Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията
а.х.д. № 539 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
“САНТЕ ФАРМА“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 50, представлявано от управителя си М. И. Д. е обжалвало наказателно постановление № 23-003475/05.11.2020 г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което за извършено нарушение на за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че не е извършено твърдяното нарушение, тъй като а имало сключен граждански договор с лицето А. Г. З., която се е обучавала по специалност „Фармация“ и е работела в аптеката с цел придобиване на стаж. Евентуално се оспорва размерът на наложената имуществена санкция.
Административнонаказващият орган,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка
На 10.09.2020 г. и 18.05.2015 г. била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в аптека, находяща се в гр. Костенец, ул. „Китка“ № 12, стопанисвана от “Санте фарма“ ЕООД. При проверката в обекта е било заварено лицето Ангелина Г. Заркова, която попълнила предоставената й от проверяващите декларация, в която е отразила, че работи като оператор от 20.02.2018 г. от 10,00 до 14,00 часа, почивни дни – събота и неделя и възнаграждение в размер на 525 лева..
При приключването на проверката на 18.09.2020 г. в сградата на ДИТ-София са представени граждански договори, сключен между “Санте фарма“ ЕООД и Ангелина Заркова от 02.03.2020 г., 01.04.2020 г., 01.05.2020 г., 01.06.2020 г., 01.07.2020 г., 01.08.2020 г. и 01.09.2020 г., в които е уговорено, че Заркова следва да въвежда данни на компютър.
На 18.09.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-003475/18.09.2020 г., в който е отразено, че “Санте фарма“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с А. Г. З. на длъжност „оператор“ преди постъпването на работа. В АУАН е посочено, че е нарушен 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ
В разпита си в съдебно заседание актосъставителят К.К. и свидетелят по акта Г.Г. потвърждават констатациите в АУАН, за това, че Ан. З. е работела в аптеката, като според св. К. именно тя е обслужила проверяващите като фармацевт.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което та Санте фарма“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ за извършеното нарушение на 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
От правна
страна:
При служебната проверка, съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното
наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че лицето А. З. е полагало труд в аптека в гр.
Костенец, стопанисвана от жалбоподателя “Санте фарма“ ЕООД.
Установено е, че търговецът в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е оформил по надлежния ред
правоотношението си с работника. По силата на трудовия договор едно физическо
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа. По
същество осъществяваната от Заркова дейност в предприятието, независимо
наименованието на договора, който е сключен между страните, представлява престиране
на нейната работна сила, поради което и за работодателя е съществувало
задължението да регламентира правоотношенията си с нея като трудови и съответно
да сключи трудово договор в писмена форма.
Представените по делото граждански договори не
посочват конкретен трудов резултат, който трябва да бъде постигнат от
изпълнителя и макар договорите да са били обвързани със срок, след като са
подновявани ежемесечно, по своето естество те са целени именно заобикалянето на
задължението на работодателя за оформянето на правоотношенията с работника като
трудови още повече, че от събраните писмени доказателства, а именно саморъчно
попълнената от страна на Здаркова декларация, се установява, че тя е
изпълнявала задълженията си в определено работно време, с определени почивки и
фиксирано трудово възнаграждение, което не зависи от постигнатия резултат.
Следва да се отбележи, че в КТ са уредени различни
видове трудови договори, както и организация на работното време, които дават
възможност на работодателя да съобрази конкретните възможности на наетите
работници. Във всички случаи обаче, полагането на труд от страна на дадено лице
без фиксиран резултат от извършената
работа, а с определено работно време, на точно определено работно място и с
точно определени почивни дни и с определена трайност във времето, не носи
белезите на граждански договор, а представлява използване на работна сила извън
законово предвидените случаи. Съдът приема, че естеството и начинът на
полагания труд съдържат елементите на трудово правоотношение. Неслучайно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. Това е така, защото освен изискването, предвидено в разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, за
работодателят възникват и множество други задължения – например задължението за
внасяне на осигурителни вноски, инструктирането на работника за безопасни и
здравословни условия на труд, съответно осигуряване на такива, регламентиране
на почивки и работно време, осигуряване на платен годишен отпуск и пр.
В изпълнение на
изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наказващият орган е описал нарушението
като неуреждане на отношенията като трудови, а законната разпоредба, която е
била виновно нарушена, е тази по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, изискваща
трудовите договори да бъдат сключвани в писмена форма. Извършеното от
санкционираното дружество деяние съставлява нарушение на императивните
изисквания за оформяне на правоотношения по предоставяне на работна сила и
неспазване на формалните изисквания на закона за сключване на трудовия договор
между страните в писмена форма.
Ето защо съдът намира, че
административнонаказващия орган правилно е санкционирал работодателя за
нарушение на повелителната норма на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ като не
е уредил като трудови правоотношенията си с работника А. З..
От друга страна, обаче съдът приема, че така
наложената имуществена санкция спрямо “Санте фарма“ ЕООД е необосновано завишена. В хода на производството
не бе установено за работника да са последвали вредни последици от липсата на
трудов договор. Не са установени и други обстоятелства, включително и други
съществени нарушения на трудовото законодателство, които да отегчават
отговорността на работодателя, поради което и съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена
санкция бъде намалена в минималния, предвиден от закона размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-003475/05.11.2020 г. на Директора на дирекция “Инспекция по труда” Софийска област, с което на “САНТЕ ФАРМА“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 50, представлявано от управителя си М. И. Д. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:
/Р. Йорданова/