Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5803 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 17002/21.01.2019г. по
гр.д. № 50471 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав М.В.Р.с адрес: гр. София, ул. „ *****е
осъдено да заплати на З.П.В., ЕГН **********,
с адрес: гр. Перник, кв. ***** на основание на чл. 200, ал.1 и ал. 3 от КТ сумата от 25 687,97лв., ведно със законната лихва от 01.02.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
претърпяна на 01.02.2016г. трудова злополука, като неоснователен е отхвърлен
иска за горница над 25687,98лв. до предявен размер от 80 000лв., като М.В.Р.е осъдено да заплати на адв. Л.Л. представлявал безплатно ищеца
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение от 940,28лв., М.В.Р.е осъдено да заплати на Софийски
районен съд на основание на чл. 78,
ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 1091,74лв. разноски за държавна такса и
вещо лице.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5022186/11.02.2019г.
по регистъра на СРС от ищеца З.П.В.,
ЕГН **********, в частта, в която исковете са
отхвърлени за сумата от 50 000лв. Изложила е съображения, че решението
в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че справедливия размер на
обезщетението е 80 000лв., като правилно районният съд приел, че от тази сума
следва да се приспадне изплатеното й обезщетение от 4312,02лв. по чл. 238 от ЗМВР, така общо дължимата й сума била 75687,98лв., неправилно иск бил уважен
само за 25687,98лв. Обезщетението от 80 000лв. съответствало на характера
на увреждането - счупване на две бедрени кости, дългия възстановителен
период, множеството оперативни
интервенции, включително смяна на става, приковаването на легло за дълъг период
и необходимост да бъде обгрижвана от близки, усложняване на състоянието ,
скъсяване на крайник, атрофия на мускулатура, асептична некроза, невъзможно
възстановяване на функции на левия крайник, затруднено придвижване и към
момента, психическите й страдания. Правилно районният съд бил приел, че
приложима е чл. 200 от КТ, че чл. 238 от ЗМВР е допълнителна гаранция за
правата на работещите в МВР и не изключва
общата отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Претендирала е
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете
- М.В.Р.е оспорил жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната
част е правилно, не се следвало обезщетение в претендирания размер.
2. въззивна жалба вх. №
5017465/04.02.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете - М.В.Р.в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че към дата на
злополуката ищцата работела при ответника по трудово правоотношение и така
приложими били разпоредбите на КТ и на ЗМВР. Разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР
била специална по отношение на чл. 200 от КТ, на ЗЗД и на ЗДСл., поради което и
отговорността на ответника за изплащане на обезщетение на ищеца била ограничена
до размерите по чл. 238 от ЗВМР. Отделно определение от районния съд размер на
обезщетението не отговаряло на правилата на чл. 52 от ЗЗД. От обезщетението
следвало да се приспаднат и получени обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия за инвалидност
Въззиваемият - ищец З.П.В., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2021686/31.07.2018г. на З.П.В., ЕГН ********** срещу М.В.Р.,
с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 80
000лв., ведно със законната лихва от 01.02.2016г.
до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на
01.02.2016г. Навела е твърдения, че работи при ответника по трудов договор от
18.02.2013г. като „системен оператор” в 03 отдел на „Административна
координация” при „Специализирана административна дирекция „Координация и
информационно аналитична дейност” при МВР, на 0.02.2016г. претърпяла трудова
злополука по Разпореждане № 19002/08.02.2016г.,
при която получила фрактура на лява бедрена шийка закрито и
петрохантерна фрактура на дясна бедрена кост. Уврежданията й наложили
оперативно лечение, наместване на фрактури и вътрешното им фиксиране и стабилизиране с метални игли винтове, интрамодуларен
заключващ се пирон, интензивна медикаментозна терапия, 6 месеца се придвижвала
с патерици, отново била хоспитализирана и оперативно бил отстранен
остеосинтезния материал, последвал следоперативен период на възстановяване и
медикаментозно лечение, през цялото време изпитвала интензивни болки, за около
3-4 месеца била на постелен режим и обгрижвана от близките си, към момента не е
възстановена и, ползва една патерица и имала левостранно накуцване поради
скъсяване на левия крак, през 2018г. получила асептична некроза на лява бедрена
става и последвала оперативна намеса и медикаментозно лечение, като по лекарско
предписание ползвала две патерици и към момента. Изпитвала емоционален стрес и
уплаха от преживяното, трудно приемала настоящото си състояние, страхувала се
от автомобили и при необходимост от пресичане, станала тревожна. Процесуалният
й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът М.В.Р.е оспорил исковете. Посочил е, че действително към
01.02.2016г. ищцата работела по трудов договор при ответника като „системен
оператор” в 03 отдел на „Административна координация” при „Специализирана
административна дирекция „Координация и информационно аналитична дейност” при
МВР, на 0.02.2016г. претърпяла трудова злополука по Разпореждане №
19002/08.02.2016г. на НОИ. За същото й било изплатено обезщетение по чл. 238,
ал.1 и ал. 5 от ЗМВР и отговорността на ответника за процесните суми не можела
да се ангажира. Разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР била специална по отношение на
чл. 200 от КТ, на ЗЗД и на ЗДСл. поради което и отговорността на ответника за
изплащане на обезщетение на ищеца била ограничена до размерите по чл. 238 от
ЗВМР. Отделно претендираните вреди не били в пряка причинно-следствена връзка с
трудовата злополука, временната нетрудоспособност на ищеца не се дължала на
същата, претендиран размер бил прекомерен. От обезщетението следвало да се
приспаднат платените обезщетения за временна нетрудоспособност и/или пенсията.
По делото е приет неоспорен от
страните трудов договор от 18.02.2013г., носещ подписи за страните по него, съгласно
който на 18.02.2013г. страните са сключили трудов договор, по който ищцата е
работила при ответника на длъжността „системен оператор” в 03 отдел „Административна координация” при Специализирана
административна дирекция „Координация и информационно аналитична дейност” на
пълно работно време при основно месечно възнаграждение от 381лв., добавка за
работа в МВР от 27%, допълнително възнаграждение от 1% за всяка година трудов
стаж, левова равностойност на храна от по 120лв. месечно, сума за облекло
съгласно МЗ, място на работа гр. София, ул. „*****.
Приети са неоспорени от страните
декларация от 03.02.2016г., протокол за разследване на трудова злополука от
04.02.2016г., медицинско свидетелство, констативен протокол за ПТП № К
76/01.02.2012016г., Разпореждане № 19002/08.02.2016г. на НОИ, съгласно които на
01.02.2016г. в 17,15ч. при
придвижване от работно място към
основното си място на живеене ищцата е претърпяла трудова злополука, като е
била блъсната от лек автомобил в района
на кръстовище на бул. „Княгиня М.Луиза” и ул. „Без име” (предгарова
площадка”като е претърпяла фрактура на
дясна и лява тазобедрени стави и е била временно нетрудоспособна.
По делото е приета неоспорена от
страните Епикриза от 07.02.2016г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД, съгласно
която на 01.02.2016г. ищцата е била приета в болницата за 7 дни, поставена е диагноза
„пертрохантерно счупване – закрито. Фрактура
персубтрохантерика феморис декстри”, на 02.02.2016г. е направена
операция и фрактурата е стабилизипана с 3 канюлирани АО винта; мануална
репозиция на фрактурата в дясно; стабилизирана е фрактура и с интрамедуларен
заключващ пирон, заключен с винт.
По делото е приета неоспорена от
страните Епикриза от 14.02.2016г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД,
съгласно която на 08.02.2016г. ищцата е била приета в болницата за 7 дни и
оперативно е променен хода на единия от
винтовете поставени в лявото бедро.
По делото е приета неоспорени от
страните Епикирза от 06.11.2016г.,
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, съгласно която на 31.10.2016г. ищцата е
била приета в болницата за 7 дни, поставена е диагноза „последица от счупване
на долен крайник, фрактура коли феморис синистра”, на 01.11.2016г. е направена
операция и е извършена частична остектомия на фемура и екстракция на трите
канюлирани винта на лява бедрена кост.
По делото е приет неоспорени от
страните амбулаторен лист от 22.06.2017г.,
съгласно който ищцата е била на преглед
на 22.06.2017г. к основна диагноза „счупване на бедрена шийка”,
придружаващи заболявания „субтрохантерна фрактура”, оплаквала се е от болки и
ограничени движения в лява тазобедрена става, ходи с леко накуцване с помощно
средство , левият крак е скъсен, болезнени и ограничени движения в лява
тазобедрена става.
По делото е приета неоспорени от
страните Епикриза от 21.02.2018г., издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев”,
съгласно която ищцата е била приета в болницата на 09.02.2018г. за 15 дни,
диагнозата й е „фрактура коли феморис синистра; некрозис ассептика капитис
феморис син”, оперативната интервения е направена на 13.02.2018г. –
„алопластика коксе син” и е с временна нетрудоспособност от 43 дни.
Приети са неоспорени от страните
болничен лист от 09.03.2016г., от 21.03.2016г., от 08.04.2016г., от
11.05.2016г., от 08.06.2016г., от 07.07.2016г., от 03.08.2016г., от
29.08.2016г., от 18.10.2016г., от 31.10.2016г., от 28.12.2016г., от
22.02.2017г., от 27.02.2017г., от 11.05.2017г., от 15.05.2017г., от
04.07.2017г., съгласно които ищцата е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност поради претърпяната трудовата злополука в периода от
01.02.2016г. до 27.11.2016г., както и от 28.12.2016г. до 03.07.2017г.
Приети са неоспорени от страните
Заповед № 8121нт-648/20.10.2017г. на
Директор на Дирекция „Координация и административно обслужване” на МВР, справка от 10.11.2017г., удостоверение от
25.02.2013г., платежно нареждане, съгласно
които на 14.11.2017г. на основание на
чл. 238, ал.1 от ЗМВР на ищцата са изплатени 6 месечни възнаграждения в размер
на 4312,02лв.
Прието е писмо от НОИ от
17.12.2018г. съгласно което за периода на временна нетрудоспособност от февруари 2016г. до ноември 2018г. на
ищцата е начислено и платено обезщетение за временна нетрудоспособност от
16 212,15лв., както и пенсия от по
337,15лв. месечно за периода от февруари до май 2016г.; 11,12лв. пенсия за
февруари 2017г.; 5185,25лв. пенсия през август 2017г.; пенсия от 365,33лв. за септември 2017г. по
358,71лв. месечно пенсия за периода от октомври 2017г. до юни 2018г.; по
372,40лв. месечно пенсия за периода от юли 2018г. до ноември 2018г.
Разпитан по делото св. С.Т.е посочила, че е сестра на ищцата,
на 02.02.2016г. я посетила в болница „Пирогов” , ищцата имала силни болки,
плачела, при прегледа се установило, че има счупване на двата крайника,
останала 10 дни в болницата, където я оперирали. След изписването на ищеца от
болницата свидетелят си взела отпуск, за да я гледа, ищцата не можела да остане
сама, имала много силни болки, не трябвало да става 45 дни, идвал
рехабилитатор, помагала и майка им. Посочила е, че след като започнал да идва
рехабилитатор, той започнал да изправя ищцата, първоначално тя била на
инвалиден стол, а след това се движела с
помощта на две патерици. Въпреки това се оказало, че е нужна втора операция и
такава била извършена за премахване на пирони, но операцията не била
пълноценна, ищцата постъпвала в болница 5-6 пъти, наложило да се смени и
ставата на левия крак, предстояла операция за смяна и става на десния крак.
Посочила е, че животът на ищцата се променил, трудно ходела до магазина,
движението било свързано с болка, особено при промяна на времето, ходела с
помощни средства, имала страх при излизане, навън ползвала две патерици, вътре
ходела с бастун, още била в отпуск поради болест.
С приетото по делото заключение
по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице след запознаване с документите
по делото, рентгенографии е посочило, че при трудовата злополука ищецът е
получила травми на двете тазобедрени области – счупване през трохантерен масив
– горна част на дясна бедрена кост и
счупване на шийката на лявата бедрена кост в един и същ ден – на 02.02.2016г.
били направени операции и на двете счупвания, като и двете счупвания водели до
затруднение движения на съответната става за повече от 30 дни. За фрактурата на лявото бедро била поставена метална
остеосинтеза с 3 водещи К-игли и стабилизиране с 3 канюлирани винта, а фрактурата
на лявото бедро била стабилизирана чрез интрамедуларен заключващ пирон,
заключен дистално с 2 винта. В последствие било установено, че левия крайник на
ищцата бил скъсен ищцата постъпила на 08.02.2016г. в болницата, където оперативно
е променен хода на един от винтовете, на 31.10.2016г. ищцата отново е приета
в болница, частично е премахнат остеосинтезния материал на ляво бедро-трите
винта, при преглед на 22.06.2017г. е установено, че ищцата изпитва болки,
накуцва, придвижва се с помощни средства, на 09.02.2018г. постъпва в болница,
установена е асептична некроза на лява бедрена глава, скъсен ляв крак, на
13.02.2018г. е имплантирана изкуствена лява тазобедрена става, след всяко
изписване от болница й е предписвано медикаментозно лечение. Посочило е, че за дълъг период от време
ищцата е изпитвала силни болки, като първите месеци се е нуждаела от
медикаментозно обезболяване, интензивни болки е имало след всяка оперативна
интервенция. Посочила е, че за травмата
на ищцата на дясна тазобедрена става няма медицинско проследяване, при такъв
тип травма рядко имало усложнения, при благоприятно протичане на оздравителния
процес ограниченията на движенията за от 3 до 6 месеца. Счупването на шийката
на лявата бедрена кост при благоприятно протичане на оздравителния процес
водело до ограниченията на движенията за от 7 до 18 месеца. При ищцата
независимо от лечението на това счупване имало продължителен период на
нарушения на движенията на тазобедрената става, настъпили и усложнения –
скъсяване на левия крак, атрофия на мускулатура и развитие на асептична некроза
на главата на лявата бедрена кост, което наложило поставяне през февруари
2018г. на изкуствена тазобедрена става. Последното не позволявало пълно
натоварване за 1,5-3 месеца. Посочило е, че при ищеца не може да се очаква
пълно функционално възстановяване. Възможно било за в бъдеще да се прояви
деформираща артроза и контрактура за дясна тазобедрена става и др., както и
усложнени от ендопротезираната лява тазобедрена става, като тези травми и
обездвижването теоретично можело да доведат и до други заболявания.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл.200
във връзка с чл.358, ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в сила от 01.01.1987г.)
за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР,
инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това
дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като
искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Разпоредба на чл.200 от КТ е с
материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и
работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ
(ДВ, бр.26 и бр.27 от 1986г., в сила от 01.01.1987г.), отговорността на
работодателя се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпилите след това
вреди- по реда на чл.200 от КТ (В този смисъл т.1 и т.2 от ТР №45/19.04.1990г.
по гр.д.№33/1989г.). Дали претенцията следва да се разгледа като такава по
чл.49 от ЗЗД или по чл.200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по
чл.358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия
факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този
правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на
трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за увреденият е
настъпила възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, от този
момент започва да тече погасителната давност и от този момент може да се
претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди (в този
смисъл са: Решение №1401/15.12.1992г., Решение №290/20.06.1989г. по
гр.д.№257/1989г., ІV ГО; решение №115/17.02.1992г. на ІVГО; Решение
№1712/05.11.2002г. по гр.д.№2064/2001г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995г. по
гр.д.№565/94г. на ІV ГО; Решение №917/17.08.1999г. на ІІІ Г№; Решение
№605/06.06.1995г. по гр.д.№2462/1994г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се
претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 01.02.2016г., тоест след
влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон
е КТ.
Отговорността на работодателя по
чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД . За се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи
наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата
злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка
със злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща
разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената
пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При
хипотезата на иск на пострадал работник размера на имуществената вреда се
съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше
увреден от трудовата злополука.
Съдът приема, че по делото се
установява от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
заключения по съдебно-медицинска експертиза, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание
на валиден писмен трудов договор, ищецът е претърпял трудова злополука, при
която е получил травми в двете тазобедрени области – счупване през трохантерен
масив – горна част на дясна бедрена кост
и счупване на шийката на лявата бедрена кост, била е в отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от февруари 2016г. до ноември 2018г. (през който
и е плащано от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност) поради
счупванията при трудовата злополука, ответникът на основание на чл. 238 от ЗМВР е изплатил на ищеца на 14.11.2017г. обезщетение от 4312,02лв. За
изводите на районния съд за тези обстоятелства не са въведени оплаквания с
въззивните жалби , при обосноваване на същите районният съд не е нарушил
императивна норма.
Спорен въпрос по делото е дали
отговорността на ответника към ищеца за обезщетение на вредите от трудовата
злополука може да се ангажира за суми
над тези по чл. 238 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 от ЗВМР на
служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на
служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни
възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна
телесна повреда.
Тази разпоредба съдът приема, че не ограничава отговорността на МВР като
работодател по трудово правоотношение
за обезщетяване на вреди на работник/служител, претърпени от трудова злополука.
Увреждане на здравето в случая
е признато за трудова
злополука. За него ищецът, който работи по трудов договор
при ответника, може да търси обезвреда по чл. 200 от КТ, като обезщетението се определя по чл. 52 от ЗЗД съобразно обстоятелствата на случая, извън
специалните еднократни обезщетения по ЗМВР. Да се приеме обратното би
поставило в неравностойно положение работещите в МВР по трудов договор спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения с други работодатели. (В този смисъл Определение № 827/23.06.2011г. по гр.д. №
361/2011г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 669/07.10.2009 г., гр.
д. № 1284/2008 г.,
III Г.О. на ВКС). Разпоредбите на чл. 238 от ЗМВР и на чл. 200 от КТ уреждат обезщетение на едни и същи вреди, поради което и изплатеното обезщетение по чл.
238 от ЗМВР следва да бъде
съобразено при преценка основателността на исковата претенция по чл. 200 от КТ. Правилно
районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР определя минималните
размери на обезщетенията, които дължи МВР като допълнителна гаранция на правата
на работещите по трудов договор в МВР, а не ограничава размер на отговорността
на МВР за обезщетение на вредите.
При така установеното съдът
приема, че отговорността на ответника по чл. 200 от КТ може да се ангажира.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви
други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В
този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО
на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема за установено по
делото, че в резултат на трудовата злополука от 01.02.2016г. ищецът е претърпял
травми на двете тазобедрени области – счупване през трохантерен масив – горна
част на дясна бедрена кост и счупване на
шийката на лявата бедрена кост, направени са до момента 5 операции - на 02.02.2016г.
са направени две операции – на всяко от двете счупвания; на 08.02.2016г. е
направена операция за промяна на движението на единия винт; на 01.11.2016г.
оперативно е премахнат част от остеосинтезния материал, на 13.02.2018г. е
сменена тазобедрена става, ищцата е била временно нетрудоспособна от
февруари 2016г. до ноември 2018г., изпитвала е интензивни болки изискващи болкоуспокояващи след всяка
от операциите, както и първите месеци след увреждането, болки е изпитвала през
целия период, била е на легло за около 2 месеца, а след това се е придвижвала с
две патерици, а вкъщи - с бастун, развила е асептична некроза на лява бедрена
глава, скъсен ляв крак, атрофия на мускулатура, след смяната на ставата за
около 1,5-3 месеца не е можела да натоварва крака, към момента не е
възстановена и не се очаква пълно функционално възстановяване, нуждаела се е от чужда помощ първите 1-2 месеца,
когато не е могла да става, страхува се да излиза. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, заключение по
съдебно-медицинската експертиза, гласни доказателства, които съдът кредитира
като логични, последователни, резултатт от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от другите доказателства по делото. Съдът приема, че независимо,
че по делото представените болнични листове сочат по-кратък период на временна
нетрудоспособност на ищеца, доколкото приетото удостоверение от НОИ установява
плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за период от февруари
2016г. до ноември 2018г., то това е периода на временна нетрудоспособност на
ищеца в следствие на уврежданията от процесната трудова злополука. Ответникът е
представил този документ за установяване на твърденията, си че това е
обезщетението, което следва да се приспадне по реда на чл. 200, ал. 3 от КТ,
тоест с твърдение, че това е периода на временна нетрудоспособност от трудовата
злополука. Твърденията на ищеца за периода на нетрудоспособност не сочат
по-кратък период. Събраните гласни доказателства са подкрепа на извода на съда,
че до ноември 2018г. ищцата е била временно нетрудоспособна в резултат на
уврежданията от процесната трудова злополука.
При така установеното съдът
приема, че справедливото обезщетение на вредите е 60 000лв. За да
определи този размер на обезщетението съдът съобрази , че травмите са били сравнително тежки, че тези травми са били две – на всеки от двата долни
крайника, което е довело до невъзможност да се движи и да се обслужва сама,
съдът съобрази броя на операциите, настъпилите усложнения, дългия период на възстановяване , дългия период на интензивните
болки и прием на болкоуспокояващи – първите няколко месеца след увреждането и
след всяка операция, отделно и при рехабилитацията. При определяне на размера
съдът съобрази и че ищцата не е могла да се
движи първите 1-2
месеца, защото фрактури е
имало и на двата крака и е била обгрижвана от близките си, обичайните за
такива случаи неудобство и
притеснение от същото, нужда от ползване от
патерици и бастун за
дълъг период от време включително и към момента, невъзможност за пълно
възстановяване, възможност за
болки за в бъдеще при промяна във времето и натоварване. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял
травмата - 60г, спецификата на настъпването на увреждането,
социално-икономическите условия през 2016г.
При така възприето и като съобрази
че иск за част от сумата - до размера от
4312,02лв. , е отхвърлен с
влязло в сила решение н СРС, необжалвано
в тази част, която сума представлява платена от ответника на ищеца на основание
на чл. 238 от ЗМВР обезщетение, то съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за плащане на 55 687,98лв
Спорен въпрос по делото е дали от
така определената сума следа да се приспаднат получени от ищеца суми като
обезщетение за временна нетрудоспособност и пенсия. Такива суми по делото се
установи от прието неоспорено от страните писмо от НОИ, че ищцата е получила ,
като не се спори, че те са с основание
претърпяната от нея трудова злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена от
законодателя като развитие на правилото за недопускане на неоснователно обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Разопредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни
и същи вреди - веднъж от
работодателя и втори път от общественото осигуряване. Получаването на
обезщетение за временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за
времето, в което не е в състояние да полага труд и не получава трудово
възнаграждение, а лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест се дължи на осигуреното лице заради загуба на
работоспособността.
Пропусната полза за временна или
трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се
изразява в разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако
беше работил и получените по реда на общественото
осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати ползи
представляват неполучено трудово възнаграждение.
Обезщетението за неимуществени вреди не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за неимуществените вреди няма връзка с обезщетението/пенсията по общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение. Последните вреди са с имуществен характер. Така получаването на на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението/пенсията
от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение,
не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване. (В този смисъл Решение №
54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение № 413 ОТ 19.03.2013 г. По гр.д.
№ 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. , Решение
№ 741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. по реда на чл. 290 от ГПК).
При така възприето съдът приема,
че от определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се приспадат
сумите, получи от ищеца от държавното обществено осигуряване.
С оглед гореизложеното съдът прима,
че решението на СРС в частта, с която иск е отхвърлен за сумата от
30 000лв. следва да се отмени вместо
него следва да се постанови друго, с което иск за тази сума следва да бъде
уважен. Следва да се присъди и и законна лихва върху сумата. За момент от който
тази лихва се дължи с въззивната жалба не са въведени оплаквания и съдът приема,
че същата се дълги от 01.02.2016г.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото разноските в производството
следва да се възложат в тежест на ответника по исковете за уважената част от
исковете и той следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на още 1200лв., както и сумата от 75лв. разноски за вещо лице. Той
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 600лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Л. представлявал ищцата безплатно по делото сумата от още
1110,13лв. възнаграждение за производство пред СРС. За производство пред СГС
ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. на същото
основание възнаграждение от 1960,42лв. Различният размер на възнаграждението се
дължи на различния размер на интерес, въведен като предмет на делото в производство
пред СГС и СРС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 17002/21.01.2019г.
по гр.д. № 50471 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав в частта, с
която е отхвърлен предявеният с искова
молба вх. № 2021686/31.07.2018г. на З.П.В.,
ЕГН ********** срещу М.В.Р.,
с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 200 ,ал. 1 вр. с ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва
от 01.02.2016г. до окончателното й
изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на на 01.02.2016г. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М.В.Р.с адрес: гр. София, ул. „ *****да заплати на З.П.В., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, кв. ***** на основание
на чл. 200, ал.1 и ал. 3 от КТ
сумата от още 30 000лв. (тридесет
хиляди лева), ведно със законната лихва от 01.02.2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяна на 01.02.2016г. трудова
злополука, за която е съставено Разпореждане № 19002/08.02.2016г. на НОИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 17002/21.01.2019г. по гр.д. № 50471 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на адв. Л.С.Л. ЕГН **********,
със служебен адрес: *** основание на чл.
78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение от 3070,55лв. (три хиляди седемдесет и пет
лева и 0,55лв), представляващи
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца З.П.В. в производство
пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на Софийски
районен съд на основание на чл. 78,
ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от още
1275лв. (хиляда двеста седемдесет и пет лева), представляващи разноски за държавна такса и вещо лице в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6
от ГПК сумата от 600лв. (шестстотин лева),
представляващи разноски за държавна такса за производство
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.