Р Е
Ш Е Н
И Е
№
03.01.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик граждански състав
на трети декември през две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Цонко Иванов
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр. дело № 456 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба от Р.Н.М., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощник
адв. Д.К. – ВТАК, и съд. адрес:***, срещу „Енерго-Про продажби" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна
Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Ищецът чрез
пълномощника си твърди, че от ЧСИ Л.Т.,*** действие ОС - Добрич, му е връчено съобщение
за образуване на изпълнително дело с изх. № 13100/11.04.2018 г. Съобщението му е
връчено по изп. дело № 20127370401421 заедно с копие от изпълнителен лист №
487, издаден на 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 424/2010 г. на PC-Балчик.
Узнава, че срещу него е образувано изп. дело № 20127370401421, като до
16.04.2018 г. това обстоятелство не му е известно, тъй като не са му връчвани
каквито и да било книжа по делото, вкл. и призовка за доброволно изпълнение. След
направена справка по изп. дело № 20127370401421 установява, че производството е
образувано на 18.06.2012 г. по молба на „ЕОН България Продажби" АД, чийто
правоприемник е „Енерго-Про Продажби“ АД. Извършени са редица справки в НБД
„Население", в ТД на НАП, имотен регистър. На 18.07.2012 г. е вписана
възбрана върху негов недвижим имот, вписана като акт № 256, том 1, № 2021/18.07.2012
г. Насрочвани са на два пъти опис на въпросния недвижим имот -веднъж за
05.12.2013 г. и втори път за 27.09.2015 г., като и двата пъти опис не е
извършван, т.е. няма изпълнително действие. На 30.04.2017 г. са наложени запори
върху банковите му сметки. На 27.10.2017 г. взискателят е депозирал молба до
ЧСИ да бъде проучено имуществото на длъжника, а на 10.04.2018 г. - молба за
принудително изпълнение чрез опис на възбранения имот. Описът е насрочен за
10.05.2018 г., на която дата не е проведен и е пренасрочен за 18.05.2018 г.
Описът не е проведен поради спиране на изпълнението въз основа на обезпечителна
заповед. Внася по изп. дело молба, с която изразява становище, че на 18.07.2014
г. делото е прекратено по силата на закона и че извършените след това действия
са незаконосъобразни, като е направил искане ЧСИ да прогласи със свое
постановление настъпилото по силата на закона прекратяване. ЧСИ го уведомява,
че „молбата за прекратяване на изпълнителното дело е оставена без уважение
поради липса на основание“. Счита, че отказът на ЧСИ да издаде постановление, с
което да прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване на изп. д. №
20127370401421, е незаконосъобразен, постановен при нарушаване както на нормата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, така и на константната съдебна практика. Твърди,
че по изп. дело е настъпила перемпция, а процесните вземания на взискателя са
недължими, поради настъпила абсолютна погасителна давност. Съображенията му са съгласно
ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК. Заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и
препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е
можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на
заповедта в сила обаче не създава сила на присъдено нещо между страните, както
влязлото в сила съдебно решение, а единствено поражда изпълнителната й сила. По
силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. По
изп. дело № 20127370401421 е наложена възбрана на имот, принадлежащ на
длъжника, на 18.07.2012 г. Следващото изпълнително действие е извършено на
30.04.2017 г., когато са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. През
период от почти пет години по делото не са извършвани изпълнителни действия.
Правени са справки, изпращани са уведомления, но не са извършвани изпълнителни
действия. Два пъти насрочените, но непроведени описи на имота, не съставляват
изпълнително действие, което да прекъсва двугодишния срок на перемпцията именно
защото не са проведени. Следователно от 18.07.2012 г. /датата на вписване на
възбраната/до 30.04.2017 г. /датата на налагане на запори/ не са били
извършвани изпълнителни действия, които да са били насочени към принудително
удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността, поради
което е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради изтичане на
двугодишен срок от последните действия на принудително изпълнение, изпълнителният
процес се е прекратил ех lege на
18.07.2014 г. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на
дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени след като
изпълнителното дело е прекратено. Независимо от обстоятелството, че
прекратяването на изпълнителното дело е настъпило ех lege на 18.07.2014 г., по силата на т.10 от
ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече на 18.07.2012 г., когато е извършено последното релевантно
изпълнително действие. Следователно давността за принудително удовлетворяване
на изпълняемото право е изтекла на 18.07.2017 г. Ето защо твърди с настоящата
искова претенция, че като ищец-длъжник по изп. производство, не дължи
процесиите суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност, както и настъпила перемпция в изпълнителното дело.
Тъй като ЧСИ оставя без уважение молбата му за прекратяване на делото и не се
произнася с изискуемото се за прогласяване на настъпилата по делото перемпция,
единственото средство за защита на правата на длъжника по изпълнението е именно
настоящият иск, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.439 от ГПК,
чрез който да се оспори изпълнението посредством признаване за установено
несъществуване на вземането на твърдяното основание. Моли да бъдат призовани с
ответника на съд и след като съдът се убеди във верността на изложените от
факти и обстоятелства, съдът да постанови решение, с което и на основание
чл.439 от ГПК да признае за установено в отношенията между страните, че Р.Н.М.,
с ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про продажби" АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна
Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, следните суми: сумата от 2493.11
лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и три и 0.11 лева/, представляваща
неплатена ел. енергия по фактури, ведно със законната лихва от 09.06.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 362.61 лв. /триста шестдесет
и два и 0.61 лева/, представляваща мораторна лихва до 09.06.2010 г., както и
сумата от 342.11 лв. /триста четиридесет и два и 0.11 лева/, представляваща
разноски в заповедното производство, които суми са предмет на принудително
изпълнение по изп. д. № 20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,*** действие
Окръжен съд - Добрич, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 424/2010 г. на PC - Балчик. Моли да
му се присъдят сторените в производството разноски за направата и размера, на
които има доказателства по делото.
Ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова, Георги Коршия, чрез В.С. - процесуален представител, представя
отговор. Твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист, в който е удостоверено правото на принудително
изпълнение в полза на дружеството за заплащане на процесните суми. Доколкото
единственото изложено твърдение относно недължимостта на процесното вземане, е
за настъпила перемпция в изпълнителното производство и изтекла погасителна
давност, то счита същото за неоснователно по следните съображения: Правните
последици на перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и на
погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал
възможността да действа с оглед защитата на интересите си, но не е сторил това.
За да поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят може да поиска
от съдебния изпълнител да предприеме извършване на изпълнителни действия.
Искането на взискателя прекъсва давността, доколкото като аргумент може да се
изтъкне, че съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с него и да предприеме
действия по изграждане на съответния изпълнителен способ. Предприетите
изпълнителни действия са валидни, доколкото са изрично поискани, с изключение
на хипотезата при овластяване по чл.18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато съдебния
изпълнител е упълномощен от страна на взискателя сам да избира изпълнителните
способи и да предприема по собствена преценка действия при тяхното изграждане,
както изрично се подчертава и в съобразителната част на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящият случай, още с молбата за образуване на изпълнително
дело, дружеството е възложило на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ЗЧСИ за определяне способа на принудително изпълнение. Именно чрез това
възлагане, дружеството е поискало за в бъдеще съдебният изпълнител да извършва
всички необходими изпълнителни действия, които да доведат до удовлетворяване на
неговото притежание. В мотивите на горецитираното Тълкувателно решение е
прието, че в изпълнителният процес давността се прекъсва многократно - с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, тоест давността се прекъсва с всяко
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от
това дали е предприето по молба на взискателя или служебно от самия съдебен
изпълнител. В този смисъл,
съдебния изпълнител е предприел множество действия, с цел събиране на
информация относно имущественото състояние на длъжника, включително и
предприемане на изпълнителни действия за постигане на установения с
изпълнителен лист в полза на взискателя правен резултат. На 05.12.2013 г. и на
27.09.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника на адреса, посочен в изпълнителния лист за който след извършена справка
в масивите на ГРАО е установен като постоянен и настоящ адрес на лицето. Счита, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебният изпълнител в рамките на изпълнителният
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Това
следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не извършени или
друга подобна формулировка. Следователно давността се прекъсва и когато тези
действия са били безуспешни поради причини, за които отговаря длъжника -
ненамирането на посочен адрес, водещо до невъзможността да му бъдат връчени
съобщения и други книжа в изпълнителното производство. На следващо място,
съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС, искането
представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от
съдебният изпълнител и действието е предприето. Изключение от това правило има
само при възлагане - не е
необходимо наличието на искане от взискателя за да бъде валидно предприетото изпълнително
действие и да бъде прекъсната давността. Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложеният изпълнителен способ. В този смисъл
съдебният изпълнител е предприел всички необходими действия по реализиране на
способа, поради което длъжника не следва да бъде освободен от изпълнение на
задълженията му, да остане непринуден да престира. Макар, че изпълнителното действие
не е било извършено, то това действие все пак се счита поискано от взискателя,
поради което ще предотврати изтичането на срока, предвиден в чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК.
С
оглед направеното от взискателя възлагане на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,
следва че насроченият от съдебния изпълнител опис на движими вещи е поискано от
взискателя изпълнително действие преди изтичане на двугодишния срок, което
изпълнително действие съгласно цитираното Тълкувателно решение представлява
именно такова, което прекъсва течението на давността. След образуване на
изпълнителното производство по делото са били извършвани действия за
осигуряване възможността за бъдещо принудително събиране на вземането на
взискателя, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК и да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено.
След като перемпцията настъпва е изтичането на двугодишен срок от последното
изпълнително действие, счита, че не е изтекъл период, в който да не са налице
същински изпълнителни действия по изпълнителното дело. Вземането на взискателя
в случая съществува, то не е погасено по давност. Доколкото е законово
закрепено, че с прекъсването на давността започва да тече нова, то към датата
на иницииране на настоящото производство и понастоящем същата не е изтекла,
респективно претенцията на ищеца се явява неоснователна. Предвид изложеното,
счита че не е налице правно основание предявеният иск да бъде уважен. Моли
съдът да отхвърли иска като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като взе предвид доказателствата и становищата на страните приема за
установено: Като доказателство е изискано и приложено от копие от изп. д. №
20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,*** действие Окръжен съд Добрич. Взискателят
„Енерго-Про Продажби“ АД е възложил на частния съдебен изпълнител по
изпълнителното дело, правомощията по чл.19, ал.1 от ЗЧСИ. Съобразно
представените доказателства, съдът приема, че последното валидно действие, с
което давността е прекъсната, е именно налагането на възбрана върху имот на
длъжника 18.07.2012 г., съобщението за което не му е връчено. На основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе на 19.07.2014 г. Подаването на молби
от взискателя след този момент с посочване на изп. способи, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, в т.ч. налагането на запор на 30.04.2017
г. запор върху банкови сметки и искането за извършване на опис и публична продан, продължаване на продължаване на
изпълнителените действия, не могат и не са породили правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. В този смисъл задължителни за съобразяване са
мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени
разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право /с посочени изключения, които в случая не са налице/. Съгласно разясненията
дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането/чл.116, б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа, насрочване на опис но неизвършването му и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Когато прекратяването
е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на
акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт. В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Същността на
перемпцията – настъпването и последиците й са развити подробно в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години и съдебния изпълнител не е извършил изпълнителни
действия, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, като прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички процесуални действия,
извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това число несъщински и
същински изпълнителни действия, които принципно биха довели до прекъсване на
погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и губят
с обратна сила своето процесуално и материално значение. В този смисъл Решение
№ 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 325
от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.
Като взе предвид гореизложеното
съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" е настъпило по силата на закона след изтичане на
2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, считано от последното предприето
действие по принудително изпълнение по изп. д. № 20127370401421-18.07.2012 г., или изп. производство
е прекратено по право, а съдебният изпълнител не е прогласил вече настъпилото
прекратяване.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода
от спора, право на разноски има ищеца по делото, които изрично е претендирал, и
следва да му се присъдят такива в размер на 704.72 лв. Банковите комисионни не
са разноски и разходи по делото и поради това не следва да се присъждат.
Ответникът, с
оглед изхода на спора, няма право на разноски за настоящата инстанция и такива
не следва да му се присъждат.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Н.М., с ЕГН: **********,*** и „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
р-н район Владислав Варненчик, Варна Таурс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги
Коршия, че Р.Н.М. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от 2493.11 лв. /две хиляди
четиристотин деветдесет и три лв. и 11 ст./, представляваща неплатена ел. енергия
по фактури, ведно със законната лихва от 09.06.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 362.61 лв ./триста шестдесет и два лв. и
61 ст./, представляваща мораторна лихва до 09.06.2010 г., както и сумата от
342.11 лв. /триста четиридесет и два лв. и 11 ст./, представляваща разноски в
заповедното производство, които суми са предмет на принудително изпълнение по
изп. д. № 20127370401421 по описа на ЧСИ Л.Т.,*** действие Окръжен съд – Добрич,
поради т. нар. "перемпция", настъпила по силата на закона след
изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, считано от последното
предприето действие по принудително изпълнение по изп. дело № 20127370401421- 18.07.2012 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Добрич
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Районен съдия: