Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 648 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 5/2011г. Районен съд Г.О. е отхвърлил исковете с правно основание чл.79,ал.1 вр.чл.280 ЗЗД за присъждане на възнаграждение по договор за възлагане на Л. в размер на 10800лв. за периода 26.10.2006г. до 24.04.2008г., и иска за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по чл.86 ЗЗД за сумата от 3993.90лв. ,предявени от Х. П. М. от гр.Л. против „Л.” Е. в Л. гр.Л. ,като неоснователни и е осъдил Х. М. да заплати на дружеството разноски по делото от 700лв. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от ищеца Х. П. М. чрез неговия пълномощник. В жалбата се правят оплаквания ,че решението е неправилно-необосновано на доказателствата и незаконосъобразно. Твърди,че неправилно ГОРС е приел,че липсва договор за възлагане на Л. на общинското дружество „Л.” Е. Л. и уговорено с него възнаграждение в размер на три минимални работни заплати месечно.Твърди такъв да е сключен и от него да е възникнала представителната му власт по отношение на държавните и други институции.Моли за отмяна на решението и постановяване на ново,с което обективно съединените му искове бъдат уважени изцяло,претендира разноски за двете инстанции. От ответника по жалба „Л. „Е. в Л. гр.Л. чрез процесуалния му представител е постъпил писмен отговор,с който е заето становище по неоснователността на жалбата.Излагат се съображения по оплакванията,моли решението като правилно и обосновано на доказателствата и закона да бъде потвърдено,претендира разноски. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,поради което разглеждането й е допустимо.При служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Х. П. М. от гр.Л. иск против „Л.”Е. в Л. гр.Л.,за заплащане на сумата от 10 080лв.,представляваща дължимо но неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на Л. за периода от 01.11.2006г. до 30.04.2008г. ведно със законната лихва от 04.01.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3993.90лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяко месечно вземане до 04.01.2011г. По делото не са спорни обстоятелствата: „Л.”Е. Л. e общинско предприятие, едноличен собственик на капитала в което е Община Л., при което и съгл.чл.51,ал.5 Закона за общинската собственост, условията и реда за упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества с общинско участие се определят с наредба на общинския съвет. В правомощията именно на последният са да взема решения за прекратяване на дружествата и за извършване на Л., в т.ч. за срок на Л. и избор на ликвидатор и съгл.чл.266,ал.2 ТЗ. Не е спорно, че за ответното дружество е открито производство по Л. видно и от удостоверение за актуално-правното му състояние. Не е спорно, че с оглед правомощията на собственика на капитала в дружеството с решение № 498 на Общински съвет Л., взето на заседание проведено на 26.10.2006г. на което е присътвал и Х. М., е избран за ликвидатор на "Л." Е.. От приложения протокол от заседанието на посочената дата с взети решения е видно, че по т.5 от дневния ред след станали разисквания и изрично посочване, че при наличие на ликвидатор в лицето на Х. М. на друго общинско предприятие, Х. М. следва да извършва дейността по Л. и на „Л.” без възнаграждение, като е определен и срок на Л. до 31.03.2007г. без да е възложено на кмета на общината да сключи договор за определяне на негово възнаграждение. Посоченото обстоятелство е удостоверено и от събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели А., К. и Т. Не е спорно и обстоятелството, че с решение № 96 по протокол от проведено заседание на Общински съвет Л. 24.04.2008г. са прекратени пълномощията на Х. М. като ликвидатор и за такъв е избран нов ликвидатор, като му е определено и възнаграждение за това и същият е вписан в ТР на 17.10.2008г. При така изложената фактическа обстановка съдът приема, че предявените искове с правно основание в чл.79,ал.1 вр.чл.280 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло със законните от това последици по следните съображения: Съгл.чл.чл.266,ал.5 ТЗ възнаграждението на ликвидатора се определя от общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, каквото е ответното, съотв. следва да се определи от общинският съвет на Община Л..Не е спорно,че с избора на ликвидатор и с вписването му в търговския регистър по партидата на дружеството, ликвидаторът встъпва в правомощията си по чл.268 и сл. ТЗ и правните последици от това вписване се състоят в оповестяване на това обстоятелство за останалите правни субекти съгл.чл.140,ал.4 ТЗ, като има и доказателствено значение по отношение на ликвидатора, който от този момент встъпва в правата и задълженията на ликвидатор. За възникналите правоотношения между ликвидатора и дружеството се сключва договор за възлагане на управление съгл.чл.141,ал.7 ТЗ или в случая за извършване на дейността по Л. на дружеството съгл.чл.266,ал.5 ТЗ. Този договор има хÓрактер на договор за мандат или договор за поръчка и се урежда съгл. общите правила в гражданското право съотв. чл.280 и сл. ЗЗД, като нормата на чл.286 ЗЗД предвижда доверителят да заплаща на довереника възнаграждение само ако е уговорено. В процесния случай при взето решение за избор на ликвидатор в лицето на Х. М. и при липса на такова за определяне на негово възнаграждение съотв. за упълномощаване на кмета на общината да сключи договор с ликвидатора, не е нужно и сключване на договор за да изпълнява задълженията си на ликвидатор. В подкрепа на тезата, че поради липса на уговорено възнаграждение не е сключен договор следва да се има предвид и изискването на чл.31 от Наредбата за реда и условията за упражняване правата на Община Л. върху общинската част от капитала на търговските дружества, съгл. която възнаграждението в тези случаи следва да се определи до размера на три минимални работни заплати месечно, но в правомощията на общинският съвет е да определи конкретния размер. Това в процесния случай не е сторено след като няма взето решение ликвидацията да се извършва срещу възнаграждение, поради което и твърдението на жалбоподателят за неизпълнение на задължение на ответната страна да изплаща посочените суми по уговорено възнаграждение е недоказано по делото. Ирелевантно по делото е обстоятелството,че с решение от 24.04.08г. общинският съвет е приел отчета и баланса на дружеството, изготвен от ликвидатора М.. Недоказано е и твърдението му, че за дейността си ликвидатора е заплащал лично дължими такси и разноски по делата на дружеството, което твърдение е и извън предмета на спора. Предявения главен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, като последица от това се отхвърли и предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. До този обоснован на доказателствата и закона извод е стигнал и първоинстанционният съд като е приел, че не са налице предпоставки за уважаването им след като е обсъдил подробно всички твърдения на страните. Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение от ГОРС на разпоредбата на чл.164,ал.1 т.1 ГПК. След като тежестта на доказване на твърдяния факт за наличие на сключен договор лежи върху ищеца, същият е следвало с всички допустими от закона доказателствени средства да установи този факт, което не е сторено от него. Не е доказано договорено възнаграждение за ликвидатора, за да се претендира, че не е заплатено. При така изложените съображения въззивната жалба на Х. П. М. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея решение като правилно и обосновано на доказателствата - в сила. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат разноски от 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271, ал.1 ГК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 648 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 5/2011г. по описа на ГОРС. ОСЪЖДА Х. П. М. ЕГН * гр.-Л.,ул.”В.Л.” 56 да заплати на „Л.” Е. в Л. гр.Л., ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление Л., ул. В.Л.” 1 сумата от 700лв. разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |