Р Е
Ш Е Н
И Е
Пазарджик 2009 321
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд ІІ-ри
търговски състав
2009 8-04-14 8-04-14
888888888888888888
на
Година
в публично
(закрито ) заседание в състав:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
:
КРАСИМИР
НЕНЧЕВ НЕНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдията
619 2008
гражданско дело № по описа за
за да се
произнесе взе предвид следното :
І.
Страни в съдебното производство .
а/ Ищец:
В.С.Я.
***,
ЕГН ********** ;
б/ Ответници:
-П на
РБ,
със седалище гр. С , бул. “В” № , представлявана от главния прокурор на РБ Б.В.;*** , със седалище гр. П , бул. “ Ш с “ № , представляван от председателя на съда С. Ц. ;
-Ос с
гр. П, представлявана от директора Й.Д.
;
ІІ. Обстоятелства ,
на които се основава иска и искане( петитум на исковата молба)
В исковата молба се твърди , че през 2000г.
с постановление на О с с гр. П ищеца е привлечен , като обвиняем по сл. д. № 918/
2000г. за извършено престъпление по чл. 115 от НК , за умишлено умъртвяване на
лицето С С И
от гр. Х . Твърди се ,че с постановление на О п гр. П
от 18. 10. 2001г. наказателното производство е прекратено
,като с определение на О с П от
11. 03. 2002г. е отменено постановлението на Окръжна прокуратура П за прекратяване на наказателното производство
и делото е върнато с указания за изпълнение. Твърди се , че с постановление на
Окръжна прокуратура гр. П от 03. 02.
2005г. наказателното производство отново е прекратено , като постановлението е
влязло в законна сила . Твърди се ,че по повдигнатото обвинение с определение
на окръжен съд П от 21. 09. 2000г. по
отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража “ , като е престоял в ареста общо 105 дни. Твърди се , че с определение на окръжен съд П
от 20.11. 2000г. мярката за неотклонение
е изменена в “ парична гаранция “ , като ищеца е бил освободен от следствения арест на 04. 01.2001г.
Твърди се , че незаконно повдигнатото обвинение
и незаконното задържане под стража във връзка с това обвинение са причинили
на ищеца неимуществени вреди, описани в исковата
молба по следния начин :
-поради лошите битови и хигиенни условия в
следствения арест при освобождаването ищеца е бил с
изключително влошено здраве и отслабнал ;
-в резултат на повдигнатото обвинение се е променило отношението на близки , съседи
и приятели към ищеца – всички околни са гледали на него по особен начин и с недоверие, срамът и
унижението , които е претърпял са неизмерими ;
- има последици и в психичното му състояние
,които не са отшумели и до днес ;
С допълнителна молба от 15. 10. 2008г. ищеца обосновава исковете си
против отделните ответници по следния начин :
- против
П на РБ - искане и вземане на мярка за неотклонение “ задържане под стража “ ,
повдигане и поддържане на обвинение ;
-против
Окръжна следствена служба гр. П – провеждане
на разследване и извършване на различни процесуални действия ;
- против
Окръжен съд П – вземане на мярка за
неотклонение “ задържане под стража”, отмяна на постановлението за прекратяване
на наказателното производство ;
Моли съда , след като докаже твърденията да
се осъдят ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от лв. ,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 05.07. 2005г. до окончателното заплащане , както и сторените съдебно –
деловодни разноски .Сочи доказателства в подкрепа на исковете .
Ответниците , чрез законните си представители оспорват исковете . Молят
съда исковете да се отхвърлят , като неоснователни . Не сочат доказателства
.
ІІІ.
Правна квалификация на спора и фактически състав на правната норма .
От съдържанието на исковата молба и от
допълнителните молби съдът прави извода , че
ищеца претендира обезщетение за неимуществени
вреди на две правни основания- поради
незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление и поради незаконно задържане под стража .
Тези основания са посочени , както в първоначалната искова молба,с която е сезиран съдът, така и в допълнителните уточняващи молби . При това изложение на обстоятелствата в исковата молба и
направеното искане следва извода ,че правното основание на предявените
искове е нормата на чл. 2 ал. І т. 1 и т. 2 и чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди/ ЗОДОВ/ - осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от дейност на
правозащитните органи. Фактическият състав на посочените правни норми е следния :
1/
на незаконно повдигнатото обвинение :
-
повдигнато обвинение
от органите на следствието или на прокуратурата . Съдебната
практика приема , че органите на
следствието и на прокуратурата отговарят само в случаите на чл. 2 ал. І т. 1 и
т. 2 от ЗОДОВ-
виж. Т. 10 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;
-
лицето да бъде
оправдано или наказателното производство да бъде прекратено на основанията , посочени в текста на чл.
2 ал. Іт. 2 от закона . Съдебната
практика приема ,че съответния правозащитен орган отговаря и когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението ,което съответства
на основанието ,че “деянието не е
извършено от лицето” -виж. Т.7 на ТР №
3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;
-
обвинението трябва
да бъде признато за незаконно по надлежния ред и в съответното производство ;
-
отговорността
на Държавата в лицето на съответните правозащитни органи, преки причинители на
вредите има гаранционно – обезпечителен характер ,тъй като се понася независимо от отговорността на
съответното длъжностно лице ;
2/
на “задържането
под стража” , включително , като мярка за неотклонение:
- в производството по обезщетение за
причинените вреди
съдът не е компетентен да обсъжда
законосъобразността на наложената мярка за неотклонение (основанията за налагането й), тъй като това следва да бъде осъществено в отделно производство
и по надлежния процесуален ред ;
- наложената
мярка за неотклонение “ задържане под стража “ да бъде отменена , поради липса на законно основание . Този елемент от фактическия състав на
правната норма се характеризира със следното :
-правно значение има отмяната ,а не изменението на мярката за неотклонение в по-лека ;
-отмяната на мярката за неотклонение “ задържане под стража “ трябва да бъде извършено по реда на инстанционния
контрол в самостоятелно съдебно производство ;
-оправдателната присъда, с която се
отменя марката за неотклонение “
задържане под стража “ не я определя , като “ незаконна “ , тъй като
отмяната не е извършена по реда на инстанционния
контрол ,а представлява законово следствие на
освобождаването на обвиняемия или подсъдимия от наказателна отговорност
–чл. 309 от НПК.
Само при хипотезата на чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ обезщетението за неимуществени вреди включва в себе си и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за
неотклонение “ задържане под стража “ , но при условието ,че такова искане е направено от страната и че мярката за неотклонение е отменена , като незаконна в
отделно инстанционно производство , като в този случай, за процесуална
икономия, обезщетението не се присъжда самостоятелно , а заедно с това за незаконното обвинение -виж. Т.13 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;
3/
обезщетението се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди , които са
пряка и непосредствена последица от увреждането , независимо от това дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице – чл. 4 от ЗОДОВ.Тази правна норма се
характеризира със следното :
- неимуществените вреди биват два вида – физически болки и страдания , като резултат
на увреждането и душевни страдания –страдания на психиката , свързани с
емоционално –волевата сфера на личността ;
- вредите трябва да са “ преки “ и “непосредствени “ –“преки” са вредите,
които са закономерно и необходимо следствие на увреждането , а не негов случаен резултат. ”Непосредствени “ са
вредите, които са настъпили по време и място на увреждането ;
- обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално , на
принципа на “справедливостта “ , залегнал в чл. 52 от ЗЗД , като се отчитат
всички обстоятелства по делото -т. 11 от ТР № 3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Съдебната практика приема
, че понятието “ справедливост” не е абстрактно понятие , като е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи критерии и обстоятелства ,като
–срокът на задържането и негативните
последици в психически и физически план
за лицето ;
-продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания ;
-болките
и страданията , които страната ще търпи за в бъдеще ;
4/
Солидарната отговорност на ответниците намира законова опора в текста на чл. 53
от ЗЗД, като може да се реализира в един общ процес или поотделно .
ІV. Фактическа страна на правния спор .
С постановление на Окръжна следствена служба( ОСС) гр. П
от 18. 09. 2000г. ищеца В.С.Я.
*** е привлечен , като обвиняем за това , че на 13.09.2000г. в гр. Х
умишлено е умъртвил пострадалия С
С И от същия град, престъпление по чл. 115 от НК. С постановлението е взета мярка за неотклонение спрямо обвиняемия “ задържане под стража “
за срок от 24 часа . Привличането на ищеца , като обвиняем е разрешено от Окръжна прокуратура гр. П.
На 21.
09. 2000г. Окръжна прокуратура П е направила искане пред Окръжен съд П за
вземане на постоянна мярка “ задържане под стража “ спрямо обвиняемия В.С.Я.
във фазата на досъдебното производство .
С определение
от 21. 09. 2000г. , постановено по ч.н.д. № 589/ 2000г. Окръжен съд П е взел
спрямо обвиняемия Я. постоянна мярка за
неотклонение “ задържане под стража” във фазата на досъдебното
производство по образуването сл. д. № 918/
2000г. по описа на ОСС Пловдив. Определението
на съда не е обжалвано от обвиняемия и е
влязло в законна сила на 26. 09. 2000г.
С определение
от 20. 11. 2000г. на окръжен съд П , постановено по ч. н. д. № 145/ 2000г. , по
искане на обвиняемия В.С.Я. е изменена мярката за неотклонение “ задържане под
стража “ в по – лека такава , парична гаранция в размер на 600 лв.
С постановление
на Окръжна прокуратура П от 18. 10.2001г.
,постановено по сл. д. № 918/ 2000г. е прекратено наказателното производство
против обвиняемия Я. за престъпление по чл. 115 от НК. В мотивите на постановлението разследващия
орган е приел, че от събраните доказателства (
обяснения на свидетели, оглед на местопроизшествието и заключения на СМЕ ) не може да се
направи обоснован извод ,че обвиняемия Я. е извършител на престъплението по чл.
115 от НК.
Постановлението на Окръжна прокуратура П за
прекратяване на наказателното производство е обжалвано пред Окръжен съд П от наследниците на пострадалия С С И от гр.Х.
С определение
от 11. 03. 2002г. , постановено по ч. н.
д. № 1774/ 2001г. е отменено постановлението на Окръжна прокуратура П за прекратяване на
наказателното производство и делото е върнато на прокуратурата за
изпълнение на указанията относно събиране на доказателствата , посочено в
мотивите на определението .
Определението на Окръжен съд П от 11. 03. 2002г. е обжалвано от обвиняемия Я. *** , който с решение
№ 153/ 10. 10. 2002г. , постановено по в. ч. н. д. № 238/ 2002г. е
потвърдил определението на Окръжен съд П от
11. 03. 2002г. Решението на
АС П е влязло в законна сила .
С постановление
на Окръжна прокуратура П от 03. 02. 2005г. е прекратено наказателното
производство против обвиняемия В.С.Я.
. В мотивите на постановлението е прието , че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод ,че
обвиняемия В.С.Я. е извършил престъплението по чл. 115 от НК,както и че обвинението не е доказано .
Наказателното производство е прекратено на основание чл. 237 ал.І т. 2 от НПК,
поради това ,че обвинението не е доказано, Постановлението за прекратяване
на наказателното производство не е
обжалвано и е влязло в законна сила .
Като свидетел
по делото се разпита лицето С Г Б , втори братовчед на ищеца .Свидетелят обясни пред съда , че преди задържането ищеца е бил весел
общителен и контактен човек. Обясни, че след освобождаването на ищеца от ареста е установил
промяна в личността
му изразяваща се в следното :
-
външна промяна – уплашен и
отслабнал;
-
промяна в
поведението –
затворен в себе си ,започнал да отбягва приятели и познати , не е контактен , започнал
да вярва в бога ,станал избухлив ;
-
поради
факта ,че бил обвинен в убийство и задържан
не можел да си намери работа ,
тъй като работодателите го избягвали ;
- провокирано от
поведението на близките, на пострадалия( считайки ищеца за убиец , закани от
тяхна страна и счупване на портата им) , както и от отношението на населението на
гр. Х към ищеца(
намразили го , смятайки го за убиец) , семейството му ,
състоящо се от него самия , майка му и сестра му били принудени да се изселят
в друго населено място ;
По делото бе изслушано и прието заключение на съдебно- медицинска ,
психиатрична експертиза , относно психичното състояние на ищеца . От
заключението на медицинския експерт и от
обясненията му дадени пред съда се
установи следното :
-
ищеца
не страда от по з ;
-
увреждане на
психиката няма ;
-
за
времето от м. януари на 2001г. до настоящия момент не е търсил медицинска
помощ и не е лекуван ;
-
оплакванията на ищеца от главоболие със стягащ характер , сърцебиене
,плачливост , склонност към афекти и агресивност са свързани с
неговата генна психика и личностната му
особеност и не са в резултат на психично заболяване . В заключението е
посочено ,че това са краткотрайни и бързопреходни
кризисни състояния в резултат на невротична реакция и остро психотравматично
въздействие , които при медикаментозно лечение имат добра невротична прогноза .
-
липсват обективни
данни за динамика на оплакванията
от 2001г. до настоящия момент ;
V.
Правни изводи .
1.
По иска против Прокуратурата на РБ.
Искът е изцяло
неоснователен.
Отговорността на П на РБ се ангажира за действията на Окръжна
прокуратура П. В исковата молба отговорността на този правозащитен орган се
обосновава с факта,че е повдигнал и
поддържал обвинение против ищеца за престъпление по чл. 115 от НК и че е
направил искане пред съда за вземане на
постоянна марка за неотклонение “задържане
под стража “ във фазата на досъдебното
производство .
От данните по делото се установява , че ищеца е привлечен , като обвиняем при действието
на отменена норма на чл. 207 ал. І от НПК(Дв. бр. 86/
28.10.2005г. ) ,според която лицето се
привлича , като обвиняем от следователя
, който съставя постановление за привличане на обвиняем (сегашния закон в чл.
219 ал. І от НПК урежда по същия начин
правомощията по привличането на едно лице ,като обвиняем с разликата,че действието
по привличането следва да се докладва от следователя на наблюдаващия прокурор ) . Според действуващия към този момент НПК ( чл. 235 ал.Іот НПК
) правомощието на прокурора е да внесе в съда
обвинителен акт против лицето, но не и да го привлича , като обвиняем( сегашния закон в чл. 246 ал. І от НПК урежда по същия начин правомощията на прокурора по внасянето на обвинителен
акт в съда ) . Установи
се по делото , че Окръжна прокуратура П не
е внесла обвинителен акт против ищеца в съда, а напротив с две свои
постановления е прекратила наказателното
производство против ищеца , приемайки, че обвинението не е доказано .
След като Окръжна прокуратура П не е повдигнала обвинение против ищеца няма
основание за отговорност по чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ. В тази връзка следва
да се отбележи , че прокуратурата само е удължила срока по чл. 152а ал. 3 от НПК ( отм.) от 24ч. на 72ч.
2.
По иска против Окръжна следствена служба гр. П.
Искът е основателен по отношение на отговорността
по чл. 2 ал.І т. 2 от ЗОДОВ и неоснователен по отношение на отговорността по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ .
Установи
се по делото ,че този правозащитен орган
на наказателното производство е
повдигнал ( лицето е привлечено
, като обвиняем с постановление за привличане , на обвиняем ) и е поддържал ( съставил
е обвинително постановление по чл. 219 ал. Іот НПК /отм./) обвинението спрямо ищеца за престъпление по чл.115 от НК
. Установи
се също така ,че с влязло в сила
постановление на Окръжна
прокуратура П образуваното наказателно производство е прекратено
, поради недоказаност на обвинението. При тези данни е осъществено изцяло основанието за отговорност на правозащитните
органи по чл. 2 ал.І т. 2 от ЗОДОВ – незаконно
повдигнато обвинение , тъй като
образуваното наказателно производство е прекратено поради това ,че деянието не
е извършено от лицето ( недоказаност на
обвинението ) .
Искът против Окръжна следствена служба П за отговорност
по чл. 2 ал. І т. 1 от ЗОДОВ е неоснователен , тъй като :
-
този
правозащитен орган не е направил искане
за вземане на постоянна мярка за неотклонение “ задържане под стража “ .
Искането е направено от Окръжна прокуратура Пловдив. Определената мярка за
неотклонение “ задържане под стража “, за период от 24 часа е взета при
условията на чл. 152а ал. 3 от НПК ( отм. ) ,а
не като постоянна мярка за неотклонение във фазата на досъдебното
производство , каквото е изискването на правната норма .
-
дори
да се приеме ,че ОСС П е иницирало
искане пред органите на прокуратурата за
вземане на постоянна марка за неотклонение” задържане под стража “ ,при
хипотезата на чл. 152а ал. ІІ от НПК ( отм. ), за
което по делото няма данни то отговорността на този орган отново не може да
бъде ангажирана по две съображения :
а/мярката за неотклонение “
задържане под стража “ не е взета от този правозащитен орган , а от
окръжен съд П. Настоящият съдебен състав счита , че отговорност по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ може да носи само органа , който
е взел мярката за неотклонение , но не и
органа иницирал производството по вземане на мярката
.
б/мярката за неотклонение “
задържане под стража “ не е отменена,
като незаконна в самостоятелно инстанционно
производство , а е изменена в по-лека такава по искане на обвиняемия – виж
Р. № 1999/ 05 от 04. 01. 2006г.на ВКС по
гр. д. № 1248/ 2004г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Съдът счита ,че Окръжна прокуратура П също не
следва да нови отговорност по чл. 2 ал. І т. 1 от ЗОДОВ за взетата мярка за
неотклонение” задържане под стража “ ,въпреки факта, че този правозащитен
орган е
иницирал производството по чл. 152а от НПК ( отм.) .
Съображенията на съда за този извод
отново се обосновават с факта , че отговорност по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ
може да носи само органа , който е взел мярката за неотклонение , но не и органа иницирал
производството по вземане на мярката , както и с факта , че мярката
за неотклонение “ задържане под стража “ не е отменена, като незаконна в самостоятелно инстанционно
производство , а е изменена в по-лека такава по искане на обвиняемия .
Съдът счита ,че правозащитните органи не могат да носят отговорност по чл. 2 ал.І т. 1
от ЗОДОВ ,в случаите , когато мярката за неотклонение “задържане под стража “ не е отменена, като незаконна ,
а само поради факта , че лицето е оправдано по
повдигнатото обвинение или наказателното производство е прекратено на някое от
основанията , посочени в текста на чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ. Този извод
следва от основанията за отговорност ,
които са различни. Както бе посочено по – горе отговорността по чл.2 ал.ІІ
т. 2 от ЗОДОВ може да кумулира и отговорността по чл. 2 ал. І т. 1 само при осъществено основание за тази отговорност.
Ако задържането под стража не е отменено,
като незаконно по реда на инстанционния контрол не
е допустимо за това действие правозащитните органи да носят отговорност само
поради факта на незаконността на обвинението . Касае се за различни фактически
състави на отговорност, при наличието на които може да се осъществи
отговорността . Настоящият съдебен състав не приема някои становища в
съдебната практика за това , че незаконността на обвинението съдържа в
себе си и основанието за отговорност ,за взета мярка за неотклонение “ задържане под стража “, тъй като срещу
лицето не е следвало да се повдига обвинение. Както вече бе посочено по – горе,
касае се за различни основания( различни фактически
състави )за
отговорност на правозащитните органи,които трябва да бъдат осъществени , за да
възникне отговорността .Незаконността на
обвинението не означава и незаконност на мярката за неотклонение , тъй като двете
действия произтичат от различни правни основания . Едни са основанията за налагане
на мярка за неотклонение “ задържане по стража “ ( тези посочени в текста на чл. 152а
ал. 6 от НПК / отм./), съвсем различни са основанията за
оправдаване на обвиняемия или за прекратяване на наказателното производство
срещу него . Възможно е във фазата на досъдебното
производство да са налице основанията за вземане на най- тежката мярка за
неотклонение,а в последствие лицето да бъде оправдано от съда или пък да бъде
прекратено наказателното производство срещу него , както е възможна и обратната
хипотеза , което потвърждава извода за алтернативната отговорност на двете правни основания и осъществяването й
само при доказан фактически състав.
3.
По иска против Окръжен съд П
Искът
е изцяло неоснователен.
Исковата претенция против този правозащитен
орган се обосновава с факта , че този орган е взел спрямо ищеца постоянна марка за неотклонение “
задържане под стража “ във фазата на досъдебното
производство .
Въпреки ,че мярката за неотклонение “ задържане
под стража “ е взета от този правозащитен орган , тя не е отменена по реда на инстанционния контрол , поради което отговорността по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ не може да бъде
осъществена . Съображенията на съда за този извод бяха изложени по – горе,
поради което е ненужно тяхното приповтаряне .
По отношение на това основание за
отговорност съдът намира за основателно
и възражението за това ,че претенцията е погасена по давност. Давностният срок е
5 годишен започва да тече от влизане в
сила на определението , с което е отменена мярката за неотклонение - виж. т. 4 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС . В
конкретния казус мярката за неотклонение не е отменена , а е изменена в
по-лека, поради което въобще не може да се говори за основание, за отговорност по тази правна норма и нейната преклузия . Дори да се приеме , че изменението на мярката
за неотклонение е породило правото на обвиняемия за търсене на отговорност по чл. 2 ал. І т.1 от ЗОДОВ то
това права е погасено по давност .Изменението на мярката за неотклонение е
станало на 20. 11. 2000г. ,а исковата молба е постъпила в съда на 04. 07. 2008г. , след изтичане на 5-
годишния давностен срок .
Искът против Окръжен съд П за отговорност по чл. 2 ал. Іт. 2 от ЗОДОВ
е неоснователен поради факта ,че този правозащитен орган не може да носи
отговорност на това правно основание.
4.Размерна дължимото обезщетение.
Както бе посочено по – горе исковете се явяват основателни единствено
против ответника Окръжна следствена
служба гр. П за незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл. 115 от НК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да се съобрази с текста
на чл.52 от ЗЗД , като отчете всички
обстоятелства по делото и събраните доказателства , които ги
установяват.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – психиатрична експертиза съдът приема за недоказани твърденията в
исковата молба за причинени разстройства на психиката на ищеца от незаконно
повдигнатото обвинение. Установи се
по делото ,че ищеца не страда от психично заболяване и няма
увреждане на психиката ,а
невротичните оплаквания , които бяха описани по-горе не са в резултат на психично заболяване и увреждане на психиката , а произтичат от генетичната и личностнова
особеност на индивида .
Съдът като съобрази обясненията на св. С Б приема за доказани твърденията в исковата
молба за това , че незаконно
повдигнатото обвинение е дало отражение върху емоционалния живот на ищеца и
неговото душевно състояние , изразяващи се в:
-
промяна в поведението на ищеца спрямо близки и познати ;
-
промяна в
отношението на близките на пострадалия и
на хора от гр. Х спрямо ищеца
,по начина описан във фактическата страна на спора ;
-
накърняване на
доброто име , честта и достойнството на
ищеца в обществото ;
Съдът дава вяра на обясненията на св. С Б ,
тъй като те не са опровергани по никакъв начин от ответните страни . Родствената
връзка на свидетеля с ищеца съдът преценява според разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът като съобрази тежестта на обвинението и
негативните последици за ищеца в емоционално –волеви аспект, тъй като не се
доказа увреждане на психиката счита ,че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде в размер на сумата лв.( лева ).
Този размер на обезщетението съдът
определи ,като съобрази и тежестта на нравствените страдания , на ищеца
. Обстоятелството ,че те не са
довели до увреждане на пс ,че ищеца не страда от п з , че от 2001г. до настоящия момент ищеца не е
търсил медицинска помощ за душевните си страдания и не е лекуван мотивира
съдът да определи размера на обезщетението . Освен това следва да се
отбележи и едно друго обстоятелство . Промяната в емоционалния живот на ищеца и неговите душевни страдания от
незаконно повдигнатото обвинение се установяват единствено в обясненията на
неговия братовчед , свидетеля С . По делото не се събраха каквито и да
било други доказателства(
обясненията на други свидетели, които не се намират в родствена връзка с ищеца
или писмени доказателства ), които да подкрепят твърденията на ищеца за преживените
нравствени страдания .
Горепосочената сума се дължи ведно със законната лихва , считано от 05.
07. 2005г. , както е посочено в исковата молба до окончателното изплащане . До
размера лв. иска ще следва да се отхвърли ,като неоснователен.
Съдът счита , че отговорността
на ОСС П в настоящето съдебно
производство ще следва да се
реализира чрез отговорността на Прокуратурата на РБ . Този извод
следва от измененията в Закона за съдебната власт, приети с Дв.
бр. 42/ 05. 06. 2009г. По силата на тези изменения ( чл. 148- чл.
154 от ЗСВ) следствените органи
загубиха самостоятелната си правосубектност, определена
в отменената норма на чл. 123 ал. І от ЗСВ(
юридически лица на бюджетна издръжка ) . Бившите окръжни следствени служби
станаха окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури . В параграф 111 на
ПЗР на ЗИД на ЗСВ е посочено , че Прокуратурата на РБ е правоприемник на активите , пасивите , архива , както и
на другите права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби към деня на
влизането на този закон в сила . Тъй
като Прокуратурата на РБ е конституирана , като страна в настоящето съдебно
производство , съдът приема ,че не следва с нарочно определение да се прилага разпоредбата на чл. 227 от ГПК .
На основание чл. 10 ал. ІІІ от ЗОДОВ ще следва да се осъди ответника Прокуратурата
на РБ , със седалище гр. София , бул. “Витоша” №2 , представлявана от главния прокурор на РБ Б.В. , като правоприемника на активите и
пасивите на Окръжна следствена
служба гр. П, представлявана от директора
Й.Д. да заплати в полза на ищеца сумата
0, 60 лв. , представляваща част от сторените разноски по делото ,съразмерно
на уважената част от исковете .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
П
на РБ , със седалище гр. С , ул. “В” №2 , представлявана от главния прокурор на РБ Б.В. , като правоприемника на активите и
пасивите на Окръжна следствена
служба гр. П, представлявана от директора
Й.Д. да заплати в полза на В.С.Я.
***, ЕГН ********** сумата лв.( лева
), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл.
115 от НК , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 05. 07.
2005г. до окончателното изплащане , както и
сумата 0, 60 лв. , представляваща част от сторените разноски по делото
,съразмерно на уважената част от исковете .
До размера 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
ИСКА , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на В.С.Я.
***, ЕГН ********** против П на РБ , със седалище гр. С, бул. “В № ,
представлявана от главния прокурор на
РБ Б.В. , като правоприемника на активите
и пасивите на Окръжна следствена
служба гр. П за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно задържане под стража , като мярка за неотклонение ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ
на В.С.Я.
***, ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ, със седалище гр. , бул. “В” № представлявана от главния прокурор на РБ Б.В. *** , със седалище гр. П , бул. “ Ш с “ № 167 , представляван
от председателя на съда С. Ц. за
солидарно заплащане на сумата лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 115 от НК и за незаконно задържане под стража
, като мярка за неотклонение, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от 05. 07. 2005г. до окончателното изплащане , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :