№ 604
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200558 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-012026/20.12.2021 г., издадено от ***
Група при ОДМВР, град Пловдив, *** „***”, с което И.Н.Т., с ЕГН:
********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на
700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, И.Т., обжалва цитираното наказателно
постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразост. Твърди се
нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, респ. нарушение на връчването
на АУАН, както и нарушение на нормата на чл. 34 ЗАНН, като се твърди, че
АУАН е издаден след изтичане на тримесечен срок от откриване на
нарушителя. Предвид това се претендира за отмяна на издаденото НП с
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР, град
Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната
жалба и моли НП да бъде потвърдено.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 29.11.2021 г. *** в *** “***” С.В. съставил Акт за установяване на
административно нарушение против И.Н.Т. за това, че на 27.04.2021 г., в
21.32 часа, в град Пловдив, на бул. “Княгиня Мария Луиза” до № 72, като
водач на *** “***” с рег. № ***, жалбоподателят И.Т. се е движил с
превишена скорост, а именно със 101 км./ч., при допустима такава в населено
място 50 км./ч. Скоростта била измерена с TFR1-M № 546, от която била
приспадната допустимата техническа грешка от 3 % (от 104 на 101 км./ч.) или
установено превишение на скоростта с 51 км./ч.
В хода на проведеното административнонаказателно производство ***
на МПС, с което е било извършено нарушението – Д.Н.Т., представил
декарация, че на 27.04.2021 г., в 21.32 часа, в град Пловдив МПС е било
управлявано от *** - И.Н.Т.. Предвид това и на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП
НП било издадено срещу жалбоподателя И.Н.Т., като същият е бил
санкциониран с глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателсва, в това число от приложента по преписката
снимка от АТСС от извършено нарушение на скорост, както и от разпита на
разпитания в качеството на свидетел ***, който е посочил, че изцяло
потвърждава отразените от него в АУАН фактически констатации. Съдът
кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение в
кредитирания доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема
изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се
явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като
свидетел ***, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила,
регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
2
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В тази
връзка съдът приема, че нарушението се установява по несъмнен начин.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е
констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното
нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h -
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Приложено към настоящия случай, където
наказуемото превишение е 51 км./ч. правилно наказващият орган е определил
глобата в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство. Видно е, че в конкретния случай
жалбоподателят по същество не оспорва извършването на вмененото му
във вина нарушение, а единствено навежда доводи за нарушения на
процедурата по връчване и съставяне на АУАН.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприема възражението
за връчване на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Последният в
действителност предвижда задължение за съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя. В ал. 2 на същия член, обаче, е предвидена възможност АУАН
да се състави в отсъствие на нарушителя, когато същият не може да бъде
намерен или след покана за съставяне на АУАН не се яви. Конкретната
хипотеза е била именно такава. Видно е от приложените по преписката писма
и Докладни, че органите на МВР са положили усилия за откриване на
нарушителя, като са му изпратили покана за съставяне на АУАН,
получена лично от него, на която същият не се е отзовал. При това
положение правилно органите на МВР са пристъпили към съставяне на
АУАН въпреки неявяването на нарушителя, тъй като същият е бил надлежно
поканен, като не е посочил уважителна причина за неявяването си.
Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип TFR1-M №
546, като доколкото се касае за превишение над 50 км./ч., което предполага
лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне
на АУАН и НП, вместо към издаване на ел. фиш, доколкото с последния не
3
може да се налага кумулатино предвиденото наказание за този вид нарушение
- лишаване от правоуправление. По делото е приложен Протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички, предвидени в
Наредбата реквизити. Посочена е посоката на движение на контролираното
МПС – от изток към запад, ограничението на скоростта – 50 км./ч.,
контролираната пътна отсечка – бул. «Княгиня Мария Луиза». Посочен е и
режимът на измерване - Д (в движение). Следва да се има предвид, че в
случая заснемането е извършено с TFR1-M № 546, което по характеристика
извършва автоматично разпознаване на регистрационния номер, изключващ
допускането на човешка грешка при посоване на регистрационния номер на
МПС.
По преписката е приложена и снимка, съдържаща измерената скорост,
посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната
повърхност. На самата снимка пък се съдържа ясно и недвусмислено
заснемане на регистрационният номер на МПС, с което е извършено
нарушението - № ***.
В случая се установява, че нарушението е било извършено на
27.04.2021 г. АУАН е бил съставен на 29.11.2021 г. Видно е също така, че
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена на 30.08.2021 г. При това
положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на
нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по
несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016
г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. №
1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената
4
дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това
е датата 30.08.2021 г., на която дата лицето-собственик е предоставило
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Действително от една по-ранна
дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение,
но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да
извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване
на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай
контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за
неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларция.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното
наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за
редуцирането му.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга
изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в
движението по пътищата. Предвид всичко гореизложено настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-012026/20.12.2021 г., издадено от ***
Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което И.Н.Т., с
ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в
размер на 700.00 /седемстотин/ лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6