№ 134
гр. Ямбол, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. П. в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на ********г., подадена от пълномощника
адв.М.Х. от АК-******, срещу Решение №285/20.05.2024г., постановено по гр.дело
№415/2024г. по описа на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на
въззивницата за защита от домашно насилие и е постановен отказ за издаване на заповед за
съдебна защита в полза на малолетното дете Б., с която на ответника Д. Б. И. да бъдат
наложени мерки по чл.5 ЗЗДН, като С. П. е осъдена да заплати на Д. И. разноски в размер на
1100, 00 лева.
Оплакването във въззивната жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е
неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
е необосновано. Според въззивницата съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за
обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите
доказателствени източници, като не е извършил анализ на свидетелските показания от
гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и
логическа последователност, използвайки части от тях избирателно. Счита за неправилен и
незаконосъобразен изводът на съда за липса на данни, подкрепящи тезата за извършено
домашно насилие по отношение на малолетното дете Б. И.. Намира за напълно необоснован
извода за липса на осъществен акт на психическо насилие по отношение на малолетното
дете, което е станало свидетел на агресивното поведение на ответника. Оплакването на
въззивницата е, че ЯРС не е изследвал относимите към спора факти - кой е извършил акт на
насилие и представлява ли поведението на ответника психическо и/или емоционално
насилие над дете. Въззивницата изтъква, че съдът е подходил съвсем формално и е обсъдил
не извършения акт на домашно насилие, за който е представена декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, а наличието на родителски капацитет на двамата родители. Възразява, че неправилно
и незаконосъобразно съдът е приел, че по никакъв начин не е установено ответникът да е
проявил спрямо детето някоя от формите на насилие, визирани в чл.2, ал.1 от ЗЗДН, поради
това, че повишаването на тон от страна на Д. И. е било към социалния работник, като
1
твърдението е, че в случая е осъществено психическо насилие спрямо детето, в чието
присъствие Д.И. е имал агресивно поведение, изразено чрез крясъци, викове и закани, в
резултат на което детето се е свило, разстроило, уплашило, разплакало и е било изведено при
майката. Като неправилно е оспорено решението на ЯРС и в частта, с която С. П. е осъдена
да заплати на Д. П. разноски в размер на 1100лева, но постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила. Посочена е съдебна практика и са
изложени подробни доводи по направените оплаквания.
По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на първата
инстанция изцяло и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да уважи
подадената молба за защита от С. П. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното детето Б., да издаде заповед за защита и постанови мерки за защита от домашно
насилие по отношение на детето, със законовите последици. Заявена е претенция и за
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д. Б. И., чрез процесуалния си представител адв.К. от БАК, е
депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност на атакуваното решение на първата инстанция. Счита, че съдът,
обсъждайки подробно в решението си всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, правилно е приел, че процесните актове, за които се твърди, че са извършени
от ответника на 10.11.2023г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се
изисква от ЗЗДН. Изложени са подробни аргументи. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение на ЯРС, с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, в т.ч. и
тези за адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.Х., която
пледира за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият Д.И. изпраща процесуален представител в о.с.з.- адв.Г., която
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението на първата инстанция и за
присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което
може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. М. П., която в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на
********г., е поискала издаване на заповед срещу Д. Б. И., за защита на малолетното дете Б.
от домашно насилие, извършено на 10.11.2023г. и изразило се в това, че на среща в ДСП-
Ямбол по определен от съда режим на свиждане на бащата Д.И. с детето Б., детето е излязло
от сградата на социалната служба и видимо уплашено и плачещо, бягайки към майка си и
партньора й през сълзи е казало „мамо, Д. се развика“, казало е, че се страхува от баща си и
не иска повече срещи с него. Според молителката с действията си на процесната дата
ответникът е осъществил домашно насилие по отношение на детето под формата на
психическо и емоционално насилие.
Към молбата е представена декларация по чл.9 ЗЗДН, подписана от майката С. П.,
в която е описан същия изложен в молбата акт на насилие от 10.11.2023г., осъществен от
бащата по отношение на детето.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие по отношение на детето, като е поддържал, че бурната му реакция е била спрямо
присъстващите служители от ДСП-Ямбол, което не е акт на домашно насилие по смисъла,
вложен в разпоредбите на чл.2, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗДН.
С постановеното по спора Решение № 285/20.05.2024г. по гр.д.№415/2024г. ЯРС е
оставил без уважение като неоснователна молбата за издаване на заповед за съдебна защита
по ЗЗДН на детето Б. срещу ответника Д.И., като е осъдил молителката С. П. да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 1100лв. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в присъствието на детето бащата е повишил тон и е проявил
2
агресия към служителка от ДСП, но последната не е измежду лицата по чл.3 от ЗЗДН,
извършеното по отношение на нея не е акт на домашно насилие, поради което и
извършеното в присъствието на детето не е акт на домашно насилие съгласно чл.2, ал.2
ЗЗДН.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. за неправилни правни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
С оглед посоченото оплакване, въззивният съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и е установено от представения по делото акт за
раждане, че детето Б. Д. И., род. на ********г. е рождено дете на майката С. М. П. и бащата
Д. Б. И.. С влязлото в сила протоколно определение от 10.12.2020г. по гр.д.№1481/2020г.
ЯРС е одобрил спогодба, сключена между родителите на детето С. П. и Д.И., с която
упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б. е предоставено на
майката, местоживеенето на детето е определено на нейния адрес, а на бащата е определен
режим на лични контакти с детето и дължима за него месечна издръжка. От изготвените по
делото социални доклади на ДСП-Бургас и ДСП-Ямбол е установено, че съдебната спогодба
относно детето се изпълнява, то живее в семейството на майката и се обгрижва от нея, като
отношенията между двамата родители на детето са влошени и конфликтни. С влязлото в
сила на 25.03.2022г. Решение №82/22.02.2022г. на ЯРС по гр.д.№2437/2021г., на бабата и
дядото на детето по бащина линия – К. И. и Б. И., е определен режим на лични контакти с
Б..
От мотивите на представеното Решение №85/20.02.2023г. на ЯОС, постановено по
възз.гр.д.№488/2022г. е установено, че с друго въззивно решение на ЯОС – Решение
№69/20.04.2022г. по в.гр.д.№10/2022г., за осъществен на 15.07.2021г. от Д.И. акт на домашно
насилие по отношение на С. П. и на детето Б., на И. са наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН. С решението по възз.гр.д.№488/2022г. ЯОС е потвърдил решение на ЯРС по гр.д.
№1871/2022г., с което по отношение на Д.И. и на жената, с която той съжителства на
съпружески начала А. Д., е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН за осъществен друг акт
на домашно насилие от 17.07.2022г. по отношение на детето Б. и неговата майка, като с
въззивното решение окръжният съд е наложил на Д.И. за домашното насилие от 17.07.2022г.
и мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана да приближава детето Б., жилището му и
местата за отдих на разстояние по-малко от 100м., освен при определените посочени в
решението условия: в един от избраните от бащата дни – петък или понеделник на всяка
първа и трета седмица от месеца от 10часа до 14часа, като контактите се осъществяват под
контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на
определеното от службата място в общността. На Д.И. ЯОС е наложил и мярката по чл.5,
ал.1,т.5 ЗЗДН, задължавайки го да посещава специализирана програма, с оглед овладяване на
агресията и въздържане от прояви на домашно насилие.
Не е спорно, че за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти
между бащата и детето под контрола на социалната служба, на 10.11.2023г. е била проведена
среща, за която е съставен протокол от същата дата. Съгласно отразеното в този протокол, на
срещата е присъствала и бабата К. И., която предварително не е уведомила за явяването си
ДСП- Ямбол. Бабата била помолена от социалния работник да отидат в друго помещение,
където да подаде заявление за присъствие, при което ответникът Д. И. реагирал бурно,
започнал да крещи в присъствието на детето и да отправя закани срещу служителите, детето
видимо се притеснило и уплашило, при което срещата била прекратена.
Разпитана в качеството на свидетел пред първата инстанция, служителката в отдел
„Закрила на детето“ в ДСП-Ямбол П. П. е описала срещата на детето Б. с баща му Д.И. на
датата 10.11.2023г. На тази среща присъствала и бабата К. И., която не информирала
предварително за явяването си на срещата. Когато свидетелката влязла в помещението, в
което се провеждала срещата, тя помолила И.а - майката на ответника да отиде с нея в друга
стая, за да поговорят с началника на отдела как ще процедират за присъствието й. В това
време с остър тон ответникът казал на майка си да внимава какво казва и я предупредил
нищо да не подписва. В момента, в който майка му станала, за да отидат в другата стая
3
ответникът скочил, започнал да крещи, питайки риторично кои са социалните служители, за
да определят по какъв начин ще се провеждат срещите със сина му, нападнал лично
свидетелката, заплашил я, че ще я уволни и че не знае какво ще й се случи, че ще се обади на
адвокатите си, защото социалните работници не разбират от работата, която им е възложена.
В момента, в който ответникът започнал да крещи, свидетелката погледнала към детето,
което било свито, с наведена глава и ръце между краката в защитна поза. Когато
свидетелката предупредила И. за поведението му пред детето, той освирепял още повече,
започнал да вика и да я заплашва, срещата била прекратена, а Б. бил изведен от сградата,
затичал се към майка си, сгушил се в нея и й обяснил колко е изплашен.
Другата разпитана свидетелка Г. Н. – социален работник в ДСП-Ямбол,
присъствала също на срещата на Д.И. със сина му Б. на датата 10.11.2023г., е дала показания,
установявайки същите обстоятелства – присъствието на бабата на тази среща и агресивното
поведение на ответника по отношение на св.П., включително отправените към нея заплахи
след поканата към майка му да напусне помещението и подаде заявление за явяване на тази
среща. Свидетелката е изяснила, че преди обсъжданата дата детето е било спокойно и е
приемало нормално срещите с баща си и баба си, но в случая се стресирало и било изведено,
а ответникът И. отказал да подпише съставения протокол, след което в социалната служба
била извикана полиция, като полицейски служител присъствал и на следващи проведени
срещу между бащата и детето, тъй като ответникът подал сигнал и по негово оплакване бил
свикан координационен механизъм.
Като свидетел е разпитана майката на ответника К. И., която е признала, че е
присъствала на срещата с детето на датата 10.11.2023г. без предварително подадено
заявление, но е поддържала, че е била и на други срещи без писмено разрешение, само с
устното разрешение на директора на службата. Свидетелката е отрекла след като е била
поканена от св.П. да напусне помещението, синът й да се е държал грубо с викове и крясъци
от негова страна.
Свидетелят Д. Л., който живее на семейни начала с майката на детето – С. П. е дал
показания, според които на процесната дата е придружил детето, оставайки да чака пред
сградата на социалната служба, тъй като Б. искал свидетелят да присъства на срещите с
баща му, защото изпитвал страх от него. Според свидетеля, принципно детето не искало да
има срещи и с баба си, и с баща си, но се налагало да осъществява такива срещи. На
въпросната дата при излизане от сградата на социалната служба детето бягало, прегърнало
майка си и казало, че Д. се е развикал и детето се е уплашило от това да не се повтори
предишен случай, при който баща му го е блъснал и е наранил майка му. Според показанията
на свидетеля, след въпросната среща детето било много стресирано, нужно било много
време да бъде убедено да отиде на следваща среща и се съгласило на такава след като
разбрало, че на срещата ще присъстват полицай и психологът, който Б. наричал „негов
приятел“.
По делото е извършена съдебно- психологическа експертиза и е изслушано
заключението на вещото лице-психолог П. Г., според което събитието от 10.11.2023г. не е
произвело последици на психично страдание от патологичен характер у детето Б.. Експертът
е разяснил, че пластичността на детската психика в тази възраст води до лесно избледняване
на спомена и Б. не е изключително емоционално уязвим и чувствителен, детето развива поС.
Пенно необходимите механизми за справяне с напрежението и реагира адекватно за
възрастта си, като не се опитва да прави изпреварващи оценъчни съждения. Според
психолога, отношението на детето спрямо неговия баща не може да се повлияе съществено
от отделен спор или поС. Пка, а е предмет на избори, които то ще прави в продължение на
следващите няколко години.
При тази фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и така е
постановил неправилно решение, формирайки изводи за липса на осъществен от ответника
акт на домашно насилие по отношение на детето. Фактическите констатации и приетото въз
основа на тях съвпадат изцяло с анализа на настоящата инстанция на установената по
делото фактическа обстановка.
4
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити
действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна
защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно
легалната дефиниция в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка. Законът предоставя засилена защита на децата от домашното насилие в семейната
среда, за да не попадат подрастващите под негативни влияния, които могат да се отразят
отрицателно върху формирането им като зрели и пълноценни индивиди. Нормата на чл.2,
ал.2 от ЗЗДН урежда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие. Посочената разпоредба на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН е приложима към случаите, при които актът на домашно насилие по правило е
извършен от някое от лицата по чл.3 от ЗЗДН и е бил осъществен в присъствие на свързани с
извършителя и пострадалия малолетни лица. Т.е. самото присъствие, без насилието да е
насочено пряко срещу детето, се смята за акт на посегателство спрямо детето. Прякото
присъствие на дете при осъществяване на такъв акт на домашно насилие, всякога и по
силата на сочената разпоредба се третира като акт на емоционално и психическо насилие
спрямо самото дете. Но за да се квалифицира даден акт като такъв на домашно насилие по
отношение на дете, към което не е насочено пряко насилието, а е в присъствието на детето,
законът изисква този акт на насилие да се изразява под формата на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, който акт е извършен спрямо лица, които се намират
или са били в семейна или родствена връзка, във физическо съжителство или в интимна
връзка.
При тези разяснения на условията по чл.2, ал.2 от ЗЗДН, определящи акт на
домашно насилие по отношение на дете, въззивната инстанция също приема, че на
10.11.2023г. поведението на ответника на проведената от него среща в ДСП-Ямбол с детето
Б., не съставлява акт на домашно насилие по отношение на детето. До същия решаващ извод
е достигнал и първоинсатнционният съд. От съвкупния анализ на относимите доказателства
– протокола на ДСП-Ямбол от 10.11.2023г. и свидетелските показания на свидетелите П. и
Н., които съдът кредитира с доверие, тъй като са еднопосочни и безпристрастни, по делото е
безспорно установено, че на изследвана дата ответникът И. се е държал грубо и
непристойно, проявил е вербална агресия и е отправил заплахи и закани по отношение на
социалния работник П. от ДСП-Ямбол, което е в нарушение на общоприетите правила и
морал за поведение в публична институция. Установено е по несъмнен начин с посочените
доказателства, а и косвено с показанията на св.Люцканов, че свидетел на арогантното
поведение на бащата – ответник е било и детето Б., в чието присъствие бащата е крещял и
заплашвал служителя от ДСП-Ямбол. Не се кредитират показанията на св.И.а за липса на
укоримо поведение от страна на ответника, тъй като тази свидетелка е майка на ответника и
е пряко заинтересована от изхода на делото, при отчитане, че именно нейните инициатива и
поведение за свиждане с детето по начин и във време извън съдебно установения режим на
лични контакти, са причина за създалата се ситуация в социалната служба (чл.172 ГПК).
Този установен по делото акт на агресия и заплахи от страна на ответника към
социалния работник П., макар да е извършен в присъствието на детето, не е акт на домашно
насилие по отношение на детето, тъй като социалният служител не е от кръга на лицата по
чл.3, вр. с чл.2, ал.1 ЗЗДН - пострадали лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка с бащата Д.И.. Правилен е изводът на първоС. Пенния съд, че посочените в молбата
деяния на ответника не представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и
ал.2 ЗЗДН, тъй като пострадалият от насилието не попада сред лимитативно изброените лица
по смисъла на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от
домашно насилие, извършено от и по отношение на ограничен кръг лица, посочени в ЗЗДН,
а не се цели защита срещу всякакви форми на насилие. Отделно от това, в подадената молба
за защита и в декларацията по чл.9 ЗЗДН липсва конкретизация на акта на домашно насилие,
при който виковете и крясъците на бащата да са били насочени към детето, нито такива
5
факти са установени по делото, при което не може да се направи извод за осъществен акт на
домашно насилие от бащата пряко към детето. Поради това молбата за защита от домашно
насилие е неоснователна и правилно е оставена без уважение от районния съд.
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че върху ответника като
родител тежи задължението да полага грижи за правилното отглеждане и възпитание на
детето, като поведението на родителя не може да е заплаха за здравето и личността на
детето, нито източник на негативни преживявания и страхове за детето. При наличие на
такива и поставяне на детето в риск (по делото са установени преживените от детето страх и
стрес на процесната дата, както и предходни случаи на домашно насилие по отношение на
детето), следва да бъдат предприети действия и мерки, предвидени в действащото
законодателство за изменение на личните отношения между родителя и детето, но в случая
съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на въззиваемия
баща по реда на ЗЗДН, тъй като мерките за защита от домашно насилие не могат да служат
за преуреждане на мерките относно упражняването на родителски права.
С оглед всичко изложено, въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение, а обжалваното решение на ЯРС следва да бъде оставено в сила, включително
в частта на присъдените на ответника разноски, с оглед липсата на подадена частна жалба
срещу определението на районния съд в производството по чл.248 ГПК.
По разноските за въззивното производство:
Въззивният съд счита, че на основание чл.11, ал.3, вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗДН за
въззивното производство не следва да се събира ДТ, тъй като молбата е за защита на лице,
което не е навършило 18-годишна възраст.
С оглед изхода на делото, въззивната страна нямо право на разноски. Право на
разноските за въззивното разглеждане на делото има въззиваемият, на които въззивницата
следва да заплати разноски в размер на 720.00 лева – изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1 ЗЗДН, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/20.05.2024г., постановено по гр.дело
№415/2024г. по описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА С. М. П. от гр.*******, с посочени по делото данни, да заплати на Д.
Б. И. от гр.*******, с посочени по делото данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
720. 00 лв. (седемстотин и двадесет лева) разноски за въззивното производство.
Решението, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6