Р Е
Ш Е Н
И Е № 345
21.09.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесет и първа
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №165 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Д. ***, чрез адв. П. № САК, против Заповед №
20-0769-002337/19.10.2020г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор
„ПП“ – в. С.. Жалбоподателката счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна.
Сочи, че била обект на полицейска проверка за употреба на алкохол, като
според заповедта била отказала тестване и поради това били свалени
регистрационните номера на автомобила й и отнето СУМПС. Оспорваща твърди, че не
се спомняла да била подписвала талон за медицинско изследване и не била
отказвала да получи такъв. Не й били връчени АУАН, нито пък отказвала да получи
такива. Не била уведомена, че въпреки отказа й да бъде тествана с техническо
средство, имала право да даде кръвна проба за провеждане на
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества.
Г-жа Д. твърди, че при конкретната фактическа обстановка не били налице
основания за прилагане на чл.171, ал.1, т.б от ЗДвП. Тази разпоредба уреждала
няколко алтернативни хипотези, като законът позволявал на водача на превозното
средство в случай, че откажел изпробване с техническо средство, да бъдел
уведомен за възможността да даде биологична проба за химико –токсикологично
лабораторно изследване, а това не било направено. Ето защо нямало как да се
приема, че имало отказ от нейна страна. Бил й издаден талон №091327 според
заповедта, какъвто действително можело да бил издаден, но нито й бил връчван, нито подписвала, нито
отказала да подпише. Ни й били дадени инструкции в кое лечебно заведение и след
колко време следвало да се яви за проба. Не била съпроводена от полицейските
служители до лечебното заведение. Т.е. и не даването на биологична проба също
не можело да й се вмени във вина и да се приемало като отказ. Така заповедта
била издадена в противоречие със закона.
На
следващо място сочи, че липсвала нужната яснота и точност в обстоятелствата на
нарушението, която да позволявала привеждането им към хипотезите на закона с
оглед преценка за съставомерността на деянието.
На трето
място се претендират допуснати нарушения на чл.43, ал.5 от ЗАНН и чл.22 от ЗАНН, които се мотивират с правни доводи, както и се коментират противоречия в
обстоятелствената част на акта.
Жалбоподателката,
редовно призована чрез пълномощника си, се представлява от адв. П., която
поддържа жалба и излага в писмена защита доводи за нейната основателност и
незаконосъобразността на процесната заповед.
Ответникът – пол.
инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.10.2020г. в град Бургас при извършена полицейска проверка от служители
на сектор ПП при ОДМВР Бургас против Д.Д. *** бил съставен АУАН с бл. № 949405
за това, че около 3,20 часа в град Бургас, по ул. Струга до бл.61 в посока
УМБАЛ Бургас управлява собствения се лек автомобил, като при проверката отказва
да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дръг тест 500. АУАН
бил връчен на 18.10.2020г. на Д. при отказ, който бил удостоверен с подписа на
един свидетел – М.У.. На нарушителката бил издаден и талон за изследване бл. №
091327, който ведно със седем бр. холограмни стикери, като Д. отказала да ги
получи и това било удостоверено от един свидетел – В. К.. За извършената
проверка за употребата на наркотични вещества и техните аналози бил съставен Протокол
с бл. № 0014324. Със ЗППАМ рег. № 20-0769-002337/19.10.2020г. на осн. АУАН с
бл. № 949405 и чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП на Д.Д. била наложена ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца
Със ЗППАМ рег. №
20-0769-002338/19.10.2020г. на осн. чл.171, т.2а, б. Б от ЗДвП на Д.Д. и на
осн. АУАН с бл. № 949405 била наложена и ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС
за срок от 6 медеца, считано от 18.10.2020г. Въз основа на АУАН с бл. № 949405
на 15.12.2020г. против Д. било издадено и НП № 20-0769-004629 за нарушение на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Част от преписката са
и : Заповед № 25 З- 206/18.01.2017г.; Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.; заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г.; заповед № 8121з-952/20.07.2017г.; заповед №
8121з-746/01.06.2017г.; заповед № 8121з-748/24.06.2015г;
По делото Съдът допусна
в качеството им на свидетели служителите М.У. и В. К.. Св. У. сочи, че на
18.10.2020г. била наряд като автопатрул с колегата В. К. за времето от
19:00-07:00 часа. Като автопатрул осъществявали патрулно-постова дейност и
превантивни мерки по ЗМВР и по ЗДвП. Имали установъчен пункт на ул. „Струга”.
Забелязали колеги от специализираните полицейски служби да идват по кръговото
на Трапезица с подаден светлинен и звуков сигнал зад един автомобил, Въпросната
кола, криволичела по булеварда. Когато чули звуковия сигнал от автомобила на
техните колеги се обърнали и видели, че колегите от специализираната група
следвали личен автомобил, за да го спрат за проверка, тъй като този автомобил
криволичел по шосето. Това било на стотина метра от тях. Въпросният автомобил
не спирал при подаване на светлинен и звуков сигнал. Било в 3 часа през нощта.
Водачът, като видя вече и тяхната патрулна кола, решил да спре. Колегите им
също спрели, слезли от автомобила, извършили си проверката - поискали от водача
документи, лични и на МПС. Свидетелката сочи, че с колегата й станали очевидци
на проверката, извършена от колегите.
Според свидетелката
водачката била в неадекватно състояние, което се изразявало в това, че тя
завалвала говора, плачела, после преминавала в други състояния –скарала се с
полицейските служители, кои били те, общо говорела за всички, трудно можела да
фокусира, който и да било от намиращите се на мястото. Другите й колеги поискали
съдействие от „Пътна полиция“ за проверка на водачката за алкохол и наркотични
вещества. Пристигнали колегите от „Пътна
полиция“, но водачката отказала на същите проверка за алкохол. Свидетелката нямала
правомощия да извършва проверки за алкохол. Само колегите от
„Пътна полиция“ имали право да проверяват. Св. У. сочи, че била свидетел на отказа. Водачката казала, че нямало
да даде проба, дори не била в състояние да слезе от автомобила. Свидетелката
имала спомен, че водачката дори не слязла от автомобила, изобщо не знаела от каква
посока, накъде отива, като през целият разговор, била в неадекватно състояние.
Сочи, че колегите й
обяснили, че ще й съставят акт за отказа, че глобата ще бъде 2000лв., вкл. и
лишаване от правоуправление на МПС. Водачката казала, че не я интересува, че
щяла да обжалва, че щяла да си наема адвокати, че била детска учителка.
Колегата й обяснил, че по-добре било за нея да даде проба за алкохол и
наркотици, но водачката отказала да даде проба за алкохол и наркотични
вещества. След отказа й, колегите от „Пътна полиция“ съставили акта. Свидетели
на акта станали колегите от другия сектор, които поискали извършването на
проверката.
Св. К. сочи, че
работи във Второ РУ ОДМВР гр. Бургас в сектор “Охранителна полиция“. Помни за
случая, но не помни датата. Бил наряд с колежката У. като автопатрул сектор
„Охранителна полиция“. Автопатрулът бил на бул. „Струга“ в гр. Бургас и там
трябвало да бъдат на установъчен пункт за около 30 минути. Престоявайки там,
забелязали движение на друг полицейски автомобил с включени буркани, имало и
звуков сигнал. Обърнали се да видят какво става. Видели кола да криволичи по
пътя, която не спирала на сигналите на колегите, карала пред другия полицейски
автомобил, но след като видяла тяхната кола, спряла зад нея. В колата имало
видимо неадекватна жена. В хода на проверката отворили вратата и преценили, че
жената, която била на кормилото, била в неадекватно състояние, защото тя се
смела, после плачеше, миришела на алкохол, погледът й бил замъглен. Тя не
пожелала да излезе от автомобила. Свидетелят и колегата му, които били от
охранителна полиция, извършили проверка на документите на автомобила и личните
документи на госпожата, но поради състоянието й, поискали съдействие от колегите
от „Пътна полиция“. Те помолили г-жата да слезе от автомобила за проверка за
алкохол и други упойващи вещества. Тя отказала категорично, словесно изразила отказ
и категорично. Казала, че няма да слезе от колата, няма да даде проба, че била
учителка. След отказа й, колегите от Сектор „Пътна полиция“ й съставили акт. Свидетелят
си спомня, че написали акта на място, но не можел да си спомни дали на мястото
на установяване на нарушението й бил връчван акта. Водачката обаче отказвала да
бъде изпробвана, според свидетеля дори и отказала да подпише акта. У. и К. били
обаче свидетели на съставянето на акта и на отказа на госпожата да подпише акта,
а колегите от другия сектор съставили акта.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта –
оспорването Съдът намира за процесуално допустимо, като изходящо от активно
легитимираното лице, против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, в преклузивния срок /заповедта
е връчена на 17.02.2021г., а жалбата е подадена 02.03.2021г./, пред местно
компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на
чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима.
Разгледана по
същество, Съдът я намира за неоснователна.
Процесната
заповед се явява валиден административен акт. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото се представи и прие като
доказателство Заповед № 251з-209 от 18.01.2017г.
на Директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с
която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и
чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, се оправомощават длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. и по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които /под т.1.8/ са и полицейките инспектори в сектор
„Пътна полиция”. По делото не се навежда довод нито се оспорва факта, че
конкретният издател пол. инсп. С. към датата на процесната заповед заема
длъжността „пол.инспектор“ в сектор ПП. Следователно жаленият акт
изхожда от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорваната заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Същата
обективира в своето съдържание конкретни факти и обстоятелства от обективната
действителност, въз основа на които административният орган приема, че са
налице и материално-правни предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на това, Съдът
приема, че има изпълнение на изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт и няма
допуснати съществени процесуални изисквания по отношение формата и съдържанието
на акта и правилата за неговото издаване. Съотв. на това не се установяват
обстоятелства, които да обосновават извод за незаконосъобразност на заповедта
по см. на чл.146, т.2 от АПК. Съдът не установява и да има допуснати съществени
процесуални нарушения, които да влияят върху правото на защита на засегнатото
лице или да водят до друг правен извод, различен от този, който е разпореден с
процесната заповед. Органът доказва изпълнение на задължението
си по чл.36 от АПК,
преди издаване на административния акт, служебно да събере доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Т.е. не
се установява и обстоятелство по см. на чл.146, т.3 от АПК за обявяване на
процесния акт за незаконосъобразен. Наведените в жалбата доводи са изцяло относими към производството по
обжалване на издаденото наказателно постановление, което се развива по реда на
ЗАНН и не са относими към настоящото административно производство.
Съдът не намира за основателни
доводите, развити в представените писмени бележки на пълномощника на
оспорващата страна. Не е основателно твърдението, че автомобилът на
проверяващите не е бил снабден със записващо устройство. Данните по делото
удостоверяват, че записът се съхранява 30 дни и поради това не се представя, а
не се удостоверява фактът, че служебният автомобил на проверяващите служители
на МВР не е бил снабден с въпросната система.
Не се споделят за основателни и
доводите за некомпетентност на полицейските служители. От представената по
делото заповед /л.27 от делото на АС-Бургас/ се удостоверява, че конкретният
издател на заповедта е пол. инспектори от сектор „ПП“ и жалбоподателката по
никакъв начин не възразява по това обстоятелство. От св. показанията,
дадени пред съда еднопосочно се
удостоверява, че проверката за употреба на наркотични и други упойващи вещества
е предприета по отношение на г-жа Д. от служители именно на сектор „ПП“, а не и
на другите служители на МВР.
Не се споделят за основателни
доводите, че Д. де факто е задържана, без за това да има издадена заповед за
задържане. От данните от свидетелските показания пред Съда се удостоверява, че след спиране на
автомобила, управляван от жалбоподателката на нея е извършвана друга законово предвидена
проверка – на лични документи и тези на автомобила, като през това време е
поискано и съдействието на служителите на сектор „ПП“ при установяване на
състояние, индикиращо за употреба на алкохол или наркотични и/или други
упойващи вещества. Именно след пристигане на екипа на сектор ПП и от тях е
предприета проверката за употребата на тези вещества, като именно по отношение
на тази проверка се твърди, че е отказано от Д. извършването й, както и че
последната отказва да получи издадения й талон за медицинско изследване и седем
броя холограмни стикери.
Относно материалната
законосъобразност на обжалвания административен акт Съдът дължи извършване на преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
Въз основа на описаните в АУАН
сер. АА, бл. № 949405 факти от обективната действителност против оспорващата са
издадени два самостоятелни административни акта, правно основани на два отделни
текста от ЗДвП, като процесният тук е издаден на осн. чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
Съгласно
чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ –
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство …….
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор ИЛИ да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“.
По
дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за
издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка се сочи
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Конкретните факти, които се визират и в АУАН, и в самата заповед сочат, че
на Д.Д. като водач на МПС при извършване на проверка от органите на МВР на 18.10.2020г.,
отказва да бъде тествана за употребата на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с посочен фабричен номер ARLВ-0021 и отказва да получи талона за изследване.
Процесната тук заповед касае
факта на изразен отказ от Д. да бъде тествана от служителите на МВР за
употребата на наркотични вещества или техните аналози по един от законово
предвидените способи. Този напълно самостоятелен факт на извършен при
проверката отказ от тестване на водачката за употребата на наркотични вещества
е конкретното фактическо основание, което ответният орган възприема като
такова, съставляващо самостоятелно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1,
б. б от ЗДвП. /каквато е наложената и със Заповед № 20-0769-002337/.
Жалбоподателката оспорва факта на
отказ от нейна страна, като даден при проверката й да бъде тествана за употреба
на наркотични вещества с въпросното техническо средство и тест. Съдът обаче
намира това оспорване за неоснователно. Г-жа Д. не прави надлежно и успешно оспорване
на онези писмени доказателства, които удостоверяват в себе си факта на отказа
й, а именно АУАН и талона за изследване. Фактът на отказите се удостоверява
чрез подпис на свидетелите, които са разпитани в с.з. и те еднопосочно и
безпротиворечиво удостоверяват в показанията си, че Д. категорично на
18.10.2020г. отказва да бъде изпробвана с въпросното техническо средство, както
и, че отказва и да изпълни издаденото й предписание с талона за изследване,
където много ясно се сочи къде следва да се яви и до какво време, за да даде
биологична проба за изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта. Какъв
е мотивът за този отказ е ирелевантно за спора обстоятелство, дори и това да се
дължи на физическото състояние в момента на проверката на г-жа Д.. Това, което
е от съществено значение за спора е именно, че безспорно същата отказва при
проверката на 18.10.2020г. да бъде тествана за употребата на наркотични
вещества и отказва да даде биологична проба за лабораторно изследване, за което
и е издаден талон.
За настоящия спор и с оглед дадената от органа
правна квалификация на сочените конкретни факти, релевантно се явява именно
обстоятелството дали е налице твърденият от органа отказ да бъде тествана
жалбоподателката за употребата на наркотични вещества с техническо средство или
тест, вкл. и дали е налице отказ от Д. да даде биологичен материал за
лабораторно изследване чрез издадения и талон. Данните по делото сочат, че
такъв отказ е налице от страна на Д. /вж. АУАН, който се ползва с определената
от закона доказателствена стойност, вкл. и св. показания на свидетелите У. и К.
от заседанието на 28.06.2021г. и талонът за изследване/. Фактът, че Д. отказва да
вземе издадения й талон за изследване, за да даде кръвна проба за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, също се възпирема за безспорен от Съда по горе изложените съображения, като
той по никакъв начин не променя изхода на спора, защото законодателят
установява двете хипотези в алтернативност, не в
кумулативност. Т.е. дори и само при наличието на едната от тези хипотези,
които се визират в текста на чл.171, т.1,б.Б за нарушителя водач се следва
прилагане на въпросната ПАМ.
За пълнота на изложението, Съдът намира, че следва да посочи, че към момента на извършване на проверката от
органите на МВР са били налице предпоставките
на чл. 5, ал.1 на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Цитираната разпоредба изрично сочи хипотезите, в които на водач на МПС може да бъде извършвана проверка с тест за употребата на наркотични
вещества или да се изпрати за медицинско изследване, а именно при наличие на външни признаци, поведение
или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Такива външни признаци, поведение или реакции на жалбоподателя, макар и да не се твърдят като
фактическо основание в оспорената заповед /или в АУАН/, то е налично необорено доказателство в тяхна подкрепа. Видно от доказателството на
л.15 от делото на Адм. Съд Бургас, чрез Протокол бл. № А 0014324 се удостоверява
твърдението за неадекватно движение на автомобила, чийто водач е Д. - движение
на зиг-заг. Удостоверяват се и данни за състоянието на водача, като в Протокола има отбелязвания, че той
е във възбудено състояние, мирише на алкохол и е със зачервени очи. Макар
данните от Протокола относно други признаци от поведението/състоянието на Д.
преди проверката да са в противоречие с показанията на свидетелите, че същата
не е можела дори да слезе от колата, то има достатъчно данни за неадекватно
поведение на проверявания водач. В хипотезата по чл.3а, т.1 от наредбата - при
отказ от тестване за наркотици с тест или анализатор, следва задължително на
лицето да се извърши медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
на кръв /но тук отново има формиран отказ от това/, обстоятелство, което не се
опроверга от страната, носеща тежестта за това.
Ето защо, Съдът приема, че ответникът удостоверява по
несъмнен начин, че водачът Д. управлява личното си МПС на датата 18.10.2020г. в
град Бургас, като отказва да бъде тествана с техническо средство за употребата
на наркотично вещество или негови аналози, съотв. отказва и да даде биологичен
доказателствен материал за изследване и това се удостоверява чрез Протокола, представляващ Приложение № 2 към
чл. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По отношение на
установяването употребата на наркотични вещества от водач на МПС, законодателят
предвижда едни по –специални предпоставки, при наличието на които е допустимо
да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози по единия от алтернативното предвидените начини за това, като само при
установеността на тези специфични предпоставки е възможно прилагане на
въпросната ПАМ. В конкретния случай Съдът приема, че се установява проявление
на тези специфични предпоставки, които мотивират настоящият съдебен състав да
приеме, че оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка е
издадена при наличие на фактическо основание
в поведението и реакциите на водача и на други външни признаци, налагащи нуждата от тестване или изпращане на
жалбоподателката за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, а нейният отказ да бъде
тествана с тест или техническо средство при самата проверка, вкл. и отказа й да
й бъде извършена експертиза на дадена от Д. кръвна проба, се достатъчни да
обусловят извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед.
Жалбата се явява неоснователна и същата следва да се отхвърли.
Ответника не прави искане за присъждане на разноски.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Д. ***, ЕГН **********
против
Заповед за прилагане на ПАМ №20-0769-002337/19.10.2020г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: