№ 2580
гр. С., 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110158546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу „Вавилон
2001“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 121,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.10.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40247/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода м.10.2019 г. – 29.02.2020 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в
гр. С., бул. „В.Л.“ № 140, вх. „А“, поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената
на предоставените услуги. Поддържа, че от страна на ответника е постъпило погасяване на
част от претендираното от ищеца вземане, като незаплатена е останала сумата в размер на
121,51 лв. Ето защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вавилон 2001“ ЕООД, чрез управителя К.С., е
депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че още на 02.09.2021 г. главницата по
предявения иск в размер на 471,55 лв. е била заплатена на ищеца, а на 05.12.2021 г. била
заплатена и сумата от 15,25 лв. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
исковия период. Твърди, че съдът следвало да провери дали е била налице идентичност в
предмета на заповедното и исковото производства с цел да установи дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане, като това било служебно
задължение на съда и обезпечавало допустимостта на установителния иск. Предвид
възражението, което ответникът релевирал с отговора на исковата молба относно
поставянето му в забава от ищеца по отношение на задълженията му за потребена топлинна
енергия, следвало да се отбележи, че ищецът нито представил относимите към периода
1
съобщения към фактури, дебитни и кредитни известия, нито ангажирал доказателства за
връчването им на ответника. Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично
задължение имало акцесорен характер и възниквало от момента на изпадане на длъжника в
забава по отношение на главното му задължение. По делото не била представена от страна
на ищцовото дружество покана, връчена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
счита, че исковата претенция за заплащане на мораторни лихви за сумата от 73,69 лв. се
явявала неоснователна.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 40247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено
длъжникът „Вавилон 2001“ ЕООД да заплати на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД
следните суми: 471,55 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
08.07.2021 г. до изплащане на вземането; 71,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 24.06.2021 г.; 15,25 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането;
1,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 24.06.2021 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На 26.08.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подадено възражение от длъжника
„Вавилон 2001“ ЕООД, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Безспорно е между страните по делото, че на 02.09.2021 г. с преводно нареждане за
кредитен превод ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 471,55 лв., като в
основанието за превод е било посочено: „СРС ч.гр.д. 20211110140247 2021 г“.
Предвид постъпилото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, с
разпореждане от 29.09.2021 г. съдът е дал указания на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД за
предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указания от съда срок ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е подал на 13.10.2021 г.
искова молба, с която е предявил иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 121,51 лв.,
представляваща част от непогасена главница, след съобразяване на извършеното от
ответника плащане. С молба от 02.11.2021 г. ищецът, чрез процесуален представител, е
уточнил, че с извършеното от ответника плащане на сумата от 471,55 лв. били погасени:
365,29 лв. – главница, 73,69 лв. – мораторна лихва, 25 лв. – държавна такса, 7,57 лв. –
законна лихва, а останалата незаплатена сума от 121,51 лв. представлявала главница за
незаплатена стойност на топлинна енергия за периода м.10.2019 г. – 29.02.2020 г.
Безспорно е между страните по делото, че на 05.12.2021 г. с преводно нареждане за
кредитен превод ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 15,25 лв., като в
основанието за превод е било посочено: „гр.д. 58546/2021 г разпределение на топлинна
енергия“.
С молба от 13.01.2022 г. ищецът, чрез процесуален представител, е уточнил, че след
извършеното от ответника плащане на сумата в общ размер на 486,80 лв. са останали
непогасени следните суми: 9,75 лв. – част от непогасени съдебни разноски, 121,51 лв. – част
2
от неплатена главница.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в
гр. С., бул. „В.Л.“ № 140, вх. „А“, ет. 5.
От представения Протокола от проведено ОС на ЕС от 03.11.2008 г., се установява, че е
проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и е сключен договор за услугата „дялово разпределение“ с третото
лице – помагач.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника.
По делото е обявено за безспорно и обстоятелството, че ответникът е ползвал
доставената от ищеца до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че:
видно от справка в „Топлофикация С.“ ЕАД в отдел „Съдебни вземания“ с извършените
плащания от ответника в общ размер на 486,80 лв. били погасени следните суми: 365,29 лв.
– главница (с дължим остатък 121,51 лв.), 73,69 лв. – мораторна лихва (изцяло погасена),
40,25 лв. – съдебни разноски (с дължим остатък 9,75 лв.) и 7,57 лв. – законна лихва, като към
момента на справката останали непогасени задължения в общ размер на 131,26 лв., от които:
121,51 лв. – главница (като данните са при начислени задължения до м.04.2020 г., а
главницата за топлинна енергия, за която е издадена заповедта за изпълнение е за период до
29.02.2020 г.) и 9,75 лв. – съдебни разноски за държавна такса в заповедното производство.
Вещото лице изяснява още, че след получените от ответника преводи ищецът погасил част
от цялата главница за топлинна енергия и дялово разпределение (в случая 365,29 лв., но при
начислени задължения до м.04.2020 г.) без да става ясно кои точно от претендираните
фактури са погасени с направените преводи и по кои фактури има дължим остатък. На
следващо място, от заключението на вещото лице се изяснява, че за периода от м.05.2018 г.
до м.02.2020 г. начислените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение са в
общ размер на 395,45 лв., от които 380,20 лв. – главница за топлинна енергия и 15,25 лв. –
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като извършените от ответника
преводи в общ размер на 486,80 лв. биха погасили изцяло начислената главница за топлинна
енергия и дялово разпределение в общ размер на 395,45 лв., като остават 91,35 лв. за
уреждане на задълженията за мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки, че „Вавилон 2001“ ЕООД e потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, но поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по
правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо
съобразно тези твърдения на ищеца, искът е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага
или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на
актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
3
направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на
правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя
да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или
обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този
смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обеднелия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за
процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан
по основание.
В разглеждания случай основното спорно между страните обстоятелство е дали с
извършеното от ответното дружество плащане в общ размер на 486,80 лв. са били погасени
изцяло дължимите на ищеца суми, респ. ответникът дължи ли на ищеца заплащане на
мораторна лихва при липса на отправена покана, за да се приеме, че „Топлофикация С.“
ЕАД правилно е отнесло част от заплатената сума за погасяване на лихвите за забава, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, след
получените от ответника преводи ищецът погасил част от цялата главница за топлинна
енергия и дялово разпределение (в случая 365,29 лв., но при начислени задължения до
м.04.2020 г.), без да става ясно кои точно от претендираните фактури са погасени с
направените преводи и по кои фактури има дължим остатък. Следователно, с извършеното
от ответника плащане ищецът е погасил задължения, които са извън исковия период (който
е до 29.02.2020 г., а не до м.04.2020 г.), въпреки че в преводното нареждане за кредитен
превод от 02.09.2021 г. ответникът изрично е посочил, че със сумата от 471,55 лв. погасява
задълженията по ч.гр.д. 20211110140247. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г.,
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
4
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите
на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване
на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. Счетоводното отнасяне от
ищеца на заплатените от ответника суми по неясен начин (съгласно заключението на ССчЕ),
е ирелевантно за приемане окончателните изводи по съществото на настоящия съдебен спор
(в този смисъл и Решение № 263628 от 03.06.2021 г. по в.гр.д. № 4517/2020 г. по описа на
СГС). Настоящият съдебен състав приема, че с извършеното на 02.09.2021 г. от ответника
плащане са били погасени изцяло дължимите на ищеца суми, в това число разноски в
заповедното производство и законна лихва. Съображенията за това са следните. На първо
място, ищецът неоснователно е отнесъл част от заплатените от ответника суми за погасяване
на лихви за забава, които са били дължими. В конкретния случай е приложима разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото по отношение на ответника не са приложими ОУ на ищеца.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което
съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно,
вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът
не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава (в този смисъл е
Решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., ІІ т. о.). В случая със
заявлението по чл. 410 ГПК се е претендирало обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за минал
период от време, поради което не може да съставлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава. Предвид гореизложеното и
поради липса на доказателства за отправяне на покана, ответникът не е дължал заплащане на
лихви за забава, поради което ищецът неоснователно е отнесъл част от заплатената сума за
погасяване на мораторна лихва в общ размер на 73,69 лв.
Ето защо и предвид заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, както и
съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че с извършените от
ответника в хода на процеса преводи в общ размер на 486,80 лв. са били погасени:
начислените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.02.2020 г. в общ размер на 395,45 лв., от които 380,20 лв. – главница за
топлинна енергия и 15,25 лв. – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия;
7,57 лв. – законна лихва от датата на подаване на заявлението до датата на плащане, както и
сумата от 75 лв. – съдебни разноски за заповедното производство.
С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното вземане,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответникът носи отговорност за разноските (както в исковото производство, така и в
заповедното производство), поради следните съображения:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
5
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не е по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) ответникът е имал задължения към
ищцовото дружество. Именно неговото бездействие е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е
заплатил в хода на процеса претендираните главници. Същевременно установено е, че още
преди образуване на заповедното производство вземанията на ищеца са били изискуеми.
Следователно с поведението си ответникът е предизвикал образуването на делото и въпреки
извършеното от него плащане ищецът не е отговорен за отхвърлянето на иска за главницата,
защото поначало претенциите му са основателни (в този смисъл Решение № 7432 от
06.11.2013 г. по в.гр.д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и др.).
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. за
държавна такса, вкл. претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 50 лв. или общо 75 лв., които са били заплатени от ответника с извършеното в
хода на процеса плащане. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 25 лв., депозит за ССчЕ в размер на 200 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв. или
общо 325 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК **********, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „П.“, кв. „С.Р.“, бл. 221, вх. „Г“, ет. 7, ап.
71, представлявано от управителя К.Н.С., иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 121,51 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2019
г. до 29.02.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в гр.
С., бул. „В.Л.“ № 140, вх. „А“, ет. 5, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40247/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
погасена чрез плащане.
ОСЪЖДА „Вавилон 2001“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „П.“, кв. „С.Р.“, бл. 221, вх. „Г“, ет. 7, ап. 71, представлявано от
управителя К.Н.С., да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **********, гр. С., ул. „Я.”
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 325 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6