№ 715
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.06.2021 година по НОХД № 17239/2020 година, СРС, 8
състав, е признал подсъдимия М. Й. М. за виновен в това, че на 10.07.2020
година, около 02:00 часа, гр.София, ж.к.„Студентски град”, на ул.”Атанас
Манчев”, в близост до ОДЗ 16 „Приказен свят” е отнел чужди движими вещи
- дамска чанта на стойност 20 лв., с намиращи се в нея дамски портфейл на
стойност 24 лв., сумата от 100 лв., връзка с четири броя ключове с единична
стойност по 2,40 лв. на обща стойност 9,60 лв. и чифт слушалки с кабел за
мобилен телефон “iPhone 11” на стойност 49,50 лв. или всичко на обща
стойност 203,10 лв. от владението на Д. В.Х., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила - издърпал с ръце дамската чанта,
ведно с намиращите в нея вещи, от дясното рамо на Х., поради което и на
основание чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание
лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което наказание на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са
присъдени и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимия, с която се иска изменение
1
на присъдата в частта единствено на наложеното наказание. Иска се
приложение на разпоредбата на чл.55 НК, както и намаляване на размера на
наложеното наказание, а така също и установения изпитателен срок. Не се
правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия поддържа изразеното в жалбата и допълнението към нея
становище. Акцентира на обстоятелството, че към датата на извършване на
инкриминираното деяние, подсъдимият е бил неосъждан, както и че спрямо
него липсват каквито и да е било отегчаващи отговорността обстоятелства.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Счита, че постановената
присъда е правилна и законосъобразна, а индивидуализираното наказание
съответно на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна,
поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена,
по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, след признаване от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се
събират доказателства за тях – съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 НПК.
Въз основа на така направените самопризнания, подкрепени от
събрания доказателствен материал районният съд е направил правилни
фактически изводи, които СГС споделя изцяло и приема за установено
следното:
Подсъдимият М. Й. М. е роден на ******* година, в гр. Ловеч,
българин, български гражданин, неженен, без образование, безработен,
неосъждан, неграмотен, с ЕГН **********.
На 10.07.2020 година, около 01.30 часа св. Д. Х. и св. Н.К. напуснали
бар „Модера“ в ж.к.“Студентски град“ в гр. София. Заедно с няколко
приятелки на последната се насочили към заведение за бързо хранене, където
2
поръчали храна. Около 02.00 часа компанията от момичета била в района на
спирка на градския транспорт до заведение „Лападунди“, находящо се в
района на кръстовището на ул.“Атанас Манчев“ и бул.“Акад. Борис
Стефанов“ в гр. София. След кратък разговор св. Х. тръгнала да се прибира.
Същата поела към бл. №17, като вървяла по ул.“Атанас Манчев“. С едната
ръка държала мобилния си телефон и разговаряла. Носила и дамска чанта,
която била преметнала на дясното си рамо. В близост до ОДЗ 16 „Приказен
свят“ забелязала подсъдимия М. Й. М.. Св. Х. го подминала и продължила по
пътя си. Подсъдимият М. веднага я последвал, настигнал я и с ръце издърпал
дамската й чанта на стойност 20 лева. В същата имало следните вещи: дамски
портфейл на стойност 24 лв., сумата от 100 лв., връзка с четири броя ключове
с единична стойност по 2,40 лв. на обща стойност 9,60 лв. и чифт слушалки с
кабел за мобилен телефон “iPhone 11” на стойност 49,50 лв. Общата стойност
на всички отнети от подсъдимия М. вещи на св. Х. била 203.10 лева.
Впоследствие подсъдимият М. избягал с гореописаните вещи, а св. Х. се
обадила на св. К. и я помолила за помощ.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, подс. М. Й. М. е
бил неосъждан.
В подкрепа на така изложените фактически изводи са следните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства - самопризнанието на подсъдимия М. М., с което
същият призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: протокол за
разпит на свидетел Дж. Х. /л. 19, 27, 28,от д.пр./, св. Н. К. / л.20 д. пр./, св. М. Р. / л.21 д. пр./,
св. П. Г. / л.23 д. пр./, св. П. А. / л.25 д. пр./, св. С. Б. / л.26 д. пр./, протокол за разпознаване
на лица и предмети/ л.29 от д. пр./, ЕС/ л.32 от д. пр./, СОцЕ / л.34 д. пр./, свидетелство за
съдимост /л.39 от д.пр./.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа
на събраните по делото безпротиворечиви доказателства при спазване
изискванията на НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е одобрено с
определение от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка, която намира своята
доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно районният
съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от подсъдимия М. Й. М.
съдържа обективните и субективните елементи на престъпния състав по
чл.198 ал.1 пр.1 НК.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен
правен анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективната
и субективната страна на състава по чл.198 ал.1 пр.1 от НК, като този анализ
изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и не се налага
3
неговото преповтаряне или допълване.
Въззивният съд изразява съгласие с направената от първостепенния съд
индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия, като намира за
неоснователни аргументите на защитата, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложение на
чл.55 от НК. В принципен план приложението на чл.55 от НК зависи от две
предпоставки - наличие на изключителни и/или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и на факта, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се оказва несъразмерно тежко спрямо вменената престъпна
дейност и личността на дееца.
В конкретния случай първоинстанционният съд е направил анализ на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия, като е приел, че не следва да се прилага нормата на чл.55 НК.
Въззивният съд достигна до идентични с направените от първата
инстанция изводи, като към тях следва да допълни и още някои, които
несъмнено отегчават наказателната отговорност на дееца. На първо място
следва да бъде посочено, че деянието е извършено в тъмната част на
денонощието, около 2.00 часа сутринта, когато вероятността някое случайно
лице да се притече на помощ е значително занижена, а опасността
респективно за пострадалия е значително увеличена. На следващо място
престъплението е извършено спрямо само лице от женски пол – момиче, на
млада възраст, което допълнително завишава степента на обществена
опасност на извършеното деяние. Тези обстоятелства, съчетани с упражнената
форма на принуда несъмнено водят до извода, че в случая макар и да са
налице определени смекчаващи отговорността обстоятелства, изводими от
чистото съдебно минало и проявена критичност, същите съвсем не са
многобройни и единствени, а още по малко обуславят несъразмерност с
предвиденото в закона най-леко наказание.
При определяне на наказанието на подсъдимия правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че производството е протекло по реда
на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, когато съдът е
обвързан от нормата на чл.373 ал.2 от НПК да определи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Въззивният състав, също като първоинстанционния съд, не намери
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
обосноват приложението на чл.55 от НК. С оглед на това законосъобразно
Софийски районен съд е наложил наказание на подсъдимия на основание
чл.58а вр. чл.54 ал.1 от НК.
4
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия М. Й.
М. наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което наказание при
съблюдаване нормата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3 на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок
от ПЕТ ГОДИНИ, като счита, че това именно наказание и с този изпитателен
срок би постигнало целите, посочени в чл. 36 от НК.
Правилно на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия
да заплати в полза на държавата сторените на досъдебното производство
разноски в размер на по 109.80 лева.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл.
338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.06.2021 година по НОХД №
17239/2020 година, СРС, 8 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5