РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Н. Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Н. Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е частна жалба от А. В. А., в качеството му на длъжник по
и.д. № 351/2022, по описа на ЧСИ с рег.№*** Д.М., с район на действие ПОС,
против отказа й да прекрати изпълнителното производство на осн. чл.433,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че откадза на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, т.к. нормата на чл.433,ал.1, предл.2 е от императивен
характер и представянето на квитанция от пощенската станция за платени за
взискателя суми по изпълнителния лист задължава съдебния изпълнител да
прекрати производството. Сочи, че в случая е платил дължимата по
изпълнителния лист сума чрез Български пощи, за да охрани интереса си и
препятства неоснователно изпълнително дело срещу себе си. Твърди че е
уведомил по Вайбър и майката на ищеца, чийто процесуален представител се
явява взискателя по делото адв. П.. Позовава се и на съдебна практика, според
която при предаване на сумата на пощенски клон се приема, че длъжникът е
1
изпълнил задължението си към кредитора. Моли за отмяна на отказа на
съдебния изпълнител да прекрати производството. Претендира разноски.
Взискателят Д. Л. П., чрез пълномощника си адв. Н. К., е подал
отговор на жалбата, в който поддържа нейната неоснователност. Развива
доводи, че предаването на суми за превод в пощенски станции не
освободжава длъжника от задължението му до реалното получаване от
кредитора. Сочи, че пощенските клонове нямат характера на финансови
институции и нареждането на суми до тях не съставлява доказателство за
плащане. Счита, че в случая длъжникът не е доказал изпълнение на
задължението си преди образуване на изпълнителното производство, поради
което и постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати
производството е законосъобразен.
Взискателят Д. П. е подал и лично становище, в което развива същите
съображения, позовава се и на съдебна практика. Сочи и че длъжникът му
има както телефонния номер, така и знае местоработата му, т.к. е провеждал и
телефонни и лични разговори с него, поради което не става ясно, кое е
наложило да бъде уведомяван за извършения превод чрез трето лице. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Също развива доводи, че
представените доказателства за внасяне на сума в български пощи не
съставлява годно доказателство за плащане.
След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
подадената жалба е допустима, подадена е в срок, а по същество е
неоснователна:
Изпълнителното производство е образувано на 28.03.2022г. по молба на
Д. П. за събиране на вземането му по изп. лист , изд. по гр.д.№6245/2020г.,
ПдРС / в.грд.№2299/2021, ПдОС/. На 02.06.2022г. е постъпила молба от
длъжника А. А. за прекратяване на изпълнителното производство на осн.
чл.433, ал.1, т.1, предл.2 от ГПК, т.к. още на 07.03.2022г. е превел с пощенски
запис дължимата по изпълнителния лист сума. Представя копие от разписка
за приемане на сумата от Български пощи ЕАД с получател Д. П. и пояснения
– разноски по гр.д.№2299/2021г., ПдОС.
Молбата е изпратена до взискателя за становище и в дадения срок – на
2
17.06.2022г. взискателят е декларирал, че не е получавал нито сумата по
изпълинтелния лист, нито някакво съобщение за пощенски запис. Потвърдил
е и че е осъществявал служебни срещи с длъжника, но той не го е уведомил,
че е изпращал пощенски записи. Противопоставя се на прекратяването на
делото.
С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е оставил
молбата за прекратяване на производството без уважение.
Нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК предвижда прекратяване на
изпълнителното производство в случай, че длъжникът представи квитанция
от пощенската станция, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. В случая, длъжникът е представил разписка за пощенски
запис, но не са налице предпоставките на цитираната норма, тъй като не се
установява сумата да е била платена на взискателя. Нещо повече – последният
отрича получаването й, както и изобщо да е уведомяван за подобен пощенски
запис. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
изпращането на пощенски запис следва да се приеме за изпълнение на
задължението, т.к. не такава е била волята на законодателя. Напротив – при
граматическо и логическо тълкуване на всички хипотези в теста на чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК се установява, че за да се сбъдне условието за прекратяване
на изпълнителното производство е необходимо сумата да е платена на
взискателя. Няма никакво основание изпращането на пощенски запис да се
приравни на плащане, т.к. това действие не гарантира получаване на сумата.
Смисълът на визираните възможности за прекратяване на изпълнителното
производство е да не се допусне неоснователно обогатяване на взискателя ако
той получи два пъти плащане – един път извънсъдебно и повторно – чрез
принудително изпълнение. Ако обаче той не е получил извън съдебно
плащане, то прекратяването на принудителното изпълнение ще доведе до
невъзможност кредиторът да събере вземането си. Очевидно целта на закона
не може да се изразява в отказ от правосъдие.
По отношение на цитираната практика от жалбоподателя, следва да се
посочи, че същата не касае идентични хипотези, а дава разрешение на случаи
при които длъжникът представя разписка от пощенските служби, че сумата е
заплатена на получателя, т.е. случаи, при които е извършено реално плащане.
3
Предвид изложените съображения съдът намира , че постановеният
отказ за прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, а
подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на адв. Н.
К., пълномощник на ответната страна, Д. П., разноски в размер на 100лв. за
адвокатско възнаграждение предвид оказаната правна защита и съдействие по
реда на чл.38 от ЗА.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 29483/10.11.2022г., подадена от А.
В. А., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № 351/2022, по
описа на ЧСИ с рег.№*** Д.М., с район на действие ПОС, против
разпореждане от 17.06.2022г. на съдебния изпълнител за отказ да прекрати
изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, да заплати на адв. Н. К. К., АК-П.,
сумата от 100лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и
съдействие по реда на чл.38 от ЗАдв. на ответната страна Д. Л. П.,
ЕГН**********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4