№ 88
гр. Тервел, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20223250100069 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от П. Г. П. с ЕГН:********** с адрес в Република
България: **********, чрез адвокат Р. Б., вписана в ДАК с адрес за
кореспонденция и съдебен адрес: ****, ул.„Св. Св. Кирил и Методий“ №9,
ет.1, оф.2 срещу Община Тервел - гр. Тервел, ЕИК000852925, с адм. адрес
гр. Тервел, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №8, с правно основание чл.124
във вр.с чл.439, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради изтекла погасителна
давност плащането на сумите: 364, 40 лева-неплатена наемна цена за периода
м.ноември 1998г.- м.април 1999г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 01.06.2000г. до окончателното и изплащане; 169,36лв.-
представляваща неплатени разходи, свързани с ползването на наетата вещ,
ведно със законната лихва върху сумата начиная от 01.06.2000г.; 2366,00лева
обезщетение за вредите, причинени по време на ползване на наетата вещ
ведно със законната лихва начиная от 01.06.2000г., както и 15,00лева
юрисконсултско възнаграждение по гр. д. №120/2000г. по описа на РС-Тервел
за принудителното събиране на които е образувано изп.дело
№Ж.Б.20217370401487.
В исковата молба се твърди, че ищецът от дълги години живее със
семейството си в Испания, но притежава и жилище в гр.Тервел на ул.Димитър
Дончев №21. Негов съсед намерил на външната врата на имота покана за
доброволно изпълнение по изп.дело №Ж.Б.20217370401487 на ЧСИ Лучия
Тасева.
На 28.02.2022 година след подадена молба, ищецът е получил и
съобщение за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че изпълнителното
дело е образувано по искане на Община Тервел по силата на издаден
изпълнителен лист на 05.12.2002г. по гр.д.№120/2000 година на РС-Тервел.
Същият не помни срещу него да е било образувано изпълнително дело по
1
посочения изпълнителен лист, както и да има предприемани и извършвани
изпълнителни действия от страна на ДСИ, ЧСИ след 10.02.2004г. до датата на
образуване на новото изпълнително производство. Затова и счита, че не
дължи процесните суми.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв.Р.Б.-АК гр.Добрич, чрез която
заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Моли и
за присъждане на всички сторени по делото разноски, включително
адвокатски хонорар.
Ответната страна, както със своя писмен отговор така и в съдебно
заседание моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и да им
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети заверени преписи на: справка от общински
регистър на населението- Малага, Испания в легализиран превод на
български език; съобщение за образувано изпълнително дело
№Ж.Б.20217370401487 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737, район на
действие ОС Добрич; копие на изпълнителен лист от 05.12.2002 година,
издаден съгласно Решение №51/16.05.2002г. по гр.д. №120/2000 година;
молба от П. Г. П. до ЧСИ Лучия Тасева за прекратяване на изпълнителното
производство; пълномощно; покана за доброволно изпълнение по и.д.
№Ж.Б.20217370401487 по описа на ЧСИ Лучия Тасева и молба до ЧСИ Лучия
Тасева за образуване на изпълнително дело.
Съдът като прецени и анализира събраните в тяхната цялост писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът като предявен от лице разполагащо с активна процесуална
легитимация пред надлежния съд се явява допустим.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му
като предприема съответните изпълнителни действия.
Перемцията е обусловена от активността на взискателя. В
изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение.
В конкретният случай, давността ще тече от датата, когато е
било предприето последното по време валидно изпълнително действие от
страна на взискателя, а именно 10.02.2004г. Противното би означавало, че се
кредитира бездействието на взискателя, във връзка с приложението на
чл.454, ал.2 от ГПК. Ответникът не ангажира други доказателства за да
2
докаже извършване на изпълнителни действия, които биха прекъснали
давността за периода от 10.02.2004 г. до 09.12.2021 г.
От материалите по делото е видно, че взискателя – ответник в
настоящото производство Община Тервел, е поискал извършване на
изпълнителни действия по изпълнително дело 1487/2021 г. по описа на ЧСИ
Лучия Тасева едва на 08.11.2021 г. Видно е, че след 10.02.2004г., до
09.12.2021 г. когато е връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ
други действия не са извършвани, които да са прекъсвали 5 годишната
давност, която съдът приема. Предвид чл.454, ал.2 от ГПК, взискателят не е
бил възпрепятстван да подаде молба за продължаване на изпълнението, като
това е сторено едва на 08.11.2021г.
След 10.02.2004г. са изтекли повече от две години, поради което
останалите действия извършени след тази дата са без правно значение, вкл. и
прекратяването на делото, което е станало по силата на закона, с изтичането
на т.н. преклузивен срок по перемция.
Едновременно с посоченото по горе, съдът приема, че давността,
предвид приложението за чл.110 от ЗЗД не е прекъсвана и спирана
след 10.02.2004г. Същата е изтекла на 11.02.2009г., затова и настоящият
състав приема, че давността за принудителното събиране на вземането по
издадения изпълнителен лист е изтекла, на тази дата.
Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността:
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; прекъсва се с
предприемане на действия за принудително изпълнение; спира се, докато трае
съдебният процес за вземането. Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Действително, законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение - чл.116, б“в“ от ЗЗД.
В случая, с възобновяването на 09.12.2021г. на изпълнителното дело,
давността не е прекъсната, тъй като тя вече е била изтекла на 11.02.2009г.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. Това ще рече, че се погасяват всички вземанията по
издадения изпълнителният лист.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен в неговата цялост.
С оглед изхода по делото на ответника Община Тервел следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски по настоящото производство, а
именно: внесената държавна такса в размер на 116,59 лева, както и заплатения
адвокатски хонорар в размер на 540,00 лева, за които има представени
доказателства за приведени суми.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Тервел
гр.Тервел, гр.Тервел с адрес ул.Св.Св.Кирил и Методий №8 представлявана
3
от кмета Симеон Симеонов, че П. Г. П. с ЕГН:********** с адрес в Република
България: ********** НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност
плащане на сумите: 364, 40 лева- представляващи неплатена наемна цена за
периода м.ноември 1998г.- м.април 1999г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 01.06.2000г. до окончателното и изплащане; 169,36лева -
представляващи неплатени разходи, свързани с ползването на наетата вещ,
ведно със законната лихва върху сумата начиная от 01.06.2000г.; 2366,00
лева - представляващи обезщетение за вредите, причинени по време на
ползване на наетата вещ ведно със законната лихва начиная от 01.06.2000г.,
както и 15,00лева - представляващи юрисконсултско възнаграждение по гр. д.
№120/2000г. по описа на РС-Тервел, за които суми е образувано
изпълнително дело №Ж.Б.20217370401487 по описа на ЧСИ Лучия Тасева.
ОСЪЖДА Община Тервел гр.Тервел, гр.Тервел с адрес ул.Св.Св.Кирил
и Методий №8 представлявана от кмета Симеон Симеонов да заплати на П. Г.
П. с ЕГН:********** с адрес в Република България: ********** сторените
разноски по настоящото производство, а именно: внесената държавна такса в
размер на 116,59 лева, както и заплатения адвокатски хонорар в размер на
540,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
4