РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 23 март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 34 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.И.Г.
***, против решение № 171/16.12.2021 г., постановено по АНД № 298/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление № 63
от 18.10.2021 г., издадено от и.д. директор на РЗИ Русе.
С наказателното постановление, за
нарушаване на въведената със заповед № РД-01-647/29.07.2021г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ на територията на
страната и на основание чл.209а, ал.1 от същия закон, на Г.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. В съдебно
заседание се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното
решение. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по
същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – РЗИ Русе, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните доказателства
фактическата обстановка е правилно установена. При събирането и оценката им
въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения.
Установено е, че на 19.08.2021 г., в
заведение кафе-бар в с.Кацелово, касаторът, на длъжност управител и обслужващ
персонал, обслужва клиенти без поставена защитна маска на лицето за еднократна
или многократна употреба. По време на проверката същият не поставил защитна
маска по време на престоя на проверяващите.
Към момента на проверката е действала
заповед № РД-01-647 от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която в
т.7 е предвидено задължение за персонала за носене на защитни маски за лице.
Въз основа на установеното е съставен
акт за установено административно нарушение,
за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Въз основа на така съставения АУАН,
било издадено наказателно постановление № 63/18.10.2021 г., с което на касатора,
за нарушение на посочената разпоредба, било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното
постановление районният съд е приел, че наказаното лице е нарушило заповед № РД-01-647
от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която в т.7 е предвидено
задължение за персонала за носене на защитни маски за лице, поради което е
осъществило състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението на РРС, предмет на
касационната проверка, е постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Касационният състав счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Посочената норма е израз на основен принцип на наказателното (чл.2,
ал.2 от НК) и административнонаказателното право за приложение на
по-благоприятния за дееца закон.
Според чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв.
Санкцията на нормата е относително
определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните като за
попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от
обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или
директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на
здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в
самия закон – чл.63, ал.11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността
за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на
нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл.2, ал.2 от ЗАНН. За
целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов
нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл.209а,
ал.1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение,
изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед
на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която
заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване
на конкретното описано в нея поведение.
Налице е и изискуемото от чл.2, ал.2
от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл.63, ал.1 от
ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния
акт.
Бланкетните наказателноправни норми
могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за
тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение №
622/09.03.2004г. на ВКС по н.д.№ 476/2003г.
Посредством овластяването на
министъра на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и
препращането в диспозицията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към актовете, с
които той е определил такива мерки тяхното
неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното
нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното
нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав приема, че след
като заповед № РД-01-647 от 29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването, към
настоящия момент е отменена, като в последваща заповед на същия орган,
действаща към настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата противоепидемична
мярка, то следва да се приеме, че преди влизане в сила на наказателното
постановление, описаното поведение вече не съставлява административно нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, доколкото липсва акт, с който да бъде попълнена
диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че в наказателноправната теория се приема, че измененията в правото
извън областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност променя
самия административноваказателен закон. Премахва се противоправността на
деянието, поради което запазването на неговата наказуемост става „абсолютно
неприемливо“. Приема се също, че новият наказателен закон е по-благоприятен за
дееца, когато той стеснява законовия състав на определено престъпление
/адм.нарушение/, изключвайки извършеното деяние от неговия обсег /Долапчиев –
Наказателно право обща част, А.Гергинов – Коментар на НК обща част том I/.
От изложеното следва правният извод,
че са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното
постановление не е влязло в сила, по арг. от чл.64, б.“б“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен
за касатора закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение, респ.
липсва установен от закона състав на административно нарушение, който да е
идентичен със състава на нарушение, за който касаторът е наказан.
Като е приел, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно районният съд е приложил неправилно
материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено като вместо това се постанови друго, с което наказателното постановление
да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 171/16.12.2021 г.,
постановено по АНД № 298/2021г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е
потвърдено наказателно постановление № 63 от 18.10.2021 г., издадено от и.д.
директор на РЗИ Русе като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 63 от 18.10.2021 г., издадено от и.д. директор на РЗИ Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: