Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
гр.Свищов, 26.08.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 13.08.2020 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 892 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взема предвид:
ИСК с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 3500,00лв., от които обезщетение за
претърпени неимуществени-3000,00лева и имуществени
вреди -500,00лева.
Постъпила
е искова молба от Х.Г.Х. против П.н.Р.Б.
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 3500,00лв., от които
3000,00лева -обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
500,00лева-имуществени вреди –заплатен адвокатски хонорар. Ищецът твърди, че с Постановление от 25.03.2014г. срещу него е образувано ДП
150/2014г. по описа на РУ на МВР Свищов за извършено престъпление по чл.122
ал.1 от НК. Била му наложена мярка „Подписка“, бил разпитван и му била извършена полицейска регистрация.
За защита по образуваното дело ползвал адвокатски услуги, за които заплатил
500,00лева. На 15.08.2014г. с Постановление на РП Свищов, воденото досъдебно
производство против него е прекратено поради недоказаност на обвинението. След
като бил привлечен като обвиняем , извън обичайните негативни преживявания,
накърнена чест, достойнство и добро име, преживения стрес допълнително увредил
здравето му-получил захарен диабет, кръвното налягане започнало да се повишава,
обострила се язвената му болест.
Моли съда да осъди П.н.Р.Б. да му заплати сумата 3500,00лв., от които
3000,00лева -обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
500,00лева-имуществени вреди –заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната
лихва от 13.10.2014г.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът П.н.Р.Б. , чрез прокурор Л.М. ***
е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който заявява, че искът е допустим,
но неоснователен. Не оспорва , че е имало образувано ДП против ищеца Х.Г.Х. ,
което е прекратено поради недоказаност. По отношение на ищеца е имало обвинение
в кратък период 24.06.2014г. до 15.08.2014г. , за което не е възможно да са
възникнали толкова негативни преживявания у ищеца, които да доведат до
описаните заболявания. Счита , че искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От приложеното по делото ДП № 150 по описа на РУ на МВР Свищов за
2014
г. / прокурорска преписка № 256/2014г./
се
установява, че същото е
образувано против Х.Г.Х. за това, че на 18.02.2014 г. в гр.Свищов, причинил по непредпазливост смъртта на Ю.Р.Н.-престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК. С Постановление от 17.06.2014г. Х.Г.Х. е привлечен в
качеството на обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение
„Подписка“. На 24.06.2014г. е разпитан като обвиняем. На 11.07.2014г.
разследването е предявено, видно от протокол, а на 15.08.2014г. с Постановление на РП Свищов, воденото
досъдебно производство №150/2014г. против Х.Г.Х. е прекратено поради недоказаност на
обвинението. Срещу постановеновлението за прекратяване е постъпила жалба, и същото е потвърдено от ВТОС на 13.10.2014г. Към досъдебното
производство не са приложени актовете , с които се потвържава Постановление от 15.08.2014г. на РП Свищов за прекратяване на воденото досъдебно производство №150/2014г.
против Х.Г.Х. поради недоказаност, но и двете страни заявяват че
крайният акт е на ВТОС от 13.10.2014г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К.А.-съсед на ищеца. Според
него Х. имал проблеми с полицията и се разболял, оплаквал се че не е добре със
здравето.Нямам особен спомен за случилото се през 2014г. защото са минали много
години.
По делото е приложена Епикриза, издадена на 29.12.2016г. по повод
постъпване в УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД гр.София, с оплаквания във връзка със
сърдечно съдовата система. Видно от
епикризата, лицето, което към този
момент е на 74 години е пациент с рискови фактори- има микроваскуларна съдова болест, сърдечен порок, захарен
диабет, язвена болест. Няма данни от
кога датират тези изброени придружаващи заболявания.
Видно от приложения Договор за правна помощ Х. е
упълномощил адв.И.И. на 8.07.2014г. за защита по ДП №150/2014г. и е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните изводи: Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на
неправомерни действия на органите на прокуратурата. Според цитираната
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или наказателното производство бъде прекратено.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство,
то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие с Постановление
от 15.08.2014г. на РП Свищов воденото досъдебно производство
№150/2014г. против Х.Г.Х. е прекратено.
Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан или наказателното производство е прекратено.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде
ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да
бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия
като предявяване на обвинението, разпит
на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването, и второ- прекратяване на досъдебното производство.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето
на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви
срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е повдигнала
обвинение, контролирала е хода на
разследването, като впоследствие
е прекратила наказателното производство.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди
/като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по
принцип е ясно и не се нуждае от доказване, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания
се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на
лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от обвинението.
Размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства:
продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/
наказателно производство - от привличането му като обвиняем на 17.06.2014г. до влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 13.10.2014г. ; обстоятелството, че по отношение
на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК; спрямо ищеца е наложена най - леката мярка за неотклонение - подписка;
два месеца след като е привлечен като
обвиняем, Районна прокуратура Свищов е прекратила досъдебното производство с
Постановление от 15.08.2014г., а до 13.10.2014г. това постановление е подлежало
на инстанционен контрол по жалба на наследниците на пострадалото лице.
Интензитетът на вредите обаче зависи и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на ищеца. От свидетелските
показания в случая не се установява, че интензитетът на отрицателните емоции от
незаконното обвинение / страх, явна несправедливост, неудобство и т.н./ е бил висок. Св.А. посочи, че ищецът му се оплаквал от
проблеми със здравето, но не уточни –сега или преди 6 години. Действително от
приложената Епикриза, която е от 2016г. / т.е. около 2 години и половина след
като е бил привлечен като обвиняем/ е видно, че ищецът има сериозни здравословни проблеми, но същият е на 78 години / към момента на епикризата е на
74 години/ и не може да се приеме, че всички те са в резултат на повдигнатото
му обвинение. При всички положения качествата на обвиняем,необходимостта
от участие в процесуално - следствени действия, изправянето му пред органите на
реда , опасността да бъде признат за виновен са го засегнали дълбоко. Следва да се
отчете обаче и това, че от обективна страна случаят не е придобил масов отзвук
, не се е отразил на професионалния имидж на ищеца –той е пенсионер и води доста затворен начин на живот, а преди всичко е засегнал субективните му преживявания. Поради това съдът намира, че
необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сумата от 500,00лева, която по принцип следва да се присъди ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2014г., когато е влязло в сила Постановление от 15.08.2014г. за прекратяване на
досъдебното производство. В останалата част и
до пълният претендиран размер от 3000,00лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предявеният иск за претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на 500,00 лева е основателен. От
представеното по делото копие
от Договор
и за правна защита и съдействие и Разписка, е видно, че такава
сума-500,00лева е заплатена от ищеца за адвокатско възнаграждение на
процесуалният му представител в досъдебното производство –адв.И.И.. В тази връзка
посочената сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, следва
да се разглежда като пряка и непосредствена последица от увреждането, свързано
с незаконното обвинение. При това положение иска за обезщетение за причинени
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото и предвид изрично направеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете. Направените разноски, съгласно приложен списък са 640,00лева,
от които 140,00лева-ДТ и 500,00лева
–адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ,
ответникът следва да заплати 190,00лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.н.Р.Б.
представлявана от Главния прокурор И.Г.
да заплати на Х.Г.Х. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 500,00 лева- представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на постановлението
за прекратяване - 13.10.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до
пълният претендиран размер от 3 000 лв. /три хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б.
представлявана от Главния прокурор И.Г.
да заплати на Х.Г.Х. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 190,00 лева -
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: