ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261821
гр.Пловдив,
17.12.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 765 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 384, ал.2,
т.2 във вр. с чл. 405 от КЗ.
„Детелина – Дрита“ ЕООД, ЕИК
*********, съдебен адрес:***,
– адв. М. К., твърди, че между „УниКредит
лизинг“ ЕАД, в качеството на
застрахован, и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в качеството на
застраховател, е сключен договор за застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440219213009189/06.06.2019 г. за периода
09.06.2019 – 08.06.2020 г. относно автобус „Мерцедес Травего 17РХД“ с рег.№ ***. Ищецът твърди, че по договор
за финансов лизинг №
121163/08.06.2016 г., сключен с „УниКредит
лизинг“ ЕАД, в качеството на
лизингодател и него, в качеството му на лизингополучател, е ползвал същия автобус. На 07.09.2019 г., в резултат на МПС, настъпило в ***, автобусът претърпял вреди. Твърди също, че
по издадени му проформа фактури
от „Силвър стар Ритейл“ АД, стойността на щетата значително надвишава 70% от действителната цена на автобуса, поради което е налице тотална щета. Счита, че е налице
хипотезата на чл. 384,
ал.2, т.2 от КЗ, в която лизингополучателят
има права на застрахован и поради отказ на ответното застрахователно дружество, да изплати
застрахователно обезщетение,
претендира да се осъди „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да му заплати
сумата 90 000 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по цитираната полица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 25.11.2020 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че
ищецът не е легитимиран да го предяви, тъй
като собственик на автобуса е „УниКредит лизинг“ ЕАД - София. При условията
на евентуалност твърди, че не е налице
тотална щета, тъй като автобусът може да се ремонтира
за сумата 51 796.87 лв. без
ДДС, която сума е била изплатена на 13.01.2021 г., след като ищецът
е посочил своя банкова сметка. Твърди
също, че съгласно сключената
полица, автобусът няма право на
възстановяване в официален сервиз на посочената
марка. Твърди също, че действителната
стойност на автобуса към момента на настъпване на застрахователното събитие е в рамките на изплатеното обезщетение. Предвид неоснователността на предявения главен иск, счита за неоснователен
и иска за изплащане на законната лихва върху главницата. Ангажира гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не са оспорени от ответното дружество
факта на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, както и цитираните договори
за финансов лизинг и за застраховка, които са приети като доказателства.
Съгласно чл. 384 от КЗ, озаглавен
"Застраховка, сключена по повод на лизингова вещ", ал.2 - при изплащането
на обезщетение по такава застраховка, лизингополучателят
има права на застрахован, като:
1. при частични вреди обезщетението се
изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено
вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат
непосредствено на външния изпълнител;
2. при кражба или тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня
на плащането лизингополучателя, като посочи размера
на извършеното плащане. В последния случай лизингодателят
може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените
задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя
сума се погасяват задълженията на лизингополучателя
по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е
длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.
Казаното означава, че съгласно чл. 384,
ал.2,т.2 от КЗ, при наличие на договор за финансов лизинг, както и при наличие
на застраховка с покритие на риск „пълна загуба“ или тотална щета, т.е. случая
по т.2, за да има лизингополучателя, какъвто е ищеца
в процесния случай, правата на застрахован при изплащане на обезщетение, то
следва да са налице кумулативно:
- изплатено на лизингодателя /„УниКредит лизинг“ ЕАД/ обезщетение от застрахователя;
- уведомление от лизингодателя
до лизингополучателя за полученото обезщетение;
- задържана от лизингодателя
част от обезщетението – до размера на неизплатените задължения по договор за
лизинг.
В този случай, съгласно ал.3 на чл. 384
от КЗ: „В случаите по ал. 2, т. 2 от КЗ, лизингодателят
може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените
задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя
сума се погасяват задълженията на лизингополучателя
по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е
длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.
При тази нормативна уредба и договорните клаузи, както в договора за
имуществена застраховка, така и в договора за лизинг на вещта, по който ищецът
е лизингополучател, не е уредено и не съществува
материално право, по силата на което лизингополучател
на застрахованото имущество да иска от застрахователя на имуществото на
собствено, пряко основание, изплащане на обезщетение при настъпила тотална щета
на застрахованото имущество, защото ищецът не е материално легитимиран.
За пълнота на изложението, съдът ще
посочи, че лизингополучателят има евентуално право по
чл. 134 от ЗЗД, при наличие на предпоставките на тази правна норма, но в този
случай, той следва да претендира изплащането на застрахователното обезщетение
да стане в полза на лизингодателя, респ. последният
да бъде конституиран по делото като съищец, за да
може при уважаване на такъв иск да се ползва от правата си по чл.384, ал.2, т.2
във вр. ал.3 от КЗ. В тази връзка е и трайно утвърдената съдебна практика.
Законовото правило на чл. 384, ал. 3 във
вр. с ал. 2, т. 2 от КЗ ясно указва, че при тотална щета, титуляр на вземането
и правоимащ като застраховано лице е лизингодателят.
Логиката на законодателя е, че това е правния субект, собственик на вещта към
датата на настъпване на застрахователното събитие, и следва правилото на вещното
право, че вещта винаги погива за собственика.
По силата на чл. 384, ал. 3 от КЗ ищецът,
като лизингополучател, има право на иск за част от
изплатено обезщетение при тотална щета само срещу лизингодателя
си и то за разликата над размера на дължимите лизингови вноски, в случая над
размера на икономическите вреди.
Ищецът би имал право на пряк иск срещу
застрахователя, ако е упражнил правото си на изкупуване и е станал собственик
на лизинговата вещ или на остатъка от нея. Такива обстоятелства не се твърдят,
няма и представени доказателства в тази насока.
Нито в представения договор за
имуществена застраховка – полица и общи условия, нито в приложения договор за
финансов лизинг и Общи условия, е уредено правото на лизингополучателя
при тотална щета на вещта тогава, когато той още я ползва като срокът на
договора за лизинг не е изтекъл и правото на изкупуване не е упражнено,
респективно лизингополучателят не е придобил правото
на собственост, същият да е правоимащото лице по
застрахователния договор за получаване на обезщетение при настъпил
застрахователен риск и тотална щета на вещта. Такова право, както се посочи, не
е уредено и от действащия КЗ.
Ищецът като лизингополучател
е правоимащо лице по застрахователния договор само
при тези настъпили застрахователни рискове, при които застрахованата вещ е
увредена, но не е унищожена. Само тогава и КЗ, и договора за финансов лизинг
посочват, че обезщетението по застрахователния договор се изплаща на лизингополучателя. Само при увреждане на вещта ищецът има
пряк иск срещу застрахователя като застраховано лице.
Няма спор, че на 13.01.2021 ответното
дружество е изплатило на ищеца сумата 38203.13 лв. /не е направено изменение на
иска, въпреки плащането, но това е ирелевантно за
спора/.
Съдът намира, че посоченото плащане не
означава признаване на иска по основание, какъвто довод излага ищеца. Плащането
е изпълнение на задължението по чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ във вр. с чл. 405 от КЗ, т.е. плащане при частична вреда, каквато твърди ответното дружество, само в
който случай, то е задължено да плати директно на лизингополучателя.
Ето защо, по делото следваше и се
установи отговор на правнорелеванттния
и спорен между страните въпрос – налице ли е тотална щета относно
застрахованата вещ или не. Отговорът на този въпрос обуславя и приложимата
правна норма относно правото на иск и дали ищецът има правата на застрахован.
По делото е допусната и изслушана СТЕ,
изготвена от в.л. Вл. С., заключението по която не е
оспорено от страните, не противоречи на
останалите приети по делото доказателства, и като компетентно изготвено, съдът
го кредитира изцяло.
Съгласно същото, средната пазарна
стойност на процесния автобус „Мерцедес Травего
17РХД“ с рег.№ ***, към датата на настъпване на процесното
ПТП, е в размер на 115 959 лв. Според експерта, вариант за наличие на всички
необходими авточасти „втора употреба“, нужни, за да се възстанови напълно
процесния автобус, е практически невъзможен. Технически неосъществим е и
вариант за вграждане на т.нар „алтернативни части“ за пълното възстановяване на
автобуса.
Анализът на вещото лице е посочил, че
във всички останали варианти, сумата, необходима за възможното, осъществимо
възстановяване на част от установените авточасти със степен на подмяна,
надхвърля 70% от себестойността на повредения автобус и е налице „тотална щета“
по смисъла на КЗ. Те изводи не бяха оспорени от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 ГПК, страни по гражданските дела са лицата, от чието име и срещу които се води
делото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, освен в предвидените от закон
случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Съгласно трайната практика на ВКС
/решение № 96/05.08.2016 г. по т. д. № 907/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
670/11.12.2017 г. по т. д. № 1484/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
532/04.07.2016 г. по т. д. № 2983/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
440/26.06.2013 г. по т. д. № 2042/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др./, за да е налице
процесуална легитимация на лизингополучателя да
предяви иск по чл. 405, ал.1 КЗ, той трябва е кредитор на лизингодателя,
т.е. да сочи някакво вземане, а лизингодателят да
бездейства, доколкото не е предприел защита на правата си срещу постановения от
застрахователя отказ. В конкретния случай ищецът не сочи наличието на каквото и
да е вземане срещу лизингодателя, за да може да
упражни по реда на чл. 134 ЗЗД имуществените му права по договора за
застраховка.
Разпоредбата на чл.384, ал.2, т.2 КЗ
дава възможност на лизингополучателите при тотална
щета на лизинговото имущество обезщетението да се изплаща на лизингодателя, но
не им дава права на процесуални субституенти по
смисъла на чл. 26, ал.2 ГПК, които да могат да предявяват иска по чл. 405, ал.1 КЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения иск е недопустим, поради което производството по настоящето дело
следва да бъде прекратено, каквато е утвърдената съдебна практика.
Ответното дружество претендира
присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.4 във вр.
с ал.3 от ГПК, съдът намира това искане за основателно за сумата 100 лв.,
внесена за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, в размер на 540 лв. или общо 640 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.12.2021 г. за
даване ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска на „Детелина – Дрита“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, – адв. М. К., против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, адрес:
град София, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, за заплащане на сумата 90
000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско+“, сключен между „УниКредит лизинг“ ЕАД – София, в качеството на застрахован
и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София, в качеството на застраховател, по
застрахователна полица № 440219213009189/06.06.2019
г., за периода 09.06.2019 – 08.06.2020 г., за настъпила на 07.09.2019 г. в
резултат на МПС, в Република ***, тотална щета на застрахованата по същия
застрахователен договор движима вещ автобус „Мерцедес Травего
17 РХД“, с рег.№ ***, за която е налице сключен договор за
финансов лизинг № 121163/08.06.2016 г., между „УниКредит
лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател и „Детелина
– Дрита“ ЕООД, в качеството на лизингополучател.
ОСЪЖДА „Детелина – Дрита“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, – адв. М. К.,
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, адрес: град София, район Триадица,
бул. Витоша № 89Б, направените по делото разноски в размер на 640 лева.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: