О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2832
Град Бургас,30.11.2018г.
Административен
съд – град Бургас, дванадесети състав, на тридесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ГАНЕВА административно дело № 3140 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
определение №7217 от 08.10.2018 г. по гр.д. № 1155/2018 г. по описа на
РС-Бургас, с което съдът е прекратил последното пред себе си и го е изпратил по
подсъдност на Административен съд –Бургас.
След като се запозна с изпратено му
подсъдност дело, съдът намира, че то не му е подсъдно, поради което следва да
го прекрати и повдигне спор за подсъдността му пред състав по чл. 135, ал. 4 от АПК, като мотивите за това са следните:
Изпратеното
по подсъдност гр.д.№1155/2018 г. на Районен
съд - Бургас е образувано по искова молба, като
съобразно разпорежданията на съда - л.56, л.61, л.65 и постъпилата молба - допълнение
– л.63, съдът
е приел,че производството по делото е образувано по искова молба от Н.М.И. и И.К.И. *** за
осъждането й да заплати на ищците сумата от общо 20000 лева, частично от общо
100000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на
пазарната стойност на имота, който е бил закупен от ищците и в последствие по
съдебен ред е било признато, че не е тяхна собственост, които вреди са
причинени от служители на общината, които като не са издали навреме
индивидуален административен акт за довършване на реституционната процедура по
отношение на Т. Т., са позволили продавачите на ищците да придобият собственост,
което право на собственост е било отречено с решението по гр.дело № 2113/2015г.
Твърди се в исковата молба, че ищците през 1999г. закупили от други лица
празно място от 1000 кв.м., имот № 231 в м.Брястите, по § 4 ЗСПЗЗ. Продавачите били придобили имота по давност. В
последствие Т. Т. е завел против ищците иск, че те не са собственици на имота.
Твърдял, че той е реституиран собственик по ЗСПЗЗ и имотът е негов, като
давността в полза на трети лица, които са го владеели, започва да тече от
издаването на заповед на кмета по §4к, ал.7
ЗСПЗЗ. С решение на БОС искът бил изцяло уважен и прието, че ищците не са
собственици на имота, тъй като спрямо техните праводатели не е изтекла
давността за придобиването му. Ищците сочат в исковата молба, че след 17 години
добросъвестно владение на имота те са били лишени от собствеността си върху
него. Имали преди това намерение да учредят право на строеж в полза на фирма,
за да бъде построена сграда, но заведеното срещу тях дело осуетило изцяло
плановете им. Лишавайки се от собствеността върху имота, на ищците били
нанесени щети в огромен размер, а именно реалната стойност на имота, като
считат, че щетите са причинени от виновни действия на служители на Община
Бургас. Общината ощетила ищците, тъй като не е издала навреме индивидуален
административен акт за довършване на реституционната процедура по отношение на Т.
Т. и е позволила въвличането на трети лица, а именно продавачите, да придобият
права на собственост, която собственост в последствие е отпаднала по силата на
съдебното решение. Моли се искът да се уважи.
Ответната община е подала отговор, с който оспорва иска като недопустим
и неоснователен. Сочи, че не е била страна в производството, в което са
отречени правата на ищците върху имота, тъй като няма отношение към въпроса за
собствеността върху имота. Липсва връзка между действията на общината и
настъпилите вреди. Не става ясно кое действие на служителите на Общината е
станало реалната причина за нанасяне на вреди на ищците. Ощетяването на ищците
е плод само на техните ирационални действия, като те са били наясно, че
праводателите им се легитимират като собственици на имота по давност. Ако
ищците не са проверили собствеността върху имота, това е изцяло техен пропуск.
При проверка са щели да установят, че в случая се касае за земеделски земи,
включени в територии по §4 ЗСПЗЗ, за които има вече подадено
заявление за възстановяване на собствеността. Щели са следователно да стигнат
до извод, че за техните праводатели не е имало възможност да се позовават на
придобивна давност върху имота. Следователно поведението на ищците е плод на
собствения им избор и единствено е допринесло за вредите им. Ответникът оспорва
иска и по размер, като заявява, че сумата е нереално завишена и имотът никога
не е оценяван на такава стойност. Възлагането на изработването и одобряването
на ПНИ са действия, които се извършват от Областния управител и са етап от
процедурата по възстановяването на собствеността на бившите собственици.
Общината е задължена да съдейства само тогава, когато са налице законните
условия за това. Общината не е страна по съдебното решение на ищците и не може
да знае, че се е водил спор докато не бъде уведомена за това и не бъде сезирана
с искане за предприемане на действия от дадени лица. Общината е извършила
всички вменени й задължения в законовите срокове, без забава и не е допринесла
за увреждането на ищците. Моли се за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание на 27.09.2018г. съдът е докладвал предмета на делото като е
квалифицирал иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
С последващо определение №7217/08.10.2018г.
(л.99-100) РС-Бургас е приел, че иска е по ЗОДОВ, прекратил е производството по
делото и го е изпратил на настоящата съдебна инстанция.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая исковата претенция е за непозволено
увреждане, както ищците сами сочат в молбата –допълнение от 30.05.2018г. (л.63
от делото), която е и последната уточняваща по делото молба. При това положение
предявения иск следва да се квалифицира по чл. 49, вр.чл.45 от ЗЗД и се
разглежда по реда на ГПК, което определя като компетентен да го разгледа
сезираният РС –Бургас. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че исковата молба не съдържа ясно и конкретно посочване на
основанието за възникване на отговорността, поради което изводите в съдебния акт на районния съд за това, че се
претендират вреди от незаконно бездействие на административен орган са необосновани.
Подведомствени на административните съдилища, съгласно чл.128 ал.1 т.5 от АПК,
са исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица, т.е. когато се
претендира обезщетение за вреди, причинени при или по повод изпълнение на
административна /управленска, властническа, публична/ дейност. Отговорността на
държавата и общините по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е от “административен деликт” - когато вредите са пряка и непосредствена
последица от вредоносни действия или бездействия на административен орган.
Същевременно не може да се приеме, че всяко неизпълнение на задължение на
административен орган представлява бездействие по смисъла на чл.203 АПК вр. с
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В случая липсва елемента
“административна дейност” като източник на увреждането и конкретно в
отношенията между страните, поради което не може да се приеме, че увреждането е
причинено от незаконосъобразно бездействие на община Бургас при и по повод изпълнение на публичните и функции.
Следователно правния спор не е подведомствен на административния съд, а на първоначално сезирания с исковата молба
Районен съд – Бургас.
Предвид гореизложеното, този възникнал
между Административен съд –Бургас и Районен съд – Бургас спор
за определяне подсъдността на настоящото дело, следва да се разреши от състава
по чл. 135, ал. 4 от АПК, на който делото следва да се изпрати чрез ВАС, като преди това се прекрати и повдигне спор за
подсъдността му (чл. 135, ал. 4 и 5 от АПК).
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №3140/2018 г.
по описа на Административен съд-Бургас.
ПОВДИГА
СПОР за подсъдност между
Административен съд –Бургас и Районен съд-Бургас.
ИЗПРАЩА
делото чрез ВАС на РБ на
състава по чл. 135, ал. 4 от АПК за определяне на подсъдността му.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: