ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр. Варна, 06.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20223001000718 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Й. срещу Определение № 260021 от
28.09.2022 г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по гр. д. № 21/2020 г., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от задължението за
заплащане на държавна такса в размер на 634.78 лева, дължима за разглеждането на
подадената от него въззивна жалба.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението. Жалбоподателят не оспорва, че в молбата, подадена от него по реда на
чл. 83, ал. 2 от ГПК не са изложени конкретни обстоятелства, нито са представени към
нея доказателства. Счита, че съдът не е трябвало да отказва веднага правна помощ, а да
даде указания за отстраняване на нередовностите, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 101, ал. 1 от ГПК. Не отрича, че е внесъл държавната такса в размер на 634.78 лв.,
но сочи, че същата следва с оглед дадените от съда указания, да се счита внесена като
гаранция и че при уважаване на молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК същата следва да
му бъде върната. Моли за отмяна на определението и освобождаване от заплащането на
държавната такса.
Предвид характера на производството не е връчван препис на насрещната
страна.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е
редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски в
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасянето на държавна такса се извършва от съда въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса.
В конкретния случай първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване
на констатирани нередовности по подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу
решение № 260003 от 18.04.2022г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд
– Търговище. Указал му е да внесе по сметката на Апелативен съд – Варна държавна
такса в размер на 635 лева и да представи доказателства за това.
С молба вх. № 260792/27.09.2022 г. С. Н. Й. е оспорил определения от съда
размер на таксата за въззивно обжалване, като е посочил, че същият следва да бъде
634.78 лева и в условията на алтернативност е помолил да бъде освободен от
задължението за внасяне на държавната такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Молителят е посочил, че няма достатъчно средства да я заплати, тъй като по силата на
брачен договор заплаща на съпругата си издръжка в размер на 3 000 лева месечно. Към
молбата не са представени доказателства.
Предвид горното съдът е уважил молбата единствено относно наведените
оплаквания за размера на дължимата държавна такса, като е прецезирал същия на
634.78 лева. Констатирал е, че съобразно заеманата от жалбоподателя длъжност, то
същият има достатъчно средства, за да заплати задължението си за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване в така определения размер, независимо от
наведеното твърдение, че дължи издръжка на съпругата си по брачен договор в размер
на 3 000 лева. С обжалваното определение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена
без уважение.
В тежест на молителя е в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК да представи
доказателства за твърдените от него факти. По правило при липса на доказателства,
установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е в невъзможност да
направи извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на
таксата. Практиката на касационната инстанция гласи, че съдът може служебно да
събира доказателства, като тази възможност е ограничена до публично обявените
данни относно имущественото състояние на страната /в този смисъл е Определение №
4302 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4166/2022 г., III г. о., ГК/. В настоящия
случай е ноторно известна служебната ангажираност на жалбоподателя, заемащ
длъжността „съдия“ в Софийски районен съд, съответно неговото месечно
2
възнаграждение и имуществено състояние, съобразно декларираните от него данни,
които са публично обявени. При съвкупната преценка и съобразявайки определения от
съда размер от 634.78 лева, представляващ държавна такса за въззивно обжалване,
настоящият съдебен състав счита, че правилно е оставена без уважение молбата по чл.
83, ал. 2 от ГПК на С. Н. Й. за освобождаване от задължението за заплащане на
държавна такса за разглеждането на подадената от него въззивна жалба. Ето защо
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260021 от 28.09.2022 г. на Окръжен съд -
Търговище, постановено по гр. д. № 21/2020 г., с което е оставена без уважение
молбата на С. Н. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж. к.
***************************************, за освобождаване от задължението за
заплащане на държавна такса в размер на 634.78 лева, дължима за разглеждането на
подадената от него въззивна жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението до страната при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3