осн. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД ВЕДНО със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 24.10.2017 г.до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ Е.1.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н. Г. Н. ДА ПЛАТИ на ищеца Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сторените по делото съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция от които 158,46 лева / сто петдесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки / за внесената държавна такса и сумата от 400,00 лева / четиристотин лева / - за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: