№ 777
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110212829 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Производството е образувано по молба на Д. П. чрез пълномощника му
– адв. Иван-Александър Н., за присъждане на ДДС върху определеното му от
съдебния състав възнаграждение с решението по делото. Отправено е искане
и за изменение на решението в частта за разноските, като се иска да не се
присъжда възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като делото било с
ниска правна сложност.
В предоставения на въззиваемата страна срок за становище по молбата,
съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК, СДВР не е взела отношение по казуса.
Административнонаказателното производство по посоченото дело е
приключило на първа инстанция с решение, по силата на което е изменено
обжалваното НП, като е редуциран размерът на наказанието от 100 лева на 50
лева. С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските по делото,
като е определил юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в
размер на 50 лева и такова на процесуалния представител на жалбоподателя в
размер на 150 лева. ДДС не е присъдено.
Софийски Районен съд, като съобрази посоченото правно основание в
молбата и съдържанието на същата, приема, че е надлежно сезиран с искане за
допълнение на решението, в частта му за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1
от ГПК.
Съобразно изхода на делото съдът следва да се произнесе по разноските
1
по делото, които са претендирани своевременно още в жалбата.
Съдебният състав намира, че молбата е частично основателна, защото в
случая са приложими правилата на АПК, които препращат към ГПК. С оглед
наложената съдебна практика разноските при изменение на наказанието да се
присъждат съразмерно, съдът намира, че следва да уважи искането на
жалбоподателя за присъждане на ДДС. В останалата му част то е
неоснователно.
Съдът констатира, че процесуалният представител на жалбоподателя е
претендирал своевременно присъждането на ДДС, поради което съдът е
следвало да го присъди с решението си. Съгласно пар. 2а от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на постановяване на решението, за нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по
тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо, съдът
следва да присъди допълнително 30 лева, представляващи ДДС върху сумата
от 150 лева, определена на процесуалния представител на жалбоподателя.
На следващо място, съдът намира, че доводите в молбата за изменение
на решението в частта за присъдените на СДВР разноски са неоснователни и
противоречащи както на закона, така и на морала.
В случая следва да се отбележи, че както адв. Н., така и юрисконсултът
на СДВР са счели за ненужно да се явяват пред съда при разглеждането на
делото. Освен това, двете страни са осъществили еднаква по обем работа, тъй
като представителят на СДВР е изготвил двукратно писмено становище по
съществото на делото, точно както представителят на жалбоподателя.
Цинично звучи доводът в жалбата, че СДВР не е имало никакви допълнителни
разходи във връзка с ангажирането на юрисконсулт по делото, както и
съображението, че поради ниската степен на правна сложност на делото, то не
следвало да се присъжда възнаграждение. Ако съдът приложи тези
съображения, което е абсурдно, то и на жалбоподателя не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение, защото степента на сложност на делото
2
е фактор, който е еднакво относим и за двете страни.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА съдебно решение по НАХД 12829/24 г., в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН, вр.
пар. 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, СДВР, да заплати на Иван-Александър Ч. Н., с
личен адвокатски номер **********, сумата от 30 лева, представляваща ДДС
върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 150 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението в
останалата му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд София-град, в 7-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3