Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.11.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №14940 по описа за 2016
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №13291
от 19.08.2016г., постановено по гр.дело №67768/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 40-ти
състав, са отхвърлени предявените от „Т..С” ЕАД срещу Н.С.С. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Н.С.С. *** ЕАД следните суми: сумата
от 219.51 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.11.2013г. - м.01.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в
град София, ул. „*********6, абонатен №360194, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2015г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 26.49 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.12.2013г. до
08.07.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42751/2015г.
на СРС, І Г.О., 40-ти
състав, като неоснователни.
Постъпила е
въззивна жалба от „Т..С” ЕАД, с която се обжалва изцяло постановеното решение
на СРС. Инвокирани са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
съдебно решение. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ на доказателствата
по делото е изводът на СРС, че ответникът няма качеството на потребител на
топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот. По изложените аргументи
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение
и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - Н.С.С., не депозира писмен отговор и не изразява становище относно подадената
въззивна жалба.
Третото лице-помагач - „Т.с.” ЕООД, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т..С” ЕАД срещу Н.С.С. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №42751/2015г. по описа на СРС, І
Г.О., 40-ти състав, въззивникът-ищец - „Т..С” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 21.07.2015г. и е издадена
на 18.08.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК срещу Н.С.С.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника Н.С.С. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени
в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящата производство
установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените установителни искове, първостепенният съд е приел, че ответникът - Н.С.С. не е потребител на топлинна енергия за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот. Прието е, че съгласно разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лице - собственик или ползвател на топлоснабдения имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В конкретния случай по делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от 16.09.2013г. по изп. дело №20127900400877 по описа на ЧСИ Р.М., с район на действие СГС, съгласно което процесният топлоснабден имот е възложен на трето неучастващо по делото лице - Д.Г.К.. По тези съображения е обоснован извода, че по делото не е доказано през процесния период между страните да е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като не е установява ответникът да е собственик или носител на вещно право на ползване досежно процесния топлоснабден имот. По тези съображения е прието, че предявените искове се явяват неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях.
Във връзка с доводите релевирани
в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното
решение, съдът приема следното:
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ,
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съобразно тези нормативни
изисквания са съставени и одобрени действащите през процесния период и
представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач може да бъде всяко
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване"; "при промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик
или ползвател са длъжни да подадат до продавача заявление за откриване, промяна
или закриване на партида по образец..."; "преди промяната или
закриването на партидата от продавача купувачът-собственик или титуляр на вещно
право на ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна
енергия"; "ако предишният собственик или ползвател не закрие
партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида
на новия собственик или ползвател". Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
собственост. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
При спор
кой е собственикът на процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното
облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба на
топлинна енергия (арг. чл.110, ал.2 ЗС),
ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК да установи този
правнорелевантен факт, като не може да се позовава на индиции - напр. на
подписани от ответника списъци, молби и прочие изявления преди или по време на
процесния период. В конкретния случай правилно е преценено от
първостепенния съд при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, че
не са ангажирани годни писмени доказателства, установяващи твърдението, че
ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по
договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния
топлоснабден имот през исковия период от време. Изцяло неоснователен е
релевираният във въззивната жалба довод, че неправилен и несъответстващ на
доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснадбен имот. В случая
ответникът с подадения писмен отговор твърди един отрицателен факт, че не е
собственик на имота и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно
и главно доказване твърдените от него обстоятелства, от които черпи
благоприятни за себе си права, а именно,
че ответникът се явява потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ и респективно е страна по
договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния
топлоснабден имот. В конкретната хипотеза от представеното по делото постановление
за възлагане на недвижим имот от 16.09.2013г. по изп. дело
№20127900400877 по описа на ЧСИ Р.М., с район на действие СГС, влязло в сила на
04.11.2013г., се установява по категоричен начин, че считано от датата на
влизането му в сила собственик на имота е Д.Г.К., трето неучастващо по делото
лице. Следователно считано от датата на влизане в сила на представеното по делото постановление
за възлагане на недвижим имот - 04.11.2013г. потребител
на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ се явява новия собственик на
процесния топласнабден имот, който притежава качеството битов
клиент по смисъла на §2а от ДР ЗЕ. При това положение съдът приема, че за
исковия период от време - м.11.2013г. - м.01.2014г. ответникът не
е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Без значение за възникването на
процесното облигационно отношение е и обстоятелството на чие име е съставена
партидата при ищцовото дружество като в случая заявлението за откриване на
партида на името на новия собственик е подадено на 16.01.2014г.. В настоящия
случай тази партида притежава само вътрешно служебно значение за ищцовото дружество и по никакъв начин не
доказва пасивната легитимация на ответника. При тези аргументи правилен и законосъобразен се
явява обоснованият краен извод на първостепенния съд, че не е доказано наличие
на валидно договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот за исковия период от време и оттук неоснователни
и недоказани се явяват предявеният главен
и акцесорен иск за установяване на дължимост по отношение на ответника на
парични задължения, произтичащи от това облигационно правоотношение.
С оглед
на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че предявените
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и
недоказани и като такива правилно са били отхвърлени от СРС. С оглед на изложените
съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но тъй
като няма заявена в този смисъл претенция, както и доказателства за реално
направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №13291 от 19.08.2016г., постановено по гр.дело №67768/2015г. по
описа на СРС, І Г.О., 40-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./