Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                           гр. София, 28.12.2017 год.

 

                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Димитров

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1393 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 282, ал. 3 и 5 КЗ (отм.)

Ищецът И.Ц.Л. чрез пълномощника му адв. И.Й. твърди, че на 12.01.2013 г., около 02.30 ч. на път II-15 между гр. Оряхово към гр. Мизия, товарен автомобил - влекач МАН, с полски peг. № ******с прикачено полуремарке с peг. № ******управляван от полския гражданин М. З.Ч., навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се там лек автомобил „Ландровер Дефендър 110” с peг. № ********. При удара били причинени телесни повреди на ищеца, пътник на предна дясна седалка в посочения лек автомобил.

За управлявания от виновния водач автомобил е имало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност „зелена карта” валидна към датата на катастрофата. Този водач- М. З.Ч. е бил осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., но такива реално не е платено, а ответното бюро е платила само 6000 лв. за претърпените неимуществени вреди.

моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 29 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Н. б.на б. а. з.оспорва предявения иск,тъй като на ищеца вече е определено и изплатено справедливо обезщетение.Евентуално оспорва претенцията за размер над 15 000 лв.,а също прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения за липса на вина на водача на тежкотоварния автомобил за настъпване на ПТП-то и за прекомерност на претендираното обезщетение.Оспорва претенцията за лихва.

Моли съда да постанови справедливо решение и да му присъди направените по делото разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 1275/14.01.2013 г. и  влязла в сила присъда № 12 / 24.06.2014г. по Н0ХД № 197/2014г. по описа на Врачанския окръжен съд се установява, че на 12.01.2013 г. е настъпило ПТП , при което товарен автомобил - влекач МАН, с полски peг. № ******с прикачено полуремарке с peг. *******управляван от М. З.Ч. движейки се път II-15, в посока от гр. Оряхово към гр. Мизия, в района на км 66.000 губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза в насрещната лента за движение и осъществява ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Ландровер Дефендър 110” с peг. № ********,в който автомобил на предната дясна седалка се возер ищецът.

С посочената присъда М. З.Ч. е бил признат за виновен за настъпването на катастрофата, поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост и конкретните условия за видимост- нарушение на чл.20,ал.2,изр.първо ЗДвП,при което на И.Л. са причинени телесни увреждания.Съдът е уважил гражданския иск на И.Л. срещу М. З.Ч. за обезщетяване на неимуществените вреди от престъплението до размер от 15 000 лв.

       От вписаното в неоспорения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 1275/14.01.2013 г. Се установява, че по отношение на влекач МАН, с полски peг. № ******с прикачено полуремарке с peг. *******е била сключена международна застраховка „Гражданска отговорност” - Зелена карта, както следва: за влекача - зелена карта № ТРР *******от 07.12.2012 г. до 06.12.2013г. и  за полуремаркето - зелена карта *******UG 1900/**********/08/501 от 05.08.2012г. до 04.08.2013г.

       По горните факти няма спор, както и по отношение на това,че ищецът е получил от ответникът извънсъдебно обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 6000 лв./преводно нареждане от 29.12.2015 год. на л.41 от делото/.

         От приетата по делото медицинска експертиза се установява,че ищецът е получил на 12.01.2013 г. мозъчно сътресение. разкъсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата , счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост и  хематом на лявата подбедрица. Счупването на кондила е стабилизирано оперативно около 45 дни след катастрофата,тъй като консервативното лечение не е дало резултат, като година и три месеца след тази оперативна интервенция е проведена нова такава за отстраняване на остеоснтезния материал. След провеждането на операциите и имобилизирането на засегнатия крайник, за период от около 2-3 седмици болките постепенно са намалели и изчезнали, като след третия месец е започнало дозираното натоварване на крайника. Периодът на затруднение в движението е за срок от общо от около 5-6 месеца .

Негативните последици от мозъчното сътресение са отзвучали за около 3-4 седмици,а разкъсно-контузната рана на главата  е заздравяла за около две седмици, хематомът на лявата подбедрица е изчезнал за около 10-14 дни.По делото няма медицински данни за увреждане на предна ходилна кост на ищеца.

Според експерта с оглед на вида на травматичните увреждания и механизма на ПТП, поставянето или непоставянето на обезопасителен колан в конкретния случай не би имало значение за получаването на травмите.

От показанията на св.Аксиния Генадиева се установява,че след катастрофата пострадалия бил в окаяно състояние,не можел нищо да прави без чужда помощ и изпитвал силни болки. Чак след около 8 месеца отново започнал да ходи без патерици,но и понастоящем накуцва и счупеното на крака го боли.Останали са му и грозни белези от операциите,които го притесняват.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с основание чл. 282, ал.3 от КЗ/отм./ ,като за уважаването му следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Следва  да се установи и наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” - Зелена карта между прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован и чуждестранно застрахователно дружество.

По отношение деянието, противоправността му и вината на дееца настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по  по Н0ХД № 197/2014г. по описа на Врачанския окръжен съд. Тя е задължителна за съда по настоящето дело относно горните елементи. Налице е и е установена безспорно причинно следствена връзка между виновното поведение на водача на тежкотоварния автомобил довело до уврежданията на ищеца.

съдът не възприема  възражението на ответника  за съпричиняване на вредоносния резултат поради виновно поведение на водача на лекия автомобил „Опел”, тъй като такова не бе установено по делото.

Установи се по делото, че за товарен автомобил - влекач МАН, с полски peг. № ******е била сключена сключена международна застраховка „Гражданска отговорност” - Зелена карта № ТРР *******с валидност от 07.12.2012 г. до 06.12.2013 г.

С оглед на горното искът е доказан по своето основание.

По размера на иска:

От показанията на разпитания свидетел ,медицинската документация и заключението на СМЕ се установи, че ищецът е претърпял множество контузии при катастрофата,но най-тежка,болезнена и опасна е била тази на външния кондил на лявата голямопищялна кост, при лечението на която пострадалия е претърпял две операции и дълъг срок за рехабилитация. Останалите увреждания са били по-леки и болките и неудобствата от тях са отзвучали сравнително бързо.

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, доколкото не се събраха доказателства пострадалият да е бил без поставен предпазен колан.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане и изплатеното извънсъдебно обезщетение счита, че искът за обезщетяване на неимуществените вреди е основателен в размер на 21 000 лв.  и след приспадане на заплатените 6000 лв. следва да бъде уважен в размер от 15 000 лв.,а над него до претендирания такъв от 29 000 лв. следва да бъдат отхвърлен.

Лихва върху уважения размер се дължат от ответника от датата на деликта до окончателното му изплащане.

Горния размер на обезщетението е съобразени с установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и лимита на отговорност на застрахователя съгласно застъпеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК разбиране,че обезщетението по чл.226 КЗ не следва да надхвърля по размер постановеното такова срещу делинквента по чл.45 ЗЗД.

При този изход на спора и по компенсация на разноските-платени от страните адвокатски възнаграждения и депозит за  експертиза,  ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 60 лв.

ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 лева.

Водим от горното съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Н.б. на б. а. з.” с адрес: гр.София, ул. „*********” № 2 да заплати на И.Ц.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. И.Й., със съдебен адрес:***, офис 4 на основание чл. чл. 282, ал.3 от КЗ/отм./  сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждания получени при ПТП на 12.01.2013 г. , заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.01.2013 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 60 лв., като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълният размер от 29 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Н.б. на б. а. з.” с адрес: гр.София, ул. „*********” № 2 да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: