Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 30.10.2020 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия
..................................а.н.дело № 26/ 2020 година по описа на
Тервелски районен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на М.Л.Н. с ЕГН ********** ***№ 738 от 09.04.2020
година при Тервелски районен съд ,срещу Наказателно постановление № 20-0355-000087 от 26.03.2020 година на Началника на РУ Полиция
гр. Тервел при ОД МВР гр. Добрич
- К.Г.К., упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година, с което на жалбоподателя, за установени адм. нарушения, както следва : за това ,че на
08.03.2020 година в село Безмер , общ.
Тервел , по ул. „ Първа“ на входа на селото от към гр. Тервел , като водач на л.а.
Фолскваген Голф с рег. № ***
, управлява мотовррното преводно
средство, като не е поставил
задължителен обезопасителен колан , с който е оборудван автомолиба – нарушение
на чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП и за
това , че на същата дата време и място и час като водач на МПС не носи контролния талон от свидетелството за управление - нарушение на
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗдвП , като
на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 , предл.
1 от ЗдвП за установеното първо адм.
Нарушение му е наложена глоба в размер на
50,00 лева и за второто адм.
Нарушение на основание чл. 183 ал. 1 т.1 пред. 2 от ЗДвП му е наложена
адм. Наказание глова в размер на 10,00
/ деет / лева .
На основание Наредба І 3-2539 от 17.12.2012 г. на жалбоподателя са отнети 6 / шест / контролни точки.
При Тервелски районен съд жалбата
е администрирана на 09.04.2020
година, като е образувано а.н. дело № 26 / 2020 година .
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В
съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не
се явява, по делото се представлява от процесуалния си представител - адвокат Г.Д.
АК Варна . Процесуалния представител на
жалбоподателя подържа жалбата на
посочените по нея основания .
Въззиваемата
страна - РУ на
Полиция гр. Тервел , при ОД на МВР гр. Добрич , редовно призована , не изпраща свой упълномощен представител.
Актосъставителя – К.К.М. на длъжност младши автоконтрольор и свидетеля при установяването на административното нарушение и съставянето на
акта – А.Е.А. - двамата служители
на РУ Полиция гр. Тервел
, редовно призовани явяват се лично .
По
делото съдът прие писмените доказателства съдържащи се по административно
наказателната преписка : АУАН серия GA - акт
№33463 от 08.03.2020 година, съставен
на жалбоподателя от К.К.М. .
Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените
от жалбоподателката
доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .Подадена
е в срок.
Съдът, след като прецени
обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната
жалба , приобщените по делото писмени
доказателства, съдържащи се по административно наказателната преписка , от разпита на
актосъставителя и свидетеля при
установеното административно
нарушение , прие за установено от
фактическа страна следното :
На 08.03.2020 година в село Безмер , по
централната улица на входа на селото от към гр. Тервел свидетелите М. и А. – дваата
служители на РУ Полиция гр. Тервел по график осъществявали контпорл по
спазване разпоредбите на ЗдвП
от страна на участници в двигжението.На същата дата към 9,48 часа свидетелите спрали за
проверка лек автомобил Фолскваген Голф с рег. № *** . при спирането свидетелите –
полицейските служители установили , че водача на проверявания от тях автомобил
управлява МПС без да е поставил
задължителен обезопасителен колан
с който бил оборудван автомобила. При
проверката е била установена
самоличността на водача- настоящия
жалбопозател . При првектата на
документите на водача е било установено, че същия не носи контролния
талон към свидетелството се за
управление на МПС.
За установеното свидетеля К. К.М.
е съставил АУАН от 08.03.2020 година, серия GA №33463 - по който са отразени установените адм.
Нарушения на разпоредбата на чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗдвП.
АУАН
е връчен на настоящия жалбоподател , водача на
описаното по акта моторно превозно средство , като по акта водача е
посочил , че има възражения.
Такива
видно от представеното по делото
окомплектована административно
наказателна преписка не са
представени в законовия срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено наказателно постановление – срещу Наказателно
постановление № 20-0355-000087
от 26.03.2020 година на Началника на РУ
Полиция гр. Тервел при ОД МВР гр. Добрич - К.Г.К., упълномощен с МЗ
№ 8121з-515/14.05.2018 година.
Горната фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените
писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите М. и на А. ,които поддържат изцяло и в пълен
обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение.
При
постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по
административно наказателната преписка
писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Нормата на чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП
съдържа общо правило за поведение
и указва на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да изпозлват
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани.
Разпоредбата на ал. 2 от същия
чл. 137а от ЗДвП , указва кои водачи и
пътници може да не ползват обезопасителни колани.
В настоящото производство
жалбоподателя не доказа управляваното
от него МПС да е с категория различна от тази посочена
в чл. 137 а от ЗДвП .
Нормата на Чл.
100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.), т. 1
, съдържа общо правило за поведение и
указва на водача на мотороно превозно,че е длъжен да
носи : свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него .
В настоящото производство съдът сам и
служебно установи че срещу
настоящия жалбоподател има
издаден предходен АУАН - № GA № 129392 от 19.01.2020 година , преписката
по кайто акт е приключила със сътставянето на НП №
20-0851-000122 от 28.01.2020 година издадеден от Началник Сектор ПП при ОД
на МВР Добрич – НП атакувано по жалба ,
на основаие и на която е било образувано при РС Тервел а.н. дело № 20 / 2020 година. Видно от приложената
справка именно по посочения АУАН е
бил отнет и КТ на
жалбоподателя- КТ 6189105 . В този
и смисъл съдът приема жалбата в
в тази и част за основателна и
поднодзорното НП следва да бъде
отменено в тази част .
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това
органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление , районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено
изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка
съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Не са оспорени пълномощията на администратвно
- наказващия орган .
Свидетеля М. има правомощията да осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставя АУАН
за установени по този закон адм.
нарушения.
Съдът намира за безспорно установени по делото извършените от жалбоподателя нарушения на посочените разпоредби на ЗДвП .
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, относно извършеното
нарушение, от една страна не са подкрепени със съответните доказателства, а от
друга страна са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал,
от който по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вменените му две нарушения на ЗДвП.
Предвид на изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Не на последно място текста на чл. 189, ал. 2 от ЗДП предвижда, че
съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Предвид изложеното и с
оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила, която не бе оборена в хода на съдебното производство
от жалбоподателя, то съдът приема вменененото на жалбоподателя - описаното първо административно нарушение, за безспорно установено.
По второто
му вменено такова: Съдът е
мотивиран да приеме жалбата за основателна и НП
следва да бъде отменено в тази част .
Административното нарушение има своята легална
дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното
нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни
характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица
,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно
деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга
действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат
от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те
да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но
обществената опастност на административното нарушение е
много по-ниска в сравнение с престъпленията.
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали
деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в
специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което
се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно
нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три
елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват
обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат
да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме
изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния
правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се
отбележи, като особеност на административно – наказателното производство, че се наказват всички непредпазливи
деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния
кодекс.
В
настоящия случай съдът, от анализа на
съобраните по адм. наказателаната преписка
доказателства /писмени/ и
показанията на разпитаните по
делото свидетели, приема че с деянието
си жалбоподателя е извършил
посочените по НП административно нарушения.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им, тоест съзнавал е че при
управлението на посоченото МПС не носи у себе си СУМПС и контролен талон към
него и че не е постовил обезопасителния колан с който е било
оборудвано моторното провозно средство .
Ето
защо съдът счита, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана правилно и законосъобразно.
По отношение размера на
наложените санкции :
При финализиране на
административно наказателната преписка административно наказващия орган се е съобразил със законовата уредба.
По изложените по – горе доводи, съдът
намира, че НП следва да бъде потвърдено частично.
Водим от изложените съображения, Тервелски районен съд на основание чл. 63 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Наказателно постановление № 20-0355-000087 от 26.03.2020 година на Началника на РУ Полиция
гр. Тервел при ОД МВР гр. Добрич
в частта му : с което на жалбоподателя, за установено адм. нарушения,
както следва : за това ,че на 08.03.2020 година в село Безмер, общ. Тервел, по ул. „ Първа“ на входа на селото от към гр.Тервел, като водач на л.а.
Фолскваген Голф с рег. № ***,
управлява моторното превозно средство, като не е поставил задължителен обезопасителен колан ,
с който е оборудван автомолиба – нарушение на
чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП и му е
наложено адм. наказание глоба в
размер на 50,00 лева и на основание Наредба І 3-2539 от 17.12.2012 г. на жалбоподателя са отнети 6 / шест / контролни точки,
като в частта му :
за това, че на същата дата време и място
и час като водач на МПС не носи
контролния талон от свидетелството за
управление - нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗдвП и на основание чл. 183 ал. 1 т.1 пред. 2 от ЗДвП му е наложена адм. наказание глова в размер на 10,00 /десет / лева отменя поднадзорното Наказателно постановление № 20-0355-000087 от 26.03.2020 година на Началника на РУ Полиция
гр. Тервел при ОД МВР гр. Добрич като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия
: