МОТИВИ
по Решение по НАХД №281/2020г. по описа
на Оряховски районен съд
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемият по БП №237/2020г. по описа на РУ „ Полиция ” - гр. Оряхово / БП №496/2020г.
на РП - Оряхово – М.Л.З., ЕГН:**********, с адрес *** да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание, за това, че на 28.07.2020
година в 22.30 часа, по път III-306, между гр.Оряхово
и с.Селановци, обл.Враца, при км. 62.000 в посока на движение от гр.Оряхово за
с.Селановци, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „
Форд “, модел „ Фиеста “ без регистрационни табели и с неустановена
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на Наредба I-45/2000
година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
С разпореждане
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на "особените
правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият М.Л.З., редовно
призован, явява се лично и със служебния си защитник адв.В.К. ***.
В хода на ДП
обвиняемият се признава за виновен да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
В хода на съдебното
следствие обвиняемият се признава за виновен и отново изразява съжаление за
извършеното.Служебно назначеният му защитник адв.В.К. *** счита, че са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, а именно, че случаят е явно маловажен.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото доказателства,
съобразно нормите на чл.13,
чл.14
и чл.18
от НПК, намира за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и по доказателствените материали:
Обвиняемият М.Л.З. е роден
на ***г***, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан - реабилитиран,
безработен, ЕГН:**********.От приложената към делото характеристична справка е
видно, че обвиняемият е криминално проявен, дружи с криминално проявени лица,
не се ползва с добро име сред обществеността на с.Селановци и своите съседи, не
спазва законовите разпоредби и има чувство за безнаказаност.От приложената по
делото справка за нарушител/водач за обвиняемото лице се установява, че
въпреки, че е неправоспособен водач на МПС – не притежава СУМПС и не се води на
отчет, същият има множество извършени нарушения по ЗДвП.
От приложената по
делото справка за съдимост на обвиняемото лице се установява, както следва:
- по НАХД №591/2016г.
по описа на РС – Козлодуй за извършено на 21.09.2016г. престъпление по чл.343в,
ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК, на основание чл.78а, ал.1 „ от НК, З. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „ Обществено
порицание „, като е постановено същото да бъде изпълнено чрез залепване на
информационното табло в Кметство с.Хърлец.
Решението е влязло в
сила на 16.02.2017г..
Лек автомобил марка „
Форд “, модел „ Фиеста “ е бил собственост на Светлин Митков Боянов от
гр.Оряхово.Автомобилът се е ползвал с ДКН:********.Собственикът на процесния
лек автомобил – С.Б., депозирал в КАТ – Враца декларация за прекратяване
регистрацията на автомобила, като предал и двата броя регистрационни
табели.Считано от 16.03.2020г. въз основа на така подаденото заявление,
регистрацията на автомобила била прекратена, а самият автомобил бил оставен на
съхранение в частен имот.
На 28.07.2020г. св.Л.Б.Т.от
с.Селановци, обл.Враца разбрал, че процесния лек автомобил се продава.Тъй като
искал да купи МПС, впрегнал коня и каруцата и се запътил към гр.Оряхово.С него
тръгнали св.Л. Л.З. и синът му, а именно обвиняемият М.З., които трябвало да му
помогнат да придвижи автомобила от гр.Оряхово до с.Селановци.В гр.Оряхово
открили дома на продаващият автомобила.Същият обяснил, че автомобилът е
бракуван, но пали и върви.Св.Л.Т., св.Л. З. и обвиняемият огледали процесния лек
автомобил, като видели, че същият е без регистрационни номера.След като
св.Тодоров спазарил и закупил автомобила, обвиняемият въпреки, че не бил
правоспособен водач и въпреки, че знаел, че МПС е с прекратена регистрация,
т.е. не е регистрирано по съответния ред, което било видно и от липсата на
поставени на него регистрационни табели, предложил да го откара до с.Селановци
на собствен ход.Около 22.30 часа на 28.07.2020г., тримата се качили в
автомобила, който се управлявал от обвиняемия и потеглили към с.Селановци, като
спуснали баир по земен път, който водел към шосето за с.Селановци.
По същото време
полицейските служители – св.А.В.М. и св.М.М.С.били тръгнали със служебния
автомобил за с.Селановци.Длъжностните лица забелязали светлините на
управлявания от обвиняемия лек автомобил, който се движел по земен път от
гр.Оряхово към главния път за с.Селановци.Докато полицейските служители
обърнали движението си в обратна посока, управляваният от обвиняемия автомобил
вече се движел срещу тях в посока с.Селановци по главен път III-306,
между гр.Оряхово и с.Селановци, обл.Враца.Органите на реда включили светлинната
сигнализация на служебния автомобил и подали на водача стоп палка по образец,
за да го спрат и да извършат проверка.Обвиняемият отбил автомобила отдясно и
спрял при км. 62.000 на път III-306, между
гр.Оряхово и с.Селановци, обл.Враца.По време на проверката обвиняемият заявил
пред органите на реда, че не притежава СУМПС, след което полицейските служители
извършили справка за автомобила чрез ОДЧ на РУ
- Оряхово.От извършената справка установили, че лекият автомобил е с
прекратена регистрация.
На обвиняемия З. бил
съставен АУАН №171779/28.07.2020г. и АУАН №171778/28.07.2020г., които същият
подписал без възражения.
За констатираните
признаци за извършено престъпление от общ характер били уведомени органите на
досъдебното производство.На основание чл.356, ал.2 от НПК започнало настоящето наказателно
производство.
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, на 24.08.2020г., З. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Така възприетите от
настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен
и категоричен начин въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378,
ал.2 от НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на
непосредственост по чл.18 от НПК – самопризнанието на обвиняемия, подкрепено от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства - показания на разпитаните по
делото свидетели.Посочените показания са последователни, логични,
кореспондиращи помежду си и на направеното от обвиняемия самопризнание.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства,
събрани на досъдебното и съдебното производство.Всички писмени доказателства
взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните гласни доказателства,
като подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка.
Събраните доказателства са непротиворечиви,
изцяло кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло като обективни,
логични и неопровергани от цялостния доказателствен материал.Същите се
подкрепят и от самопризнанието на обвиняемия, който изцяло признава вината си и
не оспорва описаната в постановлението на РП – Оряхово и възприета от настоящия
съдебен състав фактическа обстановка.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си М.З. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.345,
ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 28.07.2020 година в 22.30 часа, по път III-306,
между гр.Оряхово и с.Селановци, обл.Враца, при км. 62.000 в посока на движение
от гр.Оряхово за с.Селановци, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „ Форд “, модел „ Фиеста “ без регистрационни табели и с
неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на
Наредба I-45/2000 година за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства.
Касае се за
престъпление по транспорта.
Съгласно
чл.140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната.Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, моторните
превозните средства се регистрират в 14 - дневен срок от придобиване на
собствеността или оформяне на вноса.
От обективна страна,
обект на престъплението са обществените отношения, свързани с осигуряване
безопасността на транспорта.Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие -
обвиняемият е управлявал процесното превозно
средство, без да е изпълнил задължението си да го регистрира по надлежния ред.
От субективна страна деянието
е осъществено с пряк умисъл.Изведено от неговите действия, деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, искал ги е и ги е допуснал – знаел е, че процесния
лек автомобил не е регистриран по надлежния ред и, че поради това обстоятелство
не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но
въпреки това го е привел в движение и го е управлявал до спирането му от
полицейските служители.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият З. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
По приложението на чл.78а от НК:
За престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева.Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер.От
приложеното по досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия е
видно, че същият е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК преди постановяване на Решението по
настоящото административно наказателно производство, а именно по НАХД
№591/2016г. по описа на РС – Козлодуй, по което му е наложено наказание „
Обществено порицание „.Видно от приложената по делото справка от кметство
с.Хърлец, наказанието „ Обществено порицание „ е било изпълнено, чрез поставяне
на съобщението по съответното решение на информационното табло на кметство с.Хърлец
на 24.02.2017г.. .
Съгласно ТР №2/28.02.2018г. на ВКС, правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК е признато в т.4 от ППВС
№7/1985г., като е прието, че същото възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание.Деянието по настоящото дело
е извършено на 28.07.2020г., т.е. след изтичането на една година от изпълнение
на наказанието, наложено му по НАХД №591/2016г. по описа на РС – Козлодуй,
поради което по отношение на деянието, предмет на настоящия процес отново може
да бъде приложен институтът на чл.78а от НК.
С извършеното от обвиняемия
З. като пълнолетен деяние не са причинени имуществени вреди.При тези данни
съдът, не разполага с възможност да прави преценка относно това дали да приложи
или не разпоредбите на чл.78а от НК по
отношение на обвиняемия, доколкото същите са императивни.Ето защо намира, че са
налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК / изм.ДВ, бр.26/2010г. /, в сила от 09.04.2010г. предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на
обществена опасност на личността му предвид чистото съдебно минало, а също и признанието на вината по така повдигнатото обвинение, показваща
критичност към извършеното и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на
обективната истина.Отегчаващи вината обстоятелства са лошите
характеристични данни за обвиняемия.Поради това и като отчете степента на
обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че справедливо
размерът на наложената му глоба да бъде определена при превес на смекчаващите
вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер.Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в
размер на хиляда лева, като именно така определеният размер на глобата, се
явява справедлив и в най - голяма степен ще допринесе за постигане целите на личната
и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на
обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
Съдът намира, че
следва да отбележи, че действително, съгласно чл.78а, ал.5 от НК на дееца може
да се наложи административно наказание „ глоба ” в размер под минималния,
визиран в чл.78а, ал.1 от НК / 1000.00 лв. /.Това е възможно обаче само в
случаите, в които законодателят в специалната част на НК е предвидил за дадено
престъпление наказания „ глоба ” / и то в размер, по - нисък от 1000.00 лева. /
или глоба и друго по - леко наказание.Настоящият казус не е такъв.В
разпоредбата на чл.345, ал.1 и ал.2 от НК, законодателят е предвидил за това
престъпление наказания „ лишаване от свобода ” или „ глоба „. Наказанието „
лишаване от свобода ” безспорно е по - тежко от наказанието „ глоба ”.В
системата на наказанията по българския НК лишаването от свобода е по - тежко
наказание от глобата, затова подсъдимият не може да се ползва от привилегията
по чл.78а, ал.5 от НК.По - леки наказания от глобата са тези по чл.37, т.6 –
т.11 от НК:лишаването от права, от почетни звания, военни звания и общественото
порицание.Ето защо в случая разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК е
неприложима.Приложима е общата разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, съгласно която
минималният размер на административното наказание „ глоба ” е 1000.00 лева.
По отношение на
искането обвиняемият да бъде оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК, съдът
намира същото за неоснователно.Принципно, при формалните престъпления, към
които се отнася и посоченото по чл.345, ал.2 от НК, доколкото в състава му не е
предвиден определен престъпен резултат, е достатъчно кръгът обществени
отношения, защитими с конкретното престъпление само да е поставен в опасност.В
случая обаче преценката на конкретните обстоятелства по извършване на
престъплението не разкриват основания за определянето му като маловажно и
съответно непрестъпно.Конкретният случай касае деяние, което
осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото в чл.345, ал.2 от НК престъпление.Обществената опасност от деянието на обвиняемия не може да бъде
оценена като незначителна или да се направи извод за пълна
липса на обществена опасност с оглед характера на
управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил.От друга
страна, както се установи от събраните по делото доказателства обвиняемият е
неправоспособен водач на МПС, но въпреки това има редица нарушения на ЗДвП,
същият е с недобри характеристични данни и веднъж е освобождаван от наказателна
отговорност.От решаващо значение е и обстоятелството, че същият непосредствено
преди да се качи и да започне да управлява автомобила е бил уведомен, че
последният е с прекратена регистрация, но това не му е попречило да извърши
деянието.
Хипотезата на чл.9,
ал.2 от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са налагали
управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга възможност,
освен да го използва.Изложените от защитника на
обвиняемия обстоятелства съставляват
смекчаващи вината такива, което не е равнозначно на малозначителност на
деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на утвърдените порядки и
създадените закони в държавата.
При горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н.Крумова