Мотиви към Присъда по НОХД 5089/2016 г.по
описа на СГС,НО,22-ри с-в
СГП е внесла обвинителен акт срещу подс.Р.Д.А. за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.29,ал.1,б.“А“и
„Б“ от НК.Конкретно подс. е обвинен в това че на неустановена дата за
времето от 25.02.2016 г. до 05.03.2016 г. около 18 ч. в гр.София/на визираното
в обв.акт място/ при условията на
„опасен рецидив“ , извършил престъпление грабеж срещу постр.Г.Р.Р./непълнолетна,род.на
*** г./като отнел от владението й чужда движима вещи/описаният в обв.акт златен
синджир с кръстче/с намерение противозаконно да го присвои , като употребил за това „сила“/конкретизирана
в акта/.
Досъдебното производство е
приключило с мнение за предаване на съд на подсъдимия за престъплението,за което
му е повдигнато горното обвинение.
В първото СЗ бе направено искане от защитника на подсъдимия
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на съществени проц.нарушения.Съдът отклони искането по
съображения,изложени в Протокола от СЗ , като също така отчете и
обстоятелството ,че служебна проверка в тази посока е била извършена от
съдията-докладчик в процедурата по чл.248,ал.2 от НПК.
На основание чл.84 от НПК съдът прие за
съвместно разглеждане исковете за имуществени вреди/с претенция за обезщетение
в размер на 1170лв/ и неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от
деянието/с претенция за обезщетение в размер на 10 000лв/,предявени от
непълнолетната пострадала Г.Р.Р.,действаща
лично и със съгласието на родителите й,като
я конституира като граждански ищец в съдебното производство.Искане
за конституиране като частен обвинител не постъпи от страна на пострадалата.
В СЗ пред първата инстанция подс. се явява лично/доведен от СЦЗ/ и със
защитник.Гр. ищец и родител/даващ съгласие за действията на Р. като страна в
процеса/също се явяват лично ,заедно с
надлежно упълномощен повереник.
След даване на ход на съдебното
следствие по общия ред/поради липсата на искания от страните за провеждане на
някои от „диференцираните процедури“
по НПК/ съдът започна изслушването на подсъдимия,свидетелите и вещите лица,
като в СЗ на 24.02.2017 г. прокурорът направи искане за изменение на
обвинението /л.89-90 от съд. производство/и направи изменение, което бе
допуснато от съда ,като делото продължи по новото , изменено обвинение.В
текстовото описание на измененото обвинение фигурираше определена дата на
извършване на деянието – 20.02.2016 г. за времето от 15,00 до 15,30 ч.В хода на
изменението на обвинението предс. на състава на съда изведе от залата
намиращите се свидетели/с оглед аналогия на реда по чл.273,ал.1 от НПК,вр.чл.276,ал.1
от НПК/,като несъзнателно прекъсна по този начин прокурора в хода на
формулиране на текста на измененото обвинение.След последното подс. и защитника
се ползуваха от правото да поискат отлагане на делото,което е регламентирано в чл.287,ал.3
от НПК.
В следващото СЗ след събирането на
допълнителни доказателства и произнасяне по доказателствени искания на
защитата/чрез оставянето им без уважение като неоснователни/ съдът приключи
съд.следствие и даде ход на съд.прения.В следващия момент защитникът направи
искане за отвод на съдебния състав,основавайки се на чл.29,ал.2 от НПК,допълвайки
че основанията за това са му станали известни по-късно/след срока по чл.274
от НПК,предхождащ началото на съд.следствие/.Съдът се произнесе в тайно
съвещание по реда на чл.31,ал.4 от НПК,като остави
искането без уважение/по детайлно изложени съображения в Протокола от СЗ/ и
продължи хода на делото в същия състав.Делото продължи с ход по
същество.Прокурорът изнесе обв.реч , като намери обвинението за доказано по
категоричен начин и поиска осъждането на подсъдимия с налагане на наказание
около средния размер.Защитникът оспори обвинението , като акцентира на
изменената дата на извършване на деянието - 20.02.2016 г. е неучебен ден ,
когато пострадалата не е била на училище,за да счете че Р. лъже.В Реплика
към защитната реч прокурорът заяви ,че обвинението е за период от време , а
не за конкретна дата.В Дуплика защитникът отново се позова на измененото
обвинение, където обвинението се изменя от неустановена дата в период на
конкретно определена дата като само часовете на този ден са визирани в период.След
последната дума на подсъдимия ,съдът се оттегли на съвещание за Присъда.В хода
на съвещанието по реда на чл.302 от НПК съдът намери ,че
обстоятелствата не са изяснени,като имаше предвид главно становището на
прокурора ,че не е изменял обвинението за конкретна дата.Възникваше съмнение кое обвинение се поддържа и по какъв предмет съдът
дължи произнасяне.Поради това съдът отмени хода по същество,възобнови съдебното
следствие и постанови изслушване на аудиозаписа от СЗ , когато е извършено
изменението на обвинението.
В СЗ на 30.05.2017 г.се извърши прослушване
на аудиозаписа със съдействието на компютърен специалист от СГС /Р.В./,
като прослушването обхващаше от 95-та
минута и 10-та секунда до 99-та минута и
20-та секунда от целия запис на това СЗ.В хода на записа се чу ясно за страните
в залата ,че прокурорът при изменението на обвинението е прекъснат от предс. на
състава,който извежда от залата намиращите се в нея свидетели/за да се спазят
горепосочените законови изисквания и свидетелите да не присъстват на
изменението на обвинението/,като след извеждането прокурорът продължава да
диктува измененото обвинение и посочва конкретна дата на извършване на
престъплението-тоест 20.02.2016 г.След прослушването прокурор П. заяви ,че се е объркал ,тъй като е бил прекъснат по време
на изменението на обвинението.Не
е искал да промени периода от време/от 25.02.до 05.03.2016 г./ , а само часа от
18ч. на период от 15,00 до 15,30 ч.Вътрешното му убеждение като прокурор е било
да измени само часа , но не и датата на извършване на престъплението, още
повече че няма събрани доказателства за деяние на датата 20.02.2016 г.Във
връзка с това прокурорът в това СЗ повторно измени обвинението по реда на чл.287
от НПК, като без да коригира периода от 25.02.2016 г. до 05.03.2016
г./както е и по обв.акт/ ,бе променен часовия интервал/като вместо 18 ч. бе
променено - от 15,00 до 15,30 ч/.Други параметри на обвинението не бяха
изменени.Съдът прие новото изменено обвинение и продължи производството по
него.
Защитникът направи искане за отвод
на прокурора с мотив „предубеденост“,като изложи доводи формулирани в Протокола
от това СЗ/вкл.че шиканира процеса , разиграва съда,провежда безпочвени ПСД,не
може точно прокурорът да се объркал при изменение на обвинението и
т.н./.Прокурорът от своя страна изложи доводи ,че не е предубеден ,а това бе
посочено и от повереника.Съдът остави без уважение като неоснователно искането
за отвод на прокурора/по доводи изложени в Протокола от това СЗ/ и делото продължи
с участието на прокурор П.П. от СГП.За съда бе обяснимо защо е настъпило
объркването у прокурора ,тъй като е житейски възможно когато човек бъде
прекъснат при изказване - да се обърка , да си забрави мисълта и т.н.Това е
особено съществено при изменение на обвинението в СЗ,доколкото в последното
следва да се съдържат определени точни реквизити и формулировки. Подсъдимият и
защитата отново се ползваха от правото си по чл.287,ал.3 от НПК да
искат отлагане на делото за подготовка по второто изменено обвинение.
По повод новото отлагане на делото
,защитата поиска изменение на мярката за неотклонение на подс.А. от „Задържане
под стража“ в по-лека такава , а именно „Домашен арест“.Мнозинството на
съдебния състав прие Молбата за основателна и измени мярката за неотклонение,
като определи по-леката такава - „Домашен арест“.Предс. на съдебния състав
остана на особено мнение.По повод Частен Протест от СГП предс. на състава спря
изпълнението на протестираното Определение до произнасянето на въззивната
инстанция.Срещу Протеста защитата депозира Възражение с приложения и едно
особено искане - въззивният съд да поправи Протокола от СЗ на СГС касателно
адреса на изпълнение на мярката „Домашен арест“.Въззивният съд отмени
определението на СГС за изменение на мярката за неотклонение и остави в сила
старата мярка -„Задържане под стража“.
В последното СЗ/на 28.06.2017 г./
след докладваното от съда произнасяне на въззивния съд по осъществен
инстанционен контрол /по Глава 22 от НПК/ на Определение за
изменение на мярка за неотклонение на подсъдимия,за съда възникна неяснота
относно изложени обстоятелства във Възражение на защитата до САС.В последното
,като се излагат доводи срещу Частния Протест на СГП срещу Определението за
изм. на мярката за неотклонение на подс.А. от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, се посочва накрая че се иска от въззивния САС „да допусне поправка
на техническа грешка“/в Протокола от СЗ на 30.05.2017г. на СГС/като се
коригира адреса на изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на
гр.София,кв.“********“,ул.“********,който бил посочен от св.Р. ,още на ДП/.На
въпрос на съда за каква грешка става въпрос,защитникът призна ,че това е негова
лична грешка,допусната по някакви причини още на досъдебното производство.От
другите страни по делото не постъпиха възражения,нито бе отречена възможността
защитникът да допусне грешка/по аналогия на доводите в искането за отвод на
прокурора ,касателно претендираната в него невъзможност за последния да
греши/.Първоинстанциянният СГС не коментира и какви биха били процесуалните
възможности на САС да коригира Протокол от съд.заседание на контролиран от него
съд/какъвто е СГС/, извън факта че сроковете по чл.312 от НПК бяха
изтекли и по този случай/.Възражението до САС е с дата 12.06.2017г., а
Протокола от СЗ с твърдяната грешка на защитата е от 30.05.2017 г/.След
признасяне по направените за пореден път идентични доказателствени искания от
защитата,съдът приключи съд.следствие и даде ход на съд.прения.
Прокурорът
в обвинителната си реч в съдебните прения заявява ,че поддържа
обвинението , така както е внесено с обв. акт/за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.29,ал.1,б.“А“и
„Б“ от НК / и го намира за доказано по безспорен и категоричен начин.Прокурорът
намира за доказана фактическата обктановка , която е описана в обв. акт , като
преповтаря в хода по същество основните елементи от нея.Така показанията на
пострадалата свидетелка Р. установяват време , място и начин на отнемане на
вещта.Пострадалата е разпитвана няколко пъти и последователно ,без непълноти и
противоречия възпроизвежда станалото.Няма други очевидци ,но това е основна цел
и стандартна практика на извършителите на престъпления-да няма свидетели на
техните деяния.Р. не е съобщила веднага за нападението над нея,но е споделила
на свой близък приятел – св.П..По-късно, по случайност пострадалата вижда
извършителя/подс.А./,като съобщава за това и са предприети адекватни мерки по
задържането му.Същевременно разпознаването „на живо“/извършено по правилата на
НПК/ , показанията на свидетелите и другите
писмени доказателства , изясняват фактическата обстановка и извършеното
престъпление.Посочените от подсъдимия свидетели не успяха да изградят „алиби“
на подсъдимия, сочи още прокурорът. Всички доказателствени материали са
достатъчно категорични ,че именно подс. е извършил горното престъпление.Отегчаващо
е ,че подс. е осъждан неведнъж в миналото,повечето пъти за грабежи,като този е
четвърти поред.Укоримо е да се посегне на непълнолетно лице, като това събитие
остава в съзнанието му.Представителят на държавното обвинение предлага на съда
да го признае за виновен и да му се
наложи като най-подходящо наказанието „Лишаване от свобода“за срок между
минимума и средния размер, което би го превъзпитало. Гражданският иск да бъда
уважен изцяло като основателен,предлага още прокурорът.
Повереникът
на гр.ищец заявява ,че поддържа гражданския иск и моли съда да го
уважи.Авторството на престъплението и вината на подсъдимия са безспорно
установени.Подс. е осъждан пет пъти и се явява реална опасност за
обществото.Следва да се съобрази обремененото му съд. минало и възрастта на
пострадалата, като са настъпили промени в психиката й,счита още
повереникът.Пледира да се уважи гр. иск изцяло.
Защитникът намира,че цялото наказателно производство е протекло при
съществени проц.нарушения.Като за начало защитата предполага ,че разследването
е водено от „некомпетентни лица“,касателно района на извършване на
престъплението/първо били насочени към 01 РУП-СДВР да подадат Жалба , а после
разследването се провело в 05 РУП-СДВР/.Не
била изискана справка за
телефонните обаждания , за да се установи
кога е извършено деянието.Разследването било „протакано“ до последния
възможен ден, когато вместо подс. да бъде освободен ,бил внесен обв.акт в
съда.Защитата намира за незаконосъобразно последното изменение на
обвинението.Съдът не трябвало да вярва на прокурора в твърденията му ,че се е
объркал , а да се произнесе с Присъда по първото изменено обвинение.Прокурорът
не може да си променя датите и часовете , както му хареса,добави още
защитникът.С второто изменено обвинение нарушили правото на защитата „въобще да
се защити по него“/цитат/.Защитата също така излага разсъждения коя би могла да
е „неустановената дата“ от инкриминирания период в обв.акт,за да заключи че
всъщност имало само един работен ден в този интервал от време.Разпознаването е
опорочено, категорична е защитата,тъй като не е имала възможност да види
съпоставените и да прецени дали външността им е „сходна“, както НПК изисква.Едно
от съпоставените е непълнолетно лице, а подс. е над 30 годишен.Не е ясно защо
не е имало родители , психолози и т.н. на непълнолетното съпоставено лице за
разпознаване.Възможността да се изгради „алиби“ се явява преградено,заявява още
защитника.Как да се изгради такова когато пострадалата участва в разпознаване 1
час след задържането на подсъдимия.Освен това , как да се защити човек по
такова неконкретизирано обвинение,в такъв голям период от време не може да си
спомни къде е бил човек.Защитата анализира част от показанията на пострадалата
по повод нейно планирано пътуване до гр.Елин Пелин в деня на инцидента , за да
изведе недостоверност на заявеното от нея като свидетел въобще.В крайна сметка
това е един „скалъпен процес“ , по едно „скалъпено обвинение“,заключава
защитата.Св.П. не е категоричен какво е правил когато му се е обадила
пострадалата и дали тя тръгвала от София или пристигала в Елин Пелин/пътувайки
с влак/ в момента на обаждането.Р. не знае какво е станало със синджира
,предмет на грабежа.Трябва да има своене,но дали синджирът не е паднал на
земята,това също не е изследвано.Късното съобщаване за инцидента е всъщност
време , през което пострадалата е мислила как да се оправдае пред родителите си
за „изгубения синджир“,допуска още защитата.Макар и непълнолетна,но всъщност активна спортистка, едва ли Р. е
била чак толкова в невъзможност да се противопостави на подсъдимия,разсъждава
още защитата.Нелогично е да се страхува постр. от родителите си.Този страх
изчезва обаче когато се предявяват финансови претенции към подсъдимия.СГС се
явява под натиск от страна на САС ,счита още защитата ,базирайки се на
упражнения инстанционен контрол спрямо Определението за изменение на мярката за
неотклонение.Съдебното минало на подс.А. не обективира множество отегчаващи
обстоятелства,доколкото последното осъждане е от преди 7 години.Като си е
излежал присъдите ,подс.А. се е поправил, счита още защитата, като е предприел
стъпки към създаване на семейство-има две малолетни деца.Тези деца,освен че се
нуждаят от обичайните грижи, се нуждаят и от допълнителни такива-предвид
здравословните им проблеми, за което има доказателства по делото.Наистина подс.А.
не е работил постоянно , но кой наема на работа излезли от затвора лица ?
Предвид горното защитата намира ,че оправдателната Присъда би се явила един
разумен резултат от това производство.“Огромният размер“ на гр. иск прикрива
финансовите интереси като водещи в този процес , при положение ,че няма нито
едно медицинско свидетелство ,нито какъвто и да е друг документ за претърпени
болки и страдания в резултат на това престъпление.Обезщетението има за цел
репариране на причинени вреди, да се възстанови справедливостта , а не да се
търси печалба от това.Инкриминираната вещ е неиндивидуализирана , освен че е
неустановена-дали е с кръстче или със сърце,не е ясно.Защитата апелира съдът да
се отърси от „външни въздействия“/?/ и да постанови оправдателна Присъда , като
отхвърли изцяло гражданската претенция.
Прокурорът/в
Реплика спрямо защитата/ заявява,че НПК не съдържа ограничения или
изисквания относно лицата , които участват в разпознаване.Родител или психолог
се привлича по преценка на съотв.орган когато следва да се разпитва
непълнолетно лице.За изменението на обвинението прокурор отново заявява ,че е
допуснал грешка и се е извинил за това.Повтаря че е бил прекъснат и се е
разсеял от това.Никога не е разтакавал или бавил процеса.Логично е посрадалата
като види извършителя да се обади на близките си, не може в такъв момент да си
стои в къщи и да чака разкриването му по други начини.Децата на подсъдимия не
могат да бъдат противопоставени на интереса на цялото общество.Не е човешко да
извършиш четири грабежа,смята прокурорът.
Повереникът
на гр.ищец заявява ,че много правилно вещите лица са доловили
психичното състояние на Р. като обострящо се с годините.От това състояние
гр.ищец не се е възстановила.
Защитникът/
в Реплика към др.страни/ заявява ,че прокурорът греши относно участието
на непълнолетни в проц.сл. действия.За пореден път защитата настоя,че
прокурорът не може да твърди ,че се е объркал ,тъй като функцията по
обвинението е много сериозна дейност, още повече когато има задържан.Когато се
искат години затвор за едно лице ,защитата не може да слуша такива обяснения от
прокурора.Общ. интерес е „задоволен от предишните осъждания“,заключи още
защитата.Ако не беше така ,трябваше за всяко престъпление да се налага
„доживотно наказание или смърт“/цитат от защитната реч/,за да може постоянно
дадено лице да е със статут - наказано.Не е вярна и тезата за обостреното
състояние на пострадалата/обоснована от вещите лица/, тъй като това би следвало
да е така ,но само до задържането на подсъдимия.След като вече разбрала че А.е
задържан , е нормално Р. да се е успокоила.
Подсъдимият
/в последна дума/ заяви ако е възможно да получи оправдателна Присъда.
От фактическа страна съдът намери за
установена следната обстановка :
Подс.Р.Д.А. е роден на *** ***, българин , български гражданин,без
образование,без професия,безработен ,неженен, осъждан многократно, с ЕГН – **********.Анализът
на съдебното му минало/осъждан е 5 пъти - само за кражби и грабежи в периода от
началото на 2002 г. до края на 2009 г./,вкл.и фактите,че е без образование и непостоянно трудово зает, обясняват как точно подс. е преценил че би могъл някога
да си набавя средства за препитание.Периодично същият ходел да работи на
зеленчуковата борса в кв.Слатина,но това било без договор.Съседът и
дългогодишен приятел на подсъдимия ,св.Е.Б. работел заедно с А. на
зеленчуковата борса.Ходели и се връщали някога заедно от работа.Б. знаел ,че
подс. периодично ходи в затвора ,но пък оставал с впечатлението ,че при
излизане оттам А. „си стъпвал на краката“.Б. знаел и за здравословните проблеми
на майка му и ,че подс. изпитва финансови проблеми.
А. живеел заедно със свид.К.Т.Р. около 12 години на семейни
начала.От това съжителство имали две деца-Д.К.Т./на 12 г./ и П.Р.А./на 1г. и 6
месеца/.Поради дългите престои на подс.А. в затвора, издръжката на това
домакинство осъществявала предимно св.Р. ,тъй като работела.Помагали им и техни
близки,макар майката на подсъдимия да имала здравословни проблеми/починала през
м.май 2016г./, а такива имал и Д.Р. изисквала
от подс.А. „да не ходи повече в затвора“,като дори считала ,че вече са „се
разбрали“ по този въпрос.Подс. след раждането на дъщеря си помагал за отглеждането
й.Р. смятала ,че подс.няма доходи , които да са нетрудови или с неизяснен
произход,тъй като не го виждала да носи в къщи различни суми,напр.по 200 или 500
лв.Въпреки горното обаче, подс.не се бил отказал от старите навици/надлежно
документирани в Справката му за съдимост/.
Така,на неустановена дата в периода
от 25.02. до 05.03.2016 г. гр.ищец Г.Р.Р./която била ученичка в 23-та софийска
гимназия/в следобедните часове се връщала от тренировка по тенис на корт.След
края на тренировките следвало да се върне в посока кв.„Слатина“ и жп.гара
Подуяне“,като пътувала с автобус по линия № 72.По време на пътуването от зала
„Фестивална“ към жп.гара „Подуяне“ пътувала заедно с непознат мъж от ромски
произход , който бил на около метър от нея в пътническия салон на превозното
средство.Р. ***, която била на моста на ул.“Черковна“. След нея слязъл и
непознатият и тръгнала към подлеза.Други пътници не слезли от автобуса , а
нямало и други хора освен тях на спирката.Р. преди да тръгне да слиза към
подлеза за жп.гарата ,се обърнала и попитала непознатия накъде да тръгне за
гарата, на което той отговорил коя е посоката.Тя тръгнала в тази посока,вървейки
по жп.линиите.Р. тръгнала,но усетила ,че зад нея върви непознатият и още една
жена.По-късно жената променила посоката си на движение и не била вече зад
нея.Зад нея бил само непознатият, който я настигнал, хванал Р. с едната ръка и я обърнал към себе си.Тя
носела златен синджир със сърце по средата.Хванал синджира и започнал да го
дърпа ,но после спрял.Попитал я дали се притеснява,но Р. не отговорила.Бръкнал
под блузата отгоре и започнал да я опипва,но също спрял.После хванал отново
синджира и започнал да го дърпа , докато го скъсал и го взел в себе си.От
дърпането на синджира по врата на Р. останали синини и ожулвания.Докато дърпал
синджира й говорел ,че знае къде учи и къде живее ,както и кои са родителите
й,дори я предупредил ,че ако каже на някой за станалото ,ще я „заколи“ и
„приключва всичко“ за нея.Като отнел тази вещ ,подс. избягал през линиите в
посока циганските къщи.Г.Р. била шокирана и уплашена и не посмяла да търси помощ , тъй като не виждала други
хора наблизо, а и се страхувала да не се върне непознатия.
Същият ден по-късно пострадалата Р.
отишла в гр.Елин Пелин , където живеел нейния приятел св.С.П.,комуто разказала за случилото
се.Същата не съобщила веднага за инцидента на родителите си,тъй като се
страхувала от думите на непознатия ,че знае къде живее и учи и кои са
родителите й.Тъй като пострадалата имала няколко такива колиета,които често
сменяла,родителите й не разбрали за станалото.На въпрос на майка й откъде са
ожулванията по врата й , отговорила че са от тренировките по тенис.
След известно време,по-малко от
месец по-късно след горния случай, св.С.П. намекнал на майката на Г./св.С.Р./,че
трябва да попита дъщеря си къде е златния й синджир с кръста,без да сочи повече
подробности.Уведомил и бащата Р., за което последният му благодарил.Майката
попитала дъщеря си къде е синджира,но гр.ищца не отговорила конкретно , казала
първо че не знае, после казала ,че няма да каже,тъй като изпитвала страх от
непознатия мъж.Поради настояванията на св.Св.Р., пострадалата признала ,че била
нападната и ограбена преди около 2-3 седмици.
След няколко дни , на 18.03.2016 г.
училището на Г.Р. имало празник и целия клас трябвало да пътува с трамвай №22
до центъра на града ,за да ходи на кино „Арена Запад“.Гр.ищца пътувала в
трамвая заедно със своите съученички/свидетелките по делото М. Й. и В.Г./.При
качването в трамвая Г.Р. се разминала със същия непознат от грабежа ,като
последният слязъл от трамвая.Тя останала с впечатление,че при разминаването
непознатият мъж я познал и тръгнал да бяга към подлеза. Като се качила Г.
споделила с приятелките си и те слезли на следващата спирка – бензиностанция
Шел“,срещу гара-Подуяне .М. и В. вече знаели за този случай,тъй като Г. им била
разказала.Гр.ищца тогава се обадила на родителите си , като заявила че е видяла
нападателя си.След 10-15 минути на място дошъл автопатрул на 05 РУП-СДВР заедно
с родителите на Г./баща й Р. и майка й-С./.Преди това баща й говорел по
телефона с нея , като й казвал какво точно да прави , тъй като тя била много
изплашена.Като се върнали до гарата непознатият обаче вече го нямало.Тогава
решили да закарат Г. и другите свидетелки в посока киното , за да не си
развалят празника на училището.Двамата родители на гр.ищца и трите момичета
тръгнали с личен лек автомобил по бул.“Д.Н.“ в посока пл.“Сточна гара“.При
преминаване на кръстовището и светофара на пл.“Сточна гара“ Г. видяла отново
непознатият, който бил седнал на една спирка ,облечен със сивия анцуг.Тя се
развикала ,че отново го вижда.Тогава св.Р.Р. слязъл от колата и се насочил към
непознатия мъж, като преди това казал на съпругата си да се обади на тел.112 и
да извика полиция и да направи един кръг по кръговото движение на пл.“Сточна
гара“.Р.Р. тръгнал към непознатия с думите как не го е срам да напада малки
момичета.Непознатият казал ,че не е той.Въпреки това св.Р. хванал за ръцете
непознатия , за да му попречи да избяга.Казал му още ,че сега идва полиция.Р.
притежавал и оръжие, но нито го показвал , нито го използвал в случая.От
автомобила излязла гр.ищца/дъщеря на свидетеля/ и казала ,“как да не си ти,
няма да те забравя“.След минути дошъл на място патрулен автомобил от 05
РУП-СДВР и задържали лицето.Установено било ,че това е подс.Р.Д.А..
На същата дата,18.03.2016 г. за времето от 11,40
до 12,30 ч. бил извършен разпит на
непълнолетната свидетелка,пострадалата Г.Р. в присъствие на родител /по реда на
чл.170
от НПК/ по повод предстоящото й участие в проц.сл. действие
Разпознаване.Самото проц.сл. действие „Разпознаване на лица“ /на живо/ било
извършено за времето от 14,50 до 15,05 ч., при което като разпознаващо лице Г.Р.
категорично разпознала подс.Р.Д.А. като
извършител на извършения й грабеж.Разпознаването било извършено в присъствието
на поемни лица,както и родител и инспектор от ДПС.Разпознаващата заявила ,че
разпознава лицето под № 3 по „дрехите,лицето , очите , височината ,
косата,телосложението,носа“ Накрая Г.Р. заявила директно : „Това
е мъжът , който ме нападна и ограби“.
От Заключението на Съдебно-оценителната
експертиза по делото се установява ,че стойността на инкриминираната движима
вещ е златно синджирче с кръстче,18 грама,14 карата,на стойност-1170 лв.Ценообразуването
вещите лица обясняват при цена от 65лв/грам за обработено злато по цена от
ценови листи на обекти , предлагащи
изделия от благородни метали.Цветните снимки , приложени на л.61 от ДП
визуализират в достатъчна степен инкриминираната вещ,макар същата да не е
огледана от вещите лица/тъй като не е възстановена/.Тези снимки отстраняват изтъкнатото от една от страните
съмнение дали колието е с кръстче или сърце.
Според
депозираното на ДП Заключение на СППЕ/съдебно-психиатрична и
психологична експертиза/ гр.ищца е психично здрава.Не са били събрани данни на ДП същата да е била в остра реакця
на стрес,която да е детерминирана вследствие на стресогенен фактор.Поради това
не е бил налице основателен страх у пострадалата Р. от осъществяване на закана
с убийство спрямо нея.Въпреки непълнолетието и психичното й състояние, няма
пречки Р. да дава достоверни показания като свидетел.Разпитани в СЗ вещите лица
като имат предвид и събраните в съд.фаза доказателствени матерали/основно
разпитаните пред съда свидетели/ приемат ,че при Р. към този момент е налице
„закъснял отговор“ на психичния стрес, което при първоначалното изследване не
било установено.Вещите лица в СЗ заявяват ,че сега има реакция за възникнал
основателен страх за отнемане на живота у гр.ищца.В това отношение вещите лица
коригират Заключението на СППЕ,а именно по т.2,когато на ДП са заявили
обратното.Т.нар. закъсняла реакция според експертите може да се прояви след 6
месеца.Вещите лица не намират данни тази стресова реакция у Р. да се дължи на
проблеми в семейството/за каквито няма данни по делото/ , а са резултат от
престъпното посегателство.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от следните събрани на досъдебната фаза доказателствени материали :
показанията на свид.Г.Р.Р./
съд.фаза и на л.15 от досъд. производство/, от показанията на свид. С.М.Р./от съд. произв./,от показанията
на свид.Р.Г.Р./ от съд. произв./,показ.
на свид.М. В.Й./ от съд. произв./,от
показ. на свид.В. Емилиянова Г. – от
съд. произв./, от показ. на св.С.В.П./
от съд. произв./, от показ. на свид.К.Т.Р./от
съд. произв./,от показ. на свид.Е.Я.Б./от
съд. произв./,от Заключ на назначените
СОЕ/съдебно-оценителна експертиза/ и СППЕ/съдебно-психиатрична и психологична
експертиза/, както и от Протокол за
разпознаване на лица/на живо/, Протокол за доброволно предаване, както и от други всички писмени доказателства,събрани на
досъдебната фаза и приети и прочетени в ОСЗ.
Показанията на всичките свидетелите
съдът кредитира ,тъй като са хронологически, последователни и логично подредени.Заявеното
от пострадалата свидетелка се подкрепя от идентификационните й изявления при
разпознаването.Съдът намира ,че всички
свидетели добросъвестно възпроизвеждат спомените си от процесните събития.Дребните
несъответствия и противоречия в показанията на свидетелите не водят до
невъзможност да се изгради фактическа обстановка,като ще бъдат коментирани при
обсъждането на доказателствените източници поотделно.
Показанията на пострадалата
свидетелка и граждански ищец Г.Р. съдът обсъди внимателно ,предвид
ролята й на пострадала от престъплението с оглед допустимата възможност от
тенденциозност, а предвид непълнолетието й – и с оглед възможна внушаемост.Не
бе игнорирана и възможността показанията й да са повлияни от констатирания от
вещите лица закъснял отговор на стресовата реакция от извършеното спрямо нея
престъпление.на фона на всичко гореизложено съдът намери ,че показанията на
свидетелката са логични и последователни касателно съществените елементи от
предмета на доказване/кое е лицето което я е нападнало и какво е направило
спрямо нея/.Кога е точната дата свидетелката не може да посочи ,но следва да се
признае че липсва и обвинение от СГП за конкретна дата, което снижава
изискванията към нейните показания по този критерий.В прочетените на основание чл.281
от НПК показания на Р. на досъд.фаза тя говори за петъчен ден,преди
около 2-3 седмици/в разпит проведен на 18.03.2016г./,но независимо от това при
липса на конкретно обвинение за фиксирана дата,тази липса на спомен не е
особено съществена.На следващо място ,по делото има доказателства ,че е била
отправена заплаха за живота на Р. /макар и да няма обвинение за такъв
принудителен способ „заплашване“ , извън инкриминираната в обв.акт „сила“/, а
това е сериозна самостоятелна причина тя/предвид възрастта си/ да замълчи за
инцидента и да не съобщи на родителите си.Дори на вещите лица в СППЕ е бил
задаван въпрос относно възможността тази заплаха да предизвика основателен
страх. От едно непълнолетно лице не може да очаква да знае какви са
задълженията на „узналите за извършено престъпление от общ характер“ /по
чл.205,ал.1 и 2 от НПК/ длъжностни лица и граждани/а именно да съобщят
на органите на досъд. производство за това.Затова и няма нещо кой знае колко
странно ,че Р. е опитала да затаи в себе си случилото се,но така да избегне
бъдещи рискове за здравето и живота на себе си и на родителите си.Съдът намира
че между показанията й в разпита по реда на чл.170 от НПК и последвалото
Разпознаване има последователност между описанието на извършителя в разпита и
последвалото идентификационно изявление на гр.ищец като разпознаващо лице.Не е
налице възможност Р. да се е объркала при разпознаването,доколкото то се е
провело скоро след задържането на подсъдимия.Тя е категорична и не допуска
някакво колебание.Точните фрази ,които пострадалата е употребила при
задържането на подсъдимия,не са идентични при разпитите й на ДП и в СЗ , но
това не е и необходимо с оглед разкриване на обективната истина.Съдът намира
,че показанията на пострадалата не са повлияни от тенденциозност или възможна
заинтересованост предвид обстоятелството ,че същата е конституирана и като
гр.ищец в процеса.В тази посока следва да се прецени липсата на изказване от
нейна страна като свидетел ,че е търпяла значителни болки или страдания по
повод ожулването при отнемането на инкриминираната вещ/а едно такова свид.
показание би се явило в подкрепа на предявения от нея гр.иск/.Прочитането на
показанията на св.Г.Р. от ДП по реда на чл.281 от НПК поради частична липса
на спомен и с оглед на проведения продължителен и подробен разпит в СЗ,не е
довод за недобросъвестност, а е нормална последица от естествени процеси на
забравяне в човешката памет.Предвид горното ,съдът намери че показанията на Г.Р.
са обективни и добросъвестно дадени ,без елементи на
пристрастност,заинтересованост или тенденциозност.
Показанията на свидетелите С. и Р.
Р. съдът кредитира също изцяло , като преценява същите за добросъвестно
дадени и правдиви.Тези свидетели като родители възприели промяна в поведението
на дъщеря си след инцидента , а действията на св.Р. по задържане са спонтанни и
представляват форма на съдействие на представители на обществеността спрямо
органите на МВР в дейността на последните по разкриване на престъпления.По
начало за всяко лице , което е извършило престъпление или се подозира в
извършване на такова,не съществува нормативно признато субективно право
безпрепятствено да се изтегли от района на местопрестъплението.Напротив,
общественият интерес изисква точно обратното-да се попречи на лицедо да се
укрие.То може да бъде задържано и от случайни граждани ,до идването на компетентните
органи и това е един от белезите на т.нар. гражданско общество.Другата житейска
ситуация,при която граждани безпристрастно наблюдават как едно лице върши
очевидно престъпление и не се намесват, за да предотвратят действията му ,нито
съобщават на компетентните органи , е неприемлива за изградените на принципите
на солидарност цивилизовани граждански общества.Освен горното , чл.12А
от НК допуска възможността „лице , извършило престъпление да претърпи
вреди при неговото задържане за предаването му на органите на властта...“,като този институт е придобил гражданственост с израза „граждански арест“,а систематически
законодателят го асоциира с правния
институт „Неизбежна отбрана“/предвид мястото му в Общата част на НК като
обстоятелство ,изключващо обществената опасност/.В конкретния случай няма данни
на подс.А. да са причинени каквито и да е вреди ,в резултат от временното му
задържане от бащата на гр.ищец/при все че дори законът допуска възможността да
му бъдат причинени такива в рамките на „необходимите и законосъобразни мерки“/.При
липсата на каквито и да е вреди за него, се явява безпредметно обсъждането дали
последните са били превишени при
условията на чл.12А,ал.2 от НК,каквато хипотеза не е налице.На последно
място , не се събраха доказателства св.Р. да е ползвал огнестрелно оръжие при
действията си спрямо подсъдимия до предаването на последния на органите на
МВР/св. е носел оръжие , но не го е показвал,но не може да изключи възможността
подс. да го е видял/.При отказа на подсъдимия да дава обяснения/което е негово
право/ ,обективно нямаше друга възможност да се съберат други доказателства в
това отношение.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелките М. Й. и В.Г.,разпитани в СЗ.Тези свидетелки са съученички и
възприели как при качването си заедно в трамвая гр.ищца Р. се разминава с
подсъдимия, като първата веднага ги уведомила за това.Те видели ,че след
разминаването с Р., подсъдимият избягал.Г. и Й. възприели ,че гр.ищец била много
уплашена,както и описват добросъвестно и според спомените си последващите
действия на задържането му при случайната нова среща на пл.“Сточна гара“.
Съдът кредитира и показанията на св.С.П.,
който не скрива ,че с гр.ищца са „гаджета“.По отношение на личните отношения
между Р. и П. следва да се признае ,че те двамата не оспорват факта че
поддържат близки приятелски отношения,но нищо повече не може да се каже относно
съдържанието на тези отношения.Това приятелство между двамата е било известно
на родителите на Р.,които не са се противопоставяли.Съдът обаче намира за
преувеличено неведнъж изтъкваното от защитата на подсъдимия критично
твърдение/насочено главно срещу родителите на гр.ищец/,че между гр.ищец и св.П.
имало интимни отношения,доколкото това не се твърди от нито един от двамата свидетели.Предвид възрастта на ищцата и
липсата на други доказателства е лесно да се допусне наличието само на
платоническа връзка между двамата.Показанията на този свидетел /Ст.П./ съдът намира
също за обективно и добросъвестно дадени.П. заявява ,че е възприел гр.ищца
уплашена и разплакана,както никога преди това не я е виждал.Той изразил
мнение,че тя трябва да уведоми родителите си , но тя отказвала.Двамата се
разбрали по-нататък Р. да уведоми родителите си.
Показанията на свид.К.Р. и Е.Б. съдът намира, че в незначителна степен допринасят за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото с тях се изясняват обстоятелства,които са непряко
свързани с предмета на доказване.Въпреки това ,съдът намира същите за логични и
добросъвестно дадени.Житейски обяснимо е желанието на св.Р. да изисква от
подсъдимия, като баща на техни общи деца да се въздържа от действия , които
биха предопределили последващо негово отиване в затвора за месеци или
години.Съдът се довери на показанията на Р. и Б. ,че подс. е полагал грижи за
болната си майка/докато е била жива/ , както и че е ходил да работи
периодично,макар и без трудов договор/докато е бил извън местата за лишаване от
свобода/.
Заключенията на вещите лица са
обективно и компетентно дадени, като вещите лица дават отговорите на
поставените им въпроси в рамките на своята компетентност добросъвестно.Съдът не
намира разумни доводи ,въз основа на които да се оспори оценката на
инкриминираната вещ,макар в тази посока да бяха изтъкнати съображения от страна
на защитата.По-трудно е да се приеме ,че в един относително продължителен
период от време е било възможно липсата на стресова реакция/след инцидента/ да
се обостри под формата на визирания от вещите лица в СЗ „закъснял отговор“ на
реакцията на стрес.Все пак , съобразявайки факта ,че експертите притежават
дефинитивно специални знания в тази сфера ,съдът им се довери като прие
Заключението на тази експертиза.Следва да се има предвид ,че това не влияе
пряко на повдигнатото обвинение , доколкото държавното обвинение инкриминира в
обв.акт като принудителен способ само „сила“, но не и „заплашване“/макар да са
събирани и за него доказателства и такива обективно да се намират по делото/.
Проц.сл. действие „Разпознаване на
лица“ е проведено в съответствие с процесуалните изисквания на НПК,в присъствието
на поемни лица,родител на непълнолетното разпознаващо лице и инспектор ДПС/пак
по тази причина/.От ЕГН на съпоставените лица за разпознаване е видно ,че
едното от тях е непълнолетно.Законодателят обаче не въвежда изисквания и
специални предпоставки за участие на непълнолетен като съпоставено лице за
участие в разпознаване.Такива са налице при разпит на непълнолетен като свидетел
и в още по-голяма степен при привличането му към наказателна отговорност.Съдът
намира ,че достатъчна гаранция за правата и интересите на участващите
непълнолетни лица в това проц.сл. действие е било присъствието на Инспектор ДПС
на това действие.В този смисъл липсата на родител ,педагог или психолого
специално за участието на непълнолетното съпоставено лице не е нито
проц.нарушение , нито НПК го изисква,поради което и нито на това основание ,
нито на каквото и да е друго основание може да се оспори процесуалната
валидност на Протокола за разпознаване , инкорпориращ резултатите от
проведеното проц.сл. действие.
Съдът кредитира и другите писмени
доказателства, като относими и допринасящи за изясняване на обстоятелствата по
делото/вкл. медиц.документи за здравословните проблеми на майката на подсъдимия
и на едно от децата/.
От
правна страна , с горното подс.Р.Д.А. е осъществил както от обективна , така и от
субективна страна състава на
престъплението по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.29,ал.1,б.“А“и
„Б“ от НК.
От обективна страна – На
неустановена дата в периода от 25.02. до 05.03.2016 г. за времето от 15,00 до
15,30 ч. в гр.София,в близост до гара „Подуяне“ подс.А. отнел чужда движима вещ
от владението на гр. ищец Г.Р.Р./ златен синджир с кръстче 18 гр.14 карата
злато/на стойност от 1170лв/ , като употребил за това „сила“/ подс. хванал
синджира, който бил на врата на Р. и
започнал да го тегли , вследствие на което вещта се скъсала и останала в ръката
му/,като деянието е извършено при условията на
„опасен рецидив“/предпоставките за който са формулирани в обст. и
диспозитивна част на обв.акт/.Вещта е невъзстановена , нито е заместена като
парична равностойност до края на производството пред първата инстанция.
Поради липсата на обвинение и с
оглед ТР№2 на ОСНК/ВКС съдът не
коментира от правна гледна точка доказателствата по делото за наличие на форма
на принуда „заплашване“ касателно отправената от подс. закана за живота на
гр.ищца чрез думите ,че ако каже на някой ,“ще я заколи“ и „всичко приключва“
за нея.
От субективна страна –
горното подс.А. е извършено с пряк умисъл ,като подс. е съзнавал ,че предприема
действия по отнемане на чужда движима вещ
с намерение за присвояване, като е знаел ,че за сломяване на съпротивата
на пострадалите използва „сила“/физическа принуда/.
Повечето от правните възражения на
защитата съдът намери за неоснователни, като по част от тях вече е взето
отношение в рамките на досегашното изложение на Мотивите към Присъдата.По
отношение на довода за разследване от „некомпетентни лица“/от друго РУП, а не
от това в района на който е извършено престъплението/ следва да се посочи ,че
ДП е образувано по реда на чл.212 от НПК с факта на първото
извършено действие по разследването от деж.разследващ полицай от 05 РУП-СДВР.От друго РУП в София
не са извършвани действия по компетентност за разследване по това
производство.Неизискването на справка за телефонните разговори и
неконкретизирането на обвинението касае в някаква степен формулирането на
обвинението , в която дейност съдът пряко не се намесва.Държавното обвинение
преценява дали има достатъчно доказателства за по-конкретен период от критерия
„време на извършване на престъплението“. Относно изменението на обвинението,НПК
не съдържа ограничение колко пъти прокурор може да изменя обвинение в СЗ по
реда на чл.287 от НПК,следователно няма ограничение в това отношение.Неубедителен
се явява доводът ,че прокурорът не може да се обърка,при положение че страната
която излага това твърдение сама признава за своя грешка в процеса.Няма как
да се признае чисто житейски правото на един адвокат да сгреши , а прокурорът
да няма такова право.И двамата са страни в един и същ процес,като невнимание и
пропуски са възможни от всички участници в него.Няма неяснота и какво е станало
със синджира,както счита защитата.В прочетените показания на гр.ищец като
свидетел от ДП тя заявява буквално „Синджира се скъса.Мъжа го взе и избяга през
линиите“.Съдът намери за правилно възражението на защитата за липсата
на документи за претърпени болки и страдания от страна гр.ищец в резултат на
извършения грабеж , като това се отрази и на начина на произнасяне по иска за
неимуществени вреди.На последно място,защитата основателно пита реторично кой работодател
наема излезли от затвора лица, към което становище съдът се присъединява с
разбиране,доколкото има такъв проблем,но всъщност това е така по причини , за
които в случая единствен подсъдимият е отговорен.
Престъплението по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.29,ал.1,б.“А“и
„Б“ от НК е наказуемо с наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години ,
като съдът може да постанови и „Конфискация“ до една втора от имуществото на
виновния.
Съдът прецени ,че следва да наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер между минимума и под средния за
извършеното от подс.А. квалифициран
грабеж при условията на опасен рецидив.
По реда
на чл.54
от НК съдът наложи наказание 8
години „ЛОС” при лек превес на смекчаващи обстоятелства.Формата на
принудителния способ „сила“ не разкрива някакви особени травматични увреждания
или особено интензивно въздействие върху нея , за да се сломи съпротивата
й.Другата принудителна форма „заплашване“ не е предявена и не е част от
обвинението.Подс. има две деца, едното от които има здравословни проблеми
налагащи оперативно лечение.Липсата на критичност при отказа да се дават
обяснения не може да се преценява като отегчаващо
обстоятелство.Невъзстановяването на имуществените вреди обаче се явява отегчаващо
обстоятелство.На следващо място, на фона на съдебното минало на подс.А. съдът
прие като отегчаващо обстоятелство факта,че
подс. е осъждан общо 5 пъти, а това е извън нужното,за да е налице деяние при условията на „опасен
рецидив“.Следва да се има предвид ,че и тук квалификацията „опасен рецидив“ е
взета предвид от законодателя при определяне на санкцията.В настоящия случай са
налице и двете хипотези на чл.29 от НК, докато за тази
квалификация се явява достатъчно наличието на само едната от тях.Съобразявайки
всичко гореизложено съдът наложи конкретно наказание в размер на 8 години
„Лишаване от свобода“.
Това наказание следва да се търпи при начален
„строг режим“/чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС/, като конкретното място за
изпълнение се определя от Гл.Директор на ГДИН при МП/чл.58 от ЗИНЗС/.Съдът не
наложи факултативното наказание „Конфискация“ до едва втора поради липсата на
доказателства подс. да притежава имущество върху което да се наложи това
наказание.
На основание чл.59,ал.1 от НК
съдът приспадна и зачете от срока на
наказанието „Лишаване от свобода“ времето , през което подс.Р.Д.А. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , а именно от 18.03.2016г. г. до
28.06.2017 г. включително.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът
осъди подс.Р.А. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените
разноски по хода на наказателното производство в размер на 638,78лв/за
възнаграждения на вещи лица/ , както и 5 лв ДТ за служ. издаване на
изпълнителен лист.
По
гражданския иск за имуществени вреди
съдът намери ,че са налице всички предпоставки за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия,тъй като са налице както вредоностно виновно извършено престъпно деяние,причинени
са имуществени вреди,има причинна връзка между вредоносно деяние и причинената
вреда, както и противоправност и наказуемост
на извършеното.Отнетата вещ от гр.ищец Г.Р. е на стойност от 1170 лв, като същата не
е възстановена нито в натура , нито в паричен еквивалент, поради което виновно
е увреден от подсъдимия имуществения патримониум на ищцата в размер на тази
сума/това е и щетата от деянието , която е визирана в обв.акт/.Касателно
гражданските последици от извършеното престъпление отговорността на причинителя
на увредата се реализира на плоскостта на чл.45 и сл. от ЗЗД „Непозволено увреждане“.Поради наличието
на всички предпоставки за носене на гр. отговорност от подсъдимия, съдът уважи
този иск изцяло, като осъди подс.А. да заплати на Г.Р. обезщетение в размер на
1170лв.Доколкото не се претендира ,нито се предявява с исковата молба иск за
лихви/в частност за законната лихва/,то съдът уважи иска само в сферата на
претендираното , а именно – за главницата в горепосочения размер.
Съдът
не уважи гражданския иск за неимуществени вреди/с претенция за
обезщетение от 10 000лв/ и го отхвърли
изцяло, като счете същия за недоказан
по основание и размер.Макар да е налице извършено престъпление,то не се събраха
доказателства от него да са причинени неимуществени вреди от категорията на
лаконично визираните в исковата молба – болки и страдания.Действително има
доказателства за преживени от гр.ищца страхови представи и стресови
реакции/последните са се проявили месеци по-късно/,но това е нещо различно от
претендираните неимуществени вреди „болки и страдания“.Съгласно ТР№ 3/1979г.“болката“ е неприятно
физическо усещане, а „страданието“ е продължаващата болка.Има разлика между
неприятното физическо усещане/като еднократно изживяване или процес/ и
психичните процеси и негативните
психични изживявания.Реакцията на стрес и силната уплаха могат да
детерминират наличието на неимуществени вреди,но следва такова основание на
иска и такива претендирани неимуществени
вреди да бъдат обективирани в Молбата на гр.ищец за предявяване на иска,за да
може ответната страна да се защитава по иска/наред с обвинението от
прокуратурата/.Доколкото искът не бе изменен по основание,за съда не
съществува възможност да се произнася по друго основание , освен предявеното на
съда и страните с исковата молба.Не се представиха по делото нито писмени ,
нито каквито и да е други доказателства за претърпяни болки и страдания/в
смисъла указан от ВКС в ТР№3/1979г./,в
резултат на деянието предмет на обвинението.Основателно
защитникът възрази на липсата на каквито и да е приложени по делото
доказателствени материали , които да потвърждават наличието на болки и
страдания/напр. от ожулването на врата при отнемането на синджира/.Що се
касае до късно проявената стресова
реакция и уплахата,то това не са предявени и претендирани за обезвреда
неимуществени вреди, както стана ясно по-горе и по тях съдът не дължи
произнасяне.Предвид на тези си съображения съдът отхвърли изцяло и остави
без уважение гр.иск за неимуществени вреди/с претенция за обезщетение в размер
на главница от 10 000лв и без иск за лихви/.
На основание Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси/ЗДТ/ съдът осъди подс.Р.Д.А. да заплати 4% държавна
такса/ДТ/ върху фактически уважения размер на иска за имущ.вреди , а именно 46,80
лв,както и 5 лв. за служ. издав. На изп. лист по сметка на СГС.
Въз основа на горните си мотиви
съдът произнесе Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :