Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието
на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина
Маринова в. гр. д. № 11197 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.
С решение № 77940/28.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 15808/2019 г. на СРС, ГО, 69 състав, са уважени предявените от Ш.Ф.
срещу У. „Н.“ ЕАД искове с правно основание: чл.344, ал.1, т.1 КТ – за
признаване на уволнението му, извършено със заповед от 14.01.2019 г. на
директора на У. „Н.“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна; чл.344, ал.1, т.2 КТ
за възстановяване на предишната му работа – на длъжност „лекар хирургия“ в
Клиника по хирургия при У. „Н.“ ЕАД и чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ
– за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 410 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в
периода 16.01.2019 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва от 19.03.2019
г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 200 лв. разноски по делото.
Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 465, 40 лв. държавна такса.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника У. „Н.“ ЕАД. В
жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
е необосновано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за
нарушение на трудовите задължения, обуславящо издаването на процесната заповед
за налагане на дисциплинарно уволнение. Излагат се съображения, че по делото се
установява, че ищецът е напуснал операционната зала преди да приключи операция,
което е достатъчно основание да се приеме, че е налице описаното в заповедта за
уволнение нарушение. Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца Ш.Ф., с който оспорва въззивната
жалба и отправя искане същата да бъде оставен без уважение, а
първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр.
чл.344, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Ищецът твърди, че със
заповед № РД 361/14.01.2019 г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД,
връчена на 16.01.2019 г., му е било наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“. Излага съображения, че видно от заповедта за
уволнение, същото е наложено във връзка с негови действия по време на нощно
дежурство на 21.10.2018 г. срещу 22.10.2018 г., за които в заповедта се сочи,
че е била съставена докладна от 22.10.2018 г. Твърди, че са му били поискани
обяснения, депозирани писмено на 24.10.2018 г. Счита, че дисциплинарното
наказание е наложено след срока по чл.194, ал.1 КТ, която поставя императивно
изискване дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението. В тази връзка счита, че най-късният момент, в който
работодателят е „открил“ твърдяното нарушение, е 24.10.2018 г., поради което
срокът по чл.194, ал.1 КТ в случая
изтича на 24.12.2018 г. – почивен ден и следователно – на 27.12.2018 г. –
първия следващ работен ден, а заповедта за уволнение е издадена едва на
14.01.2019 г. Твърди, че не е извършил описаното в заповедта за уволнение
дисциплинарно нарушение, а именно – прекъсване на операция и оставяне на
пациент на операционната маса. Твърди, че лично е започнал и завършил
операцията на пациентката А.Г.С., извършвайки действия изцяло в защита на
живота и здравето й, като безспорно е била необходима намесата на
анестезиологичен екип, за да му бъде дадена възможност да приключи операцията
при релаксиран пациент.
Моли съда да постанови
решение, с което признае уволнението за незаконно, да го възстанови на
предишната, заемана от него длъжност -
лекар хирургия в Клиника по хирургия при У. „Н.“ ЕАД и да осъди ответника да му
заплати сумата от 7 410 лв. обезщетение за времето, през което е останал
без работа в резултат на незаконното уволнение – за периода 16.01.2019 г. –
16.07.2019 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
У. „Н.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Счита, че същите са недопустими като предявени след срока по чл.358 КТ,
тъй като заповедта е връчена на ищеца на 16.01.2019 г., а исковата молба е
депозирана на 19.03.2019 г. Твърди, че заповедта за уволнение е издадена при
спазване изискванията на КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание
са изискани писмените обяснения на ищеца, спазена е процедурата по връчване на
заповедта. Оспорва иска за обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа, и по размер.
Между страните не е спорно,
че са били обвързани от трудово правоотношение, което се потвърждава и от
представения трудов договор № 4-203/28.06.2016 г., по силата на който ищецът Ш.Ф.
е заемал длъжността „лекар“, код по НКПД 22117001, клас 2-АС, като е уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лв. Видно от т.5 от
договора, същият е сключен за неопределено време, със срок за изпитване от 6
месеца – до 01.01.2017 г.
С допълнително споразумение
№ РД-31-4-3/06.01.2017 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните са
постигнали съгласие за изменение на трудовия договор, считано от 09.01.2017 г.,
както следва: от длъжност „лекар“ на длъжност „лекар, хирургия“, код по НКПД
22127055, в Трета хирургична клиника на У. „Н.“ ЕАД, при основано месечно
възнаграждение в размер на 820 лв. Съгласно т.3 от допълнителното споразумение,
договорът е сключен за неопределено време, със срок за изпитване от 6 месеца –
до 09.07.2017 г.
Представена е длъжностна
характеристика на лекар-хирургия в хирургичната клиника на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ за длъжността „лекар-хирург“, код по НКПД: 22127055, структурно
звено - Трета хирургична клиника. В Раздел
III „Основни отговорности“, б. „Б“ „Лечебно-диагностична и консултативна
дейност“, е предвидено, че: лекарят участва в цялостния диагностичен, лечебен и рехабилитационен процес на
хоспитализираните пациенти, прилагайки всички съвременни изисквания за ниво на
медицинските знания и правилата за добра медицинска практика (т.1); съблюдава
изпълнението и в своята ежедневна работа се ръководи от хирургичните стандарти
и алгоритми за поведение на Секцията по обща, висцерална и спешна хирургия
(т.2); осъществява контрол върху състоянието на
хоспитализираните и амбулаторните пациенти посредством участието в регулярни
визитации, прегледи и консултации с особено внимание върху новопостъпилите, оперираните
и болните в тежко или влошено състояние (т.3); участва в консултативната
дейност на клиниката (т.4); участва в ежеседмичните клинични срещи за обсъждане
на болните, подлежащи на планови оперативни интервенции и настъпилите
усложнения (т.5); контролира дейността на лекарите без специалност,
специализантите и останалия медицински персонал в клиниката (т.6); отговаря за
правилното водене на медицинската документация
- ИЗ, епикризи, информирани съгласия и др., съобразено с правилата за добра
медицинска практика, като се спазват всички изисквания произтичащи от Договора
на болницата с НЗОК и носи
дисциплинарна и финансова отговорност за това (т.7); повишава
непрекъснато професионалната си квалификация (т.8); участва във внедряването на
съвременни диагностични и лечебни методи (т.9); участва в междуклинични консултации
и колегиуми (т.10); в ежедневната си работа се съобразява и спазва Правилника
за борба с ВБИ на клиниката (т.11); в ежедневната си работа се съобразява с
лекарствената политика на клиниката, спазването на лечебно-възстановителния
режим и поддържането на образцово хигиенно състояние в клиниката (т.12); информира
се чрез анкети и разговори за мнението на болните относно качеството и
културата на оказаната им медицинска помощ в клиниката (т.13).
С допълнително споразумение
№ РД-31-4-147/19.06.2017 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните
са постигнали съгласие за промяна на работното място на ищеца от Трета
хирургична клиника в Четвърта хирургична клиника, като е уговорено, че
споразумението влиза в сила на 01.07.2017 г.
С допълнително споразумение
№ РД-31-4-821/16.10.2018 г. към трудов договор № 4-203/28.06.2016 г. страните
са постигнали съгласие за промяна на работното място на ищеца от Четвърта
хирургична клиника в Клиника по хирургия, като е уговорено, че споразумението
влиза в сила на 08.10.2018 г.
Със заповед №
РД-32-4-1194/14.11.2018 г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД, на
основание чл.160, ал.1 и ал.3 КТ на ищеца е разрешено ползването на неплатен
отпуск за период от 3 месеца, считано от 05.12.2018 г. до 05.03.2019 г., както
следва: за периода 05.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. – 12.02.2019
г. – с трудов стаж, а за периода 13.02.2019 г. – 05.03.2019 г. – без трудов
стаж.
Със заповед № 2/08.01.2019
г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД, на основание чл.175, ал.2 КТ, е
прекъснат разрешеният със заповед № РД-32-4-1194/14.11.2018 г. неплатен отпуска
на ищеца, считано от 01.01.2019 г. по взаимно съгласие на страните.
Със заповед №
РД-361/14.01.2019 г. на изпълнителния директор на У. „Н.“ ЕАД на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание
чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ, както и на основание чл.190, ал.1, т.7 и чл.188,
т.3, като е посочено, че същото се налага във връзка с докладна на д-р П.Н.РД-41-1004/22.10.2018
г., Началник на Отделение по анестезиология към КАИЛ. В заповедта за изложени
мотиви, че след извършена проверка по случая е било установено, че на нощното
дежурство на 21.10.2018 г. срещу 22.10.2018 г. по време на операция –
лапаротомия с извеждане на противоестествен анус главният оператор д-р Ф. се
размива и оставя пациентката А.Г.С. с отворен корем, напускайки операционната
зала, поради разногласие с анестезиологичния екип, като този факт се потвърждава
и от д-р Ф. в негови писмени обяснения № РД-41-1004/24.10.2018 г. В заповедта
за уволнение е посочено, че описаното поведение не съответства на нормалната
хирургична практика, както и че по време на своята работа д-р Ф. е следвало да
действа в интерес на живота и здравето на г-жа С. съгласно чл.3 от Кодекса на
професионалната етика на лекарите в България, без да оставя лични разногласия
да вземат превес пред интересите на пациентката; че също така е следвало да
защитава правото й на сигурност и безопасност по време на лечебните процедури.
Изложени са мотиви, че описаното поведение не съответства на задълженията,
установени в чл.126 КТ като: спазване на вътрешните етични правила, приети в
предприятието – чл.124, т.10 КТ, да съгласува работата си с останалите
работници и служители – чл.124, т.11 КТ и задължението да бъде в операционната
зала по време на хирургична операция, действайки в интерес на пациентката –
чл.126, т.13 КТ. Заповедта за уволнение е връчена на 16.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на правилността
на обжалваното решение съдът намира следното:
Между страните в
производството е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия на У. „Н.“ ЕАД. С
атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна
практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци
на нарушението – кога и от кого
извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010
г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ,
задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността
на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване
на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят
е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, като е описал
кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за
което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и
противоправността на деянието.
Съгласно разясненията,
дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно
наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме
писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в
рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание. Това дава възможност на работодателя за допълнителна
оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на
служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения,
респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо
от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество.
В случая между страните не е
спорно, че работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищеца.
Нормата на чл.194, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете
за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и
едногодишен от извършването му – чл. 194, ал. 1 КТ, според който дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща
от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването на
нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е
изтекъл краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза
на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение.
Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок от узнаването, дори и да не е
изтекъл едногодишният срок от извършване на наказанието, дисциплинарното
наказание отново не може да бъде наложено.
Доводи, че дисциплинарното
наказание е наложено след срока по чл.194, ал.1 КТ, са наведени от страна на
ищеца с исковата молба, с което този въпрос е включен в предмета на спора между
страните. В случая следва да се приеме, че субектът на дисциплинарна власт е
узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е наказан, на 22.10.2018
г. – датата, на която според мотивите на заповедта за уволнение е била депозирана
докладна записка до него от началника на Отделение по анестезиология към КАИЛ. Двумесечният
срок по чл.194, ал.1 КТ изтича на 27.12.2018 г. /тъй като дните от 22.12.2018
г. до 26.12.2018 г. вкл. са неприсъствени/.
Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ
сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск
или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска /достатъчно е същият да е
от предвидените в закона/. Без значение е и неговата продължителност. През
време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали
съответният срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. По разпореждане на закона
срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число
на последния /втория/ месец. Когато са били налице основания за спиране поради
ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец
следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Точният
брой дни зависи от конкретиката на случая и от вида отпуск. Конкретно, при
ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни
дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните
дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск,
тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Законодателят е
използвал различни критерии /единици/ при различните видове отпуски – едни от
тях са измерими в работни дни, а други в календарни дни, трети вид пък зависи
от волята на съответния компетентен орган. Така например платеният годишен
отпуск се разрешава и ползва в работни дни /арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/.
Аналогично в работни дни се разрешава неплатеният отпуск, отпускът при
встъпване в брак, при смърт и др. В календарни дни се измерва отпускът по време
на активна служба в доброволния резерв /арг. от чл. 158, ал. 2 КТ/, отпускът
поради бременност, раждане и осиновяване /виж чл. 163 КТ/ и др. Уредени са и
видове отпуски, при които в различните хипотези отпускът се разрешава месечно
/т. е. в календарни дни/ или в работни дни – напр. отпускът за обучение за лица
в средно и висше училище се разрешава в работни дни чл. 169, ал. 1 КТ, а този
за подготовка на дисертационен труд е в месечен срок /календарен срок/ – чл.
169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна неработоспособност се разрешава от
здравните органи, съобразно волята им – чл. 162, ал. 2 КТ и нормите на
Наредбата за медицинската експертиза. Ето защо, дните, в които едно лице е в
отпуск, следва да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск, като се
вземе предвид как се измерва последният. Допълнителен аргумент в тази насока е
и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на
дисциплинарната отговорност – от една страна да осигури възможност на
работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и
да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна да осигури
възможност на работника /служителя да организира защитата си срещу последното.
Това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на
трудовото правоотношение. Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, т.е. в този времеви
отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е
изпълнявал работата. В този случай срокът трябва да бъде продължен с толкова
работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал
трудовите си функции поради отпуск /в посочения смисъл – решение № 209 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г. на ВКС, III ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК./
От ангажираните по делото
писмени доказателства се установи, че ищецът е бил в неплатен отпуск в периода
05.12.2018 г. – 31.12.2018 г., който включва 16 работни дни. В случая срокът по
чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече на 22.10.2018 г. и е следвало да изтече на
27.12.2018 г., като след тази дата следва да се прибавят 16 дни, поради което
срокът е изтекъл на 14.01.2019 г. /тъй като 12.01.2019 г. е неприсъствен/.
До тази дата заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя,
но и да бъде връчена на работника или служителя /решение № 175/24.06.2013
г. по гр. д. № 1259/2012 г. на ВКС , ІІІ ГО и решение № 256
от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV ГО /. Заповедта
за уволнение е връчена на ищеца на 16.01.2019 г., след срока за налагане на
дисциплинарно наказание, с изтичане на който се препятства субективното
потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание.
Независимо от посоченото,
следва да се има предвид и че съгласно
разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на
ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на
наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е
да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника/служител. С оглед на това същият следва да докаже в
хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на
извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е осъществил
противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата
дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи,
че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
В случая от страна на
ответника не са ангажирани доказателства ищецът да е осъществил описаното в
заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят се позовава на
посочената в заповедта за уволнение докладна на д-р П.Н.РД-41-1004/22.10.2018
г., Началник на Отделение по анестезиология към КАИЛ. Същата не е била
представена по делото, нито от страна на жалбоподателя-ответник са били
ангажирани други доказателства, от които да се установява, че ищецът е извършил
дисциплинарното нарушение, за което му е било наложено дисциплинарно наказание.
Изводите на съда, че същото е било осъществено не могат да почиват на
предположения, а подлежат на установяване при условията на пълно и главно
доказване от работодателя-ответник. По изложените съображения неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя, че след като посоченият като изготвил
докладната д-р Нейчев е извършил вътрешна проверка, при която е установил
соченото дисциплинарно нарушение, това е достатъчно основание да се приеме, че
е налице описаното нарушение, тъй като посочените обстоятелства подлежат на
доказване от страна на ответника, каквото доказване в случая не е било
проведено.
По изложените съображения
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен, в какъвто смисъл са и
формираните от страна на първоинстанционния съд крайни изводи.
Извън доводите, свързани със
законността на уволнението, от страна на жалбоподателя не са заявени оплаквания
във връзка с останалите предпоставки, обуславящи основателността на исковете по
чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 КТ, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна
проверка, очертан с въззивната жалба.
По
изложените съображения и с оглед изчерпване на предмета на въззивна проверка, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по договор за правна защита от 20.01.2021 г.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77940 от 28.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 15808/2019 г. на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА У. „Н.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Ш.Ф., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.