РЕШЕНИЕ
№260152/11.3.2022г.
Гр.Варна,11.03.2022 год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в
публично открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря
Христина Христова, като разгледа
докладваното от Председателя на състава гражданско
дело № 1701 по описа за 2021 г. на ВРС, XLII –ри състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена във ВРС на дата 4.2.2021 г., допълнително уточнена с
писмена молба от 25.2.2021 г.Исковата молба е предявена от ищцовото
дружество,,Б. П. П. Ф.” С.А., П. рег. № *, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България
ЕИК *със седалище и адрес на управление :*,представлявано от законния
представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М.против ответника М.И.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при вписана цена на иска в титулната част на исковата молба
529,48 лв.
Настоящото исково производство е
образувано след заповедното производство – частно гр .дело № 12251/2020 г. по
описа на ВРС ХLII- ри състав.
С предявения специален положителен
установителен иск заявителя по заповедното производство – сега ищец цели да
установи със СПН, че в полза на
ищцовата страна съществуват паричните вземания за които заповедния съд е издал Заповед
№ 260488/1.10.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по частно гр.дело №
12251/2020 г. по описа на съда за 2020 г., 42 състав.Видно и от петитума на
иска и от заповедта по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, предмета на установителна
защита включва следните парични вземания: сумата от
457,99 лв. (четиристотин петдесет
и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница
по Договор за потребителски кредит №
CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД; сумата от 35,21 лв. (тридесет и пет
лева и двадесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.09.2019 г. до 20.12.2019 г., сумата от 36,28 лв. (тридесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2019
г. до 16.09.2020 г.,ведно със законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.09.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК (Вземания,
произтичащи от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № CREX-17087525, сключен
на 16.06.2019 г. между М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД).
В
исковата си молба ищцовата страна е навела следните правно релевантни
фактически твърдения, а именно:Със
съобщение по частно гр. д. № 12251/2020 г. по описа на РС Варна на ищцовата
страна / заявител в
заповедното производство/ била предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по частното
дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предвид това
обстоятелство и с оглед санкцията на чл.415 ГПК ищцовата страна обосновава правния си интерес от водене на настоящата
специална установителна защита за установяване съществуването на изискуемо
парично вземане по договор за потребителски кредит № CREX-17087525, в общ размер на 529,48 лв., от които 457,99 лв.
главница по договора за кредит, 35,21 лв. възнаградителна лихва начислена върху
главницата за периода от 20.09.2019 г. до 20.12.2019 г., 36,28 лв. мораторна
лихва , начислена върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.Твърди се, че вземането на ищеца се основава на договор
за кредит № CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между „Б. П.
П. Ф.“ като кредитор и М.И.Й. като кредитополучател.Кредитът бил сключен за закупуване на
стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца и обхващал периода от
сключване на договора до 20.12.2019
год., съгласно погасителен план, включващ периода на падежните дати на
месечните погасителни вноски ,размер на вноската и размер на оставащата
главница. Сочи се още в исковата молба, че след сключване на договора сумата за
закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор, а извършването на плащането по посочения начин съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името
на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месени погасителни вноски, всяка
в размер на 123,30 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника, пояснява още ищцовата страна, че бил определен годишен процент на
разходите, като била посочена и обща сума на плащанията. Месечните
погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка съставляваща печалната на кредитора /чл. 2 от договора/. Надбавката /възнаградителната
лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил
лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал
действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита
се добавяли всички останали разходи – настоящи и бъдещи , свързани с него. ГПР
бил общата цена на кредита за потребителя , изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит, като при изчисляването му се
включвали всички задължителни такси за сметка на клиента,свързани с отпускането на кредита. Лихвения
процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата
за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора, при допускането че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за
целия срок като страните изпълнявали задълженията си по него. На осн. чл.1,
във вр. с чл. 2 от договора, твърди още ищцовата страна, че за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка от които по
123,30 лева като в чл.3 о договора било предвидено, че при забава на 1 или
повече месечни погасителни вноски , кредитополучателят щял да дължи обезщетение
за забава в размер на действащата
законна лихва за страната. На основание чл. 3 от договора, при забава на 1 или
повече вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска.Сочи се още в исковата молба, че обезщетението за забава било равно
на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в
сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислявало на база като дневния й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че М.Й. преустановила
редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.09.2019 г., като към тази дата били
платени 2 броя погасителни вноски. На осн. чл.3 от договора,
вземането на Б. П. П. Ф. С.А. Клон България ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитопучателят просрочел 2 или повече месечни вноски, което в
настоящия случай било на 20.10.2019 г., от която дата, сочи ищцовата
страна , че вземането станало лихви и изискуемо в пълния му размер. Предвид
изложеното и от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми по договор за
отпускане на потребителски кредит № CREX-17087525, както следва: 457,99 лв.
главница, 35,21 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до
20.12.2019 г., 36, 28 лева мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до
16.09.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Пояснено е още, че законната лихва за забава била равна
на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1.1., съответно от 1.7. на текущата година
плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в
сила от 1 юли, за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала
на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 от годишния процент , определен в
предходното изречение.
При всичко изложено по-горе ищцовата
страна е отправила искането си по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/ л. 4-ти от
делото, прецизирано на л. 27 –ми/ да
бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които
заповедният съд е издал Заповедта по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против
длъжника /посочени в идентичен начин, така както са цитирани и по-горе в самата
Заповед/. Обективирано е искането за присъждане на разноските сторени от
заявителя по заповедното дело и на разноските сторени от заявителя в качеството
му вече на ищец в исковото производство.
В условията
на евентуалност, ищцовата страна е отправила искането, ако ВРС приеме че
искът по чл. 422 ГПК е неоснователен и или недоказан поради ненастъпила
предсрочна изискуемост, да бъде разгледан осъдителния иск, при
релевирано твърдение, че исковата молба има характер на обявление за настъпила
предсрочна изискуемост. Посочена е и банковата сметка, водена при „*“ АД,
клон България по която ответникът може да извърши плащане. Изрично е отправено
искането ВРС да съобрази данните от ТР, нормата на чл. 265 г ТЗ, чл. 265 о ал.
2 ТЗ а именно че с вписването на преобразуването се прекратява преобразуващото
дружество, при което правата и задълженията преминават върху приемащото
дружество. Ищецът сочи и нормите на чл. 265 м ТЗ, чл. 13 Директива 2005/56/ЕО
на Европейския парламент на Съвета във вр. с чл. 3 и чл.4а Директива
2009/101/ЕО на Европейския парламент на Съвета, за да изведе извода,че
посочените обстоятелства са вписани в ТР.За доказване на твърденията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен
представител – адвокат Г.Т. от ВАК, изразява становище и по допустимостта и по
основателността на иска:
1.
Особеният представител на ответника оспорва
подписа на
кредитополучателя М.И.Й. под договора за кредит № CREX- 17087525, сключен на
16.06.2019 год., като твърди, че М.Й. не е сключвала такъв. В тази връзка е
обективирано и искането ВРС да задължи
насрещната страна да представи оригинала на същия договор за проверка
валидността.
2. Особеният представител на ответника
твърди че ако съда приеме договора за
валиден, следва да отхвърли иска, тъй като липсвало доказателство, че уговорената сума била заплатена на
търговския партньор наведнъж или на вноски и последният да я е получил.
Т.е. счита адв. Т., че ищецът не бил изпълнил задължението си по договора
поради което за М.И.Й. не било възникнало задължението да плати на кредитор уговорените погасителни
вноски.
3. Отделно от горното особеният
представител на ответницата счита, че
търсения сбор от възнаградителна лихва + мораторна лихва + законна лихва за
забава, заедно с 10 % надбавка, независимо,че били посочени в договора, не се
дължали, тъй като тези уговорки противоречали
на закона и морала и кредиторът се
стремял да се обогати неоснователно. Възразява се в срока по чл. 131 ГПК, че
можело да се търси само законна лихва за закъснели плащания без надбавката им,
защото лихвата достатъчно
удовлетворявала нуждата от обезщетяване на кредитора.
4. На последно място адв.Т. твърди, че
предсрочната изискуемост не била надлежно обявена преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не било възможно също
така съда да приеме, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, защото в този случай особеният представител
не бил такъв по волята на представляваното от него лице, не го познавал и не
бил в състояние да съобщи това обстоятелство на ответника,така както не било
сторено и от кредитора и от съда.
Горните оспорвания и възражения
особеният представител на ответника желае да бъдат взети предвид от съда при
произнасяне по доказателствените искания.
В последното открито съдебно заседание от 11.02.2022 г./трето по ред /
представител на ищцовата страна не се явява.
В същото съдебно заседание
ответникът по иска М. Й. , чрез надлежно назначеният й особен представител
адвокат Г.Т. *** поддържа възраженията си за неоснователност и недоказаност на
исковата молба. Обективирано е и искане за издаване на РКО в полза на особения
представител.
Съдът, като взе предвид представените и допълнително събрани
писмени доказателства по делото прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Безспорно се установява и
изяснява от приобщеното към настоящото исково производство частно гражданско
дело № 12251/2020г. по описа на
ВРС, ХLII състав, че дружеството
заявител е било подало заявление по чл. 410 ГПК до РС Варна на 30.09.2020
г. , като в т.9 и 12 са посочени размерите и основанията на вземанията, за
които се желае издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Въз
основа на Разпореждане № 265142/1.10.2020 г. /л.17 от ч.гр.д./ заповедният съд
е приел, че не са налице пречките визирани в чл.411 , ал.2 , т.2,3,4 и 5 ГПК като
е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.От оригинала на Заповед № 260488/1.10.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена от заповедния съд по ч.гр.д №12251/2020
г. по описа на РС Варна /л. 18 от заповедното дело / се констатира, че
заповедният съд е разпоредил длъжникът М.И.Й. да заплати на кредитора „Б. П. П.
Ф. „С.А. П., чрез „Б. П. П. Ф. С.А. Клон България „следните парични вземания :сумата
от 457,99 лв. представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит СREX -17087525, сключен между М.И.Й. и Б.
П. П. Ф. ЕАД ;сумата от 35,21 лв. представляваща възнаградителна лихва
за периода 20.09.2019 г. – 20.12.2019 г. ;сумата от 36,28 лв.
представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г.., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.09.2020
г. , до окончателното изплащане на вземането, вземания произтичащи от договор
за потребителски кредит СREX -17087525, сключен между М.И.Й. и Б.
П. П. Ф. ЕАД. Със същата заповед са били присъдени в полза на заявителя и в
тежест на длъжника сторените по делото съдебно - деловодни разноски от които
сумата от 25,00 лв. за платена държавна такса и 50,00лв. дължимо
минимално юрисконсултско възнаграждение,на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
От всички останали
материали по заповедното дело безспорно се установява, че длъжникът не е
получил лично заповедта по чл.410 ГПК, че заповедта се счита връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и че заявителят в рамките на преклузивния срок,
съгласно дадените му от заповедния съд указания е предявил специалните
положителни установителни искове по реда на чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК и
чл. 86, ал.1 ЗЗД .
При така установеното на
база приобщеното частно гражданско дело се налага извода,че исковото
производство е допустимо .
За правилна преценка на
доказаността и основателността на исковете , с които исковият съд е сезиран,
съдът от фактическа страна се спира на анализ на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ .
В тази връзка съдът
констатира, че за доказване на твърденията
си изложени в исковата молба ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства
приобщени по надлежния ред към материалите по делото а именно : Договор за
потребителски кредит CREX от 16.06.2019
/л. 16-21/,
декларация - съгласие за обработка на лични данни – л.22 , оригинал на извлечение по кредита съдържащ
получени и разнесени плащания за периода 15.07.2019 г. – 20.12.2019 г. .
Приобщено като писмено
доказателство е и в оригнал цялото кредитно досие на л. 74 -99 с оглед
оспорванията направени от особения представител на ответницата по реда на
чл.193 ГПК и имплицитно свързаното с оспорването производство по установяване
на автентичност на документ. (представено с молба вх.рег.№
298333/17.09.2021 г., ведно с приложените към нея: Договор за потребителски
кредит CREX-17087525/16.06.2019 г. в оригинал; сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс”
№ CREX-17087525 в оригинал; Декларация за предоставяне на лични данни и
информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на кредит или
сключване и изпълнение на договр за потребителски кредит CREX-17087525 в
оригинал; заверено копие на лична карта № *********/23.09.2014 г.; копие на
фактура № 3486/16.06.2019 г.).
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната и проведена съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.
И. ; допусната и проведената е и необходимата съдебно – графологична
експертиза, възложена на в.л. Ц.Ц. .
На първо място съдът
следва да обяви, че оспорването на автентичността на оригиналните документи по
реда на чл.193 ГПК е останало безуспешно. От кредитираното от ВРС като
обективно и компетентно дадено заключение по съдебно -графологичната
експертиза, изготвена от в.л.Ц.Ц. / л. 124 -130/ се установява по несъмнен и
категоричен начин, че всички подписи положени в кредитното досие на М. Й. са
положени лично от нея . Ето защо се налага и извода, че ДПК е истински, с
автентичен подпис на кредитополучателя и ответник, оспорването по чл. 193 ГПК
безуспешно .
Освен установената
автентичност на подписите на ответницата върху кредитното досие, по делото е
изяснено на база оригиналите съдържащи се в кредитно досие, че ДПК е сключен в
писмена форма, на ясен разбираем български език .
Спорни по делото са
въпросите свързани с изискуемостта на паричните вземания за които е предявен
специалния положителен установителен иск, а в условията на евентуалност и
осъдителния .
За да бъде даден правилен
отговор на въпроса дали всички вземания,предмет на иска по чл.422 ГПК са ликвидни
и изискуеми , съдът се спира върху заключението на в.л.М. И. по ССчЕ, като
извършва и съпоставка с клаузите в самия ДПК .
Установява се от ДПК и
ССчЕ, че на 16.06.2019 г.е бил сключен между страните процесния Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-17087525/16.06.2019, оторизиран код
а5730а55 , със следните параметри и условия : обща цена на стоките 636 лв.,
първоначална вноска 0,00 лв., размер на кредита – 664,62 лв., месечна
погасителна вноска / средно месечно отклонение на вноската до 1 ст. / 123,30
лв. , брой погасителни вноски /без вноски платени в търговския обект/ - 6 броя
, обща стойност на плащанията / с първоначална вноска / 739,80 лв. , ГПР 43,08
% , Лихвен процент 36,6 % , такса ангажимент – 0,00 лв. .Договорът е бил
сключен за финансиране на стоки и услуги на изплащане ,съответно :хладилник
фризер Liebherr ,модел № 25 , брой 1 –
обща цена 490,00 лв. и корпусна мебел модел скрин 3008 , венге +астра- брой 1 –
обща цена 146 лв. , обща стойност на стоките 636,00 лв., както и сигурност на
плащанията застрахователна декларация CREX-17087525-
групова полица № 5 от 2008 г. – премия 28,62 лв.
Погасяването на
задълженията по договора страните са договорили да се извършва съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
размер на вноската и размер на оставащата главница. На основание чл.3 от ДПК ,
при забава на 1 или повече погасителни вноски , кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата, върху всяка погасителна вноска . При просрочване на 2 или повече
месечни вноски , считано от падежната дата на 2-та непогасена падежна вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер , вкл.
всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава
.С подписване на условията по договора , кредитопучателят се е съгласил
предоставения му с договор CREX-17087525 потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по посочения
начин ,съставлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на ДПК
.
Видно от ССчЕ , след
направена проверка в счетоводните регистри на Б. П. П. Ф. С.А. , в.л.М.И. по
ССчЕ установява следното : Кредитът е бил усвоен като на 16.06.2019г. е била издадена ф-ра № ********** от „*** „ ЕООД с получател М.И.Й.
.В данъчната фактура са били вписани двете стоки ,за които е отпуснат ДПК с посочена стойност от общо 630 лв. с вкл.ДДС
,вписан начин на плащане – с платежно нареждане. В счетоводните регистри на
ищеца е било отразено платежно нареждане с дата на плащане 24.06.2019 г. за
извършен превод на сумата от 636 лв. , по договор CREX-17087525 , клиент ЕГН **********,
по фактура № **********, издадена на 16.06.2019 г. от „******„ ЕООД с получател М.И.Й..
На второ място в.л. М. И.
по ССчЕ е дало следното заключение : Размерът на задълженията на ответника М. И.,
към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК сочи в.л., че възлиза на 538,16
лв., в т.ч. главница, възнаградителна лихва ,законна лихва за забава и мораторна лихва.
В т.3 от ССчЕе даден
отговор на въпроса какъв е размера на задълженията към момента на изготвяне на
заключението по ССчЕ ?
Размерът на задълженията
по процесния ДПК сочи в.л. , че възлиза на 585,51 лв. в т.ч. главница 457,02
лв., възнаградителна лихва 36,18 лв., законна лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 21.09.2019 г. до 20.10.2019 г. – 0,91
лв. , мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.10.2019
г. до 30.09.2020 г. /датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК / - 44,05
лв., законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
1.10.2020 – 08.10.2021 г. – 47,35 лв.
Към въпрос номер 4 -как са
формирани процесните суми вещото лице е изготвило таблица от която са видни
общо 6 те падежни дати от 20.07.2019 г.
до 20.12.2019 г.,размерите на главницата , лихвата , общо вноска по кредита,
погасени вземания включващи двете единствени погашения от дати 15.07.2019 г. и
19.08.2019 г. и непогасен остатък, а в отделна таблица е посочен периода на
забавата, непогасените главници и размера на лихвата за забава.
По същество на спора, на
стр. последна от ССчЕ вещото лице е извело изводите затова ,че кредитът по процесния договор е
бил усвоен с платежно нареждане от дата 24.06.2019 т. по ф-ра та от 16.09.2019 г. издадена от
търговския партньор „**** „ЕООД, установени са датите и размерите на плащанията, последното
от 19.08.2019 г., както и непогасения остатък от кредита от общо 538,16 лв.към
датата на сезиране на заповедния със и общо 586.5,16 лв . към датата на
изготвяне на ССчЕ .
По делото не се твърди и
не се представят доказателства затова да са извършвани допълнителни плащания по
ДПК след изпадане на длъжника М. И. в забава .
Анализа на заключението на
в.л.М.И. по ССчЕ в съвкупност с оригинала на ДПК мотивира съда да изведе
извода, че на база ССчЕ са доказани изцяло всички претендирани вземания от
ищцовата страна и по размери и по основания .
При така изложеното по
-горе, на база всички доказателства по делото исковият съд следва да съобрази
клаузите в ДПК за да даде отговор и на въпроса основателни са възраженията на
ответницата за недействителност на отделни договорни клаузи, който анализ съдът
ще направи при формиране на правните си изводи.
Въз основа на горните писмени
доказателства, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото е предявен главен специален положителен установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД, с
предмет приемане за установено по отношение на ответника съществуването на
вземанията, претендирани от ищцовото дружество за които заповедният съд е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение.
При така предявения главен специален положителен установителен иск,
съдът с окончателния си доклад по делото е разпределил тежестта на доказване
между страните, без отделя безспорни факти,т.к. такива липсват, а поради факта,
че иска с правно осн. чл.422 ГПК е главен, то този иск подлежи на разглеждане
по същество на първо място. Както в заповедното производство, така и в исковото производство
ищцовото дружество е твърдяло, че е предоставило сумата от 636 лв. съгласно
Договора за кредит от 16.06.2019 г. г. на ответника, че сумата е била получена
и че е останала непогасена главница ведно с начислени лихви за забава на база
действителен договор за потребителски кредит, с начало на изплащане на месечните
погасителни вноски 20.07.2019 г. и край 20.12.2019 г./ видно и от оригинала на
ДПК л. 73 от делото -параметри и условия на договора и погасителен план /.
Ответникът
чрез особения си представител е оспорил действителността на договора за
потребителски кредит, твърдейки че ДПК не отговоря на изискванията на ЗПК, че
противоречи на добрите нрави съгл. чл.26 ЗЗД, както и че е сключен в нарушение
с ЗЗП.
За успешното провеждане
на предявените искове, ищецът е следвало да установи в процеса, в условията на
пълно и главно доказване, възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски заем, включващ твърдяните
клаузи за дължимост на договорно възнаграждение, както и предсрочна
изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена на ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери. Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на ангажираните
от ищцовата страна и приобщени писмени доказателства, именно чрез пълно и
главно доказване е установено, че между Б. П. П. Ф. и ответника М.Й. е било възникнало
действително правоотношение по договор за потребителски заем, по силата на
който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от 636 лв. преведена от кредитодателя за закупуване на
2 броя стоки от търговски партньор от М.И., като са били издадени фактура и
преводно нареждане.
Фактът, че кредитодателя е изпълнил
задължението си да предостави на ответника заемната сума, съдът намира за
доказан на база приложения договор ,чиято автентичност е установена чрез съдебно почеркова експертиза, както и от
обективното и компетентно дадено заключение на вещото лице И. по ССчЕ . Следва
да бъде подчертано, че особения представител на ответницата своевременно е
оспорил автентичността на документите – част от кредитното досие, но всички те
изследвани в оригинал чрез съдебно графологична експертиза са автентични ,респ.
обвързват потребителя .Ето защо и ВРС приема, че между страните по спора е бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит от
дата 16.06.2019 г., чийто краен падеж е разписан в погасителния план , а именно
20.12.2019 г.
Исковият съд,при така установеното по-горе дължи произнасяне първо
по главите ОСИ с правно осн. основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК, а в зависимост от основателността йм , дължи произнасяне и по предявените в евентуалност искове с
правно основание чл.79 вр.
чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД.
От правна страна
съдът приема,че по делото е установено, че на 16.06.2019 г.. между страните е
бил сключен Договор
за потребителски паричен кредит, по силата на който на кредитополучателя И. е бил предоставен потребителски кредит в
размер на 636 лв. за срок от 6 м. години срещу насрещното задължение на
заемателя да върне заетата сума на месечни вноски (6 бр.) по погасителен план, всяка в размер на 123,30 лв.
По делото са приложени ОУ към договора, като от
същите следва извод, че договора е сключен при действие на общи условния,подписани
лично от потребителя . При тези обективни данни по
делото, съдът приема, че ищцовата страна представлява финансова
институция по смисъла на чл.3
ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства /както е в конкретния случай/,което определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 ЗПК, поради което и съгласно разясненията
дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК
на ВКС,изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем важи и за него.В случая обаче,тъй като към датата на подаване на
заявлението - 3.9.2020 г. договорът за кредит не би изцяло изискуем на
краен падеж, но три месеца след това и към датата на постановяване на
настоящото решение, всички вноски следва да се считат падежирали, съгласно подписания
между страните погасителен план, то липсата на надлежно уведомление което да е
достигнало до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем , не дава право на ищеца да приложи нормата на
чл.5 от договора ,респ.затова и предсрочната изискуемост не е настъпила на
твърдяната от ищеца дата, но изискуемостта е настъпила на дата 20.12.2019 г.,
поради което и съдът счита, че по делото е установено и доказано че паричните
вземания претендирани от ищеца са станали изискуеми и ликвидни на краен падеж 20.12.2019г.
На следващо място исковият съд приема ,че е установено е по делото,че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.При така визираните по-горе основни изисквания
към ДПК, при отчитане на факта, че уведомителното писмо до длъжника, че
договорът се счита за предсрочно изискуем по отношение на вноските, за които не
е настъпил падеж,съдът приема че по процесния договор длъжникът –ответник в
исковото производство не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на договора
преди завеждане на заповедното дело.Този извод се налага, тъй като ищецът не
представя доказателства в насока на получаване на уведомление.При това
положение приложение следва да намери приложение т.18 от ТР №4/2013г./ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
при което за непадежиралите вноски искът би следвало да се отхвърли.В тази
връзка обаче, настоящата инстанция намира,че в конкретния случай следва да се
съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на
ВКС,според което е допустимо предявения
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнениеВ
настоящия случай,както се изложи, задължението на длъжника за главница по
договора за кредит възлиза на 457,02 лв.съгласно
ССчЕ , като към датата на постановяване на решението от
ВРС , всички вноски са падежирали,съгласно погасителния план.Или при това
положение общо непогасеното задължение за главница по ССчЕ възлиза на 457,02 лв.или това е дължимият от ответника М.И. на ищеца размер на главно задължение по
ДПК.
По
отношение останалите елементи
на претендираното вземане извън
главницата по кредита , устгановени чрез ССчЕ и по размери възнаградителна
лихва от 36,18 лв.,мораторна лихва 44,05
лв. ,законна лихва 47,35 лв., ВРС приема ,че ДПК като сключен при наличие
на неравноправни клаузи,се явява нищожен
в тези части, респективно не поражда валидни правоотношения между
страните,при следните съображения:Отпуснатият
на ответника М.И. като физическо лице заем представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и отв.И. има
качеството потребител по смисъла на
§ 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Като потребител ответницата разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по
който въпрос също е налице категорично установена
съдебна практика,която задължава съда да следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика.В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146 ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е
доказателствената тежест да установи този факт.В
случая е видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства , че процесният
договор за потребителски кредит е сключен при действието на Общи условия, т.е.
при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото
самият договор е бланков, съдът
намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Видно е от
договора, е, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика
на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от
43,08 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
настоящи или бъдещи. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 36,36 годишно
надхвърля с над 3 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
С
оглед на изложеното по –горе, настоящият съдебен състав приема, че липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в Раздел „Параметри и условия„ от
договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 43,08
% съответно уговорен ГЛП в размер на 36,36 %,правят въпросните договорни клаузи
неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите се явяват нищожни.Отделно
от горното, следва да се има предвид, че в чл.10
а, ал.4 ЗПК е предвидено, че :„ видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит“. В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието,за което се
събират съответните такси.В противоречие на императивното правило на
чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за
плащане, равно на броя на вноските умножени по размера на всяка от 6-те, без
яснота обаче какво точно се включва в погасителната вноска от 123,30 лв., при
наличие и на застрахователна премия /л. 74/.
В
обобщение, при установеност че ДПК сключен между страните действително така
както твърди особения представител на ответника противоречи на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит се налага извода, че процесния договор за потребителски кредит не съдържа нормативно определеното съдържание
по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и същия се явява недействителен на
осн. чл.22 ЗПК. Ето защо следва и втория извод от правна страна че
кредтополучателя дължи на кредитодателя само чистата стойност на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В обобщение ВРС приема специалния положителен
установителен иск са главницата напълно доказан и по основание и размер, като
прилага нормата на чл.23 ЗПС - В останалата част, претенциите на ищцовата
страна предвид недействителността на договора се явяват недължими, поради което
и предявените искове за установяване на тяхната дължимост следва да бъдат отхвърлени.По отношение на акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху главницата, установявайки размера
на чистата стойност на кредита, който длъжника следва да върне, съгласно
нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът присъжда в полза на ищцовата страна и
законната лихва върху дължимата се главница от 457,99 лв., считано
от датата на настъпване на изискуемостта – 20.12.2019г.,датата представляваща
крайния падеж на договора , като отхвърля иска в частта за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
дата 03.09.2020 г., като неоснователен и недоказан.
На второ място, от
правна страна съдът дължи произнасяне по евентуалните осъдителни искове.Поради
неоснователността на исковете за договорна лихва, лихва за забава, на
разглеждане подлежат предявените осъдителните искове само за тези вземания. Изложените по-горе мотиви в случая, касателно
недействителността на договора и като последица от това недължимостта на
вземанията за договорна лихва, лихва за забава, са изцяло относими към
съществото на разглежданите осъдителни искове, поради което и съдът не намира
за нужно да ги преповтаря. Въз основа на гореизложеното настоящият състав
формира извод за неоснователност на предявените осъдителни искове за заплащане
на договорна лихва, лихва за забава поради което и отхвърля същите като
неоснователни и недоказани.
На последно място, съгласно разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият
съд дължи произнасяне и по въпроса за
отговорността за разноските.Отговорността за разноските в производството по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне
по дължимостта на разноските за заповедното производство.
С оглед на това, предвид установения размер на
вземането в настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са съразмерни на уважената част на иска. При предявени искове
в общ размер на 529,48 лв., уважена част от 457,99 лв.
на
ищеца се дължат 0,86 % от общия размер на присъдените в заповедното
производство разноски – 0,86 х 75,00 лв. =
64,50 лв.
Исковият съд следва да се произнесе и
по въпроса за отговорността за разноските по исковото производство.
В исковото производство ,разноските
сторени от ищцовата страна са равни на сбора от 125 лв. за платена д.т., 150
лв. депозит за ССчЕ , 300 лв.депозит за особен представител – общо 575, като се
претендира в списъка по чл.80 ГПК минимално юрисконсултско възнаграждение от
100 лв. съгл. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.Общия сбор на разноските сторени от
ищцовата страна е точно 675,00 лв. По
идентичен начин, както при заповедното производство, исковият изчислява и
съразмерната част на разноските, дължими се на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК в полза на ищцовата страна. Пресметнати от
исковия съд, разноските дължими от ответника в полза на ищеца по исковото
производство възлизат на 580,50 лв.
Съдът следва да разпореди
и издаване на РКО в полза на особеният процесуален представител осъществил
процесуалното представителство на отв.М.Й., като уважи искането на адв.Г.Т. и разпореди
издаването на РКО в полза на особения представител за внесения за целта от
ищцовата страна депозит (300,00 лева) .
На последно
място исковият съд не посочва банковата сметка по която може да бъде извършено
плащане, т.к. не е постановен осъдителен диспозитив.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество
,,Б. П. П.
Ф.” С.А., П. рег. № *, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК *със седалище и адрес на
управление :*, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М.и ответника
М.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на ищцовата страна съществува
парично вземане, за което заповедния съд е издал Заповед № 260488/1.10.2020г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 12251/2020 г. по описа на ВРС,
42 състав, а именно следното вземане: СУМАТА от 457,99 лв.
(четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ведно със законната лихва върху
дължимата се главницата, считано от дата 20.12.2019 г. – крайния падеж на
договора и до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 422, ал.1
, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД ,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
специални положителни установителни искове
за разликата досежно
законната лихва върху главницата, считано
от датата от която се претендира законна лихва - считано от 03.09.2020 г. до дата 20.12.2020 г. – крайния падеж на
договора, както и в частта за акцесорните вземания: сумата от 35,21 лв. (тридесет и пет лева и двадесет и една
стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
20.12.2019 г., сумата от 36,28 лв.
(тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г., като неоснователни и недоказани ,на
основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
в условията на евентуалност осъдителни
искове с правно осн. чл.79 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД от
ищцовата страна ,,Б. П. П. Ф.” С.А.,с адрес на управление във Франция, гр.П. ,бул. „
Осман „ № 1 , представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон
България ЕИК *с адрес ****
чрез юрисконсулт Н. М.против ответника М.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане ответникът да бъде осъден за
заплати на ищцовата страна следните парични вземания: сумата от 35,21 лв. (тридесет и пет лева и двадесет и една
стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
20.12.2019 г., сумата от 36,28 лв.
(тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г. въз
основа на
Договор за потребителски кредит № CREX-17087525, сключен на 16.06.2019 г. между
М.И.Й. и „Б. П. П. Ф.” ЕАД,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
,,Б. П. П. Ф.” С.А.,с адрес на
управление във Франция, гр.П. ,бул. „ Осман „ № 1 , представлявано от Л. Д.и Л.
В., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК *с адрес ******, чрез юрисконсулт Н. М., СУМАТА от общо 64,50 лв.(шестдесет
и четири лева и петдесет стотинки ) - представляваща
сторените от ищцовата страна съдебно -
деловодни разноски в заповедното производство - частно гр.дело № 12251/2020 г. по описа на ВРС, 42
състав, съразмерно на уважената част на иска и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
,,Б. П. П. Ф.” С.А.,с адрес на
управление във Франция, гр.П. ,******,
представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България ЕИК *с
адрес Област София (Столична) Община Столична гр.София ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София сграда 14, чрез юрисконсулт Н.
М., СУМАТА от общо 580,50 лв. (петстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки )
-
представляваща сторените от ищцовата страна в исковото производство съдебно
–деловодни разноски съразмерно на уважената част на исковете и на основание чл. 78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване
на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат
Г.Т. от ВАК за осъщественото процесуално представителство на ответника М.Й.
, пред настоящата инстанция,за внесения за целта от ищцовата страна депозит 300,00 лв. (триста лева ) , определен от исковия
съд при спазване на разпоредбите на чл. 47, ал.6 ГПК и Наредба № 1/2004 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
за издаване на РКО не подлежи на обжалване .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :